С какво ви дразнят свекървите? - 129

Значиии като цяло свекърва ти е смотана,но не си сама! 😃

Тя и снахата тъй. Отишла на бал, седнала си на масата и не счела за нужно да поздрави свекървата. Напротив - даже се възмущава, че свекървата не поздравила внучката

Предполагах, че е егоист. Подобни жени делят децата си или ги неглижират.
Критиките ви към Really, не са аргументирани. Клюкарките са нисша класа. Там етикет,култура на общуване и добронамерени чувства няма.

Както казах вече, тя го играеше домакиня и посрещаше и поздравяваше всички новодошли, нас също, поздравихме се взаимно. Но абитуриентката вече беше дръпнала щерката на масата на младежите. Хайде да не пишеш сценарий без присъствие!

Е, значи все пак жената ви е поздравила. Посрещала всички новодошли. Сега да хукне и по масите да търси кой не е поздравен.

Е, играла - играла. Нейно право е.
След като се виждат 2-3 пъти годишно, какво очакваш?

За да не отиде да поздрави внучката си и внучката - баба си , явно има предистория . Защото ясно, че не са нормални такива взаимоотношения. Лошото е, че възрастните набутват и децата си в семейните дребнавости и съперничества и така .....до края на света.

Really,

Вие не знам, как сте. Ама аз сигурно на 1000 семейни събирания съм била, никога не съм обсъждала с майка си, баща си и мъжа си, кой ме поздравил и кой не. Който ми трябва и искам да видя, отивам сама. Пък 15-20 г. момичета да се тръшкат, че баба здрасти не им е казала, ми е странно. Те искат с млади да си говорят. Ще ме завлече братовчедката виновничка за събитието да ме запознава с тайфата и разни свободни млади електрони, а аз ще се тръшкам, че баба не съм видяла. Да, бе.

Подозирам, че се тръшка майката, а не дъщерята.

Правилно.
Да погледнем сега заглавието на темата, аз споделих с какво ме е подразнила, далеч не съм се тръшкала, съвети също не съм търсила, защото то няма и какви. Отбелязал съм го като нещо, което ме е изненадало, минало и заминало и толкова. Отдавна ни е дала да разберем, че ѝ е все тая за нас и прави само показно, а аз отдавна съм спряла да я броя за човек. Онзи ден ме изненада и това е, права-не права, така съм го почувствала.
Това е жената и майка, която, след като ни поплескаха в една верижна катастрофа, изобщо не се поинтересува как сме. Точка.

Нищо не разбирам.
Какви очаквания имат младите  към възрастен, като мен примерно, отвъд чертата на  планове и надежди за "светло бъдеще", човек дето просто си чака реда, само дето не знае  кога му е писано.
Няма мечтите  да порасне , да се ожени ,да отгледа деца, едно време и в казарма ги пращахме, да види внуци.
Плановете ми са да се съмне, да посрещна и изпратя деня.Дотам съм.
Сега  като обобщя, първо много се месят възрастните,  ала бала пренареждат , дават акъл, дават(не дават)пари с него, гледат(не гледат) внуци  и накрая  някакви очаквания  да обръщат внимание.
Ако е по-млада и живее с този син(дъщеря) дето има абитуриент, мога да разбера да помага по посрещане на гостите.Не са я изолирали и е със семейството.Ако се е развихрила самостоятелно, още се усеща  на власт.
Обаче това, дето не разбирам, защо има очаквания към нея.
Колкото да се вихри, тя е статист, намерил сцена след дълга суша  и липса на такава.
Огорчението не разбирам.
Не коментирам другите,  аз искам да ме оставят на мира, бях майка и мисля направих което мога.
Нямам задължения нататък, мога да се порадвам на внуци и до там.
Но усещам, че и при мен има още очаквания. Понякога сама си говоря:оставете ме да си умра спокойно по дяволите.Макар  не съм притисната, но се усеща очакване.
Ами идва време  не да гледам и  да съм отговорна,  време на безразличие, преди да имам нуждата от гледане.За него се моля да не се случва.Близките ми за дни си отидоха.Дано и аз.три-пет-десет дни немощ  се траят някак от роднините.Болница , заведение социално - няма да натежат.
Друго не ща.
Разбирам младите да мечтаят за помощ, и аз съм мечтала.Но бях млада наистина ,не омъжена над 30  и майка над 35 млада.Защото вече това не е младост ,зрелост е. И отговорностите не са на родителско тяло.Лични са, изборът  е бил личен също.
Не упреквам никого.Нито искам упреци в реала, дето се крепя кат рохко яйце и което мога пипна.Днес нищо.Вчера бе повече за мен.Консервирах домати и ми дойде за два дни умора.
Не искам никой да очаква нищо от мен ,дори здрасти.

Бор_яна, аз и с доматите не бих се занимавала. Какви очаквания има към теб? Да гледаш внуците ли? Ами кажи, че се уморяваш сама, да идват с придружител.

Занимавам се, че ям все още.Тия дървените от магазина  нито вкус ,ни мирис на домат.Тази година у нас са  превъзходни.Което се роди, се прибира, гладен няма тук.Лука ще сплета, идват картофите, после още и още, до сняг.Така правя нещо, че се откача иначе.
Но е  което и когато искам и мога.
Очаквания  надушвам и  тук в оплакванията.
Хора над 35 и  отиващи към 50 още търсят мама.
Стара е вече.Помня ,че идва време ти да питаш мама как е, да помогнеш, дали на лекар да заведеш ,дали нещо  да отметнеш  по институции.
Като гледам, по диреците са около моята възраст годините им.Тук - там някой отърван над 80.И повечето по-млади.

Аз от малка нямам добри взаимоотношения с баба ми. Тя не харесваше майка ми и се държеше зле с мен. Съответно спрях да говоря с нея. Успя да раздели майка ми и баща ми и сега баща ми живее с майка си. Като ходя на гости на баща ми, въобще не минавам през стаята й да я поздравя, тя търси контакт с мен, но вече е късно. Така че разбирам всичко, което пише Really. Като малка много ме болеше като баба ми ме отбягваше, но сега се обърнаха нещата.

Ох, говори ми за домати....колкото обичам, ям ги както другите ядат ябълки. Обаче онзи, които ги отглеждаше, си замина... мир на праха му. Може след 13 години и аз да садя домати, ако съм жива и относително здрава.
Тук има различни хора, повечето са млади. Ето, аз карам 51-ва, не искам свекърва ми нещо да прави заради мен, но  да спре с командирския маниер, защото длъжни няма, а на сина й после аз търпя настроенията. В неин интерес е - иначе ще й го пратя да си живеят заедно