Съвет относно дългогодишна връзка

Супер подозрителна история, която цялата е като измислена.

заповядай нагости

Определено за вбъдеще ако имам личен проблем няма да прибягвам към бг мама това беше първият и последен път, благодаря все пак на всички включили се, имаше и наистина полезни незлобни нормални коментари и съвети.

Наблюденията ми са над хора на моята възраст (между 45 и 50) и на възрастта на дъщерите и племенницата ми (между 20 и 25). В момента имам двама кандидат-зетьове италианци (на племенницата и на най-голямата дъщеря).
Много техни състуденти вече са семейни (а са млади - дъщерята ще наесен е 3-ти, а племенницата 4-ти курс и не знам дали ще дочакат за сватбите да завършат, за децата планират наистина за след няколко години, но са им набори, а не на 40+). Огромна разлика (по отношение на брака конкретно) виждам между италианските гаджета и българското гадже на втората ми дъщеря. В нагласата на родителите им също.

Вярно е. В Италия сватби и деца преди 30-35 не са чести. С моя мъж (италианец) станахме родители съответно на 24 и 28. В момента синът ни е на 14, вече три училища е обиколил и навсякъде, във всеки клас, и двамата сме най-младите родители. Обаче на 45 на него още да му е рано... е, това вече е странно. )) Може евентуално да мисли, че на ТЕБ ти е рано и че ще те набута с деца, във възраст, в която примерно искаш да се развиваш?

Да, може би това не го изказах, че често в разговорите ни на тази тема казва, че не иска да ми пречи с дете, че още следвам магистър, малка съм имам още пред себе си.. но реално добавя, че и той не е готов.

След като тя ги иска какъв е той, че да решава вместо нея дали я "набутва"? Звучи абсурдно.

Аз си мисля, че е хубаво да разбереш малко повече за него, без да питаш него. Хората се опитват да са честни и добри по различни начини, но не винаги това е правилният начин за другият човек. Един щедър жест може да означава много неща, но понякога се случва да е от чувство на вина и като извинение. Извинение за неща, които ще последват.

На 45 ако не е готов, не знам кога... за мен всичко след тази възраст си е късно за дете, дори и за мъж. Когато ти си на 30, той ще е на 50 и колкото и да е поддържан, това си е огромна разлика (аз имам такава със свекъра ми)

Описваш до голяма степен моя италианец като поведение и характер. Разликата е, че аз деца не искам и не съм на 25.😁
 Сега сериозно, мисля си, че много те обича и иска най-доброто за теб, мисля и че отлага сватбата защото не сте решили проблема с детето. Мисля още, че той деца не иска и няма да поиска. Да говориш с него ще е трудно, защото те има за малка, смята, че неговата преценка е по-правилна. Обмисли си какво си готова да дадеш и от какво няма да отстъпиш, преди да започнеш с разговорите.

Много логично заключение, поздравявам Ви
Изчетох цялата тема с интерес. Любопитно е как се нахвърлят някои дами... като кокошки, щях да кажа, ама хайде да не обиждам кокошките. Чели-недочели, ама нищят, разплитат, изразяват от съмнения до категорични констатации - коя от позицията на житейски опит (който може да е релевантен за нея, ама надали е достатъчен за обективни заключения), коя - от завист, коя - от чиста женска злобичка...

Идете на психолог, обсъдете въпроса си с обективен, безпристрастен специалист. Това е моят съвет и да, аз също не бих отворила лична тема тук отново. Никаква полза освен събиране на чужд негативизъм. Женска солидарност и обективни съвети? Друг път.

Хайде и от мен една история - любимият ми братовчед, с който израстнахме заедно, се ожени късно. Имаше дълги връзки, нито една от тях не се оказа с Нея. А изглежда страхотно и е с престижна професия.
На 45 срещна Нея - точно 20 години по-млада. След 2 години се ожениха. Уточнявам - ожениха се, защото той живее в САЩ и това беше начинът да отиде и тя. Минаха през всеизвестните там проверки и чудеса. И, о, чудо, цели три години след сватбата нямаха деца. ТОЙ не искаше, защото (като успешен професионалист в своята област), той знаеше колко важно за нейната реализация е тя да довърши образованието си и да практикува мечтаната специалност. Стана баща няколко месеца след 50-тия си рожден ден. Щастливи са. А братовчед ми изглежда така, както много 30-годишни могат само да мечтаят. От млад тренира, храни се здравословно и е суперактивен. И последно, даже няма апартаменти, хи-хи. Справя се отлично в живота заради чудесната си професия, но не е богат, средна класа е, та никак не може да се каже, че жена му (млада, красива, стройна, че и с добра, доходна професия) е с него за пари.
Знам, че на много хора такива истории не им изглеждат реални. Но те се случват. Просто не с тях и не около тях. Човек трябва да се опита да приеме, че съществуват животи и истории извън техните хоризонти.

Явно е себеотдаен във връзката ви. Дано се разберете днес.

Възможно е наистина да мисли това за теб искрено и добронамерено.
Вече защо на него още му е рано...
Иска да създадете семейство в Италия и вижда престоя си в България като нещо, което трябва да се доизработи и да се приключи? Има логика в това, особено като за разсъждения на мъж с доходоносна работа, но може би не си дава ясна сметка, че годините се търкалят еднопосочно. 🤷

Наистина Ви благодаря за този коментар, започнах вкъщи да потъвам в едни страшни сценарии... хуабво е да чуя подобна история вдъхва ми вяра и надежда въпреки че всяка връзка е различна ми изглежда сходен случай..

Защо да му е рано за дете... възможен позитивен вариант е да има в момента някакви важни промени в бизнеса, които го ангажират сериозно и да иска, когато детето дойде, да бъде до жената, така както е до нея в момента, независимо болна или здрава.
Е, има и всякакви негативни обяснения.

Точно от женска солидарност са моите съвети. Същото бих посъветвала и дъщеря ми.