Кога връзката е изчерпана?

  • 15 080
  • 349
  •   1
Отговори
# 330
  • Мнения: 18 957
Някои от коментарите са толкова тъпи, че... И аз като серазведох бях попитана: "Ами защо родихте трето, като ще се развеждате". И това без да съм се оплаквала и от някого търсила нещо Simple Smile Толерантност нула. Сега разбирам - хората сигурно са се мислили за много мили и са си плюли в пазвата, че добре са родили само едно,  защото са предвидливи Simple Smile

# 331
  • Мнения: 6 877
Е, той може и да дава зор за второ, но реално жената е тази, която има крайната дума дали ще има или не второ дете. Така, че решението е нейно, както и по-голямата тежест, защото тя бременее, ражда, кърми, полага повечето грижи през първите две години и тн. Затова казах, че тя трябва да си прецени възможностите. А това става като се познаваш. Естествено, че няма как да знаеш точно какво ще е, но може да си разиграеш в главата най-лошите варианти и да изходиш от там. Ако можеш да се справиш в най-лошия случай, значи вземаш осъзнато решение да дадеш нов живот и си носиш последствията след това.

# 332
  • Мнения: X
Чакай малко, 123. Никой не ти е казал, че нямаш думата, защото нямаш деца. Каза ти се само, че когато преминеш през нещо чрез личния си опит, придобиваш различна представа за него, която е доста по-близко до реалността. И защо, за Бога намесваш майки с мъртвородени деца? Виновни ли трябва да се почувстваме затова, че имаме деца? Това с нещо ще облекчи ли проблемите на тези, които не могат да имат деца или на майките с мъртвородени?
Точно това казвате, че нямам думата, защото нямам деца. Щом нямам опит, наблюденията ми нищо не значат. Не ми стига стресът от товаа, че не ни се получава, а трябва да ми се набиват комплекси за непълноценност от жени, за които най-голямата драма е недоспиване заради колики и зъбки.
Категорично никой не ти е казал нещо такова. Това е само твоя интерпретация на нашите думи. При това крайно некоректна интерпретация. За сметка на това, виждам, че ти се опитваш да омаловажаваш проблемите на жените, които имат деца. Интересно, искаш да се отнасяме с респект към твоя проблем, но си позволяваш да омаловажаваш чуждите такива.

# 333
  • Мнения: 3 505
Чакай малко, 123. Никой не ти е казал, че нямаш думата, защото нямаш деца. Каза ти се само, че когато преминеш през нещо чрез личния си опит, придобиваш различна представа за него, която е доста по-близко до реалността. И защо, за Бога намесваш майки с мъртвородени деца? Виновни ли трябва да се почувстваме затова, че имаме деца? Това с нещо ще облекчи ли проблемите на тези, които не могат да имат деца или на майките с мъртвородени?
Точно това казвате, че нямам думата, защото нямам деца. Щом нямам опит, наблюденията ми нищо не значат. Не ми стига стресът от товаа, че не ни се получава, а трябва да ми се набиват комплекси за непълноценност от жени, за които най-голямата драма е недоспиване заради колики и зъбки.
Категорично никой не ти е казал нещо такова. Това е само твоя интерпретация на нашите думи. При това крайно некоректна интерпретация. За сметка на това, виждам, че ти се опитваш да омаловажаваш проблемите на жените, които имат деца. Интересно, искаш да се отнасяме с респект към твоя проблем, но си позволяваш да омаловажаваш чуждите такива.
Няколко души написаха, че щом нямам деца, нищо не знам, а иначе не били казали, че нямам думата. Посочих ви моите проблеми и тия на други жени, белким видите, че има доста по-неприятни причини за безсъние от гледането на малко дете, но нищо не ви пречи да се изживявате като мъченици. Около мен има десетки майки и само една бих причислила в групата на Геновевите. Другите сигурно са имали не деца, а кукли. Сори, такива са ми наблюденията, опит, както дебело и злорадо подчертават някои, нямам.
Както и да е, ясно написах мнението си, че проблемът на анонимен не е в децата, а в отношенията с баща им, който духом липсва. Тоя проблем с годините няма да се реши сам, най-много да свикне и да се примири с положението.

# 334
  • France
  • Мнения: 13 247
Искрено съжалявам хора, които живеят в непрестанен страх, че някаква катастрофа ги чака на ъгъла. Може всичко да ти е ок и пак да ти падне метеорит на главата. Това значи ли, че трябва да дълбаем бомбоубежища и да не излизаме от тях? Ето, моите проблеми започнаха след забременяването ми и нямаше начин да бъдат предвидени. Но в един хубав момент ще минат, а аз ще се радвам на децата ми.

Последна редакция: пт, 13 авг 2021, 14:08 от Philomena

# 335
  • Мнения: 10 999
Ако някой ме пита защо съм родила второто дете, като знам какъв ми е бракът и капацитета, бих му казала: щото така искам или за кеф, той да си избира кой отговор го удовлетворява. Това не ми е пречело да се оплаквам, когато ми е било тежко. Форумът е публичен и ще се оплаквам на воля, пак от каквото ми е кеф, другите също са свободни да се оплакват на воля...в реалността гледам много много да не общувам, и ако някой не ме пита изрично, съм се научила нищо да не казвам. Но виртуалът си е само за мен  и нищо не може да ме спре, който не ме харесва, спокойно може да ме подминава или да ме храни на воля.

# 336
  • Мнения: 3 505
Искрено съжалявам хора, които живеят в непрестанен страх, че някаква катастрофа ги чака на ъгъла. Може всичко да ти ок и пак да ти падне метеорит на главата. Това значи ли, че трябва да дълбаем бомбоубежища и да не излизаме от тях? Ето, моите проблеми започнаха след забременяването ми и нямаше начин да бъдат предвидени. Но в един хубав момент ще минат, а аз ще се радвам на децата ми.
Какво общо имат хората, които се страхуват, че нещо лошо ще им се случи с изчерпаните връзки?
 Колкото до теб, дали проблемите ти са били предвидими или не, си знаете ти и съпруга ти и не дължите обаяснение на никого, ако не сте го ангажирали да ви ги решава. Важното е да можете да анализирате ситуацията, честно да отчетете грешките си, ако има такива и вземете адекватно решение как да продължите нататък. Опитът и наблюденията ми говорят, че с мижене и фръцкане проблемите не се решават, но всеки сам си решава и си носи последиците.

# 337
  • Мнения: 1 189
Аз съм към момента с малко дете и бременна. Щото така искам 😅 Не знам дали ще се разделя но когато сме решавали, че искаме второто и през ум не ми е минавало дали е по-лесно да се разделя с 1 или с 2 деца. Мога да говоря само за бебешкия период засега и да кажа, че е трудно. Откакто съм бременна още по-трудно. Не знам дали става по-лесно или по- трудно. Знам само, че наистина появата на децата променя отношенията и динамиката в двойката и трябва наистина насреща си да имаш стабилен и разбиращ партньор за да оцелявате по-добре. Хормоните те перат яко, недоспиването, умората...тоталната промяна на начина на живот..... Като родих 40 дни не бях си мила косата. На 40 тия ден го установих. И ако насреща си имаш някой, който не само го няма физически, а и емоционално не ти е подкрепа... картинката става истерия.
Разбирам авторката с проблемното забременяване но тя няма как да разбере какво я чака след това. Пожелавам и от сърце съвсем скоро да го разбере 😘

# 338
  • Мнения: 10 999
При мен никога не е стоял варианта с раздяла, но съм имала такива кризи, че съм казвала на мъжа ми: моля те, ако се разведем децата да останат с теб...и той ми е казвал: е, много ясно...

# 339
  • France
  • Мнения: 13 247
Сладурка Joy Аз много уважавам френската система на споделено родителство.

# 340
  • Мнения: 4 975
Криси, разбирам те, защото раздялата невинаги е решение. И много често животът става по-труден след това. Трудно е да се прецени кога е за добро и кога не.

Рози, благодаря. Моят мъж е с много особен характер, понякога труден за разбиране. Абе, темерут си е. Много сме различни. Аз, нежна и чувствителна душа, той - по-студен и прагматичен. Не обича да се отклонява от целите и плановете си, и моите емоционални разклащания не му се нравят. Не обича сърцераздирателни разговори, нито романтика.

Слънце, не го приемай за даденост !
Все едно чета нас в първите няколко години.Аз нежна и чувствителна, той земен и прагматичен....Накрая бяхме толкова различни.
Да не кажа, че аз обрана, а той чувсвтвиетелен и романтичен.
При развода даже си коментирахме.. Как сме се преоменили, влияейки си един на друг..и в крайна сметка разминали Simple Smile

# 341
  • Мнения: 18 957
Не оправдавам вече темерутщината на хората с характер. Такива са, каквито са. Щом не върви - не върви. Насилени истории ме плащат и бих се отказала бързо. Когато нещата са наред, проблемите се решават бързо, хората се смеят заедно, няма напрежение. Вземе ли да става тегаво, все да мислиш ама той/тя защо така...? бих казала - ами явно не върви. И няма какво и да го буташ зорлем...не визирам случая на Анонимна, а по принцип.

# 342
  • Мнения: 4 975
Ох, грешката е моя..
Коментирах, а мислех, че е авторката..
Различни характери не значи, че няма съвместимост.
При споделеното от Анонимна, не е до характери.. Той е темерут и не уважава, не изпитва загриженост и любов или емпатия..

# 343
  • Мнения: 16
Здравейте и се извинявам, че пиша тук, но не намерих точно такава тема, каквато ми трябва! Simple Smile
С мъжът ми се развеждаме в момента, като аз взех решение да напусна заедно с детето ни семейният апартамент. Той и без това до сега си е изплащан от заплатата на мъжа ми, така че нямам претенции, дори предпочитам да живея под наем, далеч от негативната атмосфера на това място..Та, въпросът ми е към майките, които сами отглеждат децата си: Колко като пари горе-долу са ви разходите на месец, ако към това включим и наем за едностаен апартамент примерно?

# 344
  • Мнения: 6 877
Зависи в кой град. Пък и ние от къде да знаем ти колко харчиш, какви неща си купуваш и тн. Всичко е субективно

Общи условия

Активация на акаунт