В момента чета ... 71

"Дъщерята на часовникаря" за мен е книга, писана изцяло по шаблон. Да, интересна и увлекателна е, лесно се чете, авторката умее да пише, но толкова. Не ме развълнува и не ме докосна, а средната част направо ми беше скучна. Написала е книгата, все едно е омесила козунак - забъркала е смес от клишета - призрачна къща, изгубен диамант, ценна картина, любов между художник и неговата муза, убийство, даже и малко война, разделила е тестото на 6 нишки и ги преплита във времето - някои успоредно, други последователно и резултатът е добре втасал продукт, на който локумът му е повечко, но също така има и шоколад, стафиди, и всичко, което се намира в шкафа. По моя преценка в този роман има материал за още два, твърде претрупан е, за сметка на това незадълбочен.

Аня Филипова 649504, не я чета, направи ми впечатление, че българин е направил поредица за известни исторически личности и затова попитах дали някой е чел нещо от автора, защота такъв тип книги са ми слабост, особено за османската империя. Предполагам, че скоро ще я закупя, за да задоволя любопитството си.

Някой взе ли "Столетниците – благословия или орисия" на Мира Добрева, хвърлила съм й око за следващите намаления.

Приятелка я прочете, харасела й е.

Чета "451 по Фаренхайт", супер е, а на аудиото си довършвам "На изток от рая", от която ми останаха малко странички от миналата година Много хаотично чета. А, започнах и Пролетен сняг от Сара Джио, също на аудиокнига.
Аз бях похвалила Джером К. Джером преди известно време и после мернах, че сте писали за него. Искам да поясня, че на мен ми хареса, но не е да те заболи корема от смях. По-скоро е хумор тип ирония и самоирония, окарикатуряващ големи групи от английското народонаселение. Според мен е добър психолог, вниква в мотиваторите на човешкото действие и ги обрисува както иронично, така и снизходително. Ако някой очаква да се превива от смях, няма да го получи от този автор.
Уф, Андре Асиман. Щях да зарежа книгата на средата, даже и пуснах оценка 2*, но нещо ме накара да я продължа, след което след като я завърших я оцених с 3*, а след като преспах една нощ след това - с 4*. Последните 30 страници според мен са много силни. Като цяло е доста разводнена, но все пак е 250 страници, то по-малко накъде, решил е човекът да направи малко обем, да не бъде 100-тина страници книжле Много емоция има в нея, но идва малко тъжна за моя вкус и етап от живота.

През уикенда прочетох "Невероятните приключения на сестрите Шергил" (Бали Каур Джасвал).
Бях си я купила на някаква промоция, привлечена от темата "Индия", която ми е слабост
И да си призная, подходих с доста снижени очаквания. По принцип заглавия, започващи с "Невероятните/невероятното" инстинктивно ме карат да заставам нащрек и готова да захвърля книгата и да бягам с двеста. Още помня писъците си на ужас от недоразумението "Невероятното пътешествие на факира, който се заклещи в гардероб на ИКЕА"
За щастие "Невероятните приключения на сестрите Шергил" се оказа неочаквано свежа и приятна книга. Стилът на авторката тук (казвам "тук", защото първата ѝ книга - "Еротични истории за пенджабски вдовици" все още не съм чела) до голяма степен ми напомня този на Лиан Мориарти, Сали Хепуърт в "Свекървата", донякъде Анджи Ким в "Миракъл Крийк". Съвременна книга, третираща съвременни проблеми,  акцентът е върху отношенията между три сестри от индийски произход, родени и израснали в Лондон и културните различия при поклонническото им пътуване до Индия в изпълнение на последната воля на покойната им майка.
Имаше смешни моменти , имаше и потресаващи - като насилствените аборти, които все още се практикуват дори в образованите индийски семейства в момента, когато се разбере, че бъдещото дете е от женски пол. Интересни ми бяха суеверията им, отношенията в индийските семейства, сайтовете за уговорени бракове и т.н.
Давам ѝ оценка 4*. Много свежа!

Факира в гардероба наистина беше голяма глупотевица. Даже не помня дочетох ли я и как успях ...
Много ми харесва цветето, какво е?

Приближих средата на "Съседът" и се надявам да няма издънки докрая, защото в този си вид досега изключително много ми харесва. Действието върви бавно, но стегнато и последователно се отгръща нова информация, която пък обаче се питаш вярна ли или не. Звучи тривиално навярно, но не е. Влязох да видя каква награда е спечелила книгата и честно казано не знаех, че имало такива за трилъри. https://en.wikipedia.org/wiki/International_Thriller_Writers_Awards И ако на някого е интересно да хвърли око на книгите https://www.goodreads.com/award/show/2466-itw-thriller-award?page=1
Един страничен въпрос - има ли начин да си запазя списъка в акаунта? Май не, ама да питам.

Sedum Morganianum / още известно като Sedum Burrito

"Нежна песен" от Лейла Слимани е от книгите, които не се четат, а се поглъщат. Съвременен и доста правдив роман, в който авторкатата среща два свята - светa на тези, които правят пари - свят, който не ти остава време да живееш, защото е изграден върху убеждението, че постоянната преумора води до успех, а денят е сведен до списък с работни срещи и задачи и светa на другите, които се събуждат с мисълта за неплатените сметки, закъсненията по кредите и непосилните суми за лечение. Свят, който изсмуква всяка нежност от сърцата и ги прави неспособни да обичат, светa на хората, които се чувстват неуместно, където и да отидат, сякаш не им се полага мястото, което заемат. А тези два свята се смесват поради нуждата на успелите да наемат другите, за да свършат работата, за която нямат време и все пак някой трябва да я свърши.
Поставя се въпросът за мястото на майката в съвременното общество, което подлага жената на безмилостна критика и я принуждава да избира между семейството и кариерата, като и в двата случая ще е виновна - в първия е прoста домакиня, която не е направила нищо с живота си, носи поостарелите си дрехи, няма интереси и бива презирана заради това, а в другия е егоистка, която е захвърлила децата си, за да се занимава единствено с прищевките на егото си. Как можеш да се впишеш в това общество, освен да приемеш нуждата да жертваш нещо от себе си като съдба? И все пак, когато се появяват възможности за кариера, се появява нужда и от бавачка, а бавачките не идват от красивия свят на успелите хора - често са емигрантки без документи, които не говорят добре езика, с парични затруднения и съмнителни дела. Всяко семейство иска да избере перфектната, но не си дава сметка какво седи зад привидната перфектност, защото е много лесно, когато плащаш на човека за услугите му, да го възприемаш просто като служител, който не съществува извън задълженията си и не си даваш сметка, че заедно с него, допускаш в дома си и целия му свят.
Книгата е написана, вдъхновена от действителен случай - през 2012 г. една доминиканка е изправена пред съда за убийството на двете деца, на които е била бавачка. Потресаваща история.
Видях, че от същата писателка в България е издаден още един роман и непременно ще го потърся от Алеята на книгата.

"Реми и призракът" от Колет Вивие. Любима,любима,любима книжка! Ще си я препрочитам цял живот!

Приключих "Най-богатият човек на света"- 2.5/5.
Странно ми беше да чета философски размисли, представени чрез художествена литература. Някак си много се разсейвах и не можах да се съсредоточа, а и цялата история  ми беше твърде измислена.
Продължавам с "Ръководство за лоши дни"- Евелине Хелминк

Много добро ревю! Запали ме

Благодаря, alen mak, книжката наистина много си заслужава и бих я препоръчала на всеки - много хубав разрез на обществото прави Лейла Слимани и чудесно описва промяната на отношенията в семейството, когато се появят децата и жената остане вкъщи за няколко години. Отличена е с "Гонкур" през 2016 и определено има защо.
Бях я поръчала от намаленията в Озон заедно с тетрадките за децата и сега виждам, че още е намалена.

Приключих "Изчезването на Стефани Мейлър". Както и при Хари Куебърт развръзката беше заплетена, оплетена, измислена до н-та степен. Но с цел да е толкова оплетено и да има обрати на всяка страница историята е толкова наивна, че нямам думи. Нелогични постъпки, нелогични действия от всички замесени, просто няма никакъв начин това да се случи в действителност
Започнах "Совата" на Самюел Бьорк - поредната книга от скандинавски автор, която зарязвам. Явно скандинавските автори не са моите, колкото и да са хвалени. Никак, ама никак не можа да ме увлече, а аз мразя да се мъча и да чакам да ми стане интересно.
Та след нея подхванах "Игра на лъжи" на Клеър Макинтош, но съм съвсем в началото още.

Даже не завърших "Изчезването на Стефани Мейлър". От този автор само "Хари Куебърт" ми хареса.
На път съм да зарежа и "Домашни правила". Още в "Споделен живот" не се харесахме с авторката (Джоди Пико) и стила и. И обемът ми натежава. Непрекъснато се повтаря едно и също и така 250 страници, а има още над 300.