Неангажиращ флирт - изневяра или не?

И защо, Анди?
Флирта не е с умисъл. Случва се случайно. За кратко.
Споделяла съм. И са ми споделяли.Как, какво..що.. То от там и флирт по между ни се е заформял..
Виж, стигне ли се до тайни, скрити срещи, чатове.. за друго става дума.Но аз не ревнувам и не държа на сила..Доверието обаче ми е важно..

Понеже заговорихме за определения, ето какво казва гугъл:

behave as though sexually attracted to someone, but playfully rather than with serious intentions

Да се държиш все едно си сексуално привлечен от някого, но по-скоро на игра, отколкото със сериозни намерения

Случайно е първия път, и то ако човек не осъзнава. Обаче той много добре осъзнава, че флиртува. А от втория път си е жив рецидив - хем знае какво прави, хем го прави пак и смята да го прави достатъчно дълго, поне докато го хванат или докато той изгуби интерес или докато другият изгуби интерес. Иначе си флиртуват и в един момент консумират този флирт и физически. Нещата са много прости. Останалото е убеждаване на себе си, че не било нарочно, а просто се случило.Хубаво де, всичките пъти все така ли се е случило! Големи случайности, ша знайш!

Много ми хареса това, което написа някой назад в темата - ако беше толкова невинно, тогава всеки път ще казваш на мъжа си. А повечето не смеят да кажат, защото знаят много добре какво ще последва. Затова крият. Като деца, които скришом ядат от бонбоните за гости - никога не си признават, докато не се опразни цялата кутия.

Точка.

Няма такива правила. Никой не знае колко ще хлътне, дори първоначалните намерения да са за безобидни разговори.

Като чета, разбирам защо куриерчето, за което писах в друга тема, ми се мазни. Явно ми приема усмивката за флирт.

Да ви кажа, за някои неща съм съгласна и с двете страни на спора. От една страна повечето хора никак не биха били толерантни към флиртаджийско поведение на партньора си, нито това поведение би могло да се разкаже на глас. Хем уж не е изневяра, но хората го правят тайно. Ако е нормално, защо ще се крият?

От друга страна, ми се струва, че при дългия семеен живот, хората започват да "разпускат" поведението си, тъй като рутината трайно се настанява в домовете им. И възгледите им за живота се променят. Някои дори стават цинични, в смисъл, че спират да вярват в любовта и романтиката след като вече им е до болка познато продължението на цялата история(битовизми, съвместен живот и т.н.).

Ще ви кажа моето учудване от разказа на моята позната откъде дойде. Аз съм си точно кон с капаци. Откакто съм с ММ наистина не съм флиртувала с никого. Нито дори поглед или усмивка. А преди семейния живот бях харесвана жена, не мога да се оплача. ММ е още по-консервативен и съм убедена, че не си позволява никакви такива намеци с други жени. Ще ме питате, откъде съм сигурна, но той е наистина много консервативен и моногамен и изобщо не приема такива неща за нормални. И просто се учудих, че моята позната ми го разказа като нещо съвсем нормално и естествено. И честно казано, малко й завидях за по-освободеното мислене. Аз съм си поставила много стриктни граници, дори прекалени. Не че не ми липсва понякога онази тръпка от ново запознанство и флирт, просто човек не може да има всичко наведнъж. И съм приела, че съм минала на друг етап, в който градя семейство и гледам деца.

В предишни връзки не само съм флиртувала, но съм и изневерявала. Но откакто намерих моя човек се промених коренно. Пробвала съм да флиртувам, ей така от любопитство, не мога, става ми гадно. Очаквам същото отсреща.

Виждала съм много уж консервативни и моногамни, морални семейни типове, като превъртят става страшно. Отнася се и за мъже, и за жени.

Човече, аз просто правя разлика между флирт и нещо, което се превръща в близки отношения - свалка, секс, влюбване.И говоря за себе си.
Едното е като глезотия
Другото е липси..
Не смятам, че подлежи на контрол кой как ще реагира в ситуация
Отричането на нещо, не значи, че не се случва.
Отделно пак от реалността..Ако твърде дълго си подтискал неудовлетвореност или спазваш праволинейност, защото така е правилно ..В един момент избухва като бомба.

Превъртането е точно това, което пиша за бръмбарите в главата. Няма нищо общо с рутината на семейния живот, нито с дължината на връзката, нито с партньора, а с личността. На някого като му бръмне бръмката, спасение няма.

Това с глезотиите и липсите е дръ-дрън, сори, нищо лично - само оправдания пред себе си как не било това, а било онова! Все същото е - човек си е решил нещо и го прави като намира сто и един начина за оправдание.

Хм, кой знае как точно и колко точно някой ще се промени?😜

Рози и Бодли, съгласна съм. Мисълта ми е, че никой не знае какво може да излезе от едно такова нещо, започнато с безобидни намерения. И преди да се усетят така са хлътнали, че няма излизане. И обясненията, че освежавало семейните им отношения се изпаряват и преминават в досада. Интересно им е безгрижното общуване с човека, с когото флиртуват, а официалния партньор усещат като задушаващ ангажимент и дори без да е направил нищо, започва да ги дразни.
Съвсем не казвам, че това се случва при всеки флирт, казвам, че е реален риск, който не трябва да се пренебрегва.
Също и може да имаш намерения за безобидни закачки, но обектът на флирта да ги тълкува съвсем не безобидно.

Ако става въпрос за мен. Говоря за себе си и съм убедена, защото опитах и видях, че не е моето. Преди да се омъжа се наживях на макс и съм видяла от всичко по много. Няма какво вече да търся.

В такава ситуация не мога да разбера две неща
1. Продължителността с един човек. Или си флиртаджия с всички, или заграждаш и сваляш един. А свалката вече не е флирт.
2. Излиза извън общуването между двамата. Знаят други хора. Тоест се официализира. А те са женени.
Тоест, официализира се свалка. Чакаме баш изневярата със секса. Или пък развода с настоящия съпруг.