Кога връзката е изчерпана?

Само ще кажа, че неслучайно има толкова много случаи на следродилна депресия при жени, които са имали репродуктивни проблеми и са се борили дълго време за дете. 123, и тях ли ще наречеш неблагодарни? Не искам да бъда груба и не целя да прозвуча така, но за повечето жени с проблемно забременяване мечтата за дете се е превърнала в нещо като фикс идея и гледат на майчинството като бленувания остров, до който като се доберат, ще бъдат изпълнени единствено и само с безпределно щастие и благодарност. Реалността обаче ги блъска като влак и тя няма нищо общо с красивите илюзии за майчинството, които са си градили толкова време, изолирани в собственото си страдание, както и с това, което обикновено ни се представя за майчинството по филми, социални мрежи, та дори и от собствените ни познати. Наскоро четох блога на една лесбийска двойка, която дълги години се е борила за свето инвитро бебе, и тази, която е родила, също страда от следродилна депресия и си дава сметка, че никога не е очаквала да се чувства по този начин точно заради всички красиви илюзии, които са имали с партньорката ѝ по отношение на майчинството. Аз съм на мнение, че животът може да бъде пълноценен и прекрасен и без деца. Пък и от друга страна има толкова много дечица за осиновяване. И та общо взето тези, които имаме деца, независимо как са заченати, не сме виновни на тези, които имат проблеми, писна ми да чета подобни грозни нападки вече в няколко теми.

+-123, не казваме това, просто наистина никой не знае какво точно е майчинството преди да го изпита, и е различно, когато говориш от собствен опит. Ужасно е това, през което минаваш, и ти пожелавам едно пухкаво бебе от сърце ❤️. Аз самата имам една неуспешна бременност и знам колко боли... Но имам и колежка, която ми беше опора, с над 15 неуспешни процедури, която имаше 2 деца най-накрая. Дори тя обаче казва, че първите две години са най-ужасни...а имаше детегледачка...

123, ако трябва да правим анализ кой какво е написал, ти точно влетя в темата, казвайки, че не знаем нищо докато от първо лице не сме видяли наркоман, майка му и тн... Разбирам ти болката, но първо темата не е за това и второ всеки си носи кръста.

Нали темата беше кога една връзка е изчерпана. Казаха се мнения. Защо трябва да се мразим, да се наричаме с грозни епитети, някакви многострадални Геновеви и какво ли не, само защото всеки върви по своя си път и той не е същия, като на някой друг. Ако човек иска нещо да докаже, си казва аргументите, а не обижда лично останалите участници в дискусията, не им слага оценки, само защото на тях им се е случило нещо различно.
Ако не, дайте тогава да определим само един участник в тема и само той / тя да си казва мнението, а другите да четат и толкоз.

Може друга дума е била, ти май обичаше да се реализираш. Никой тук не адмирира разводите, когато са забъркани и деца, но самозаблудите и миженето пред проблемите не ги решават.
Котка в кашон, да, груба си, а аз не съм някаква маниачка с фикс идеи. Това, че споделям старанието си, не ме прави куку с нереалистични представи за майчинството. Постродилната депресия, както и другите депресии се дължи на нарушена биохимия в мозъка и си има съответното лечение. Аз нито се присмивам на заболяванията на хората, нито ги считам за непълноценни.
Я прочети мненията ми преди да спомена наркомана и майка му и после пак ще говорим.
ПП: На някои кръстът им е колики и сополи!

Майчинството, в повечето случаи, е планирано и чакано. Никое дете не се ражда по негово желание. Родителите е добре да видят и да си направят сметката как ще си гледат децата в тяхната ситуация. Децата изискват много време, ресурси и сили.

Анонимна би било добре да го е помислила преди да роди и второ дете, особено след като е видяла реакциите и отношението на мъжа й след първото.

Мм работи много, отсъства и затова доста сериозно дадох отпор за повече деца. Искам да имам време за себе си, да ни е лесно с начина ни на живот и не ми се оставаше пред възможността да поемам всичко когато съм сама, а то беше често тогава.
 А и при раздяла или развод е съвсем друго да си с едно или две-три деца.

Общо взето всеки може да си прецени от собствената камбанария и да не обвинява децата когато му е трудно.
Аз съм постоянно с детето си и въобще нямам желание да се извинявам, че ми беше като на ваканция -лесно и приятно с едно бебе.
Смятам първите 2 години от майчинството за най- хубавото ни семейно време.

 Трудното почна когато се върнахме и двамата на работа по цял ден и логистиката беше чутовна. Не ми се мисли колко бързо щеше да се изчерпи връзката ни ако трябваше да добавя и друго дете.

Чак тази година мога да оставя порасналото ни дете самичко у дома за няколко часа и да остана сама, но досега сме били все заедно и оценявам  факта, че избирайки да имам дете ще ми се наложи да надвия егоизма и самодостатъчността си.
След 5 години като стане пълнолетна ще я мисля отново постоянно, както досега.

Майка ми все казва, че оставаш загрижена майка не докато децата ти пораснат, а докато затвориш очи завинаги. Всеки път ми казва как ни мисли всяка вечер и как живее за да ни види и чуе. Разбирам я вече прекрасно!

Само ще кача този скрийншот за следродилната депресия, информация за която много лесно може да се открие в Гугъл, и спирам, защото и без това оспамихме темата с глупости. Само ще кажа, че ако човек има физически проблем да създаде поколение, хич не е чак толкова задължително да се възпроизведе. Осиновяването е също една прекрасна опция човек да има дете, но много хора не желаят да преживяват товара на майчинството заради дете, което не е биологично тяхно. Защо ли...

Контеса, имаш добрия пример на майка си и съпруг в истинския смисъл на думата. Твоят физически може да отсъства, но духом май сте заедно.
Изключително груб коментар, съдържащ подигравки и грозни внушения.

Те защото твоите коментари до сега все мили бяха и изобщо никакви внушения и квалификации не съдържаха. Не очаквай да получаваш съжаление на всяка цена. Ти всъщност получи, но реакцията ти беше същата.

Напомням поста на Анонимен, защото беше преди доста страници.
Не мисля, че тя е сбъркала, като е родила второ дете, защото е нямало как да знае, че с второто нещата ще й се сторят различни. Аз лично допускам, че тя е тази, която се е променила, с натрупаната умора и социална изолация. А мъжът й според мен си е бил все същият, само че тя не му се е дразнила.

Да дам пример. Познато семейство с две малки деца, с доста малка разлика помежду им. Жената забременява за трети път, докато е кърмачка, което по принцип се случва доста рядко. Решават да си родят бебето, защото изкарват доста пари и се справят прекрасно с двете. Ами, оказва се, че с трето, при толкова малка разлика, става много трудно и изнервящо. Но те откъде да знаят! Не съм ги чула да се оплакват наистина. Но се питам, ако знаеха колко е трудно, какво ли щеше да е решението им за третото дете.
В момента то вече направи три годинки и нещата много им се облекчиха, вече нямат три бебешорчета, а съвсем разумни дечица. Но не беше така, беше си една пълна лудница.

Искам да кажа, че даже при разумна преценка нещата може да се окажат по-трудни и натоварващи, отколкото очакваш.

То затова е хубаво човек да си знае капацитета. Аз лично не планирам повече деца за сега. Моето беше поспаливо и кротко бебче, не съм страдала от безсъние, бащата се включва активно след работа и тн. Вече направи 2г и покрай мен все ме питат познати и непознати за второ дете. Ама аз си знам, че не искам на този етап и не знам дали някога изобщо ще поискам, по-вероятно, не. Толкова ми е хубаво, че вече се очовечи и въпреки бебешките истерии понякога, виждам, че става по-лесно с възрастта. Ама не мога да си представя да се върна пак на нулата с друго бебе. Знам, че ще се депресирам и не искам да си го причинявам. Може да е егоизъм за някой, но за мен е чувство за самосъхранение. Така, че човек трябва да си знае възможностите и да преценява предварително, а не давай да ги народим и после ама кво станА.. Затова и не съм склонна да приемам оплаквания от майки на две-три деца. Ми имала си вече бебе, знаеш какво е и какво да очакваш, е прецени си преди това ще можеш ли да се справиш или не. Анонимен не я съжалявам, като е видяла какъв е мъжа й с първото, да не е бързала за второ докато не си промени отношението или да го е зарязала и да си гледа спокойно едното детенце. Тя сама си е сложила главата в торбата, дето се казва и сега се чуди как да излезе от ситуация, в която сама се е натресла.

Ох, то и това, че си имал едно, не е гаранция. Моето първо си спеше като пич, имала съм безсънни нощи само в самото начало, първите месеци. После сам си заспиваше, спеше, не се будеше в малките часове.... Но сестра му, ах, сестра му! Разказа ми играта с неспане, будене, че и поне до 4-5 годишна ставаше по 1-2 пъти на нощ и съответно супер рано сутринта.

Моят мъж не искаше второ дете, аз настоявах. Даже едвам го навих. Той си знае и моят и неговият родителски капацитет. За мен е по-добре да имаш  две деца и просто да си повтаряш, че лошото ще мине.

Не търся съжаление, още по-малко твоето. Съжалението е обидно, ама няма как да вденеш. Съчувствието и емпатията са друга бира, но няма да си губя времето да обяснявам.

По проблема на анонимен:
Необходимо е човек да види основания си проблем, за да го реши. Не става нито с повтаряне на мантри, нито с оправяне на проблеми, които са следствие на основния. На нея проблемът не са децата, а това, че е САМА В БРАКА си. Съпругът и духом отсъства от семейството им.
Децата ще пораснат, ще тръгнат на детска градина, но тя пак ще си е САМА и заметеното под килима ще избуи при следващ по-сериозен проблем.
Предвид наличието на деца, не бих я посъветвала да се разделя, както ми се вменява тук, а да се опита да се „свърже” с него. Малко са случаите, когато положението е неспасяемо, дано нейният не е такъв. Може и да стисне зъби до яслата и да го играят щастливо семейство, но неудовлетворението в нея вероятно ще си остане.

Едното дете може да е много различно от другото. Както едната бременност може да е много тежка, а другата да не я усетиш. А знам за случаи, при които, мъжът е песен след първото дете, дава зор за второ, и после много се променя. Проблемно дете, повече грижи, по-силна привързаност към майката, дори полът могат да окажат влияние и да променят нещата. Тея приказки "да беше преценила предварително" са ми много смешни. Понякога човек има някаква представа, но много пъти нещата изобщо не са предвидими.