Скрит текст:
Другите условия не съм ги запомнила, но ми направи впечатление, че въпреки пиянските му изцепки си склонна да го приемеш обратно, което се бие с образа, който си изграждаш тук.
Колкото до раждането преди 30, одобрявам и горе писах защо.
Уейв, тя е на 24, има време да си намери друг и 2-3 деца да роди до 30.
Колкото до раждането преди 30, одобрявам и горе писах защо.
Уейв, тя е на 24, има време да си намери друг и 2-3 деца да роди до 30.
За раждането и аз съм ЗА, но тя не иска да ражда преди 30 заради проблеми, а гони преизпълнение на петилетката - завършване на висшето, събиране с мъж с добри доходи, слугуване и съобразявяне да не го изтърве, преговори (думата е умишлена) за деца, тя малко поработва, забременява и на 30 планът вишу+семейство+дете е реализиран. То е толкова клиширано, че да ти се доплаче.
По принцип съм ЗА и такива планове, даже и с финансови оценки и преговори - между интелигентни хора се получават добри бракове по сметка. В случая обаче мъжът не струва. Авторката и тя преди избухвала и обиждала, ама напоследък се кротнала, защото не чувствала вина (?!). Трудно ще стане петилетката така.
Ето, да не режа мнението, че от телефон ме помързява.
Скрит текст:
Здравейте, не съм мислила, че ще стигна да пиша проблемите си тук, но ми е нужно обективно мнение.
От 2 години имам връзка с мъж, който е с 10 год. по-голям от мен. Аз съм на 24, той на 34, като от година живеем заедно.
Беше силна тръпка в началото, скоро след като започнахме да си ходим на гости, главно в неговия дом, като нещо не му харесва, което кажа или просто не съм съгласна с мнението му, се е случвало да ме обижда тежко, да ме гони посред нощите и да ме блокира в социалните мрежи. Може би първоначално не се стрясках и го приемах като напасване, защото винаги се извиняваше, оправдаваше, че е пил или е бил раздразнен и аз отново прощавах. Още преди да заживеем заедно, когато съм му идвала на гости с нощувка при скандал пак съм била гонена, и отново блокирана и пак до следващия път.
Нещата се уталожиха, той принципно е грижовен, готви невероятно, винаги след работа се прибира, не ходи по кръчми, винаги вдига телефона. Но стигне ли се момент на противоречие, много често той прекрачва границата и после съжалява.
Заживяхме заедно, a аз съм от друг град и единствения ми дом е неговия, при което той ми каза, че всичко е различно вече. Дори от няколко месеца мислим за дете. Имаме си дразгите, но вече ги решаваме с разговор, определено има напредък. Искам да подчертая че допреди година и аз бях избухлива и съм го обиждала, но се сдържам вече, защото после не се чувствам виновна.
Откакто живеем заедно съм си събирала багажа 3 или 4 пъти в рамките на тази година, като поводите за скандал са били незначителни. Постоянно повтаря как това е неговия дом, дава ми срокове да си отида, а много добре знае, аз няма в този град къде да отида, но съм се прибирала при родителите ми. Последния път ме “изгони”, защото човешки му обясних, че спомените, картичките и снимките с бившата да не са във всяко второ чекмедже и само при отварянето без да ровиш, да ти избодат очите, а просто да ги прибере на едно недостъпно за мен място, защото не ми е приятно бившите му да ми казват “здравей” от всеки втори шкаф. Той ме обвини, че ровя, започна да ме обижда, събра си неща за 2-3 дни и излезе, не знам къде е , блокира ме и ми написа как иска да изчезна и да си събирам багажа. Така и направих, събрах всичко, другите пъти съм оставяла по нещо, и ще си търся квартира. Иначе имаме хубава връзка, хубав секс, смеем се заедно, но като го прихване нещо е жесток. Пак ме е блокирал навсякъде. Как да процедирам?
Също искам да прибавя, че е интелигентен, с хубава доходоносна работа, от друга страна само следва в соц мрежи голи и леки жени, като не са никак малко. Аз съм красиво момиче, никога нестрадащо от внимание, тренирам, имам хубава работа, чувство за хумор, чистя, гладя, върша домакинска работа, съобразявам се с него, защото той не е много по излизанията и си промених и аз моя начин на живот, за да стоим “вкъщи”. Опитвам се да угодя всякак, правя му жестове, изненадки, но все не е доволен. От друга страна, мисля че вече като наближавам 25 ми е късно тепърва да намирам нови връзки, защото искам до 30 да имам детенце, не знам дали ще намеря друг. Това ме подтиска.
От 2 години имам връзка с мъж, който е с 10 год. по-голям от мен. Аз съм на 24, той на 34, като от година живеем заедно.
Беше силна тръпка в началото, скоро след като започнахме да си ходим на гости, главно в неговия дом, като нещо не му харесва, което кажа или просто не съм съгласна с мнението му, се е случвало да ме обижда тежко, да ме гони посред нощите и да ме блокира в социалните мрежи. Може би първоначално не се стрясках и го приемах като напасване, защото винаги се извиняваше, оправдаваше, че е пил или е бил раздразнен и аз отново прощавах. Още преди да заживеем заедно, когато съм му идвала на гости с нощувка при скандал пак съм била гонена, и отново блокирана и пак до следващия път.
Нещата се уталожиха, той принципно е грижовен, готви невероятно, винаги след работа се прибира, не ходи по кръчми, винаги вдига телефона. Но стигне ли се момент на противоречие, много често той прекрачва границата и после съжалява.
Заживяхме заедно, a аз съм от друг град и единствения ми дом е неговия, при което той ми каза, че всичко е различно вече. Дори от няколко месеца мислим за дете. Имаме си дразгите, но вече ги решаваме с разговор, определено има напредък. Искам да подчертая че допреди година и аз бях избухлива и съм го обиждала, но се сдържам вече, защото после не се чувствам виновна.
Откакто живеем заедно съм си събирала багажа 3 или 4 пъти в рамките на тази година, като поводите за скандал са били незначителни. Постоянно повтаря как това е неговия дом, дава ми срокове да си отида, а много добре знае, аз няма в този град къде да отида, но съм се прибирала при родителите ми. Последния път ме “изгони”, защото човешки му обясних, че спомените, картичките и снимките с бившата да не са във всяко второ чекмедже и само при отварянето без да ровиш, да ти избодат очите, а просто да ги прибере на едно недостъпно за мен място, защото не ми е приятно бившите му да ми казват “здравей” от всеки втори шкаф. Той ме обвини, че ровя, започна да ме обижда, събра си неща за 2-3 дни и излезе, не знам къде е , блокира ме и ми написа как иска да изчезна и да си събирам багажа. Така и направих, събрах всичко, другите пъти съм оставяла по нещо, и ще си търся квартира. Иначе имаме хубава връзка, хубав секс, смеем се заедно, но като го прихване нещо е жесток. Пак ме е блокирал навсякъде. Как да процедирам?
Също искам да прибавя, че е интелигентен, с хубава доходоносна работа, от друга страна само следва в соц мрежи голи и леки жени, като не са никак малко. Аз съм красиво момиче, никога нестрадащо от внимание, тренирам, имам хубава работа, чувство за хумор, чистя, гладя, върша домакинска работа, съобразявам се с него, защото той не е много по излизанията и си промених и аз моя начин на живот, за да стоим “вкъщи”. Опитвам се да угодя всякак, правя му жестове, изненадки, но все не е доволен. От друга страна, мисля че вече като наближавам 25 ми е късно тепърва да намирам нови връзки, защото искам до 30 да имам детенце, не знам дали ще намеря друг. Това ме подтиска.
