Правни насоки от адв. Лора Томанова и адв. Светлана Кирева

Здравейте, днес хванаха баща ми за 3-ти път да шофира след употреба на алкохол. Първия път беше много отдавна и не помня подробности. Втория път беше преди 2 години, измериха 1.2 промила, взеха му книжката, свалиха номерата на колата, имаше глоба 1000лв и условна присъда за 1 година. Всичко мина и сега пак е направил нарушение. Сега са измерили 1.4 промила и е в ареста за 24 часа. Отказал е кръвна проба. Въпросът ми е може ли да се размине без да лежи в затвора? Има ли някакъв шанс? Той е възрастен на 60г, има доста болести (в процес на изкарване на ТЕЛК), не мога да си представя да лежи в затвор.. И трите пъти го хващат с алкохол в рамките на малкия град, където живее, никога не е излизал извън него в нетрезво състояние, става въпрос за няколко метра с кола, дори няма километър. Няма и направено ПТП. Не знам дали има някакво значение това..
Въобще не го оправдавам, виновен е и трябва да си понесе последствията. Само се надявам да се избегне затвор.
Какво бихте ни посъветвали?
Благодаря предварително!

Здравейте, MamaJuliana, благодарим за първия откриващ темата въпрос!
Имайте предвид, че за да бъде приложен институтът на условното осъждане съгласно чл. 66, ал.1 от Наказателния кодекс ( НК) следва да са налице три кумулативни (и трите следва да са налични едновременно) предпоставки - размерът на определеното наказание да е до 3 години лишаване от свобода, деецът не следва да е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и в случай че съдът прецени по силата на вътрешното си убеждение, че за реализацията на целите на наказанието и за поправяне на осъдения не е наложително ефективно осъждане, като за да бъде приложено условно осъждане по отношение на вече осъждан, то последният следва да бъде реабилитиран - чл. 85 - чл. 88а от НК.


Определянето на наказанието е изключително сложен процес и в рамките на настоящия отговор няма как да бъде предоставена прогноза относно размера му, още повече без запознаване с материалите по досъдебното производство, но от визираните от Вас обстоятелства единствено и само влошеното здравословно състояние представлява смекчаващо обстоятелство по смисъла на НК.
С оглед комплицираността на наказателното производство, както и предвид предходното осъждане на баща Ви, от наша страна Ви съветваме да се обърнете незабавно към адвокат, който да поеме защитата му.

Благодаря много за бързия отговор!
Оказа се, че съм в грешка за условната присъда и не е имал такава. Само при първото нарушение е трябвало да ходи да се подписва (не знам това какво точно значи). Иначе няма никакви други криминални провинения.
Обърнахме се към адвокат и стискаме палци да се нареди всичко.
Отново благодаря!

Здравейте! Ще се радвам да получа съвет за изход от следната ситуация. Бащата на сина ми почина преди 8 месеца. Детето е на 12 г и е единствен наследник. Наследи апартамент, в който баща му живееше на семейни начала с една жена. Тя няма дял от този имот. Продължи да живее там и не бързах да я притискам, докато не се възстанови. От известно време обаче тя отклонява всякакви опити от моя страна да обсъдим какво ще се случва оттук нататък - склонна ли е да плаща символичен наем или има други планове. Реших, че поведението й само по себе си е красноречиво и със съобщение (по Вайбър) я уведомих, че желая да се изнесе. Нямам никакъв отговор, никаква реакция. Какви опции за действие имам? Може би трябва да спомена, че с бащата на детето сме разведени, а скоро очаквам решение от съда, че е в негов интерес да приеме наследството.

Здравейте, продаваме имот  къща построена върху общинска земя-двора реално се води на общината, а къщата е наша. Въпроса ми е дали трябва да предложим на общината преди това да купи къщата  или нотариуса да направи такава нотариална покана за същото, или това не е необходимо като цяло според действащото законодателство. Ще съм благодарна на отговора Ви!

Здравейте, Sea breeze! В случаи, подобни на Вашия, законодателят е предвидил многобройни и различни пътища за правна защита и реакция в полза на малолетния собственик на недвижимия имот, действащ чрез законния си представител, като на първо място, след влизането в сила на съдебното решение за приемането на наследството по опис, е възможно изготвянето на нотариална покана с изрично искане за предаване на имота, като може да се  изиска също така и съставянето на опис, в хипотеза на риск от злоупотреби. При отказ от приемане на нотариалната покана или при отказ да се освободи недвижимия имот, пред малолетния собственик и законния му представител респективно съществуват различни правни възможности за реакция - както по граждански, така и по наказателен ред, вкл. и специален граждански иск за за опразване на наети и заети за послужване помещения.
Наред с многобройните правни възможности съществуват и множество рискове, както и специфики, които по наше мнение обуславят необходимост от консултация с адвокат преди предприемане на правни действия по разрешаване правния проблем.

Здравейте, Щастлива съм!! В случай че недвижимият имот е построен в резултат на учредено право на строеж, не е необходимо общината да бъде уведомявана за предстояща покупко-продажба. Нотариусът ще разгледа документите и в случай че те отговарят на законоустановените изисквания, сделката ще се осъществи. При необходимост от изясняване на допълнителни факти или събиране на документи, нотариусът или служители на нотариалната кантора вероятно ще Ви насочат към адвокат.

Здравейте, искаме да изразим и пред Вас удоволствието си, че се присъединихме към социалната инициатива „Специалистите говорят” на BG-Mamma, както и да Ви уведомим, че от днес стартираме поредицата „Пет правни насоки/Какво трябва да знаем за...”, като регулярно и в зависимост от нашата натовареност ще публикуваме кратки постове, съдържащи лаконична, но и полезна, надяваме се, информация относно различни въпроси и проблеми от правната сфера, изготвени единствено и само с информационна цел, в случай че проявявате интерес към поредицата ни, като фокусът на днешната публикация ще бъде домашното насилие. Съзнаваме, че темата не е сред приятните за обсъждане през горещите летни дни, но според различни проучвания всяка четвърта жена, както и хиляди деца в България са били или са и понастоящем обект и жертва на подобен род насилие, като макар и да липсва официална държавна статистика по проблема, на базата на информация, съдържаща се в различни медийни източници, може да се заключи, че в условията на пандемия и рестриктивни социални ограничения се наблюдава драстично повишаване случаите на домашно насилие,  достигащо според някои данни до тревожните  80% растеж, което налага и необходимостта от дискусия по темата, която донякъде и в някои свои аспекти все още е своеобразно табу в страната ни, което затруднява както превенцията, така и защитата на пострадалите.


1.   Насилието.

          За да да бъде предотвратен в зародиш даден акт на домашно насилие или впоследствие да се помогне на жертвата, от изключителна важност е, на първо място, да се разпознават формите на домашното насилие, макар че невинаги това е лесно и възможно предвид спецификата на извършването му. Все пак е добре да се знае, че по смисъла на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, вкл. и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, в случай че са извършени спрямо лица, с  които насилникът се намира в родствена връзка, с  които е или е бил в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, представлява по своята същност домашно насилие, като за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всеки подобен акт, извършен в негово присъствие.
        По-подробна и цялостна информация относно конкретните прояви на домашното насилие, както и полезни практически съвети за справяне с проблема, може да откриете на страницата на МВР, Главна дирекция „Национална полиция”, линк към която за Ваше удобство поставяме долу:

https://www.mvr.bg/gdnp/%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1% … D0%BB%D0%B8%D1%8F

       Следва да имате предвид също така, че ако актът/актовете на домашното насилие по своята правна същност представлява/т и престъпление/я по смисъла на Наказателния кодекс, то в такъв случай може да бъде образувано и наказателно дело по законоустановения за това ред и процедура, който въпрос ще разгледаме в някоя от следващите публикации, част от поредицата.

2.   Лицата, имащи право на закрила.

       По силата на ЗЗДН право на защита има всяко едно лице (не само жени, деца и възрастни хора, както се смята погрешно от мнозина), пострадало от акт на домашно насилие, извършено спрямо него от страна на:
•   съпруг или бивш съпруг;
•   лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство;
•   лице, от което има дете;
•   възходящ – баща, майка, баба, дядо и т.н.;
•   низходящ – син, дъщеря, внук, правнучка и т.н.;
•   лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително – сестра, брат,леля, вуйчо и т.н.;
•   лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително – зет, снаха, тъст, свекърва и т.н.;
•    настойник, попечител или приемен родител;
•   възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
•   лице, с което родителят му се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.


3.   Държавните органи и неправителствените организации.

          На следващо място, важно е да се познават институциите, към които пострадалите от домашно насилие могат да се обърнат и съответно да потърсят закрила. Основният орган, който жертвите следва да сезират в случай на насилие, извършено спрямо тях, както и да поискат налагане на мярка за защита от негова страна, е Районният съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице, като производството по издаване на заповедта за защита от домашно насилие може да се образува по молба на:
•   пострадалото лице, в случай че е навършило 14-годишна възраст, като право на жалба имат и поставените под ограничено запрещение;
•    брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице – баща, майка, син, дъщеря, внук и т.н.;
•   настойника или попечителя на пострадалото лице;
•    директора на дирекция "Социално подпомагане", в случай че пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.

           Молбата  по ЗЗДН задължително следва да е писмена и да съдържа следните данни:
•    имената, адреса и единния граждански номер на молителя, адреса на дирекция "Социално подпомагане"; в случай че пострадалото лице не може или не желае да разкрие постоянния или настоящия си адрес, то има право да посочи и друг адрес, на който да бъде призовавано по делото;
•    имената и настоящия адрес на извършителя на домашното насилие или друг адрес, на който може да бъде призован, включително телефон и факс;
•   данни за семейната, родствената или фактическата връзка между пострадалото лице и извършителя;
•   датата, мястото, начина и други факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие – фактическата обстановка следва да бъде описана  изключително точно и конкретно;.
•    подпис.

          Важно е да се има предвид, че при образуване на производство по ЗЗДН не се дължи заплащане на държавна такса от страна на молителя, като при издаване на заповед за защита съдът възлага държавната такса и разноските по делото в тежест на извършителя на домашното насилие, докато при отказ за издаване на заповед или при отмяна на последната, държавната такса и разноските по делото се заплащат от страна на молителя, освен ако молбата по ЗЗДН изхожда от името на непълнолетно лице, лице, поставено под запрещение, или лице с увреждания.
           В случай че молбата съдържа данни, които индикират за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то районният съд е длъжен  в закрито заседание и без да призовава страните по делото да издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата. В подобни случаи жертвата има правото също така да депозира молба и до органите на Министерството на вътрешните работи (МВР) за предприемане на мерки съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). В подобен род случаи пострадалото лице или негови близки, съседи или свидетели не следва да се колебаят да подадат сигнал за случай на домашно насилие на единния номер за спешни повиквания 112, като следва да се знае, че обажданията към него се записват и респективно записите от тях се съхраняват, като биха могли да бъдат приобщени към делото и да служат за доказване факта на насилие.

            Имайте предвид, че наред с държавните органи съществуват множество неправителствени организации, които помагат по различни начини и с различни средства на лица, пострадали от домашно насилие, като част от тях имат и открити горещи телефонни линии за търсещите закрила или съвет. Предвид риска посочването на някои от тях да се възприеме като реклама/опит за такава в полза на последните, ще се въздържим от изброяването на подобни организации, но при желание и необходимост, почти всички могат да бъдат открити в Интернет-пространството.


4.   Мерки за закрила.

            В случай че актът/актовете на доказано домашно насилие бъдат установени и доказани, посредством заповедта за защита съдът може да наложи една или повече от долуизброените  мерки за защита:
•    задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
•    отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда (дори и в случай че жилището е собственост на насилника);
•   забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;
•    временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
•   задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
•    насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.


5.   Срок за подаване на писмената молба по ЗЗДН и доказване факта на насилие.

         От изключителна важност е и срокът, в рамките на който пострадалият може да потърси закрила по реда на ЗЗДН от страна на съда, в случай че е жертва на домашно насилие – последният е едномесечен, считано от момента на извършване на акта/овете на насилие, като пропускането му  е с фатални последици за пострадалия, тъй като последният губи изцяло правото си да търси закрила по реда на ЗЗДН, като за него остава единствено възможността да се защити по наказателноправен ред, и то само в случай че актът/овете на домашно насилие представлява/т  и престъпление по смисъла на НК.

       Съгласно ЗЗДН за доказване и установяване акта/овете на домашно насилие са допустими абсолютно всички доказателствени средства, допустими и в общия граждански процес, но предвид спецификата на осъществяване на домашното насилие – зад вратите на домовете, в рамките на семейството и често без свидетели, законодателят е предвидил улеснена процедура по доказване актовете на насилие, като в специалното производство по ЗЗДН доказателствени средства могат да бъдат също така и  протоколите, докладите и други актове, издадени от дирекциите "Социално подпомагане", от лекари, както и от психолози, консултирали пострадалото лице; документите, издадени от доставчици на социални услуги, лицензирани по реда на Закона за социалните услуги,  както и специалната  декларация по ЗЗДН, която се прилага  задължително към писмената молба, в която декларация следва актът/овете на насилие да бъдат описани максимално подробно, по подобие на молбата, за да може и  декларацията да служи пълноценно като доказателствено средство, като ако в   в конкретния случай не са налични други доказателства, то съдът издава заповедта за защита само на основание приложената декларация.
        В случай на физическо насилие, оптималният вариант е нараняванията на жертвата да бъдат установени и от страна на съдебен лекар и обективирани в съдебномедицинско удостоверение, като по силата на ЗЗДН по искане на пострадалото лице всеки лекар е длъжен да издаде документ, в който писмено да удостовери констатираните от него увреждания или следи от насилие. Когато актът/овете на насилие са осъществени пред свидетели, то следва и последните да бъдат разпитани пред съда в производството по ЗЗДН.

Здравейте, по какъв начин може да се прекрати действието на нот.акт с право на ползване  за определен период, като периодът не е изтекъл, но ползвателя не може да бъде намерен.

Здравейте, Arieldd! Ограниченото вещно право на ползване, учредено от страна на собственика в полза на дадено физическо лице и обективирано в нотариален акт, се погасява  единствено и само в следните хипотези:
-  при смърт на ползвателя;
- при изтичане на срока, в случай че последното е  учредено като срочно;
- с погиване (унищожаване) на вещта, по отношение на която е учредено от страна собственика;
- в случай че правото на ползване не е упражнявано от страна на ползвателя в продължение на 5 години.
Ако възникне спор между собственика и ползвателя по отношение на погасителните основания, то същият се разрешава от страна на съда.
Извън тези алтернативни (наличието на една е достатъчно за погасяване правото на ползване) предпоставки, собственикът има правото да иска от страна съда да прекрати правото на ползване, в случай че ползвателят, въпреки отправеното му предупреждение, продължава да си служи с вещта, по отношение на която е учредено правото на ползване, по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане, както и ако ползвателят нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя вещта.
Ползвателят може да се откаже от правото си на ползване посредством нотариално заверена декларация, която подлежи на вписване в имотния регистър.

Здравейте. Ако се отреди строг режим на излежаване на присъда, човекът има ли право да работи? И един работен ден там на колко излежани се равнява? Благодаря!

Здравейте, Yan25,  в случай на определен строг режим на изтърпяване на наказание лишеният от свобода има правото да работи само и единствено в района на съответния затвор или затворническо общежитие, в което изтърпява наказанието си, както и по изключение - на обособени външни охраняеми обекти, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода, с изключение на наказанието доживотен затвор,  по време на изтърпяване на което не се зачитат работни дни.

Здравейте, моля за помощ!
Въпросът ми е:
- Собственица съм на апартамент, а майка ми е със запазено пожизнено право на ползване на имота.
Мога ли да предпиша апартамета на сина ми при това положение?
Моля за съвет, благодаря Ви предварително!

Здравейте, Вера Янева 699853, няма пречка да се прехвърли или дари недвижим имот с учреденото право на ползване. Правото на ползване е ограничено вещно право и собственикът има право да продаде или дари имота, но учреденото право на ползване не се погасява с продажбата и същото следва имота, а не собственика на същия. В нотариалния акт се отбелязва, че върху имота е учредено вещно право на ползване, а същото обстоятелство ще е видно и от удостоверението за тежести.