161 нови Американки празнуват 4ти юли - Добре дошла, Лъки!

Аз в ръчния съм пренасяла румба за майка ми и беше тръгнала по лентата, защото забравих да й махна батерията. 🤣 Много се смяха проверяващите. И мен веднъж се опитаха от Austrian да ме разделят с малката и да ми кажат сама да се оправям, обаче не мръднах от пътеката и казах на стюардесата, че много повръща и ще се наложи да потърси тя две места. Намериха.
За Емирейтс съм чувала страхотни отзиви.
Честит 8ми Март!

О, всичките ми книги, речници, сервиз от аркопал, глинен гювеч - все нормални за пренасяне неща:)
Иначе чужд багаж съм носила празни буркани, вестници, точилки, чесън, пробваха се и тайно да вкарат в багажа бутилка Зиппо бензин за запалка, домашни мезета, ракии, каквото се сетите. Чикагските митничари така ни надушваха отдалече, че като зърнеха червен паспорт и на чист български питаха: “Луканка има ли?”.

Честит празник на всички.

90-те години, всички аеролинии си бяха супер Само 4 пъти май съм летяла презокеански с ЛОТ. Не помня кой знае колко, одавна беше, но знам, че всички разрешаваха онова време по 35кг 2 багажа/човек, плюс дамска чанта, и раница в кабината Последно края на 2019 летях с ЛОТ (бизнес) и въпреки, че ти предлагат да си избереш меню, не зависимо какво си избрал, те ти сервират каквото си искат !

За сега, Емиратите си остават за мен най добрите. Ползвала съм и икономичната, и бизнес класата. Луфтхаза и Бритиш одавна (поне от 12-13 години) не са това което бяха. С турските не съм летяла. Но от колеги знам същото, драстично са си развалили сървиса... Докато за Емиратите май си остава нивото. JAL са може би следващите след Емиратите които бих казала, че са ми в класацията, но при тяхната храна не е за мен (пак бизнес и икономи имам опит). За кратки полети в ЕС, може би най малко ми тежи прекачването през Виена. Или може би защото го знам на изуст и със затворени очи го минавам. Там съм имала и сравнително по малко закъснения. След него Берлин Tegel ми е като детско летище Може би от всички други столици (изключвам София) това летище ми е било най оправното и малко. Франкфурт, ШДГ, и Хитроу, са ми омразни летища! Ненавиждам и това в Букорещ когато трябва да тичам като луда до терминала за вътрешни полети! С времето започнах да обождавам малките и спретнати летища, даже и да няма нищо за ядене и пиене на тях

Цените на билетите може би ще се вдигат, защото цената на петрола тепърва ще расте.

Рекорда за странен багаж - от щатите към Германия някакви хромирани части за мотор и дрелка. Бях бизнес и ми се полагаха 3 куфара мисля, аз имах само ръчен, та на познати взех 2 куфара, и си бях накупила разни работи за нас, та общо 3 куфара. Един път бях с 3 компютъра... добре, че не ме питаха какво правя в тия 3 лап топа Тогава бяха и с 3 телефона (1комп нов и 1 айфон нов). Размина ми се да ме карат да ги включвам, но ми се случи в Япония да ме карат да си включа 2та лап топа с мен... там ми конфискуваха и може би към 10кг салами и деликатеси... носех ги за приятели. Бирата и сирената нямаше проблем. То и със саламите не трябваше да има, защото си имаха сертификата който те уж одобрявали, но ... после приятелите ми (нацупени) ми казваха, че това било редовно на летището в Токио и просто служителите си ги делели и яли... Рекох си, ей на, нашенци са и тук.

Бях го забравила този лаф с луканката Наистина те приземява.

За пътуванията само турските. Просто, спокойствието, че няма да останеш без багаж или че някой ще ти мери и колко вода си изпил си заслужава.

Лъки - буквай, няма какво да чакаш.

Нали не може да пренасяме месо, как луканка. ..???
Ракия може, ние носехме на идване.

Ние нищо особено не сме пренасяли в куфарите освен неща от първа необходимост, защото се местихме с контейнер с палети и всичко дойде два месеца и нещо след нас.
Сега с тийн не зная как ще е, но и мм се е нагласил да пътуваме на тръгване с турските авиолинии до Истанбул и на връщане през Исландия или Англия.

Ами, не може, но това не му пречеше на българина да пробва:) С луканката се славехме на митница.
Говоря за преди много години, не вярвам вече да се прави.

Декларира се, че не носиш месо, зеленчуци и там др неща с които може да внесеш зараза.
Сигурно има хора които скриват някое суджуче в куфара.

Ние си примъкваме домашна ракия в количества и изобщо не се обясняваме, ако ни питат, тогава ще кажем. Ама за какво да вкарваме колбаси, в Малинкуту има всичко, в руски магазини и др балкански…
Не виждам особен смисъл.
Ама и аз изяждам два резена салам на 3-4г и не мога да разбера потребността на хора, които без мезе не сядат на маса, така че не съм критерий! 😎

Всичко си имате вече там - Малинчовци, Сердики, кръчми под път и над път…Прескачат се, дето се вика.
Преди 20 и отгоре години в Чикаго нямаше никакви български стоки. Първата година още с прясна, прясна носталгия, в един руски магазин видях българско слънчогледово олио и от умиление клечах пред рафта да му се радвам. Само дето не му проговорих.

Нямаше почти нищо нашенско, а средата там сякаш го изискваше. Хората като мравки пренасяха през океана кроасани, вафли, сушени чушки, слънчоглед, бисквити, лютеница, подправки, всякакви разрешени и забранени неща. Ако някоя луканка мине незабелязано - празник. Нелегалните чакаха като хиени:) Много хора се и страхуваха, включително и аз, защото се носеха какви ли не слухове за нарушителите, като например, че след третия път им отнемали зелената карта (което сега осъзнавам как само звучи:)) Аз съм от хората, за които самият резил не е оправдан. Така и един “нелегален” сандвич отиде набързо в кофата, само като видях митничарските кучета да душат чантите на пътниците. Не съм вярвала, че две филии с колбас могат да докарат такъв стрес на човек.

Не вярвам нещо вече да се прави по същия начин. В края на 90-те и началото на 2000-та всичко беше по-различно, включително и емигрантите.
Сега, като ти липсва нещо просто си го поръчваш, a можеш и да си го позволиш.

Преди 9 години дъщеря ми замина да учи там сама (18г) на 26 август с ботуши, зимно яке, шапка , защото не се събираха в багажа. Голям куфар, ръчен и спортно оборудване. Кракът й не беше стъпвал в САЩ. Трябваше да се обади по телефон, за да намери човека, който  я чакаше, но телефонът й ( твърде стар), не се закачи за американските мрежи и въобще не тръгнал. Чакаха я на друг терминал в Бостън. Намериха се накрая. Намерила беше обществен телефон.
Една година имаше 9 часово пътуване от Бостън до South Hadley .

А сега пътува с котка. Котката има вече 8 презокеански полета.

Да ти кажа, още го има това с луканките. Хич да не си мислите че го няма. Навсякъде е забранено да си внасяш месо, плодове и зеленчуци. Ама какво да правиш. Малко преди пандемията - 3 седмици в Монголия. Проучих, че храната е отвратителна и така и беше. Накрая - пиеш тъпият им чай с масло, ама храната - всичко се готви в един тиган. Смятай как и оризът ти мирише на отвратителната им кухня. Добре че бяха саламчетата да се преживее, че глад, глад. Та - и на запад и на изток сме известни с луканчица за из път... очевидно много преди аз да посетя Монголия

То и растения е забанено да се внасят, обаче ако минеш сега по улиците на Чикаго, ще видиш тук там цъфнали български кокичета.
Моя хазяин беше пренесъл цял храст като твърдеше, че е чудо невиждано и нечувано в Америка. Като се разлисти, се оказа от най-обикновения хибискус, който е 15 долара в Home Depot. Хазяйката щеше да го убие.
Тя е носила разсад градински лалета (не знам как е официалното име на това цвете, защото не е всъщност лале).
Луканки вече не се носят толкова, защото се произвеждат домашни, освен че се купуват.
Някои хора дори си спазват традицията "расфасоване на прасе" в гаража, с хапване и пийване както си трябва.
Знам, че се носи масово домашна ракия. Вино доста хора си правят в гаражите и не носят.
Аз лично не нося нищо, защото живея в Чикаго, където има абсолютно всичко, а и си ходя редовно на България. Не съм се затъжила за храна.

След пандемията съм летяла с турските авиолинии, беше много добре и с австрийските, беше много зле.
Най-хубав полет съм имала с катарците през Доха. Никакви забележки за храната, обслужването и летището, но беше ужасно дълго.
Луфтханза избягвам, само в краен случай гледам за техните билети.
Поляците два пъти са ни губили багаж, поради краткия престой. И тях ги избягвам.
Сега пак купихме с турските, и без това техните цени бяха най-ниски.
Преди купувах през сайтове и агенции, но откакто ме прехвърляха веднъж при проблем от компанията на агенцията и реално никой не ми помогна, вече купувам директно от авиокомпанията. Дадохме сега 200 долара повече, но поне ако стане нещо знам на кого да звъня.
Единствено ме притеснява ситуацията в Европа и дали няма да затворят летища и да отменят полети, но каквото стане. Само се моля да не заседнем насред път в чужда държава.

Което ми напомни, че също беше много популярно да се внася здравец. Имаше го в почти всяка българска къща. Семена за домати, например, също минават в багажа.

Ако отидеш по това време в даунтаун, там където е фонтанът с човешкото лице, отстрани на него има градинка цялата обсипана с кокичета. Това е нещо ново и подозирам българска намеса, особено след като има и цели дървета накичени с мартеници в района:)

Бял здравец от Бистрица и аз съм си носила, така е! Но факт, че мушкататa и здравецът оцеляват геройски въпреки моите "нежни грижи" и са си спечелили уважението ми

А на Бостънското летище въпросът "Луканка? Лютеница?" е най-често със силен испански или португалски акцент и винаги ме кара да се смея!

Взехме билети през Исландия.