Седмокласници 2020/2021 - Първо класиране - (12.07 - 18.07)

  • 94 894
  • 1 593
  •   1
Отговори
# 1 260
  • София
  • Мнения: 1 524
Хвърлихте ме в размисли. Как изобщо се стигна до тук. Похабени балове, елитни и обикновени училища, бакалавърско образование и магистратури... Моето лично мнение е, че системата е тотално сбъркана. Не се дава реална възможност децата да докажат свойте възможности. Абсурдно е кандидатстване в МГ с матура по БЕЛ и МАТ. Все едно музикант или спортист да кандидатства с тези две матури. За мен надарените с математически ум деца трябва да кандидатстват с олимпиади и състезания. Същото важи за паралелки профилирани с физика, химия, биология и т. н. (НПМГ са го приложил за свойте паралелки различни от математическите)
Естествено нека в бала да са включени и матурите, но не те да са единствените балообразуващи. За езиковите паралелки ми е по-трудно да дам предложение. Веднъж го казах - децата ни са различни и всяко едно е уникално само за себе си, трябва да ги подкрепяме, а не да ги сравняваме.

Успех и стиснати палци за децата на втори кръг.

# 1 261
  • Мнения: 16 170
Точно така, връщат се доста деца и не защото не знаят и не могат, а заради психологическата дистанция, различен манталитет, недостатъчна самостоятелност, липса на приятелска среда и т.н И точно затова е важна ролята на семейството, много от родителите са супер протективни, което е пречка за осъзнат избор (наясно съм, че са малки и не всичко им е логически подредено)
Като родител на бакалавър вече в немскоговоеяща държава, според мен най-голямата пречка е липсата на истинско, естествено желание и мотивация. Когато ги няма, а има един суперамбициозен родител, оправдания (в манталитета, липсата на приятелска среда и т. Н.) за неуспехте винаги могат да бъдат намерени.
Другата голяма пречка е че децата учат активно 8,9,10 клас и после някак обучението замира и 11, 12 клас са жива летаргия. Те просто забравят какво е това да учиш, да трябва бързо да усвоиш някакъв материал, да се организираш   за кратко време да възприемеш голям обем информация. Не всички успяват да възвърнат тези умения.

Последна редакция: чт, 15 юли 2021, 23:51 от _re_ge

# 1 262
  • Мнения: 49
Напълно съм наясно, синът ми завършва сега бакалавър в Нидерландия след 1АЕГ, процесът ми е ясен, но за мен е по-неприятно психологическото несправяне, а то е много свързано със семейството.

# 1 263
  • София
  • Мнения: 62 595
Според това, което най-често казват младежите, най-големи проблеми срещат в адаптацията на културно ниво. Не на академично, а на културно - сблъскват се с нова култура и нови порядки, които трябва да спазват, трябва да си намерят нови приятели, а често българите не са особено кооперативни.  Дори в нашенски условия е трудно млад човек да е студент в друг град, а какво остава в чужбина. Затова изпушва после ученето - на младите като им е трудна адаптацията се натоварват психически и оттам не могат и да учат пълноценно. Изведнъж оцеляването не е на академично ниво, а на психическо.

# 1 264
  • Мнения: X
В чужбина е трудно, по някой път няма никакво значение какво можеш и знаеш, ако финансите са кът. На много младежи се налага да работят и учат едновременно в чужбина - ако това е някаква вариант в САЩ +кредит, то за Европа е много трудно , дори с елементи на невъзможно. Не опират нещата само до знания, при условие, че работят и учат , живеят мизерно, много се отказват, трябва силна мотивация

Последна редакция: пт, 16 юли 2021, 00:03 от Анонимен

# 1 265
  • Мнения: 49
В чужбина е трудно, по някой път няма никакво значение какво можеш и знаеш, ако финансите са кът. На много младежи се налага да работят и учат в чужбина - ако това е някаква вариант в САЩ +кредит, то за Европа е много трудно , дори с елементи на невъзможно. Не опират нещата само до знания, ако работят и учат , живеят мизерно, много се отказват, трябва силна мотивация
Знам, че може и да не ми повярвате, но при нас стана. Синът ми работи от първата  седмица на чужда земя, учи се чудесно, абсолютно сам се издържа, трудно му беше, но не е невъзможно! Мотивация!

# 1 266
  • София
  • Мнения: 20 175
Точно в Европа е напълно възможно Wink Работодателите са гъвкави, съобразяват се със заетостта на студентите с лекции, упражнения, туториуми, изпити.

# 1 267
  • Мнения: X
Точно в Европа е напълно възможно Wink Работодателите са гъвкави, съобразяват се със заетостта на студентите с лекции, упражнения, туториуми, изпити.

Може би зависи от специалността, не навсякъде има възможност да учиш и работиш . Мои колежки с фармация в Англия не можаха

# 1 268
  • София
  • Мнения: 82
Направо съм отвратена от някои мнения в тази тема. Толкова еснафщина и снобария накуп. Да са ви живи и здрави децата и дано да постигнат успех не заради комплексите и нереализираните амбиции на родителите си, а заради личните си амбиции и способности!

Ние сме от тия с "похабения" бал. Сигурна съм, че момчето ми намери най-доброто място, където ще се чувства спокоен и уверен в себе си. Както и съм сигурна, че ще след завършването на гимназията ще отвее всяка конкуренция на т.нар. елитни училища и ще постигне мечтите си.  

100 процента заставам зад мнението на Клер, че заради болните си амиции някои родители са готови да лишат децата си от нормално детство и никой не може да ме убеди в обратното. Свидетел съм на това, тъй като детето ми завърши "топ" начално  училище и 100 пъти съжалих, че съм го изпратила в тази токсична среда. В последните години се наложи такава извратена представа за успех и елитарност, че тръпки ме побиват като гледам по телевизиите интервюта с т.нар. успели деца. Не, не е кисело гроздето, защото синът ми можеше да влезе във всяко "елитно" училище. За щастие семейната среда му е дала достатъчно стабилен фундамент - културен и антропологичен, за да продължи напред с нужното самочувствие и увереност какво иска и как да го постигне. А в крайна сметка за нас най-важното е освен реализиран, да е здрав и щастлив човек!

# 1 269
  • Мнения: 16 170
Подкрепям. Щерката в Австрия има почасова работа и учене едновременно, може да се издържа, макар че ние държим да плащаме по-голямата част от издръжката,. Вече има приятели от цял свят.  Ходи на екскурзии до съседни държави. Така хубаво живее че не й се прибира. Нито за секунда не е казала че трудно. Чуваме се ежеднеяно, Липсва ми, но нека е там където й е добре.
За Англия - всичките й приятели учат и работят от първи курс. Взеха и студентски заем. Деца са от семейства със слаби финанси, справят се защото имат мотивация. Учат различни специалности.

# 1 270
  • София
  • Мнения: 2 818
st.dobri,  възхищавам се, че сте обмислили всякакви варианти/казах ти го и преди Hug/ и че сте избрали най-подходящият за вашето семейство, водени и от желанията на детето. Много държа на мнението на ценените от мен хора, другите, честно казано, изслушвам от възпитание и кимам /понякога не се сдържам обаче/. Успех на детето Kissing Heart
Както казва синът ми " Ако не ми се учи - няма да го направя и в най-"елитното" училище! Ако ми се учи - ще го направя навсякъде!". Качествата на децата не се определят от името и имиджа на гимназията, лично мнение. Да, всеки търси най-доброто за детето си, но мисля, че трябва да прецени кое е това "най-добро". За мен Американският колеж е много хубаво училище, но моят непобиращ се в рамки син, с ясно изразено и отстоявано мнение, силно енергоспестяващ нямаше да се впише там. * си знае работата. Аз го насочих натам, защото мисля, че щеше да съумее да е по-организиран и изискващ от себе си. Но не стана, за пръв път видях сина си емоционално сринат - след дълги разговори всъщност разбрах едно - той съжалява, защото мисли, че ни е разочаровал. Бях потресена, но явно трябваше да преосмисля поведението си, за да не му изпращам погрешни сигнали. Заедно съумяхме да продължим напред, показвайки му, че неговите желания ще бъдат постигнати - но по пътя му ще има падания, които не бива да приема като неуспех, а само като поука какво евентуално да промени.
Сега се надявам силно да изгради ценни приятелства, да има "химия" между него и учителите му, за да ходи всеки ден с усмивка на училище. Да, ходеше на уроци, но те не бяха с цел да отиде в топ гимназия - самият той искаше да се чувства по-уверен, защото знае как се паникьоква на изпит.
Простете за фермана Blush
Очаквам с вълнение второто класиране - lulumba, magi_sveta, както и другите - силно се надявам да видите усмивки по лицата на страхотните си деца  Kissing Heart

# 1 271
  • Мнения: 3 070
Оставете децата да дишат. Не ги натоварвайте с теории за търсене на среда и какви ли още не снобарии.  Системата ни е абсурдна. Зорлем накараха всички да ходят на уроци и да се борят за класиране. Така тласкат децата да се записват в училища, които не са им по вкуса, но пък за този бал са сносни. Много деца попадат в гимназии, за които им е стигнал бала, а не защото имат интерес към определена професия. Мъжът ми е чужденец и беше ужасен на какъв стрес са подложени децата тук.
Успешният човек е такъв, не защото е най-умен и е учил в най-добрата среда, а защото е находчив, хитър, търговец(умее да продава идеите си), уверен в себе си и добър в това с което се е захванал.
Моя приятелка има двама братя. Единият има магистратура от чужд университет и владее 4 езика, два от които по-добре от български. Работи за заплата. Другият брат не е намерил време да се дипломира. Учил е, но паралелно е и работил по 14 часа на денонощие и е зарязал университета. В момента има много успешен бизнес. Известен, богат и високо ценен в бизнес сферата си. Ако човек не се хване сам за косата и да се издърпа нагоре, няма да изплува над другите.

Последна редакция: пт, 16 юли 2021, 13:19 от Monza

# 1 272
  • Мнения: 178
Динчо, така работят нещата в човешкия род - ставаме такива, с каквито се съберем, защото искаме да съответстваме, да се впишем и да мислим като другите, подражаваме в действия, мисли, очаквания, отрицания и одобрения. Няма как да ритаме срещу човешката природа. Отделно е системата, която е така конструирана, че колкото по-голяма е стойността на ве-нулево, толкова по лесно се получават нещата. Да, не звучи добре, но съвсем житейски си го знаем.

Защо не си кажем истината, че бъдещето на децата зависи и от финансовото състояние на родителите. Едно дете на родители с добър бизнес, дори в не толкова топ училище, често се реализира много по-добре, отколкото едно много учило дете, но израснало в множество ограничения, да не кажем мизерия. Защото често свръх амбицията се дължи на желанието за измъкване от блатото.

Така че стига с тая училищна среда, има и семейна среда. Има и значение дали детето е пътувало много, и от това също зависи неговия успех в живота. Дете, пътувало много се адаптира в пъти по-лесно в университет в чужбина.

И накрая за мъжете има значение колко пари ще изкарват, а за жените - за кого ще се оженят. Имам много примери за съученички, най-амбициозните и учащите в чужбина заради амбициозни родители, но останаха без семейства и деца. Това е един ужасен живот.
Ужасно е и това фиксиране в професионалния успех като пътя към щастието. Въобще не е, това създава често много невротични и емоционално лабилни хора, с проблеми в личен план.

Има сринати психически деца, на които им се обяснява, че щастието е в ученето и успеха. Без свободно време, с много стрес. А свободното време е важно, за да могат да изследват света, да бъдат любопитни, а не да бъдат затворници.

Прекрачването на една граница и на мен ми идва в повече. То хубаво децата да са успешни, ама вие успяхте ли? Живеете ли живота на мечтите си, не се ли оказахте разочаровани и излъгани?

Последна редакция: пт, 16 юли 2021, 04:54 от Dara N.

# 1 273
  • Варна
  • Мнения: 19 368
Имат значение хиляди неща.
Да си успешен, не значи да си щастлив.Може да си щастлив с малкото което имаш. Може да си щастлив само защото имаш много. Не става въпрос за това.

Да "поставим детето в добра среда" не дава гаранции за нищо. Но... по-добре в среда, където децата са ученолюбиви и кротки, отколкото гледащи да изклинчат и агресивни. По-добре при учители, които успяват да предадат урока, отколкото при такива, които губят половината час с разправии за дисциплината.
По-добре да са на място където ако си учат уроците, не им лепят етикет "зубър".
Да, по-доброто училище и среда не са гаранция за нищо, но ако може да са там е един плюс за тях.
Така мисля аз.

# 1 274
  • София
  • Мнения: 62 595
Разбира се, че финансите на семейството имат значение! Също има значение и дали един млад човек е готов да поеме рисковете на живота в чужбина, също тегленето на студентски заем, родителите също дали и колко са способни да похарчат. Ресурсите на едно семейство са крайно число. Дали заемът за четири години е риск, който семейството и младият човек в частност са готови да поемат? Съвсем рационално вземам предвид, че младежите са доста променливи като вкус и желания и ако в края на гимназията примерно са искали да учат инженерство, още в края на първия семестър може да се окаже, че не искат инженерство, защото очакванията се разминават с реалността. Не е чак толкова лесно да се смени специалност, финансово е и загуба една година. Затова се правят сметки, а не за да се угоди на чуждите хора.

Мен малко ме досмешава като прочета за "болни амбиции". Ми, хубаво, за теб болни, за друг реални! Никой не те кара да изпълняваш амбициите на чуждите хора, нали така! Всеки си отговаря за детето и за амбициите си.

Общи условия

Активация на акаунт