Развод заради прекаляване с алкохола

Може би се е случвало, авторката не си е написала и майчиното мляко

Трудно е, когато на детето му няма нищо, но използваш всякакви хватки, за да скапеш кефа на мъжа си. Такъв контролиращ човек да е с болно дете, дали няма да му загрее телефона? На детето нищо му е нямало, просто го използва в историята, за да получи бонус точка във форум за майки.

Само когато сте в тази ситуация ще го разберете. Иначе на чужд гръб и 100 тояги...

При болно дете не е излизал, но и на авторката не е болно.
И още по-зле е при нас, защото излизаме заедно. Горките деца!
Но пък се е случвало да излезем двамата и да ни се обадят бабите, че едното дете е със счупена ръка. Прибрахме се. Няма драма. Не вярвам и мъжът на авторката, който тя описа като загрижен, да откаже. Тя сама каза, че е без забележки като баща, внимателен и т.н. Не може да сме залепени постоянно за децата си, че можело нещо да стане. Или да не стане.
Ето, в момента съпругът ми гледа мача с брат си, баща си, моя баща и зет ми. У сестра ми. Пият бира, викат, коментират, пеят. За мен това е напълно нормално. Къде е проблемът? Че не ми седи залепен за д-то или в 2-те кенчета бира?

И не става дума за всеки ден. Дори не за всяка седмица. Човекът излиза 3-4 пъти в годината. И не се довлича на 4 крака, а си слуша музика. То аз си слушам музика и без да пия, но дори това дразни авторката.
Проблемът не е в излизанията му,а в отношението й.

То тогава и ти не разбираш мъжа й, защото не си била в неговата ситуация.

Дали пък е толкова контролираща, манипулираща и лоша авторката, или просто незряла и егоцентрична? Във втория случай, ще си вземе бележка, както изглежда тръгва да прави още в третия си пост, въпреки вече яростните нападки. Ама да я изкараш Хитлер и Ханибал Лектър едновременно е доста по-драматично.

Fever, ами твоят явно излиза или с теб, или с роднините ти   Сега е време форумните мами да кажат, че го държиш на въже

Не съм съгласна. Много пъти съм се оказвала сама, с едно или 2 болни деца. Не съм карала мъжа ми или някой друг да притичва. Какво ще направи? Водя в болницата, ако не мога сама викам линейка. Същото прави и мъжът ми когато е сам с децата.

За голям инцидент, както Fever Ray писа, бих му се обадила. За една температура, не застрашаващо висока не бих.

Нормално е баби или детегледачка да викнат липсващ родител, но полагащ редовна грижа родител да дрънка за щяло и нещяло е тъпо.

Тя го описва като добър и отговорен човек, работещ, едва ли организира минималните си на брой излизания в критичен за семейството му момент. Но ако човек търси вол под телето, винаги ще намери.

Резултатът е един и същ.
И не си взимат бележка, уверявам те.

Просто случайност е, че семействата ни са близки от много години преди да се появим ние на тоя свят. Пък и брат му и баща му са си негови роднини, а не мои. Зет ми му е приятел от детството и той запозна сестра ми с него. Аз не му определям с кой да се вижда, пък който каквото иска да казва, аз лично не пускам теми във форума с оплаквания.
Пък и с други хора излиза/ме.
Това няма общо с драмата на авторката, защото при нас се стараем да имаме комуникация и компромиси и от двете страни. Не си раздаваме команди.

Или удобно забравила, защото след децата трябва да е различно. Не може той да си ергенува как завари.
И във връзката с различното, нали затова е форума - изказват се подкрепящи и опониращи позиции. Дори с деца, не е казано че мнението трябва да съвпада.

Ти на това ергенуване ли му викаш?!

Ми не, няма и тогава да го разбера лично аз, защото не съм от тези, които искат мъжът им да им е постоянно на разположение. Ако детето ми вдигне тревожна температура, ще тръгна към спешното и ще звънна на мъжа ми, за да го уведомя просто, защото е редно да знае. И честно казано ще се чувствам неприятно, че му провалям излизането с тревоги. А какво остава да се чудя нарочно как да го прибера вкъщи, да му вгорча срещата с приятели и да му пиша шантави неща за разводи и прочие. Бившият ми приятел ходеше и по дискотеки без мен, защото на мен не ми се е излизало просто в даден момент, излизал е за по бира и се е прибирал в малките часове видимо почерпен. И какво от това? Познавала съм си човека и съм била напълно ок с тези му излизания, защото съм разбирала, че работата му идва в повече и има нужда да изпусне парата. Прибира се кротко и си ляга, дори е бил и на работа на следващия ден. На него ще му е криво, не на мен, ама да седна да му чета лекции все едно съм му майка как трябвало да се прибере, че да се наспи, направо излагация. Обаждал ми се е винаги с " Виж, ще закъснея, не ме чакай, лягай си". Ама се обаждаше, защото знаеше, че просто ще му пожелая весело изкарване и ще се видим сутринта с кафето. Ако изпадах в някакви истерии, едва ли щеше да звъни, сигурно и телефона нямаше да си вдигне. То и аз да съм, няма да се обадя като знам какво ме чака. Същото е правел и той като съм излизала без него. На сутринта си разказваме и се хилим ако е имало някоя смешна ситуация докато пием кафе. С деца, без деца, всеки човек е личност и никой няма право да му казва, че не му разрешава или му забранява нещо си, особено пък подобни глупости.

Дай Боже всекиму хармония в семейството, като всеки си прави каквото иска

Виждам, има жени, които и с деца ще поощряват мъжа си да се прибира призори. Да разпусне. А сутринта - кафенце и майтапи, дори и той да няма сили да закара детето в детската Но защо пък да няма и друг тип жени, за които това да не е толкова радостно? Къде е толерантността към чуждото мнение.