Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Сексуалността ми ме обърква (+ несигурности във връзка))

  • 4 513
  • 45
  •   1
Отговори
  • Мнения: 8
Здравейте, не знаех в коя група точно да пиша, но понеже засяга емоционалното ми състояние прекалено много, тук изглежда като правилното място.
Нека романите започнат.
Никога през живота ми не съм се интересувала от секс. Разбираемо докато съм била дете, но сега съм почти на 20 и си е все същото. Да, млада съм, дете съм още, знам знам, но съм забелязала разликата между мен и други хора на моите години в начина на мислене. Нито сега, нито в бъдеще не се виждам във никакви сексуални ситуации. Представяйки си нещо такова с мен като участник е някакси.... неестествено. Не си бях падала по никой до съвсем наскоро (за това ще говоря след малко) и никога не ме е привличал човек по никакъв друг начин освен отношение, характер, е, и естетика. Като цяло знам, че човешкото тяло може да е сексуално само защото някой е коментирал ниското ми деколте или нещо от сорта. Аз не го виждам така. Нямам срам като говоря за секс и всичко свързано, не го намирам за странно. Представете си светът на формула 1 погледнат през очите на човек, който просто няма интерес към формула 1, може би поназнайва нещо за коли ама като цяло не са му в интереса. Така го чувствам.
Сравнително скоро установих, че терминът "асексуална" е нещо с което мога да се идентифицирам (сива или деми, не мога още точно да определя) и с това дойдоха много смесени чувства. От една страна най-накрая открих, че не съм просто сбъркана или нещо, а че чувствата ми са валидни и истински и не съм единствена. От друга страна мисълта, че никой няма да иска да е с мен, ако не е за секс така хубавко се настани в ума ми и отказва да ме остави. Като цяло, ситуацията беше и още е макар и по-малко, една голяма каша (имайки и предвид годините лоша психическа нагласа с която се боря всеки ден).
Тук идва един важен момент.
По-горе споменах как чак наскоро за пръв път си паднах по някой. Ами той сега е приятелят ми, и първият при това. С него сме заедно от почти 2 месеца и нещата вървят добре, обаче го има и това обаче.... Като цяло много обичам да се държим за ръце, да се прегръщаме и всякакви такива сладки работи, но стигне ли се до целуване започвам да имам проблем. Не казвам, че не ми харесва, но в един момент просто не мога да продължа, започвам да се чувствам супер некомфортно в собственото си тяло ей така от нищото, сякаш това не е за мен.
Да, нещо ново е за мен, но отдавна свикнах и всичко е окей докато просто изведнъж не е. За всякакви други работи той е наясно, че го карам бавно и разбира, спира когато трябва, така че проблемът не лежи в отношенията ни. В момента съм толкова объркана просто, не знам какво чувствам и на каква основа. Нужно е да отбележа и друга ситуация. Аз и тялото ми сме в една голяма борба от години. Не се харесвам особено и факта, че някой друг ме държи и е толкова физически близък с това тяло, в което съществувам ме кара да се чувствам ужасно несигурна понякога (*ахъм* често *ахъм*). През повечето време мога да разгранича ясно кога се чувствам несигурна заради това и кога поради другите причини, за които говорих по-горе, но има и тези моменти в които се мешат и не знам дали е някое от двете или изцяло друго нещо.
Както казах, Една. Голяма. Каша.
Та с цялата тази информация исках да стигна до проблемите, които ми тежат.
1. Чудя се дали всъщност съм асексуална или просто още не съм изживяла конкретни части от живота, както би казала мама. Колкото и да съм сигурна че съм, има нещо което ме човърка и ми казва че не е така, но не знам дали е истинско или просто сътворение от стандарта на това че задължително трябва да правиш секс или да си интимен по друг начин в това време и общество.
2. Започвам да си мисля че не харесвам приятеля си романтично. Той е първият човек, към който съм имала по-силни и различни чувства от останалите, но не мога да определя дали са романтични или платонични и това ме вбесява. Обичам го, прави ме щастлива, но защо ми е толкова трудно да го приема, въпреки че искам? Защо не мога де приема мисълта че някой ме харесва?
3. Чувствата ми като цяло са една мъгла. Има неща които ясно идентифицирам, но по-голямата част е толкова неясна, просто съм объркана през цялото време и не знам нито какво искам, нито какво не искам. По важното, защо искам нещо и защо не го.

Ще се радвам да чуя от други хора със подобни, леко неадекватни преживявания, други асексуални или просто някой с добри съвети Simple Smile
Моля само за респект, разбиране и без злобни отправки.
Много благодаря, на който е прочел това чудо и се извинявам за грешките♡

# 1
  • Мнения: 859
Не мисля, че имаш проблем. Просто си млада и неопитна. Дай си време. Щом си с момчето което харесваш нещата ще потръгнат. Само не ги насилвай. И аз като теб късно узрях и първата ми сериозна връзка беше като станах на 20. Само дето тогава не беше модерно да се самодиагностицираме с това какви сме. Сега само за всяко състояние интернета те "диагностицира" и още повече се вглъбяваш в простотии вместо да се наслаждаваш на живота си.

# 2
  • Мнения: 4 931
Аз пък мисля точно обратното. На 20г., особено жена, е нормално вече да е пожелала някой в сексуален аспект, да се е влюбвала и да е искала нещата да.. ескалират.
Според мен ако има въпроси, на които не можеш да си отговориш сама, е ок да потърсиш мнението на специалист. Всеки има нужда от близост, емоционална и физическа, а теб има нещо, което те спира и те кара да се чувстваш дискомфортно, когато настъпи такъв момент.
Не казвам, че нещо ти има, но един разговор с човек, на който можеш да се довериш и човек, който знае да ти зададе правилните въпроси, може много да ти помогне. Понякога е нужна друга гледна точка и перспектива за нещата, които сме преживели или преживяваме в момента.

# 3
  • Мнения: 5 888
Има асексуални хора, така е. Не виждам смисъл да се насилваш да правиш нещо, което те кара да се чувстваш дискомфортно. Щом не искаш да си интимна с приятеля си, недей. Разбира се, това ще окаже ефект върху връзката, но пък може този просто да не е подходящ и при следващия да имаш привличане. Просто не започвай да се обвиняваш, че ти има нещо, че си повредена и т.н. Колкото хора, толкова и различия.

# 4
  • Мнения: 2 083
Не мисля, че си асексуална. Имаш може би ниско самочувствие и смяташ, че никой не ни могъл да те възприеме като сексуален обект. Може би си влязла в клишето, че трябва да изглеждаш превъзходно, за да поиска някой да бъде интимен с теб. Имаш ужасно много задръжки. Двойките се привличат не само по начина по който изглеждат. Има емоция, никой не се влюбва в обвивката. Предполагам и се страхуваш от първия път (предполагам, че не си правила секс).
Моят съвет е да опиташ да преодолееш себе си. Ако трябва се напий (не до безпаметност, а колкото да преодолееш съзнателните задръжки), за да можеш да се отпуснеш и да спреш да мислиш. Нищо ти няма по мое мнение, просто твърде много съзнание влагаш в нещо, което няма нужда. Приеми, че другият те приема  щом е с теб и спри да се съмняваш в това, че си привлвкателна за него. Нещата ще се получат.
Всъщност, постът ми е съобразен с това, че евентуално ти имаш чувства към него. Ако не е така, не зная какво правиш с него.

# 5
  • Бургас
  • Мнения: 9 041
Еми пък опитай.Човек от всичко трябва да опита(нормалните неща имам предвид...)Ако не се получава...не се получава,приемаш го.
Има и асексуални хора.Факт.Има и хиперсексуални...
Не знам обаче мъж как би приел такава жена-асексуална.
Ако не те избива на страст при целувки,не ти трепкат пеперудите в стомаха...
Може да не си готова още.Може да не е той човекът...
Първата ми целувка беше на 15 и...беше ужасна,мислех,че няма по-отвратително нещо.

# 6
  • Мнения: 6 187
Просто имаш ниска самооценка. Много жалко, че не харесваш тялото си, защото факт, че други го харесват. Опитай се да им повярваш: може пък те да са прави, а ти - не, и всъщност да си хубава и привлекателна. Дай си шанс. Сексът е удоволствие, отпусни се, за да го изпиташ. Имаш органи, които са точно затова, ти ги имаш и просто с времето ще се научиш да ги използваш по предназначение.
Само вметка: не, не си дете, в никакъв случай, а зряла млада жена, която навлиза в нова фаза от живота си. Опитай се да не се самоограничаваш, остави разума да замълчи и тогава ще чуеш природата. Дай си време, бързай бавно. Много жени са минали по този път.

# 7
  • София
  • Мнения: 19 267
Открилала ли си липсата или наличие на сексуалност сама?

# 8
  • Мнения: 2 469
Ъм...а нещо чисто здравословно? Приемаш ли някакви лекарства? Има такива, които влияят на либидото.
Също нередовен цикъл по хормонални причини може да направи така, че да не искаш секс.

# 9
  • Мнения: 429
На мен ми стана интересно, това че когато се целуват, евентуално когато би трябвало да изпита възбудата, спира и се чувства странно. Остави се на течението и виж какво ще стане, струва ми се че те е страх и не можеш да се отпуснеш.

# 10
  • Мнения: 8
Ъм...а нещо чисто здравословно? Приемаш ли някакви лекарства? Има такива, които влияят на либидото.
Също нередовен цикъл по хормонални причини може да направи така, че да не искаш секс.

Не, нито лекарства, нито други телесни проблеми
Открилала ли си липсата или наличие на сексуалност сама?
Да, клони силно към липса

Последна редакция: ср, 09 юни 2021, 17:13 от Tamarina

# 11
  • Мнения: 15
Така... 1во, успокой се. Нищо ненормално ти няма. Дълги години бях в подобно на твоето състояние, макар да бях пък много влюбчива - но това са две различни неща. Също не харесвах и тялото си - но с инат и тотална промяна в храненето това е поправимо. В момента съм в началото на 30-те, и едва от няколко (малко!!) години открих удоволствието от секса, и дори сега не ми е приоритет - т.е мога за дълги периоди да "изключвам" и да нямам нужда и желание за секс.
Напълно е възможно да обичаш, да си влюбена и нормална, и сексът да не ти е приоритет, особено ако си по-мислещ и чувствителен тип (а звучиш такава).  Запитай се какво те привлича в това момче, защо точно той? Поговорете си доколко това е важно за него, да не вземе изненадващо да те зареже (при което за мен би бил пълен тъпак, ама... хора всякакви). После потърси думичката "сапиосексуална" (sapiosexual) също - може пък да има нещо общо. Както по-горе те запитаха, замисли се имаш ли проблеми с цикъла (забавяния, закъснения, нерегулярен, пълничка ли си?) - да не би хормоните да ти "играят номера" Simple Smile Ако трябва - иди на лекар.  И ако нямаш проблеми с тях, просто спри да го мислиш. Ти и това момче сте заедно, явно има причинИ за това - той те харесва такава, каквато си, ти него също. Бъдете си заедно, живейте си живота, забавлявайте се и спри да се чувстваш като че някой ти е опрял пистолет в челото да правиш секс. Ако се случи - до първия оргазъм е безумно, след това е пристрастяващо Simple Smile
Приятелски съвет - умно, грамотно момиче си. Няма от какво да се срамуваш - било тяло, или друго. Спортувай, танцувай, смей се, излизай с приятели, кандидатствай за университет/работа - вдигни си самочувствието, хората около теб са там, защото ти си привлекателна, интересна и те харесват. Премисляй една идея по-малко, гледай повече да изживяваш и да се наслаждаваш на нещата, които правиш, и това ще ти отключи доста неща (вероятно и секса Wink ).

# 12
  • Мнения: 775
Мисля, че психиката ти още не е узряла за интимности, тоест още си инфантилна, в което няма нищо лошо. Аз някъде на твоите години почнах да се вълнувам от секс и да гледам на мъжете като на сексуални обекти. Преди това само си представях държане за ръце, прегръдки, някоя целувка и толкова. Интелигентно момиче си, затова си по-притеснителна. Ако си открила правилният човек, с времето ще почнеш да го желаеш и във физическия смисъл.

Последна редакция: вт, 15 юни 2021, 16:48 от Atamagaokashii

# 13
  • Мнения: 8
Така, мина малко време и се случиха някои неща.
Първо, с него скъсахме. Нищо драматично или от сорта, поговорихме си и просто не искаме едно и също. В момента сме обратно към приятелските си отношения от преди, даже може би и идея по-близки. Както очаквах, няма никаква неловкост. Пробвахме, не стана, обратно към типа връзка, която ни е писана - приятелската.
Плаках за него точно два дни хаха, все пак ми беше първата връзка и първия човек по който някога съм си падала. Не мога да лъжа, все още ме привлича, но се надявам някой ден да сме си наистина близки платонически. (За тези желания също имам да пиша цяла нова публикация понеже страшно много ме натъжават, обаче за това друг път)
Но де да беше краят това.... положението в главата ми е много зле в момента. За него може да съм плакала 2 дни, но в това време, и всеки ден всъщност, аз не спирам да плача поради други причини. (Не е само от сега, но се засилва с всеки ден напоследък)
Една от тях е, че нашата раздяла потвърди мисълта в главата ми, че тази моя аверзия към интимни актове ме прави недостойна и невъзможна за обичане. Кой би искал да е в такава връзка? Е, погледнато реално има хора, които подобно на мен чувстват една връзка пълноценна и без такива работи, но ще е доста трудно да се намерим сигурно.
Втората главна причина, която ме натъжава брутално е фактът, че съм станала толкова зависима от други хора за щастието си. Преди известно време аз задължително трябваше да прекарвам време сама със себе си. Презареждах така и се наслаждавах на компанията си. В момента цялото това нещо отиде на 180. Като цяло, изисквам страшно много внимание за да се чувствам оценена, но през повечето време не го и търся от страх, че досаждам и в крайна сметка просто се изолирам емоционално. Това, че не получавам това незаслужено внимание ме натъжава и ме кара да изпадам в състояния, но хората не могат само с мен да се занимават, знам го, мислите обаче си търчат без мое желание. Голяма друга причина поради която не можах да се отворя напълно пред него, накуп със всичките ми несигурности.

Напълно наясно съм, че тези мисли са неправилни. Също и, че имам някои сериозни проблеми, просто това е положението в момента.
Благодаря на всеки, който е писал и ще пише тук. Помагате много, карате ме да се замисля и да погледна ситуацията си през други гледни точки. Мерси пак

# 14
  • Мнения: 775
Според мен твърде много премисляш и така си поставяш още по-голяма бариера.  Написала си пост от двеста реда, в който се самоанализираш и даже и научна терминология си взела да използваш. Това ми говори, че четеш за разни проблеми и ги приписваш на себе си. Всичко е в главата ти, според мен. Пишеш, че би желала един ден да имаш платонична връзка с този човек - ами, че то вашето точно такова е било и продължава да бъде. Ако наистина държиш на него, престани да се самонавиваш, че си асексуална, престани да си представяш платонични връзки и захарен памук. Почни да четеш за секс, аз лично си повтарях, че това е нещо напълно нормално, когато един човек те привлича и така преодолях моята страхливост или срамежливост, не знам как да я нарека.
От друга страна, той ако държеше на теб, щеше да изчака. Чия беше инициативата да приключите? Ако си му наговорила твоите теории, не се учудвам, че се е отдръпнал. Колкото до това, че чувстваш, че щастието ти зависи от някой друг - не можем цял живот да сме си самодостатъчни. Ти ще се убедиш сама в това. Когато си готова, ще почнеш да водиш полов живот. Не е необходимо да е на 20,21, но все някога трябва да опиташ и да видиш, че физически тип връзка не е нещо неприятно. Иначе с тая нагласа за платонична любов може да отблъсне някой, с когото би могла да споделиш живота си.

Общи условия

Активация на акаунт