Още няма 20. Тази година евентуално завършва училище. Това обяснява много неща. Моето мнение е , че всичко написано е в рамките на нормалното - и терзанията, и анализите на различността. Всичко това е характерно за чувствителни интелигентни хора, които осъзнават, че в този момент от живота си са различни от това, което се приема за норма. Но ние Всички сме различни. Всяко нещо с времето си, дете. Някой ден ще се появи някой. Може и да е текущия човек, но все още не е дошъл този ден. Просто живей живота си. Няма нищо срамно или нередно в това, което желаеш или не желаеш . Слушай себе си, чувствай се комфортно в това което правиш. Усещам, че си от хората, които имат нужда първо да дефинират себе си и тъй като това още не станало и другото закъснява. Нямаш бърза работа, имаш цялото време на света, когато-тогава. Ако-добре, ако не-няма лошо.
- Публикувана: 7 юни 2021, 20:51 ч.
- Последно мнение: 4 юли 2021, 06:57 ч.
Сексуалността ми ме обърква (+ несигурности във връзка))
Нямаш ниска сексуалност, не си асексуална и там всякаквите нови, безумни моди.
Проблемът ти е елементарен - ниска самооценка и ниско самочувствие. Ти сама си казала - във война с тялото ти си.
Ти как очакваш, когато те си в хармония със себе си, да бъдеш в хармония с друг?
Пълничка ли си? Защо не се харесваш и те е срам да се покажеш гола пред друг и да те докосва?
Проблемът ти е елементарен - ниска самооценка и ниско самочувствие. Ти сама си казала - във война с тялото ти си.
Ти как очакваш, когато те си в хармония със себе си, да бъдеш в хармония с друг?
Пълничка ли си? Защо не се харесваш и те е срам да се покажеш гола пред друг и да те докосва?
Здравейте отново, връщам се с нов роман (извинете, така си пиша)
Пак благодаря за всичко, което казахте. Замислям се все повече за себе си. Някои неща са ми трудни да ги приема дори всъщност да са истина, с други съм напълно съгласна или пък съм сложила под въпрос, има пък и неща, които знам че са си факт за мен. Не мога да изразя на 100% какво ми е положението чрез текст и с това идват малко разминавания, но все пак всяко мнение тук ми е ценно. По-надолу обаче ще кажа защо в момента няма да мисля много по този въпрос.
Сега малко още да добавя тук понеже имам проблем с цитирането
За този, който пита - беше общо решение да се разделим. Повдигнахме въпроса по едно и също време. На единият не му достигаше, а другият не се чувстваше достатъчен. Познаваме се добре и не му бъбря за себе си както тук (правя го с цел да дам възможно най-много информация, че да можете да разберете ситуацията максимално добре). Мисля, че споменах, но отношенията ни сега са си напълно добре, даже сме си по-близки.
За въпроса с етикетите, в никакъв случай не си ги лепвам и да се опитвам да ги запълвам после. Просто съм намерила дума описваща положението ми най-добре. Нито е за някакъв тренд, нито защото искам да се чувствам специална или нещо. Не се опитвам да съм точното определение на някоя си дума, просто понякога да знаеш че не си единственият, който се чувства по еди какъв си начин ти носи комфорт, не си такова извънземно тогава.
Време е обаче и да спомена другото важно нещо.
Казвала съм, че имам психични проблеми и повярвайте ми, не си съчинявам и не преувеличавам, за да се правя на интересна. Положението ми в момента и изключително зле и най-малкото нещо, което ме интересува сега е сексуалността ми (за разлика от когато първо писах тук). Единственият човек, който знае колко лоши са нещата е този бивш. Само него чувствам толкова специфично близък, че да споделя такива мрачни работи. Видяхме се за да говорим по въпроса и тази нощ ми показа колко важни сме си един на друг всъщност.
За момента ще се фокусирам върху това и върху стабилизирането на тази моя ситуация. Чак след като си вкарам мисленето в правия път и махна тази депресивна мъгла от главата си ще мога наистина да осмисля какво се случва с мен като човек. С тази несигурност и себеомраза до никъде няма да стигна, така че първо тях ще подхвана и после ще мисля другото
Мерси отново!
Пак благодаря за всичко, което казахте. Замислям се все повече за себе си. Някои неща са ми трудни да ги приема дори всъщност да са истина, с други съм напълно съгласна или пък съм сложила под въпрос, има пък и неща, които знам че са си факт за мен. Не мога да изразя на 100% какво ми е положението чрез текст и с това идват малко разминавания, но все пак всяко мнение тук ми е ценно. По-надолу обаче ще кажа защо в момента няма да мисля много по този въпрос.
Сега малко още да добавя тук понеже имам проблем с цитирането
За този, който пита - беше общо решение да се разделим. Повдигнахме въпроса по едно и също време. На единият не му достигаше, а другият не се чувстваше достатъчен. Познаваме се добре и не му бъбря за себе си както тук (правя го с цел да дам възможно най-много информация, че да можете да разберете ситуацията максимално добре). Мисля, че споменах, но отношенията ни сега са си напълно добре, даже сме си по-близки.
За въпроса с етикетите, в никакъв случай не си ги лепвам и да се опитвам да ги запълвам после. Просто съм намерила дума описваща положението ми най-добре. Нито е за някакъв тренд, нито защото искам да се чувствам специална или нещо. Не се опитвам да съм точното определение на някоя си дума, просто понякога да знаеш че не си единственият, който се чувства по еди какъв си начин ти носи комфорт, не си такова извънземно тогава.
Време е обаче и да спомена другото важно нещо.
Казвала съм, че имам психични проблеми и повярвайте ми, не си съчинявам и не преувеличавам, за да се правя на интересна. Положението ми в момента и изключително зле и най-малкото нещо, което ме интересува сега е сексуалността ми (за разлика от когато първо писах тук). Единственият човек, който знае колко лоши са нещата е този бивш. Само него чувствам толкова специфично близък, че да споделя такива мрачни работи. Видяхме се за да говорим по въпроса и тази нощ ми показа колко важни сме си един на друг всъщност.
За момента ще се фокусирам върху това и върху стабилизирането на тази моя ситуация. Чак след като си вкарам мисленето в правия път и махна тази депресивна мъгла от главата си ще мога наистина да осмисля какво се случва с мен като човек. С тази несигурност и себеомраза до никъде няма да стигна, така че първо тях ще подхвана и после ще мисля другото
Мерси отново!
А какви са психичните ти проблеми? Някои психични състояния, като депресия, например могат да променят интензитета на желанието за секс и отношението към секса
Възбуждаш ли се понякога? Мастурбираш ли и ако да, достигаш ли до оргазъм? Някои хора се самозадоволяват успешно сами, но не достигат до оргазъм с партньор.
Фактът, че мъж все пак те привлича, ме кара да си мисля, че не си точно асексуална, а хипосексуална.
Пишеш, че мъжът ти е приятел. Има хора, които не могат да изпитат оргазъм без дълбока, емоционална връзка с партньора и им трябва време. Демисексуални им викат. Да не би да търсиш сигурността на познат мъж, но да ти трябва време?
Млада си, не дължиш никому секс и щом не изпитваш потребност от полово общуване, можеш да си седиш щастливо сама, поне докато ти дойде музата.
Възбуждаш ли се понякога? Мастурбираш ли и ако да, достигаш ли до оргазъм? Някои хора се самозадоволяват успешно сами, но не достигат до оргазъм с партньор.
Фактът, че мъж все пак те привлича, ме кара да си мисля, че не си точно асексуална, а хипосексуална.
Пишеш, че мъжът ти е приятел. Има хора, които не могат да изпитат оргазъм без дълбока, емоционална връзка с партньора и им трябва време. Демисексуални им викат. Да не би да търсиш сигурността на познат мъж, но да ти трябва време?
Млада си, не дължиш никому секс и щом не изпитваш потребност от полово общуване, можеш да си седиш щастливо сама, поне докато ти дойде музата.
Само и това й липсва да си вкара в главата, че е хомо. Не е задължително като не се вълнува от секс и не го прави денонощно, да е лесбийка.
Тамарина, а защо е тази себеомраза? Това е първопричината за всичко според мен. На моменти имам чувство, че аз съм писала. Също като теб бях ужасно несигурна. При мен мисля, че се получи от една отвратителна учителка, която години наред ми втълпяваше, че съм глупава, без талант и прочие. Думите й бяха "при теб всичко е от главата", "хващаш последния влак" и какво ли още не. Аз си търпях, накрая бях със съсипано самочувствие, депресия и какво ли не. Има ли такива токсични хора в живота ти, бягай надалеч. Години ми отне да се възстановя от психическия тормоз на тази злобна жена, която имаше семейни проблеми и се чудеше на кого да си го изкарва. Трябва да се научиш да се цениш и обичаш повече. Пишеш интелигентно, сигурна съм че имаш чудесни качества.
Тамарина, а защо е тази себеомраза? Това е първопричината за всичко според мен. На моменти имам чувство, че аз съм писала. Също като теб бях ужасно несигурна. При мен мисля, че се получи от една отвратителна учителка, която години наред ми втълпяваше, че съм глупава, без талант и прочие. Думите й бяха "при теб всичко е от главата", "хващаш последния влак" и какво ли още не. Аз си търпях, накрая бях със съсипано самочувствие, депресия и какво ли не. Има ли такива токсични хора в живота ти, бягай надалеч. Години ми отне да се възстановя от психическия тормоз на тази злобна жена, която имаше семейни проблеми и се чудеше на кого да си го изкарва. Трябва да се научиш да се цениш и обичаш повече. Пишеш интелигентно, сигурна съм че имаш чудесни качества.
Мисля, че ако имаше такива наклонности, отдавна щеше да ги е открила. Мои съученичка с различна сексуалност още на 14 г. знаеха какви са и само говореха за момичета, говореха в сексуални смисъл на думата. Това не е нещо, което да можеш да ограничиш - или изпитваш непреодолими влечение към своя пол, или не. Няма такъв филм според мен - гей съм, ама го усетих на 25. Затова Тамарина, препоръчвам ти на този етап да се въздържаш от експерименти. И без това звучиш ужасно объркана. Трябва да откриеш причината за тази депресия и да се научиш да се обичаш.
Голяма част от хората, подсъзнателно се опитват да отговарят на очакванията, които имат близките им към тях. А пък и съм сигурна, че ѝ оказват натиск най- накрая да си хване приятел. Някои хора не допускат това за себе си, заради среда, възпитание или криво- разбрана идея за това как трябва да стават нещата. Доста е трудно да си гей в хомофобско общество, но е наистина гадно да си асексуален, сякаш си индеферентен към живота.
Възможно е да имаш хормонален проблем, виж си естрогените или да срещаш само скучни мъже, аз имах такъв проблем като млада, много е трудно фа си намериш истински интелигентен и вълнуващ мъж, а може и да си гей.
Вече не живеем в средновековието. Намери себе си и ти пожелавам да си щастлива...
Възможно е да имаш хормонален проблем, виж си естрогените или да срещаш само скучни мъже, аз имах такъв проблем като млада, много е трудно фа си намериш истински интелигентен и вълнуващ мъж, а може и да си гей.
Вече не живеем в средновековието. Намери себе си и ти пожелавам да си щастлива...
Тамарина, ти някога била ли си влюбена в момиче? Аз също години наред не се решавах на сексуални връзка, но съм била платонично влюбена все в момчета. Бих могла да целуна момиче, но никога няма да мога да се влюбя в жена. Да живеем заедно, да споделяме всичко заедно - това си го представям само с мъже. Следователно аз съм хетеросексуална.Ти би ли могла да изпитваш към момиче, това което изпитваш към твоя бивш приятел? Ако отговорът е "не", изобщо не го мисли повече. Видяха заглавието "сексуалността ми ме обърква" и веднага момичето трябва да е лесбийка. Нещата не са така еднозначни в живота. Не е готова още за сексуална връзка с мъж, това не я прави лесбийка.
ПС. Тамарина, а какъв е всъщност твоя идеал за момче? Като визия и поведение?
ПС. Тамарина, а какъв е всъщност твоя идеал за момче? Като визия и поведение?
Предварително искам да се извиня за това, което ще напиша, но бих искала да обърна внимание на нещо, което не видях да е писано в останалите коментари. Според мен можеш да имаш травматично преживяване от сексуален характер в минолото, който да е причина да имаш проблем с преживяването на физическата интимност. Пиша го като човек с подобен проблем и като момиче на близка до твоята възраст. Обикновено при подобни травми човек отива в една от двете крайности - проблема с интимността, който ти описваш, или хаотични сексуални отношения. За мен е възможно да имаш ниско самочувствие, но това би било само една от многото последици в следствие на травматично преживяване. Също така не смятам, че си асексуална, защото сама споделяш, че си имала/все още имаш физическо привличане към бившия си партньор. Виждам, че нямаш проблем с емоционалната интимност, споделяйки с него подробности за психическото си състояние, които си ни спестила тук. Тук искам да вметна, че не е задължително да имаш ясен спомен за травматичното преживяване. Психологията познава много случаи, в които психиката подтиска спомена, за да преживее травмата, но нещата остават да тлеят в подсъзнанието. Сигурно си изпълнена със страшно много въпроси без отговори, аз все още търся своите. Моят съвет е наистина да се обърнеш към качествен специалист, който би могъл да насочи всичките ти въпроси към истинската същност на проблема чрез въпроси, които сама все още не си си задавала. Съществуват и методи на хипноза и прочие, към които аз лично все още не смея да се обърна. Много бих се радвала, ако решиш да потърсиш специалист, да споделиш в последствие има ли напредък, как се чувстваш. Оставам отворена за лична кореспонденция, ако желаеш разбира се. Успех!
Доста интересни въпроси повдигате
1. Психичните проблеми, за които говоря включват главно депресия и то доста лоша в момента, но намирам началото в друго. Още от малка не съм харесвала как изглеждам и в един момент, май бях на 13, почнах да имам проблеми с храненето. От тогава е било с мен в различни степени и крайности. От това се породи и изключително ниска самоеоценка, която според мен е истинската причина да не провървяха нещата между нас (или поне беше огромна част от проблема). Не му давах да ме вдига и не харесвах да си слага ръцете около кръста ми, защото се мисля за огромна (абсолютно в нормите съм, здрава и няма такова нещо, ама не пречи на мозъка да си прави каквото иска) и това е просто един малък пример. От известно време не съм стабилна и просто не беше правилният избор да влизам във връзка, понеже това ми породи само още проблеми. Много заплетена е ситуацията там, честно, и в някой неща не искам да задълбавам.
2. И аз съм се чудила дали съм лесбийка, по едно време си мислех, че съм би, но не смятам вече така. Склонна съм да пробвам, но съм почти сигурна, че не е мойто нещо. Ще призная, често заглеждам момичета, и затова и се съмнявах, но осъзнах че просто намирам момичетата красиви и до там. Момчета пък изобщо игнорирам, особено в сравнение. Не мога да си представя дълготрайна връзка с момиче. За сексуален живот и не споменавам, но е подобно и като става дума за момчета. Единствената разлика е, че с момиче не го виждам, а с момче ми се иска, но ми е трудно да повярвам че ще се случи (тоест също не го виждам). Аз не се чудя каква ми е сексуалността, ако установя дълбока връзка с някой, няма значение дали е момиче или момче (засега се е случвало само с момчета, но кой знае какво ще ми поднесе живота). Проблемът ми е нивото на сексуалност и липсата и.
3.Много рядко имам желание да мастурбирам, почти никога всъщност. Не е като да съм срамежлива на тази тема или нещо. Просто много много рядко ми се случва да изникнат всякакъв такъв тип желания, ама много. И никога не е никъде близо до силно чувство.
4. Не съм обградена от силни хомофоби или нещо такова. Да, родителите ми не са огромни фенове, но тяхното мнение по въпроса мен не ме занимава, нито ничие друго. Цялата работа е вътрешен конфликт. В компаниите ми няма хора които да излизат по такъв начин от стандартното, но също и не им пука каква съм, каква не съм, така че не се чувствам подтисната. Нямам нуждата да се крия или да се опитвам да се променя.
5. По мое знание не съм имала никакви сексуални травми. Най-близкото, което мога дори малко да свържа с такова е момчета, които са ме опипали спяща, докато сме играли на шише в 7ми клас на лагер (бяха набити с чанта после) но не смятам това за нещо травматично за мен. Некомфортно и засрамващо да, мисля че е нормално да се чувстваш така. Напоследък обаче почнах да се замислям, понеже понякога ми изкача в ума, дали всъщност не е нещо, което подценявам? Не знам. Нищо друго по-сериозно не ми се е случвало за щастие.
6. Идеал за момче? Доста труден въпрос. Две главни неща. Едното е чувство за хумор, особено да ни е сходно. Забелязала съм, че по-близките ми хора имат този конкретен хумор и че просто са типа качествени хора с които се връзвам подсъзнателно. Другото нещо е умението да не съдиш. Да, умение си е. Имам много близки хора, на които не мога да кажа всичко дето ми минава през главата, защото ще ме погледнат странно. С този бивш мога да споделям така свободно понеже знам, че никога няма да ме съди, а ще се опита да помогне. Разбиране и приемане явно искам да кажа. Не знам как да опиша идеал за момче, странно е тъй като не търся активно еди какви си качества, просто намирам тенденции сред близките ми. Има и още със сигурност но не знам как да ги изразя
Когато мога ще потърся специалист, защото в този момент нещата вече са извън моя контрол. Нямам средства и смелост сега, но със сигурност така ще опитам да реша проблема.
1. Психичните проблеми, за които говоря включват главно депресия и то доста лоша в момента, но намирам началото в друго. Още от малка не съм харесвала как изглеждам и в един момент, май бях на 13, почнах да имам проблеми с храненето. От тогава е било с мен в различни степени и крайности. От това се породи и изключително ниска самоеоценка, която според мен е истинската причина да не провървяха нещата между нас (или поне беше огромна част от проблема). Не му давах да ме вдига и не харесвах да си слага ръцете около кръста ми, защото се мисля за огромна (абсолютно в нормите съм, здрава и няма такова нещо, ама не пречи на мозъка да си прави каквото иска) и това е просто един малък пример. От известно време не съм стабилна и просто не беше правилният избор да влизам във връзка, понеже това ми породи само още проблеми. Много заплетена е ситуацията там, честно, и в някой неща не искам да задълбавам.
2. И аз съм се чудила дали съм лесбийка, по едно време си мислех, че съм би, но не смятам вече така. Склонна съм да пробвам, но съм почти сигурна, че не е мойто нещо. Ще призная, често заглеждам момичета, и затова и се съмнявах, но осъзнах че просто намирам момичетата красиви и до там. Момчета пък изобщо игнорирам, особено в сравнение. Не мога да си представя дълготрайна връзка с момиче. За сексуален живот и не споменавам, но е подобно и като става дума за момчета. Единствената разлика е, че с момиче не го виждам, а с момче ми се иска, но ми е трудно да повярвам че ще се случи (тоест също не го виждам). Аз не се чудя каква ми е сексуалността, ако установя дълбока връзка с някой, няма значение дали е момиче или момче (засега се е случвало само с момчета, но кой знае какво ще ми поднесе живота). Проблемът ми е нивото на сексуалност и липсата и.
3.Много рядко имам желание да мастурбирам, почти никога всъщност. Не е като да съм срамежлива на тази тема или нещо. Просто много много рядко ми се случва да изникнат всякакъв такъв тип желания, ама много. И никога не е никъде близо до силно чувство.
4. Не съм обградена от силни хомофоби или нещо такова. Да, родителите ми не са огромни фенове, но тяхното мнение по въпроса мен не ме занимава, нито ничие друго. Цялата работа е вътрешен конфликт. В компаниите ми няма хора които да излизат по такъв начин от стандартното, но също и не им пука каква съм, каква не съм, така че не се чувствам подтисната. Нямам нуждата да се крия или да се опитвам да се променя.
5. По мое знание не съм имала никакви сексуални травми. Най-близкото, което мога дори малко да свържа с такова е момчета, които са ме опипали спяща, докато сме играли на шише в 7ми клас на лагер (бяха набити с чанта после) но не смятам това за нещо травматично за мен. Некомфортно и засрамващо да, мисля че е нормално да се чувстваш така. Напоследък обаче почнах да се замислям, понеже понякога ми изкача в ума, дали всъщност не е нещо, което подценявам? Не знам. Нищо друго по-сериозно не ми се е случвало за щастие.
6. Идеал за момче? Доста труден въпрос. Две главни неща. Едното е чувство за хумор, особено да ни е сходно. Забелязала съм, че по-близките ми хора имат този конкретен хумор и че просто са типа качествени хора с които се връзвам подсъзнателно. Другото нещо е умението да не съдиш. Да, умение си е. Имам много близки хора, на които не мога да кажа всичко дето ми минава през главата, защото ще ме погледнат странно. С този бивш мога да споделям така свободно понеже знам, че никога няма да ме съди, а ще се опита да помогне. Разбиране и приемане явно искам да кажа. Не знам как да опиша идеал за момче, странно е тъй като не търся активно еди какви си качества, просто намирам тенденции сред близките ми. Има и още със сигурност но не знам как да ги изразя
Когато мога ще потърся специалист, защото в този момент нещата вече са извън моя контрол. Нямам средства и смелост сега, но със сигурност така ще опитам да реша проблема.
Попитах за идеала ти за момче неслучайно. На твоята възраст си падах по рокаджии, красиви момчета, които носят грим, разни танцьори. И досега имам някакъв идеал за мъжка красота, който се различава от общоприетия. Естествено всичко беше във фантазията ми, в реалния живот нито едно момче не ми харесваше. Да не би ти да имаш някакъв нереален идеал и затова момчетата, които срещаш в ежедневието, да не те вълнуват? Аз вече съм пораснала, мъжът ми не е нито хубав, нито носи грим, но се научих да не идеализирам и захаросвам прекалено нещата и харесвам мъжа ми такъв какъвто е.
Явно е, че имаш проблем с тялото си. Не го харесваш. Може би поради това не го чувстваш свое, не желаеш да се идентифицираш с него. Това би могло да бърка сексуалното ти развитие. Мисълта, че друг ще приеме нещо, което ти не приемаш, пък и ще го пожелае, е свързана с изключително неудобство. Съответно стратегията ти е да избягаш. Първата ти връзка, и си избягала. Дори във фантазията си не можеш да се отпуснеш, дори там не можеш да си красива и желана. Заглеждаш другите жени, не защото ги харесваш (както сама признаваш), а най-вероятно да се сравниш. Те са красиви - ти не.
Вероятно има наистина асексуални хора, причините за състоянието им не са ясни. Както за твоето. Може би има неща, които те вкарват в това положение, а бидейки в него, тези неща се подсилват. Изпадаш в омагьосам кръг на безпомощност да се справиш. Предпочиташ да се занимаваш с депресията, отколкото с проблема със сексуалността и с вече бившото гадже. Хубаво е все пак, че търсиш вариант за помощ. Посещавала ли си и посещаваш ли сега терапевт? Смятам, ще ти е от полза за да се изясниш със себе си.
Вероятно има наистина асексуални хора, причините за състоянието им не са ясни. Както за твоето. Може би има неща, които те вкарват в това положение, а бидейки в него, тези неща се подсилват. Изпадаш в омагьосам кръг на безпомощност да се справиш. Предпочиташ да се занимаваш с депресията, отколкото с проблема със сексуалността и с вече бившото гадже. Хубаво е все пак, че търсиш вариант за помощ. Посещавала ли си и посещаваш ли сега терапевт? Смятам, ще ти е от полза за да се изясниш със себе си.