Сексуалността ми ме обърква (+ несигурности във връзка))

  • 5 294
  • 45
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 5 272
Докато не задълбаеш, нищо няма да се промени. Докато има неща, които не искаш да мислиш, нищо няма да се промени. Явно тези неща ти пречат и за да спрат да ти пречат трябва да ги осъзнаеш и да се научиш да ги приемаш като част от твоята личност.
Звучи много просто, но всъщност не е. Пишеш, пишеш....дълго и пространно, вместо да се промениш. Казваш, че нещата са такива, но аз лично не виждам желание да се промениш. Само че ьа нас няма значение (голямо) какво ще направиш ти, за теб обаче има. Ти ще трябва да живееш със себе си.

Последна редакция: пн, 28 юни 2021, 09:34 от brumm

# 31
  • Мнения: 13
    Не е задължително непременно нещо драматично да се е случило като причина за депресията. Причините не са напълно изяснени от науката, но със сигурност не са емоционални проблеми или недостатъци на характера, а са по-скоро биологични. Травматични събития и прочие могат да бъдат само катализатори. Не мисля, че можете да се справите с депресията сама. Нужна е психотерапия, вероятно в комбинация с медикаментозно лечение. Още повече, че психотерапията може да ви помогне да намерите отговори на много от въпросите, които си задавате. Няма от какво да се срамувате или страхувате. Потърсете помощ.

# 32
  • Бургас
  • Мнения: 12 811
daqnska,медикаментозно лечение???
Вие вземате ли антидепресанти или антипсихотици?
Ако нямах жесток хормонален дисбаланс,който пречи на съня,нямаше да ги докосна тези отрови...
Не лекуват и с нищо не променят мислите на човек.Аз си имам сериозни здравословни проблеми,и там не помагат...
Младо,неопитно и несигурно момиче да се мята на лекарства...Не препоръчвам.
Психотерапия да,среща със сексолог да...
Но не и медикаменти.

# 33
  • София
  • Мнения: 16 194
Калина Джамбазова, психолог, център Адаптация, http://www.adaptacia.info/?page_id=40, силно препоръчвам. Часовете при нея не са скъпи, а си струват всяка стотинка. Специалист е по младежки и семейни терапии.

# 34
  • Мнения: 1 355
Колко скъпи точно са часовете?

# 35
  • София
  • Мнения: 16 194
60-70 лв

# 36
  • Мнения: 1 355
Това не е чак толкова лоша цена. Като се има предвид, че повечето специалисти в София взимат от 80 лева нагоре за сеанс. Аз просто не бих могла срещу такава сума да се чувствам комфортно да говоря за проблемите си. В родния ми Плевен психолозите взимат по 30 лева на сеанс.

# 37
  • Мнения: 12
Да, пиша доста, като пиша си разяснявам сама нещата, а и ми действа терапевтично, ако трябва да съм честна.
Имам ли желание за промяна? Имам, но минаха толкова много години едно и също, че не се виждам без тези проблеми в живота си. Намерила съм един странен комфорт там където съм, защото просто това ми е нормалното от толкова време. Не казвам, че е правилно, нито рационално, но промяната е доста трудно нещо, особено като едва ставаш от леглото всеки ден. В един момент излиза извън твоя контрол и е трудно да се накараш да се справиш.
Нямам средствата за терапевт, ситуацията с парите е тежка и просто не мога да си го позволя (нито родителите ми, които са и част от проблема и не мога да повдигна подобни въпроси с тях и без това). Разбира се, ще потърся професионална помощ, когато мога, мисля го от отдавна и наистина искам.
Неща, в които не искам да задълбавам включват самонараняване и мисли и почти опити за самоубийство. Трудно ми е да говоря за тях тук. Харесва ми как този пост се задълбочава докато се опитвате да помогнете, но има някои неща за които по този начин не мога да говоря. Имам човек, който знае, има места онлайн където споделям и търся помощ и ми е от полза както други работи са ми тук. Поне за момента. Знам, че за да се оправя трябва повече, работя по въпроса, ще стане.

# 38
  • Paris, France
  • Мнения: 14 020
Фактът, че нямаш либидо и не се самозадоволяваш, освен, че и с мъж не се получава ме кара да си мисля, че имаш хормонални проблеми. Сигурно имаш някакви след като едвам ставаш от леглото. Логичното би било да идеш на ендокринолог.

А как се храниш? Спортуваш ли?

Несгодите с родителите се решават с изнасяне.

Оправи си здравето, а останалото ще се нареди само!

# 39
  • Мнения: 8 937
И аз подкрепям мненията да си изследвате хормоните... И без секс се живее, но другите описани симптоми са сериозни.
Млада сте, трябва да цъфтите, а не да мислите за самоубийство.

# 40
  • Мнения: 1 459
Четейки отговорите на авторката, почвам да си мисля че не е проблемът в хормоните. Тя просто е в тежка депресия, разбираемо е да не се вълнува от секс. Чувала съм за хора, които дори не искат да станат от леглото, да се срешат, измият и т.н.
Тамарина, трябва да си поставиш цели и да си постоянно заета. Това самовторачване и анализиране не мисля, че ти е от полза. Може на момента да ти се струва терапевтично да дълбаеш в душата си, но трябва да работиш върху нещо. Аз не разбрах, учиш ли, работиш ли? Започни някакъв език, това ще ти отвори път към много нови познанства. Или пък туризъм, има най-различни групи за тази цел. Започни да пишеш разкази, писането ти се отдава, а и явно те успокоява. Задължително си поставяй цели, колкото и незначителни да ти се струват. Например - днес прочетох 50 страници от книга, вместо да мисля за депресията си.
А проблемите с родителите от какво естество са?

Последна редакция: чт, 01 юли 2021, 16:03 от Atamagaokashii

# 41
  • Мнения: 13
daqnska,медикаментозно лечение???
Вие вземате ли антидепресанти или антипсихотици?
Ако нямах жесток хормонален дисбаланс,който пречи на съня,нямаше да ги докосна тези отрови...
Не лекуват и с нищо не променят мислите на човек.Аз си имам сериозни здравословни проблеми,и там не помагат...
Младо,неопитно и несигурно момиче да се мята на лекарства...Не препоръчвам.
Психотерапия да,среща със сексолог да...
Но не и медикаменти.

mariqivanova799, аз - не. За съжаление обаче имам сблъсък с депресията. Дъщеря ми беше на лечение, включително с медикаменти, от които се въздържаше дълго време. Лечението е с доста добър резултат. Надявам се да се запази такъв. Беше тежко, така е, но сега, по нейно мнение, нещата са 100 пъти по-добре. Медикаментите ги спря преди няколко месеца по схема, след прием за няколко месеца, отново по схема. Психотерапията беше задължителна и много по-дълга като продължителност.

# 42
  • Мнения: 413
Скрит текст:
Здравейте, не знаех в коя група точно да пиша, но понеже засяга емоционалното ми състояние прекалено много, тук изглежда като правилното място.
Нека романите започнат.
Никога през живота ми не съм се интересувала от секс. Разбираемо докато съм била дете, но сега съм почти на 20 и си е все същото. Да, млада съм, дете съм още, знам знам, но съм забелязала разликата между мен и други хора на моите години в начина на мислене. Нито сега, нито в бъдеще не се виждам във никакви сексуални ситуации. Представяйки си нещо такова с мен като участник е някакси.... неестествено. Не си бях падала по никой до съвсем наскоро (за това ще говоря след малко) и никога не ме е привличал човек по никакъв друг начин освен отношение, характер, е, и естетика. Като цяло знам, че човешкото тяло може да е сексуално само защото някой е коментирал ниското ми деколте или нещо от сорта. Аз не го виждам така. Нямам срам като говоря за секс и всичко свързано, не го намирам за странно. Представете си светът на формула 1 погледнат през очите на човек, който просто няма интерес към формула 1, може би поназнайва нещо за коли ама като цяло не са му в интереса. Така го чувствам.
Сравнително скоро установих, че терминът "асексуална" е нещо с което мога да се идентифицирам (сива или деми, не мога още точно да определя) и с това дойдоха много смесени чувства. От една страна най-накрая открих, че не съм просто сбъркана или нещо, а че чувствата ми са валидни и истински и не съм единствена. От друга страна мисълта, че никой няма да иска да е с мен, ако не е за секс така хубавко се настани в ума ми и отказва да ме остави. Като цяло, ситуацията беше и още е макар и по-малко, една голяма каша (имайки и предвид годините лоша психическа нагласа с която се боря всеки ден).
Тук идва един важен момент.
По-горе споменах как чак наскоро за пръв път си паднах по някой. Ами той сега е приятелят ми, и първият при това. С него сме заедно от почти 2 месеца и нещата вървят добре, обаче го има и това обаче.... Като цяло много обичам да се държим за ръце, да се прегръщаме и всякакви такива сладки работи, но стигне ли се до целуване започвам да имам проблем. Не казвам, че не ми харесва, но в един момент просто не мога да продължа, започвам да се чувствам супер некомфортно в собственото си тяло ей така от нищото, сякаш това не е за мен.
Да, нещо ново е за мен, но отдавна свикнах и всичко е окей докато просто изведнъж не е. За всякакви други работи той е наясно, че го карам бавно и разбира, спира когато трябва, така че проблемът не лежи в отношенията ни. В момента съм толкова объркана просто, не знам какво чувствам и на каква основа. Нужно е да отбележа и друга ситуация. Аз и тялото ми сме в една голяма борба от години. Не се харесвам особено и факта, че някой друг ме държи и е толкова физически близък с това тяло, в което съществувам ме кара да се чувствам ужасно несигурна понякога (*ахъм* често *ахъм*). През повечето време мога да разгранича ясно кога се чувствам несигурна заради това и кога поради другите причини, за които говорих по-горе, но има и тези моменти в които се мешат и не знам дали е някое от двете или изцяло друго нещо.
Както казах, Една. Голяма. Каша.
Та с цялата тази информация исках да стигна до проблемите, които ми тежат.
1. Чудя се дали всъщност съм асексуална или просто още не съм изживяла конкретни части от живота, както би казала мама. Колкото и да съм сигурна че съм, има нещо което ме човърка и ми казва че не е така, но не знам дали е истинско или просто сътворение от стандарта на това че задължително трябва да правиш секс или да си интимен по друг начин в това време и общество.
2. Започвам да си мисля че не харесвам приятеля си романтично. Той е първият човек, към който съм имала по-силни и различни чувства от останалите, но не мога да определя дали са романтични или платонични и това ме вбесява. Обичам го, прави ме щастлива, но защо ми е толкова трудно да го приема, въпреки че искам? Защо не мога де приема мисълта че някой ме харесва?
3. Чувствата ми като цяло са една мъгла. Има неща които ясно идентифицирам, но по-голямата част е толкова неясна, просто съм объркана през цялото време и не знам нито какво искам, нито какво не искам. По важното, защо искам нещо и защо не го.

Ще се радвам да чуя от други хора със подобни, леко неадекватни преживявания, други асексуални или просто някой с добри съвети Simple Smile
Моля само за респект, разбиране и без злобни отправки.
Много благодаря, на който е прочел това чудо и се извинявам за грешките♡

Хората са различни. Някои правят секс от съвсем рано, на 11 - 12, дори слушах едно интервю където една рок звезда каза, че първият му път бил на шест, направо се втрещих.

Нека да попитам, възможно ли е това ти състояние да е в следствие на стрес, преживян в миналото? Не ми отговаряй, ти си знаеш за тези неща.

Познавам и други като теб, две жени, едната твърдеше, че е лесбийка, но никога по време на познанството ни не я видях нито с мъж, нито с жена, а и от двата пола й се точеха. Друга моя позната, атрактивна и много харесвана, вече над двайсет беше  имала само двама приятели и никакъв интерес да си търси друг.

Би ли ти било по- комфортно с жена, например? Мъжът ли е проблема или въобще някой, който те докосва?

Имаше един епизод в Доктор Хаус, където много пълна жена отиде при него и му каза, че има киселини. Той й заяви, че е бременна, а тя му каза, че не е, и жените трябва да имат плът и форми. Оказа се, че е доброкачествен тумор и тя отказа да се оперира. Хаус разбра, че тя изневерява и й каза да се подложи на операция, защото вероятно има и мъже, които харесват жени с белези.
От тая тирада искам да изходя - в различните периоди на изкуството са намирани различни скулптури на женското тяло. Някои пълни, закръглени, други изчистени и почти анорексични. Харесванията и рпедпочитанията са като хората, колкото хора, толкова и различни вкусове. Да си мислиш, че си непривлекателна е само в главата ти. Вярно, има маса от еднакво мислещи, но това е маса, а ти не си от нея.

# 43
  • Paris, France
  • Мнения: 14 020
Това за секса на 6 е в сферата на научната фантастика. Има единични случаи, но момче или момиче на 6г нямат хормонални грим за да се възбудят и да правят секс. На 11 или 12 е възможно за много малко деца. Средната възраст за първа менструация е около 13 години в Европа. На 12г дъщеря ми си беше дете.

# 44
  • Мнения: 1 459
Това за секса на 6 е в сферата на научната фантастика. Има единични случаи, но момче или момиче на 6г нямат хормонални грим за да се възбудят и да правят секс. На 11 или 12 е възможно за много малко деца. Средната възраст за първа менструация е около 13 години в Европа. На 12г дъщеря ми си беше дете.
Това са предполагам глупостите на Антъни Кидис от Ред хот чили пепърс. Говори го на всяко интервю, кой ли му вярва. Поне навремето беше готин Stuck Out Tongue Winking Eye
Сори за офа.

Общи условия

Активация на акаунт