Благодаря на всички ,които пишете в темата. Алекс и Али прекрасни сте, огромно благодаря за труда ,който полагате.


Едно дете и моята болка... Обличах костюма на астронавт и се загледах в огледалото. Тя ме промени. Малкото момиче влюбено в баща си, един балон и една мечта. По детски наивна и чиста. Дали ще стигне до татко? Толкова искам да дойде на рождения ми ден. И аз…Стоях пред нея с наведена глава и болката си. В този момент разбрах и нейната. Едно дете /моето/ разби с малко думи сърцето ми. Да плачеш без сълзи…Кираз и Еда…Стаено безсилие и мълчание. Поех ръката на дъщеря си и тръгнахме. По кой път трябваше да поема – този на любовта или самотата? Малко оставащо време за бързо решение. Оставих я и тръгнах. В колата сълзите ми се стичаха. Никой не можеше да ме види как плача. Времето ме научи да бъда такъв. Днес обаче всичко бе по-различно. Странен отговор от съдбата. Сложих ръкавиците и посегнах към скафандъра. Предстоеше ми най-тежката среща – среща между баща и дъщеря, изгубени във времето. Какво ли щеше да се случи след това не знаех, но в момента зная, че имам Еда и едни две черешки, които няма да ме предадат. Та те ме чакат толкова години. Извървявах трудните стъпки на един „астронавт“ към малката рожденичка…най-трудните и щастливи в моя живот. Бях готов да бъда баща, а черешовите очи имаха прекрасна майка. Най – прекрасната…и аз ги обичах…
P.s. Следва продължение…st_ina.../D.I./


Здравейте, дружки! 





Блага вест, много си липсвала на темата, така да знаеш! Как хубаво си сложила кафето за сладки приказки! А какви неща си разгадала пак: аз даже не бях забелязала, че това на верижката е пръстен! Някак хубаво ми стана като го прочетох! 


Момичета на този ден преди 29 години, родих това прекрасто момче, което е вдичко за мен.







Да ти е жив и здрав рожденика.
Препоръчани теми