Авторке, още по- лошо е, че си юрист. И не тук да размахваш пръстче да си мерим приказките, а вкъщи да си мекотело. Достойна си за съдбата си.
- Публикувана: 6 юни 2021, 08:43 ч.
- Последно мнение: 9 юни 2021, 16:01 ч.
Често съм обиждана и гонена
Добре де, Нарциса, не беше ли споменавала точно ти, че веднъж си се влюбвала, че ти е дрънкал/писал някакви гадости на пияна глава, но ти би се събрала с него, ако се случите пак сами по едно и също време.
Също за разлика от тукашната героиня, не съм смятала никога доходите и фертилността на половинката си съобразно моите желания за брак и дете. Ако бях като нея, щях още да гоня пияндурника, понеже има бизнес и много пари, белким се навие поне наследник да ми направи, и той ще намаже.
Някои много се чудите как, и защо, и съдите остро, а не се замисляте, че и вие имате/ще имате деца... И това на което най-много се чудите, и недоумявате, ще дойде до главите ви.
И какво общо има професията на даден човек, с това какви избори взима, и как разсъждава. Очакванията са, че като е юрист, или банкер и прочие, ще е по-умен човек, и ще прави по-правилни избори в живота, от колкото един продавач-консултант или хлебар примерно!??
Момичето поиска съвет, не е искала да и биете канчето в главата, или да я съдите за избора, камоли да и се подигравате.
И какво общо има професията на даден човек, с това какви избори взима, и как разсъждава. Очакванията са, че като е юрист, или банкер и прочие, ще е по-умен човек, и ще прави по-правилни избори в живота, от колкото един продавач-консултант или хлебар примерно!??
Момичето поиска съвет, не е искала да и биете канчето в главата, или да я съдите за избора, камоли да и се подигравате.
+-123, според мен опитите започват, когато си щастлива с мъжа и искаТЕ бъдеще заедно. Няма да спомена и битовите въпроси. Да заченеш от кой да е, за да изпълниш ставката... Аз разбрах ит написаното, че тя точно това прави.
( иначе, и аз съм съгласна с теб)
( иначе, и аз съм съгласна с теб)
+-123, според мен опитите започват, когато си щастлива с мъжа и искаТЕ бъдеще заедно. Няма да спомена и битовите въпроси. Да заченеш от кой да е, за да изпълниш ставката... Аз разбрах ит написаното, че тя точно това прави.
( иначе, и аз съм съгласна с теб)
( иначе, и аз съм съгласна с теб)
Добре де, Нарциса, не беше ли споменавала точно ти, че веднъж си се влюбвала, че ти е дрънкал/писал някакви гадости на пияна глава, но ти би се събрала с него, ако се случите пак сами по едно и също време.
Също за разлика от тукашната героиня, не съм смятала никога доходите и фертилността на половинката си съобразно моите желания за брак и дете. Ако бях като нея, щях още да гоня пияндурника, понеже има бизнес и много пари, белким се навие поне наследник да ми направи, и той ще намаже.
Колкото до раждането преди 30, одобрявам и горе писах защо.
Уейв, тя е на 24, има време да си намери друг и 2-3 деца да роди до 30.
Откога 24-годишните красиви момичета чувстват, че нямат шанс да намерят мъж, който да не ги гони и обижда, до 30? Какво се е променило, откак аз бях на 24? 
Здравейте, не съм мислила, че ще стигна да пиша проблемите си тук, но ми е нужно обективно мнение.
От 2 години имам връзка с мъж, който е с 10 год. по-голям от мен. Аз съм на 24, той на 34, като от година живеем заедно.
Беше силна тръпка в началото, скоро след като започнахме да си ходим на гости, главно в неговия дом, като нещо не му харесва, което кажа или просто не съм съгласна с мнението му, се е случвало да ме обижда тежко, да ме гони посред нощите и да ме блокира в социалните мрежи. Може би първоначално не се стрясках и го приемах като напасване, защото винаги се извиняваше, оправдаваше, че е пил или е бил раздразнен и аз отново прощавах. Още преди да заживеем заедно, когато съм му идвала на гости с нощувка при скандал пак съм била гонена, и отново блокирана и пак до следващия път.
Нещата се уталожиха, той принципно е грижовен, готви невероятно, винаги след работа се прибира, не ходи по кръчми, винаги вдига телефона. Но стигне ли се момент на противоречие, много често той прекрачва границата и после съжалява.
Заживяхме заедно, a аз съм от друг град и единствения ми дом е неговия, при което той ми каза, че всичко е различно вече. Дори от няколко месеца мислим за дете. Имаме си дразгите, но вече ги решаваме с разговор, определено има напредък. Искам да подчертая че допреди година и аз бях избухлива и съм го обиждала, но се сдържам вече, защото после не се чувствам виновна.
Откакто живеем заедно съм си събирала багажа 3 или 4 пъти в рамките на тази година, като поводите за скандал са били незначителни. Постоянно повтаря как това е неговия дом, дава ми срокове да си отида, а много добре знае, аз няма в този град къде да отида, но съм се прибирала при родителите ми. Последния път ме “изгони”, защото човешки му обясних, че спомените, картичките и снимките с бившата да не са във всяко второ чекмедже и само при отварянето без да ровиш, да ти избодат очите, а просто да ги прибере на едно недостъпно за мен място, защото не ми е приятно бившите му да ми казват “здравей” от всеки втори шкаф. Той ме обвини, че ровя, започна да ме обижда, събра си неща за 2-3 дни и излезе, не знам къде е , блокира ме и ми написа как иска да изчезна и да си събирам багажа. Така и направих, събрах всичко, другите пъти съм оставяла по нещо, и ще си търся квартира. Иначе имаме хубава връзка, хубав секс, смеем се заедно, но като го прихване нещо е жесток. Пак ме е блокирал навсякъде. Как да процедирам?
Също искам да прибавя, че е интелигентен, с хубава доходоносна работа, от друга страна само следва в соц мрежи голи и леки жени, като не са никак малко. Аз съм красиво момиче, никога нестрадащо от внимание, тренирам, имам хубава работа, чувство за хумор, чистя, гладя, върша домакинска работа, съобразявам се с него, защото той не е много по излизанията и си промених и аз моя начин на живот, за да стоим “вкъщи”. Опитвам се да угодя всякак, правя му жестове, изненадки, но все не е доволен. От друга страна, мисля че вече като наближавам 25 ми е късно тепърва да намирам нови връзки, защото искам до 30 да имам детенце, не знам дали ще намеря друг. Това ме подтиска.
От 2 години имам връзка с мъж, който е с 10 год. по-голям от мен. Аз съм на 24, той на 34, като от година живеем заедно.
Беше силна тръпка в началото, скоро след като започнахме да си ходим на гости, главно в неговия дом, като нещо не му харесва, което кажа или просто не съм съгласна с мнението му, се е случвало да ме обижда тежко, да ме гони посред нощите и да ме блокира в социалните мрежи. Може би първоначално не се стрясках и го приемах като напасване, защото винаги се извиняваше, оправдаваше, че е пил или е бил раздразнен и аз отново прощавах. Още преди да заживеем заедно, когато съм му идвала на гости с нощувка при скандал пак съм била гонена, и отново блокирана и пак до следващия път.
Нещата се уталожиха, той принципно е грижовен, готви невероятно, винаги след работа се прибира, не ходи по кръчми, винаги вдига телефона. Но стигне ли се момент на противоречие, много често той прекрачва границата и после съжалява.
Заживяхме заедно, a аз съм от друг град и единствения ми дом е неговия, при което той ми каза, че всичко е различно вече. Дори от няколко месеца мислим за дете. Имаме си дразгите, но вече ги решаваме с разговор, определено има напредък. Искам да подчертая че допреди година и аз бях избухлива и съм го обиждала, но се сдържам вече, защото после не се чувствам виновна.
Откакто живеем заедно съм си събирала багажа 3 или 4 пъти в рамките на тази година, като поводите за скандал са били незначителни. Постоянно повтаря как това е неговия дом, дава ми срокове да си отида, а много добре знае, аз няма в този град къде да отида, но съм се прибирала при родителите ми. Последния път ме “изгони”, защото човешки му обясних, че спомените, картичките и снимките с бившата да не са във всяко второ чекмедже и само при отварянето без да ровиш, да ти избодат очите, а просто да ги прибере на едно недостъпно за мен място, защото не ми е приятно бившите му да ми казват “здравей” от всеки втори шкаф. Той ме обвини, че ровя, започна да ме обижда, събра си неща за 2-3 дни и излезе, не знам къде е , блокира ме и ми написа как иска да изчезна и да си събирам багажа. Така и направих, събрах всичко, другите пъти съм оставяла по нещо, и ще си търся квартира. Иначе имаме хубава връзка, хубав секс, смеем се заедно, но като го прихване нещо е жесток. Пак ме е блокирал навсякъде. Как да процедирам?
Също искам да прибавя, че е интелигентен, с хубава доходоносна работа, от друга страна само следва в соц мрежи голи и леки жени, като не са никак малко. Аз съм красиво момиче, никога нестрадащо от внимание, тренирам, имам хубава работа, чувство за хумор, чистя, гладя, върша домакинска работа, съобразявам се с него, защото той не е много по излизанията и си промених и аз моя начин на живот, за да стоим “вкъщи”. Опитвам се да угодя всякак, правя му жестове, изненадки, но все не е доволен. От друга страна, мисля че вече като наближавам 25 ми е късно тепърва да намирам нови връзки, защото искам до 30 да имам детенце, не знам дали ще намеря друг. Това ме подтиска.
Виж ,т. н влюбените , поне в началото имат хубава връзка , да не изреждам всичко .При вас , само кръв , зъби и коси дето няма . Ти си юрист и той бил интелигентен , с хубави работи . Не искам да си представям при неинтелигентните какво е . Този човек е с някакви психически девиации ,които не знам ти по какви причини си сметнала , че е напасване на характери . Той няма да си промени характера , с годините на човек нервите се изпилват още повече ,като дойде и едно ревливо , наакано бебе , обстановката се наелектризира до крайност . А , вие , още от сега ще се изтрепете . Ами ,тогава , ще бъдеш изхвърлена с бебето на вън . И с кой акъл го прикриваш от родителите ти ?!
Едно е сигурно , че на 25 не си изпаднала до толкова , че да виждаш
този психопат като единствения и непрежалимия .
Едно е сигурно , че на 25 не си изпаднала до толкова , че да виждаш
този психопат като единствения и непрежалимия .
Този е някакъв рецидивист (според думите на приятелката му, не го познавам, за да съм сигурна, че е такъв) - нагрубява, гони и се извинява. И пак, и пак, и пак...
Интересното е, че има хора, на които им приляга тази динамика и харесват подобни отношения.
Интересното е, че има хора, на които им приляга тази динамика и харесват подобни отношения.
Този човек е с някакви психически девиации ,които не знам ти по какви причини си сметнала , че е напасване на характери .
Не знае по какъв друг начин да обясни неадекватните му реакции и суматохата в отношенията им.
"Напасване на характери", "несходство в характерите", все клишета, служещи за някакво обяснение, извинение.
Той с времето няма да си напасне характерът, а даже ще го изостри, защото ще усети, че тя е уязвима, и няма къде да ходи. Като се появи дете, съвсем пък вече ще може да я манипулира и плаши с детето.
Не е задължително да се развие моят сценарий, не съм врачка, но аз бих се притеснила от такива отношения на старта.