Седмокласници 2020/2021 - Първа изпитна седмична тема - (14.06 - 20.06)

Bashtatko,
Във вашия пост отчитате основно познания и проф.реализация . Аз за моя  син търся преди всички  "среда" .

Тоест работите доколкото разбрах се сканират и те ги оценяват сканираните варианти на компютър.

 Ако на работодателите им трябват специалисти по пътно строителство, ветеринарни техници, монтьори на електромобили и стругари, познайте дали ще се трогнат от вайкането на някой завършил езикова гимназия, че стругарят вземал повече пари от него.

И аз за това си мислех и въобще дали е правилно така да се отсяват деца, но очевидно има резон и системата сработва.
Аз обаче си мисля за друг глобален проблем създаден умишлено или "без да иска" от родната образователна система. Какво значи понятието "елитни гимназии" и няма ли най-сетне да се намери някой да го изкорени? Чудя се как така преди няколко години 1АГ и Френската са били първенци, а сега Испанската ги подмина с пълна газ? Кои са факторите, които определят тези тенденции? Може би  желанието на децата с висок бал , качеството на преподаване или учебните планове? Защото аз в нито една от гореспоменатите училища не можах да намеря балансиран учебен план, който развива мисленето на детето в повече от 1 сфера. Да вземем за пример НПМГ - добре замислено училище, но видите ли и то вече било западнало? Кой го казва? Какво се е случило, за да западне? Кой движи тази система и има ли някакъв съспенс въобще? За чия полза?
Аз изначало съм противник на частното образование специално в България, но намерих едно единствено училище, което не ме кара да си задавам въпросите по-горе. Това е американския колеж - за зло или добро, със страхотни профили и избор на втори език. Синът ми се яви на този извънземен изпит и влезе в топ 20 с 57%. Да, чудесно за интелигентно дете по природа, което има взети само няколко часа частни уроци и идващо от кварталното училище. Пасва му на натюрела, но не пасва на джоба ми. Ако не получим прилично намаление на таксата трябва ли да се гърча със заеми 5 години , за да осигуря качествено образование на детето ми или да направя гладна стачка пред МОН да се стегне и да направи така, че всички училища в цялата страна да са т.нар. "елитни"?! Синът ми нито има желание да учи немски в Немската нито испански в Испанската, за СМГ пък дори и не ще да чуе. Какво да го правя? По пътя на тези мисли май е най-добре да си го оставя в кварталното и да се свършва ( от, което всъщност сме много доволни).
Извинявайте за спама ...малко подпалих. В заключение ще кажа,че не трябва да има никакви НВО-та, всяко училище да има приемен изпит спрямо профилите, които предлага и да бъде съобразен с тази крехка възраст и психика. Като чуя БАЛ, лошо ми става.
П.С.- И ние няма да имаме 100 точки по БЕЛ,откри си грешка в първи модул и е пропуснал доста детайли да преразкаже.

И сега да си представим един идеален свят, в който всяка гимназия си има собствен изпит. И 6 000 (или повече) софиянчета кандидатстват след 7 клас. На колко изпита трябва да се яви всяко, че да е сигурно, че ще го приемат?

Няма защо да се притесняват родителите на деца, които са положили екстремно много усилия. Така или иначе, нали няма да бъдат изместени? Пак ще успеят да влязат там, където са пожелали. Аз не вярвам много на това как ще хвърчи балът до тавана, а повечето, които смятат, че е бил много лесен теста, ще видят, че имат повече допуснати грешки от очакваното. Както е всяка година. Нищо по-различно.

И мисля, че понятията за елитни училища вече са много размити. Не всеки желае детето му да учи непременно в "модерните" училища и "модерните езици".
Поне за Пловдив много родители умишлено избягват Руската и Английската, поради различни причини. Не всеки се ръководи от модата, а много от собственото си дете - кое е най-добро за него.

Не разбирам и болните родителски амбиции, които се прехвърлят върху децата  и после те страдат, и приемат като провал за цял живот неприемането в желаната гимназия. Това -  родителят наистина може да съсипе психиката на едно дете за цял живот. По-добре едно дете да е прието, дори на 3-4-5 място по желано училище, но да има самочувствие и да е доволно, за да може да постига след това в живота, отколкото да се обвинява и да страда, ако е на второто. Животът не свършва с приемането в дадено училище. Трябва по-леко да се кара ...