Мартенски мами 2022 ❤️💙

Здравейте и от мен, 6г.с и 2 дни и за съжаление от болницата. Преди два дни започна зверско повръщане последвано от силно обезмодняване, да чукна на дърво всичко е наред и аз се чувствам доста по-добре. Надявам се да не е вече така. За изследвания аз съм пускала ПКК и TSH за момента

Здравейте, момичета.

Котка,все едно чета за себе си.Аз бях на 23 като станах майка ,първите 2 год. беше ад (няма да изпадам в подробности,дори по-страшно от това,което описваш) След това последва ясла и градина и всеки месец по 2-3 антибиотика ,а в предучилищна група имаше само  8 дни присъствие за цялата година.Много кошмарно беше отгледан сина ми.Толкова много сме се пазили да не забременея,просто не искахме друго дете (много бяхме препатили)

Вярно,при нас сега ще е голяма разликата във възрастта, но пък когато вече се решихме  за второ известно време не се получаваше...Божа работа!
Появи се точно след загубата на моята обичана баба,която трудно преживявам.

Бързо възстановяване на момичето в болницата!🍀
Бъдете живи и здрави и се пазете!❤

Ще съм при д-р Веска Кайрякова, а на БХС при Панайотова, първа бременност ми е, много ме страх и от двата вида раждане ама няма начин трябва да излезне хаха, просто сън разпитала доста, и предпочитам да не се възстановявам след операция, а след нормално раждане. Играя народни танци и искам да се върна възможно най - бързо на репетиции Ама каквото е писано
 Добре дошла на новото момиче, пожелавам ти неразположението съвсем скоро да е в миналото и да си в къщи

Да, напълно подкрепям за нормалното раждане. С първата бременност много исках нормално да родя, но тогава по мед причини не стана. Сега вече след едно секцио и в по-напреднала възраст, не знам дали не е риск. Въпреки, че моята лекарка каза, че независимо от всичко това бих могла да родя нормално.

Аз днес повръщах само веднъж и през по-голямата част от деня не ми се гадеше, за хвалба си е

Моето нормално раждане се води от леките, лесно и бързо преминали. Въпреки това зора беше огромен до степен, че не искам да мисля от сега за второто. Наред с това получих екстри като мини пъпна херния, черни точки в очите и други красоти, които не са за описване. При секцио колкото и да е тегаво възстановяването това щях да си го спестя. Единственото, което ме кара да клоня отново към нормално, е чисто практичен факт - че при секцио има по-голям риск от усложнения. И все пак колкото по-към края отивам, толкова по няма да ми се ражда нормално, така че кой знае дали няма да си сменя мнението до финала.

Много се радвам, че срещнах разбиране относно бебешкия терор ❤️ Той наистина никак не е за подценяване 🤣 Даже преди все казвах на ММ, че колкото повече пораства нашето кречетало, толкова повече ще съчувствам на бременните, които срещаме и че ще им се присмивам, ако са със розовите очила и те, пък то какво стана 😩😃 Относно раждането - моето беше секцио. По принцип имах голям страх от естествено раждане, затова беше и по желание, но имах и високо кръвно, което наложи секцио. Честно казано възстановяването после за мен беше ужасно и до сега много съжалявам, че родих секцио. Много ми се иска второто раждане да е естествено, но толкова скоро след раждане със секцио едва ли е вариант... Ох, аз все едно съм тук само гадни работи да пиша 🤣

Аз съм ЗА естественото раждане и бих го препоръчала на всеки, който може да роди така и няма предпоставки за операция.
Раждах първото дете 16 часа, беше повече от ужасно, но пак бих избрала така, ако може.
Добре дошли на всички и успех до края! ♥️
Аз от две вечери имам много лошо гадене, снощи се събудих да повръщам. В 10 г.с. и си мислих, че края на гаденето наближава...

Добре дошли на новите момичета, дано всичко завърши с успех и при вас.
Днес си пуснах изследвания на своя глава. Повечето стойности са близо до долна граница, като например желязото е 10, хемоглобин - 125, B12 - 290.

Котка в кашон, породени деца си е забава, мъжът ми много искаше деца с много малка разлика, или направо близнаци И виж, моето дете също беше свикнало да заспива на гърда. Имаше дълъг период, в който не можехме да подобрим съня, будеше се нощем по 1-2 пъти и я приспивах пак по същия начин. Постепенно, по инициатива на ММ, той започна да я поема и да я успокоява, и приспива. Първо беше на ръце, после я оставяше и влизаше при нужда, никога не сме я оставяли да реве. Аз като я приспивах, трябваше да ѝ говоря, че мляко ще има след вечеря или на другия ден. И така повтарях и тя го приемаше добре. Без рев и съвсем плавно, и за дрямка и за нощен започна да заспива самостоятелно в стаята си. Е, наистина ми помогна страшно много ММ с това, защото аз се притеснявах да предприема по-сериозна стъпка, очаквах остра реакция от детето, а не бях готова да я понеса. Наскоро, когато нослето беше запушено, съвсем се отби, пак без драма. Мъчно ми стана, че приключи така кърменето, беше на 1г.6м, а скоро след това и забременях. Мога да предположа колко ти е тежко да се будиш нощем, за да я успокояваш и да си бременна. Със сигурност ще ти олекне като стане по-самостоятелно детето при заспиване.

И аз съм За нормалното раждане, ако е с упойка няма нищо страшно😆 Даже искам и мъжът ми да присъства, но най-вероятно заради Ковид тази “екстра” няма да се предлага. За сега съм се спряла на “Надежда” за раждане,въпреки че това, което разбрах тук за “Щерев”, че стимулират нормалното раждане, много ме радва, но съм скептична точно към тази болница заради разкази на майки по групите. Изследвания още не съм пускала, мисля че при ЖК има взимане на кръв в някакъв етап и може би тогава. Аз по принцип си пускам кръвни изследвания и посещавам различни лекари през годината, защото си падам малко хипохондрик🤭. Хемоглобина и желязото са ми в долна граница и вероятно ще паднат сега още. Вие как вдигате хемоглобина? С храна или добавки? Чувала съм разкази на хора, които успяват само с храна и напитки да го вдигнат.

Милена, колко ти е диоптъра? И аз имам диоптър, който не е малък, даже се увеличи след бременността и раждането. С първата бременност когато наближи термина (в 8ми месец бях), отидох на очен лекар и самия преглед е по-различен. Гледат на специални апарати и се гледа самата ретина, няма нищо общо с диоптъра. Ако ретината е наред и няма предпоставки, че може да се отлепи, диоптъра не възпрепятства естествено раждане. При мен на прегледа се установи лека дегенерация на ретината, но все пак лекарката каза, че мога да родя естествено. При мен друга причина наложи спешно секцио, след 8 часа пробване за естествено раждане. Момичета, много добре ви разбирам за страха от раждането, но и това ще мине. И аз бях така с първата бременност, а да ви кажа сега още повече май ме е страх, просто защото знам какво ме очаква след секциото 😁 съвета ми, ако можете, родете естествено, защото след 2 часа ще бъдете на крака и ще се грижите за бебчето, а със секцио... Аз лично поне 2-3 месеца не се чувствах нормален човек след операцията. Боли те, като кашляш, кихаш, смееш се, когато вдигаш бебето... Но няма да ви плашим още от сега, има много време до раждането, а когато момента настъпи, страха изчезва! Дано всички стигнем до финал безпроблемно!

На мен първото ми раждане бе спешно секцио. Възстанових се трудно заради силно главоболие от упойката. Родилите нормално след 2 часа тичаха по коридорите, а мен ме болеше яко, но всичко се забравя де. Като цяло обаче секцио е много по-трудно от гледна точка и на грижите за бебока след това. Ние живеем в блок и като започнахме да излизаме редовно трябваше да вися на стълбите, които са преди входа на блока и да чакам някой добър съсед да ми свали количката, защото аз не можех. В крайна сметка обаче, важното е да се появят живи и здрави бебчетата и ние да се възстановим леко и бързо.

Аз се събудих от не много лека болка ниско долу , пих нош-па, ще си полежа днес, дано да премине и да не се налага да търся къде да отида в събота.

Наистина ли когато момента настъпи и страха изчезва? Аз съм голяма пъзла и не искам още да мисля за този момент , отделно моите приятелки са ме наплашили с най- различни разкази...

Ходих на гинеколог вчера, предписа ми инжекции Папаверин 2×2, но шпа 3×1 и дуфастон 3×2. В неделя заминаваме за морето, дали е удачно да пътуваме?

Аз да ви успокоя пък... моето раждане (естествено, без упойки и т.н.) беше много леко. Страхът наистина изчезва, защото единственото, което си мислих е как по-бързо да приключи това раждане и да си гушкаш бебето.
Водите ми изтекоха в 3 през нощта, обадих се на екипа си и лекарят ми каза да си почивам и да си взема душ, да се подготвя за раждането и в 6 часа да се чакаме в отделението, ако не настъпят болки (понеже нямах такива). В интервала между 3 и 6 се изкъпах, починах си и дори се опитах да поспя малко, дишах дълбоко. Отидох в отделението, приеха ме веднага, екипът ме чакаше. Включиха ми окситоцин в 6.30 като аз очаквах ужасяващи болки, които няма да мога да понеса. Но всичко беше много спокойно - болките се равняваха на менструалните ми болки, които така или иначе търпя всеки месец. Лекарят ми стоеше до леглото ми (понеже не ми даваха да ставам с 4 см разкритие), успокояваше ме, даваше ми напътствия и се шегуваше. Изобщо, той допринесе за едно спокойно раждане, не се отдели и за секунда от мен. Болките не се усилиха изобщо, бяха много поносими. Така съм стояла 2 часа, даваха ми и телефона, но аз бяха концентрирана върху болката и преминаване на контракциите. В 8 часа вече имах напъни и се започна същинската част. Слушах внимателно какво ми казват и изпълнявах и с 4 напъна се роди малкия господин. Имах 3 шева, което ми се вижда малко, шиенето ме болеше, но се търпи. В 8.30 вече ми бяха дали телефона да се обаждам на роднините, че съм родила. 2 часа след това станах и се изкъпах, вървях и се разхождах нормално. В деня на раждането ме оставиха да си почивам, а седмица след това все едно не бях раждала, дори нямах коремче. Лекарят ми се обаждаше почти всеки ден в продължение на 40 дни след раждането. Много, много съм доволна от избора си и от това как протече всичко. За това раждане ще направя същото.
Надявам се да съм успокоила притеснените момичета. 💜