ШЕСТОКЛАСНИЦИ 2020/2021

Кой каза музикални инструменти - наборката искаше по едно време китара да и купя, отказах, всичко което и взимах преди когато е искала е било мерак но от ден до пладне, иначе има хубав глас за пеене и доста добър слух, докато аз съм музикален инвалид.

Спомням си като бях 11 клас и аз поисках китара. Ама нашите решиха, че инвестиция в музикален инвалид като мен, не си заслужават. След година две настъпи такава инфлация, че една и същаи китара можеше да намери и за 17 лева и за 1700. Аз щастлива си купих една китара и я оставих на гардероба. Още си е там. По едно време сестра ми поиска китара и понеже я имаше готова, посвири малко.

Гледам обсъждате китарата, аз съм музикален инвалид, обичам само да слушам, ако някой ми свири, но щерката беше на 10 като поиска китара. Купихме тогава една детска повече приличаща на играчка, да си дрънка на нея, лятото роднина на мъжа ми, свирещ на китара от години и подари китара по стара от мен, но истинска, плати и и уроци по китара. Та така се започна, вече три години, сега свири всеки ден и май не може без китарата си. След четвърти клас влезе в хуманитарна гимназия с изкуства в паралелка по музика, с китара и сега няма вълнения за след седми клас, мисли да остава в същото училище въпреки, че има отличен успех, върви и математиката тя не иска друго вярвам, че няма да има проблем да се класира за там.

Имайте предвид, че някои школи дават китари под наем, за да се прецени дали детето има траен интерес.
Аз също връщам умалялата цигулка на малкия в магазина, където или се продава по-евтино или се дава под наем.

ММ свири от дете на китара и си има и акустична, и електрическа, и синтезатор, та каката ни имаше късмет когато ѝ дойде туй вдъхновение. Съпружеството ѝ даде и няколко урока и сега като хареса много някое парче се учи да го свири.
Свекърва ми веднъж каза, че в едно интелигентно семейство е задължително детето да свири на някакъв музикален инструмент (това бяха камъни в моята градина, защото аз умея само "Тръгнал кос" с един показалец на пиано) та взехме и електрическо пиано.

Ами ето две деца имам, еднакво ги гледам, но каката ни си е творец: тя и на китарата, и на пианото дрънка, и рисува, и артистично се облича.
Наборът е просто друг типаж: история, география, точност до най-малките детайли, шарките по тениските може да са най-много раета, не умее да рисува, нито има желание да свири и сам си избира да слуша основно класическа музика или ретро парчета. А кажете ми сега.

Някои деца си имат талант, други не. Изкуството не можеш да го "научиш", ако не ти идва отвътре. Аз като малка много исках да пея, да свиря - и в хор съм пяла, и на пиано съм ходила, и на акордеон, и на китара. И бях старателна и упорита, ама талант - никакъв. Тотален музикален инвалид съм. Сега направо се чудя нашите защо са ми се връзвали и са ме поощрявали. Преподавателите пък направо ги съжалявам как са ме търпяли с години. И с рисуването имах напъни - ама и там талант никакъв.
Моето продължава с "Немили-недраги". Оммм... ще кажеш, че е поне 1000 страница. Втора или трета седмица я подмята.

Всеки си е надарен в някаква област, и въпрос на време и желание е да си намери попрището, аз например - повече ме влече мъжката част, да запоявам, да монтирам нещо, да режа, да се ровичкам в компютри и други техники, ако имах електрожен със сигурност щях и да заварявам, на щерчето нещо като и се развали и търчи при мен, дори съм и казвала че и баща ѝ да беше при нас, пак щеше мен да търси, но туй ми е нещо като хоби, за домашни изпълнения, но щерката пък е точно обратното, така и не съм я разкодирала какво я влече и към каква точно и е дарбата, може да има добър слух но не иска да се занимава с нищо свързано с музиката, може да рисува добре но и това я мързи да прави вече, та накъде ще тръгне, накъде ще се насочи още идея си нямам.
Тези дни ми се прияде нещо, все още се чудя дали да си направя, ако и кажа на наборката да ми направи, хем да се пробва и научи, изобщо няма да се съгласи.
И като споменах за ядене, да ви разкажа днес каква глупост изтърсих днес, може да ви стане смешно и на вас,
Майка ми - ела да хапнеш
Аз - след малко
Тя - ела да хапнеш
Аз - след малко
Тя - пак повтаря и добавя че е овче ( една съседка раздаваше за баба ѝ и леля ѝ които починаха наскоро)
Аз - нали ти казах че след малко ще хапна, яж си там сега побратимите, тя тъкмо повтаря пак, и аз извинявай това не са ти попбратимите а посестримите ( тя е зодия овен), ти си го яж туй, аз такова месо не ям, почнахме да се смеем, и се сетих как един път се беше задавила много лошо пак по този начин, та и казах не бързай да ядеш че да не стане белята като последния път, казвам на щерката какво сме си говорили и какво е месото и точно последната хапка я заряза, почна да се смее, пък аз и казвам да продължи, поне по този начин има възможност да яде баба си.
Маааалко дълго стана, но не успях да се въздържа.

Май само моят син нищо не чете от задължителната литература. Спи до към 9ч. В 12 заминава на тренировки. Там свършва между 17 и 18ч според зависи. От там се вдигат и ходят да играят волейбол на едно игрище. Прибира се на мръкване. Вечеря, игра на компютъра, баня и то става 12ч.

ston, ако не е чел то е защото не му остава време, графика му е пълен, и да не забравяме че все пак е един добър спортист, не всеки може да се похвали с такова дете, а той пък ти е иумен, та няма да изостане в училище, бързо ще навакса, лятното четене ще си го навакса през време на училище, ще има да го дъвчат тоя мат'рял до втръсване, абе нека да си наваксва с тренировките, нали ще се състезава, нека е подготвен за златните медали , не открих медал но купа открих, та и нея ще спечели, тогава ти ще си най - гордата мама, ние останалите след теб.

Мдаммм, прекрасната откри липсата на четивото......обаче положи усилия да го намери,даже като и предложих да прочете "Една  българка", рече, че сега четяла Немили - Недраги, ти да видиш......
Славо богу, девойката няма "творчески планове" по отношение на музиката, пък и очевидно не сме "интЕлигентно семейство" Gorg0nzola щото никой от нас няма подобни заложби и щения.....

Ston не е единствен твоя син. Моя също не чете. Направил опит в понеделник да си пусне аудио варианта на Немели-недраги. Изслушал първа глава, нищо не разбрал и приключил. Снощи се ядосах, как па нищо не разбирал. Хванах книгата и я прочетох таз толкоз сложна глава. Не познаваше поне 30-40 думи или поне на мен толкова ми се стори. Към края вече докато четях, замествах думите със синоними, само и само по-бързо да се приключи

Аз пък вчера реших да видя Чикаго, почнах да чета от една стара литература, то от толкова стари думи от на пра - пра баба ми времето направо ми се отщя, насилих се, нали съм почнала, няма да си оставя магарето в калта я, в крайна сметка изобщо не ми хареса, реших да видя в сегашната литература на Булвест да погледна как е, още не съм почнала, дано там да е малко по - така, та се замислих навремето аз като съм била ученичка като съм го чела какво е било, миии, нищо не си спомням, сигурно и тогава не ми е харесало, а сега очаквам на наборката да и хареса, хммм, как ще стане, то толкова е разхвърляно, от единият край на водопада прелита на другия, после се връща пак на първия и пише за някаква си баба, ми нищо не схванах, добре че щерката като стигнах до водопада ми казва - аз го помня, искаш ли набързо да ти го разкажа, казах и - не, защото още като го прочете, след около 3 - 4 часа я питах дали наистина го е прочела взе да ми казва за какво става на въпрос, даже почти буквално ми изрецетира, но от пусти мързел и тук - там позабравила в момента прескачаше отделни изречения, задавах и разни въпроси оттук оттам и правилно ми отговори, затуй много не напирам вече да чете нещо което не и харесва, по - скоро ще гледам да наблегне на други неща, пък аз ще си чета за обща култура и припомняне.

По повод четенето си мисля, че като че ли е по-важно на този етап децата да познават добре изучаваните откъси, защото точно тези текстове ще им трябват за НВО. За съжаление това е резултатът от реформираната ни образователна система - не дълбоко разбиране и познаване на българската душа и действителност в различните епохи чрез литературата или развиване на собствено мислене, а назубряне, като в примера, даден от Renydent, за да може да се загради а, б или в на теста в училище или на НВО.

Момичета, ама много пишете!
 Ние се върнахме от морето - лежерно изкарване,  горещо време , добре че има бриз и супер топла вода, вкл. и на Крапец . Добре починахме, та чак се преуморихме от вечеринките с компанията:).
Гледам сте писали годините - аз съм на 46 с един младеж. Добре,  че в класа половината родители сме "стари" , но другите са с втори деца, та мойто много не страдаше. Е в трети клас се чудеше как може на едно момиченце майката да е на 30г. "Представяш ли си мамо, тя е само на 30г.!" Чак не му се вярваше на милото, при положение, че съм го родила на 33 .
За четенето - уж чете, но дали помни е друг въпрос.  Не ме е питал за нито една дума, та от там си правя изводите колко и как чете.
Иначе изчете четири книги от Героите на Олимп.

Това май е една от малкото поредиици, които масово се харесват на наборите, моята девойка е обсебена от тях, но друго нищо не поглежда от художествената литература, освен задължителните.