Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 9

Габор Мате не е специалист по отношение на ADHD. Виждал съм го. Много свестен човек, но той си е общопрактикуващ лекар който работеше в най-гадната частна Ванкоувър, Канада. Има голям опит с наркозависими, защото там нямаше други и все още е така и в момента е извън всякакъв контрол. ( East Hastings, Vancouver, лесно ще намерите клипчета) ) Лекарствата помагат и има над 100 медикамента. За съжаления в БГ това състояние, защото това не е болест е доста неразбрано от лекарите със повърхностна подготовка.

Не е психиатър? В книгата споделя, че и той е с АДХД.

Продължавате с лека ръка да проповядвате дългосрочен прием медикаменти като единствено решение.  
Това, че вие лично за вас не можете да намерите работещ подход, е проблем, но той е ваш,  а не на всички с ДВХА. Назовавайте нещата с истинските им имена и те са,  че продължителна интервенция с медикаменти се прилага само ако НЕ говорим за ДВХА в "чист вид" , а за състояние в коморбидност, с други състояния и то се явява вторично спрямо тях ( вторично спрямо примерно обсесии, компулсии, биполярно р-во, ИнтЗатр, РАС, тревожностни разстройства)

Разбира се, че е лесно да има хапче-решение. Прилагането на усилия е трудно, но нали все пак  е усилие в посока на собственото здраве. Ако иска ( но и има възможност)  да приложи усилие човек....
Защото РАС - нискспектралните /интелектуално затруднените/биполярните/обсесивно-компулсивните  и прочие със съпътстващо  ДВХА не са в състояние да осъществят този "контрол"  и съответно медикаментите са  решението  - за тях и/или  техните родители -  те просто нямат друг избор.

Вие, ако сте чист вид ДВХА и Импулсивност  - за разлика от тях имате шанс да намерите немедикаментозно решение. Ако ли ДВХА при вас е вторично , уточнявайте го преди да подчертавате , че дългосрочната медикаментозната интервенция  е единствена  и незаменима. Да,  тя е работеща, но се прилага временно, паралелно с търсене на други работещи холистични решения. За разлика от гореописаните случаи в които състоянието е съпътстващо на друго , много по-сериозно състояние.

Не е психиатър. Но е един от най добрите специалисти по отношение на травма и зависимости. Просто го споменах, защото има специалисти, които с десетилетия са се посветили на ADHD. В крайна сметка се оказва, че около поне 5 % от населението са с това състояния.
Процента скача до 40-50 при хора с пристрастявания, особено хазарт и алкохол.
Диагностирането е доста трудно и доста скъпо.
Хората които са на 50 и повече години са нямали шанс да бъдат диагностирани като деца.
Аз съм един от тях.

** Ако не ви достига допамина или сте еклектична натура, не е лошо да се тествате. Самото знание, че имате това състояние ще ви даде най-малкото възможността да си обясните някой от нещата в личния ви живот.

Вие психиатър ли сте?

Имам дете на 9 години водят на със диагноза Аутизъм но имаме още хиперактивност  която се боря със нея вече 4 години трудно се концентрира изпили сме много добавки бавен напредък във говора и обучението работим работи за 6 годишни сумиране от 1до 10 и Четенето още сме далеч стигнахме до ниво спелуване на букви имаме говор но трудно обяснява някой неща учим в специализирано училище там копирва не правилното правено е тест на Рейван IQ56 със препоръка за местене в нормално училище  също така и ЕГГ което дава в лека форма и че успява да отговори на някой въпроси то според доктора детето разсъждава като на 6 годишно

До каква степен е вербално?

Говора според психолога който работим се развива в рамките на 3 години а разбирането до ниво на 6 години

Галина, а какво ви е въпросът? С препоръча сте за местене в нормално училище, а за кой клас?Вие как виждате нещата?

не съм психиатър. психиатър  е медицинско лице, то е лекар, поставя диагноза според международен класификатор на болестите, предписва лекарства, сменя ги, защото цели баланс на физиологично ниво, не се занимава с терапии (образователна възпитателна поведенческа)-  не ги предприема, може да препоръчва да бъде предприето нещо като допълнителни изследвания - генетични, медицински и т.н или консултация с друг лекар.

Аз съм магистър СП, моята "работа" е да разбирам какви са проблемите на деца в състояния , различни от невротипичното развитие и да се занимавам с тях. В това число влизат и деца с ДВХА. Имала съм дисциплина , наясно съм това какви са проблемите, какво ги продуцира, как са поставя диагнозата, какви са изискванията според международния класификатор на болестите за да бъде поставена тя, какво би могло да продуцира проблемите при това състояние, какво са перспективите. Освен това съм и майка на едно вече пораснало  дете с ДВХА.


Аз вас ви прочетох много внимателно и мога да кажа че вие според мен имате нужда от наистина опитен психиатър, и даже най-добре в св.Никола. Там обследването е комплексно а ми се струва, че вие имате нужда точно от такова, защото някак от написаното звучи вашето състояние не е чисто ДВХА. Едно дете в това състоения не бива прехвърляно на индивидуална форма на обучение. Колкото и да става въпрос за импулсивност, хората с ДВХА са напълно адекватни и дори много интелигентни. Поведението им дори с импулсивността не е социално неадекватно. Проблемът им НЕ Е, че не могат да усвоят материала, а  че не могат да се съсредоточат за да го направят.

При вас , от това което пишете  в по-предни мнения - говорим за поведенческа неадекватност. Подозирате ли че детето има някакви обсесии - към екрани, вещества, други. Има ли възможност нещата да надскачат само ХАДВ, примерно да говорим за симтоматика в рамките на разстройство от аутистичния спектър, която е била неглижирана?

Диагнозата е поставена от психиатър след обстойно обследване / протекло 2 месеца /. Лечението е предписано от психиатър. От две години с него работи клиничен психолог терапевт, отделно работа с психолог е ресурсен учител в училище. В индивидуална форма е след като миналата година имаше изключителни трудности с адаптация в 5 клас и наложителна смяна на училището, поради поведенчески прояви. Прецени се от педагогическия колектив, че индивидуалната форма ще му даде възможност да се адаптира и навакса с материала, с него по всеки предмет работи индивидуално учител. Аз не съм психиатър та да мога да преценя дали става въпрос и за допълнителни диагнози, доверявам се на специалисти. Аз също съм със СП и горе долу имам представа за нещата, които ми говорите. Но според специализиран психиатър поведенческата неадеквватност се дължи на възможността му да се концентрира, а именно дефицит на вниманието.

Има аутестични черти но повече е изразена хиперактивноста и ниската концентрация

Здравейте, да споделя как върви при нас. В четвърти клас успехът рязко се понижи, има предимно четворки, рядко 5 и 6. Математиката му е трудна, не защото не разбира материала, напротив- в първите 15 минути решава супер, после обаче концентрацията свършва и може една страница да я пише два часа. В училище е същото и отскоро работи с ресурсен учител, за са минава по-голям обем материал.
Иначе с дисциплина няма особен проблем. Единствено в пъти по-кратката концентрация спрямо останалите деца и липсата на умения за самоорганизация (цари хаос и цапаница). Вкъщи е една идея по-добре отпреди, пак прави глупости, но не постоянно.
Има ли смисъл от диагноза на тази възраст?
Притеснявам се за самочувствието. Детето е умно, чете много книги, по български се справя добре, но все пак усеща, че е различен. Говорим за силни и слаби страни, но в стресови моменти замръзва и се притеснява (като малък аз имах кофти подход, мислех, че със строгост ще се “оправи”, докато прогледна).

Накратко всякакви идеи за концентрация и самочувстяие при по-големи деца и без официална диагноза ше са ми от полза…

Ние правихме едно изследване.
Пишеше, че е трябва да се сменят дейностите. Новите знания в първите 20 минути на часа.
Намерете му учители, които да го приемат като лична кауза и сами да изпитват различни подходи.
Работите ли с детски психотерапевт?
При нас малко неврологът и психото си прехвърлят един на друг /кой да извади вълшебството от ръкава/, но това, което ми обясни психоложката е, че мозъкът си е изработил рефлекс да замръзва при стрес и изисква доста услия да се обучи да реагира по друг начин.

Хиперактивността стои на повърхността. Тя е външната проява на вашите вътрешни проблеми.
 Ако примерно имаме дете което куца, като го видите вие си казвате - то си има проблем с крака, сигурно се е ударило, но вие не знаете какъв е истинския проблем дали детето е с протеза или със скъсено сухожилие или наситина просто е паднало. Хората с ХАДВ не демонстрират аутистични маркери. Именно затова диагностиката е комплексна и тя изисква цялостно и дълбоко оглеждане на всички фактори, както и мерене на интелект. Вашият случай е дете на 9 г с ниво 6 години. Това не е резултат от ХАДВ . На детето му е трудно ( то опередлено си има дефицити от дълбоко естество) , това че то не се справя с материала е заради тях, а не заради ХА. Тя е неговия начин за "саботаж" Има деца които заспиват  като им е трудно. Т.е. вие трябва да осъзнаете че детето е с развитие на 6 годишно не защото има Хиперактивност. Тя просто влошава нещата. Дори и да я махнете, детето няма с вълшебна пръчка да стане нормотипично. Обикновено обучителните затруднения на децата с ДВХА започват в училище и те не включват, че те не могат да се справят с материала като сложност. Интелектът им е норма. Могат да имат специфични нарушения в ученето ( дислексия, дисграфия, дискалкулия). НА тях им е проблем самото учене като процес, а не сложността на материала.

Зоя.ник
няма нужда от цитиране, иначе стават едни нечитаеми чаршафи. Нека просто продължим без да се цитираме.


аз виждам в това което вие пишете три специфични точки

1. Вие сте СП , имаме знанието с вас , че маркери за ХА има още в ДГ , но те не засягат интелктуалната норма, обикновено ескалират още в първи клас и изискват много целенасочена работа по контрол над поведение емоции и наваксване на материал ако се случва такова. Иначе се прави мерене на интелект и се търси има ли специфични нарушения в ученето, висок спектър на РАс, който обикновено се тушира до първи клас и др.  Вие не сте споменали нивото на интелект на детето. Интелект и реч регулират поведението.

2. Всеки път избягвате въпроса ми за екранната зависимост. тя може да е причина за такова поведение и при децата с ДВХА ескалира именно поради причини,  поради които споделят двамата трима потребители тук - допаминови нива и т.н. Този проблем изисква строги мерки от страна на родители и дори неврофийдбек за който вие (ненапразно ,направи ми впечатление) питате е опция. Везенков и неговата теория за екраннитете деца е един много адекватен начин да се обясни как работи мозъка им при такава пристрастеност.  Екранната зависимост е голям проблем и при нормотипичните, при тях може дори да продуцира аутистично поведение. Какво остава за  деца в специфични състояния. Същото е и при употреба на вещества и други , като казаха и преди  хората с ДВХА са склонни  да развият обсесии.

3. учудва ме тази запуснатост -  само заради ДВХА до там че детето да има пропуски в материала (1-4 клас, как това изоставане се е движело по инерция) , които да налагат за момента индивидуална форма. Сега цялата образователна политика цели приобщаване, всички деца в масови училище ( има и такива, които не могат но там говорим за съвсем други случаи) и то в много по-сериозни ситуации от вашата, а вас ви вадят от часа от училище, нарочно ви правят асоциални. Освен това,  всички знаем какво е качеството на допълнителната подкрепа. Родителя сам трябва да си търси някой да му дърпа детето от а етапа 1-4 клас - по предмети. Аз не бих се спряла на мнение на един психиатър, особено ако е видимо че нещата се влошават а не се подобряват. Причина за това би могло да бъде некоректна диагноза, или неадекватна терапия или (извинявам се не цяла да ви обидя) -  неадекватна семейна среда. Последното е защото ако на детето трябва да се поставят граници, да се строи авторитетна пирамида която то да спазва, да му се слагат ограничения  - тези умения тръгват от там и то от доста ранна възраст. Няма как ограничения да бъдат постигнати  за час два седмично работа с психолог. Възможно е да е комбинация от трите.

Спенса много адекватно включване.  За всичко.
Моята дъщеря учеше с три учебника един до друг и превключваше на по 15 минути. Това което е обяснила психоложката е всщност - стил на справяне с проблемите - едни избухват в активност, други застиват, трети заспиват, четвърти плачат, пети наум рицитират и т.н.. Върпосът НЕ  е в това да няма такива механизми, те са полезни за борба със стреса в първите няколко минути-  тип реакция, въпросът е какво се случва след това. А то е че детето трябва да се "събере" и да даде най-доброто от себе си. Пък дори и да сгреши.