Седмокласници 2020/2021 - Първо класиране - (12.07 - 18.07)

  • 94 832
  • 1 593
  •   1
Отговори
# 1 215
  • София
  • Мнения: 62 595
За чуждите деца всеки може да дава примери всякакви, стига да са му угодни на тезата. Но реално какво мисли човек се вижда по това какво прави за своите деца. Някак не мога да повярвам в думите за романтичните истории "кварталното училище", а в същото време собствените деца да са във високобалови училища. Гледам какво правят, а не какво говорят хората.

# 1 216
  • София
  • Мнения: 16 561
Но твоето дете, Санака, не отиде в кварталното, за да затвърди идеята ти, че училището няма да му повлияе. Отиде в друго училище, в което влизането е трудно, а излизането с почести за отличен успех и откриване на червения килим към университета. Хайде, недей да се правиш и ти!
На какво се правя? След кварталното влязох в една от най-високобаловите, конкуретни и тредни за прием специалности в СУ, където колегите ми съвсем не бяха преимуществено от елита на гимназиите, нито пък тези от елита баха най-добре справящите се. Всъщност най-слабата ми колежка, която завърши с диплома 3 и нещо, беше завършила 1АЕГ. Децата ми не са в кварталното училище, но сами са си избирали гимназията. Да, вероятно щях да се възпротивя на фризьорското, най-малкото защото е професионална гимназия, но възрастен човек, предполага се натрупал житейски опит, да мисли, че гимназията е жизнеопределяща е смешно и малко тъжно.

Молив, завършила съм 93-то, което и тогава, и сега е последна дупка на кавала. И образованието преди 10, 20 и 30 години съвсем не беше толкова велико, колкото някои романтично си спомнят.

# 1 217
  • София
  • Мнения: 5 175
Според оная учителка, за която съм ви разправяла, всички, завършили такъв тип училище като мен, са станали пияници, а всички, завършили техникуми като ММ - чистачи. Моето дете не е с бал 400+, но е приет в ЧУ и там е записан.
Баф и пропадналото семейство сме!

Последна редакция: чт, 15 юли 2021, 21:32 от Kally May

# 1 218
  • София
  • Мнения: 62 595
Нали написах - ти може да си в кварталното, но детето не е в кварталното. За какво говориш тогава? Сега си говорим за децата си, а не за това къде ние сме завършили в дълбините на соца. Вече сме родители и като такива мислим като родители, а не като гимназисти.

# 1 219
  • София
  • Мнения: 7 675
Ми то е достатъчно да се огледа човек около себе си. Определено няма статистическа зависимост между "елитност" на завършена гимназия и последваща реализация. За щастлив живот пък да не говорим. Примери всякакви във всички възможни посоки.
Иначе всичко винаги е относително. Много е възможно и най-страхотните ни гимназии тук да изглеждат страшно провинциално и никакво в сравнение с някои други известни световни такива.
Всъщност важни са хората

# 1 220
  • София
  • Мнения: 17 390
А за какво изобщо се философства в тази тема като всичко свърши за нашия набор? Кой каквото можа изкара, кой където можа, се класира. Свирен е мача.

Последна редакция: чт, 15 юли 2021, 22:24 от yovanka

# 1 221
  • София
  • Мнения: 3 831
Един от най-успешните хора, които познавам като професионална реализация включваща много добро образование, бих определила като провалил се в личен план поради ниска емоционална интелигентност, която няма нищо общо с доброто представяне в училище, университет и професия. Децата на същия този човек са на различни краища по света и не желаят са си общуват много с него.
На обратния полюс е човек, надарен с природна интелигентност без уау образование, но с успешно семейство, което го обича и уважава.
Кой ли се чувства по-щастлив?

# 1 222
  • Мнения: 3 385
Твърде голямо значение се придава на гимназията. И не става въпрос за това, че всички искаме децата ни да са в добра среда, това е така и никой не го оспорва. Оспорва се твърдението, че ако не си в топ гимназия за теб бъдеще няма. Ограничено мислене е това. Андариел, ти децата си само с гимназия ли ги остави или ги прати да доучват? Щото само с едно СМГ (просто пример) или НЕГ не виждам да си кой знае колко ценен кадър с блестящо бъдеще. Та тия за гаранцията за светло бъдеще, която ти дава гимназията ги разправяй на опинците ми. Имам близък роднина завършил СМГ и АЕГ едновременно, с тях си и остана, писна му и не пожела да учи  повече, въпреки че следва няколко години в Германия. Няма да споменавам с какво се занимава сега, но е доооста далеч от това, за което мечтаеха амбициозните му родители. Те са нещастни. Той обаче е по-щастлив от всякога.

# 1 223
  • Beyond the Frontiers
  • Мнения: 5 621
Аз учих в "кварталната" гимназия, по стечение на обстоятелствата тя беше НЕГ....Та така, за кварталните...Simple Smile

# 1 224
  • София
  • Мнения: 62 595
Гимназията им осигури един доста добър старт в работата като за младежи, които нямат трудов опит. Още на дипломата от гимназията не й беше изсъхнало мастилото, както се казва. Плюс ученето. Но и там беше доста добро попадение. Определено гимназията има своите предимства, не мога да си кривя душата. Не виждам защо непременно всички трябва да ходят в чужбина. Могат доста добре да се оправят и по нашенско предвид младостта си.

# 1 225
  • Мнения: 3 385
Гимназията им осигури един доста добър старт в работата като за младежи, които нямат трудов опит. Още на дипломата от гимназията не й беше изсъхнало мастилото, както се казва. Плюс ученето. Но и там беше доста добро попадение. Определено гимназията има своите предимства, не мога да си кривя душата. Не виждам защо непременно всички трябва да ходят в чужбина. Могат доста добре да се оправят и по нашенско предвид младостта си.
Ами могат, ама според някои хора ако не идеш в чужбина - бляскаво бъдеще няма и си некадърен. Аналогично на ако не идеш в топ училище - нищо няма да стане от теб.
Предразсъдъци.

# 1 226
  • Мнения: 9 256
Андариел, сега вече тотално се обърках....
Как така няма да следват в чужбина?!
В Кембридж най-малко, иначе ще похабят високия си бал от топ гимназията....

# 1 227
  • Някъде на край света
  • Мнения: 311
Andariel, аз съм учила в провинцията и то дълбоката, в която в един клас са от деца, които не могат да си напишат името без грешка до деца, които издадоха собствени стихове и разкази. Разбираш колко голяма разлика, колко големи различия сме имали. Еми завърших, и в гимназия елитна за пет стотни не можах да вляза, ама пусто му съдба, взех че завърших две висши и съм наистина щастлива.
Ей заради тая моя история не се бутах ни за бал, ни за елит (щях да похабя бала в най-близкото училище). Уви децата си говорят кое къде иска, защо , как, та и моето не изостана.
Та аз станах човек, без елитно, с клас от 2 до 100 точки ако трябваше сега да ги мерим. Научихме децата да си пишат имената, а те ни се отплащаха кой как може, по трудово един предмет не съм направила, ей го да шия на 45 години съм и не мога. Wink

# 1 228
  • Мнения: 11 502
Аз съм си безкрайно щастлива с бал 300 и предричам бляскаво бъдеще на моя младеж, за вас не знам.

# 1 229
  • София
  • Мнения: 62 595
Как така? Ми, така! Едно, че искаха да си останат тук, харесва им тук и като младежи за възрастта си са доволни, не им се налага да свикват с неволите на студентския живот в чужбина. Второ, не съм много сигурна, че си заслужава бакалавърска в чужбина, само и само да е в чужбина. За да си заслужава цялото упражнение с чужбината би трябвало да е нещо уникално. Финансовият въпрос също е важен. По-смислено за мен е магистърска в чужбина, защото тогава човек вече има едно висше образование, осъзнал е горе-долу в каква посока иска да се развива и може много по-лесно да се адаптира, вче не е заекът, който няма житейски опит.

Общи условия

Активация на акаунт