Изяде последното останало от снощи месно китайско. Като си сипа изрично го питах дали е останало за мен да си сложа по-късно. "Даааааа, оставил съм ти половината". Отварям хладилника после - останало само от другия вид, съсухрено и сухо... 
- Публикувана: 23 юни 2021, 22:46 ч.
- Последно мнение: 25 септ. 2021, 16:23 ч.
С какво ви дразнят мъжете /тема № 8/
У дома редовно си мисля, че има нещо купено и като тръгна да го ттрся- то изядено.
Или пък сутрин като стана и почна да разчиствам опаковките на всичко, което е ял пред телевизора предната вечер... Направо полудявам
Или пък сутрин като стана и почна да разчиствам опаковките на всичко, което е ял пред телевизора предната вечер... Направо полудявам
Дразни ме, че прави нещата или късно, или никога.
редовно намирам бурканчето от лютенеца или сладко, с по 1 лъжичка на дъното. „Ми има още, какво?“
Най-често зарязвам кисело млеко една лъжичка с все лъжичката естествено вътре. И после пак конско ям, как пък не свикна толкова години, че аз така обичам и все някога ще си го изям ... ако не мухляса преди това. Е, това мене ме дразни, само ровичка в хладилника и търси улики. Ооо, празни опаковки чак не, но редовно намирам бурканчето от лютенеца или сладко, с по 1 лъжичка на дъното. „Ми има още, какво?“ иначе трябва да го измие, поне накисне. Та и кутии с по 1-2 останали бисквитки редовно се моткат из кухнята.
Същото, но с буркан течен шоколад... Два пъти тръгвам да търся, защото знам, че сме купили и двата пъти беше останало 2 мм на дъното. А даже първия път го навиках и обеща повече да не прави така ама....
Аз имам друга малка драма с ММ и храната, особено, от както е хоум офис 
Вкъщи има неща, които и двамата ядем, има неща, които само той си яде, има неща, които само аз харесвам. Едни конкретни бисквити (ям буквално само едни биксвити и то по 2 бисквити месечно я изям, я не) са точно по моя вкус, а на него изобщо не му харесват. Купувам си, знам, че има, след няколко седмици взимам пакета - 1 бисквитка вътре... Щом видя какво извадих от шкафа извади милия кучешки поглед.
- Нали не ти харесваха?!
- Не ми! Ама нямаше друго...
- Защо не отиде до магазина (на 5 мин) да си вземеш нещо, което ти харесва?
- Утре ще отида, обещавам. Много са гадни, ама ми се ядеше нещо...
Този номер ми го е правил няколко пъти Купуваме роле, той не харесва (от това с кашкавала и колбаса, не ям колбаси, но ролето ми е някак масохистично специално от детството, когато купувахме само за нова година 
) направила съм си сандвич точно веднъж, отиваме до магазина и пак купуваме.
- Няма ли още?
- ...изядох го...
- Нали не ти харесваше?!
- Да, ама бях гладен!
Ще рече човек, че няма НИЩО друго за ядене в цялата къща! Изобщо не ми е за храната, ясно е, че когато си е вкъщи трябва все пак да яде нещо, но се чувствам мъъъъничко ощетена от цялата работа Хем си взимам нещо, което знам, че е в безопасност, хем някак успява да се прежали да го изяде
Вкъщи има неща, които и двамата ядем, има неща, които само той си яде, има неща, които само аз харесвам. Едни конкретни бисквити (ям буквално само едни биксвити и то по 2 бисквити месечно я изям, я не) са точно по моя вкус, а на него изобщо не му харесват. Купувам си, знам, че има, след няколко седмици взимам пакета - 1 бисквитка вътре... Щом видя какво извадих от шкафа извади милия кучешки поглед.- Нали не ти харесваха?!
- Не ми! Ама нямаше друго...
- Защо не отиде до магазина (на 5 мин) да си вземеш нещо, което ти харесва?
- Утре ще отида, обещавам. Много са гадни, ама ми се ядеше нещо...
Този номер ми го е правил няколко пъти
Купуваме роле, той не харесва (от това с кашкавала и колбаса, не ям колбаси, но ролето ми е някак масохистично специално от детството, когато купувахме само за нова година ) направила съм си сандвич точно веднъж, отиваме до магазина и пак купуваме.- Няма ли още?
- ...изядох го...
- Нали не ти харесваше?!
- Да, ама бях гладен!
Ще рече човек, че няма НИЩО друго за ядене в цялата къща! Изобщо не ми е за храната, ясно е, че когато си е вкъщи трябва все пак да яде нещо, но се чувствам мъъъъничко ощетена от цялата работа
Хем си взимам нещо, което знам, че е в безопасност, хем някак успява да се прежали да го изяде 
О, да! Има храна за цял Китай, той отваря хладилника и взима на децата храната (ужасно са капризни и буквално ядат 3-4 неща). "Да се изяжда, че ще се развали" 
Пакетирана храна с 1 месец срок на годност примерно! А иначе "Наготви някаква манджичка, че ми се яде яхнийка" (т.е. това наистина се разваля) - яде веднъж и ДО ТАМ! Добре, че имаме животинки, които дояждат (живеем на село). Прибирането на празен буркан шоколад е толкова редовен номер, че вече не ми прави впечатление. Дори празни опаковки от шоколад намирам в хладилника - взел само последното парче от найлонката и тя си стои където си е била.
Пакетирана храна с 1 месец срок на годност примерно! А иначе "Наготви някаква манджичка, че ми се яде яхнийка" (т.е. това наистина се разваля) - яде веднъж и ДО ТАМ! Добре, че имаме животинки, които дояждат (живеем на село). Прибирането на празен буркан шоколад е толкова редовен номер, че вече не ми прави впечатление. Дори празни опаковки от шоколад намирам в хладилника - взел само последното парче от найлонката и тя си стои където си е била. 
Все едно е още едно дете, по което да ходите и да оправяте, подреждате, прибирате. Досадно.
Все едно е още едно дете, по което да ходите и да оправяте, подреждате, прибирате. Досадно.
Аз затова мразя почивните дни,голям слугинаж в тогава.
Дразни ме с това, че повреме на път не занимава само със скапания климатик- пусни го, спри го усили го, намали го. Аз гледам пътя, той ме занимава с климатик... И като почне да ми вика защо не съм завила по конкретна улица. Ми, щото е еднопосочна, може би. ( Аз съм шофьор , а той не)