Йога за напреднали, ентусиасти и начинаещи

Мистик, в нашата школа от най- начинаещи за сефте дет стъпват, до средно напреднали са заедно, учителят показва по 1-2-3 варианта на асаните и кой колкото може. Вече за адвансед има отделен клас, аз съм най- зле в него😂🤭🙄 Ма си ходех де, е там дръпнах много. Страшно трудно ми беше, не ме чакаха хич и си плямпаха основно на тайландски, но аз съм упорито теле, гледах ги и се мъчех да повтарям. Като видяха че не се отказам, някоко момичета оставаха с мен след класа ( който в 90 или 120 минути🙃😱) и ми помагаха.
Мис Тиа хев биг Брест, ноу гут фор йога😂😂😂😱😱🙃🤭 Много смях имаше, загубени в превода, но йога ни свързваше❤ и сега подържаме контакт.

Попи, аз ставам преди всички правя си първо сама с Бохо нещо за събуждане, в 7,30 или 8 излизам да тичам в 9 се връшам, малко почивка и започвам с ММ 40-50-60 Мин Ащанга или Флоу или Хипп опънър. Малката уж знае като види килимите опънати да не ни прекъсва, уж е голяма, но пак идва да ме цунка или да каже някоя много важна глупост 😂🤭❤

Здравейте!
Ако може, аз да опитам малко да Ви упътя с моите срещи с йогата.
Темата съвпадна с желанието ми отново да ѝ се посветя. Любовта ми към нея е безусловна и завинаги, но отвреме навреме ѝ изневерявам с  мързела си.
Като цяло за мен това е най-полезният вид физически усилия, ако ги тълкуваме като спорт. И както отбеляза някой по-горе - *...тръгваме от физическото, а пътуваме към духовното...*

Но накратко.
Преди петнадесетина години имах проблем с ахилесовите сухожилия, и търсейки помощ в един форум предвид лекарства, се отзова една млада дама. Даде ми комплекс от асани, които изпълнявала самата тя. Каза, че има ревматоиден артрит и само с йога поддържа в добро общо състояние тялото си. Дори точно бе изминала маршрута Ком-Емине, което  е предизвикателство за здрави хора дори.

И започнах с Паванмуктасаните -

. Това са три серии от асани, които са предназначени и за начинаещи, но и групирани за хора с различни видове страдания. Три групи от техники, които премахват всякакви блокажи, възпрепятстващи свободния поток на енергията в тялото и ума.

Започнах вкъщи сама, най-напред ми бе странно, че може да се получи нещо, още повече толкова леки на пръв поглед асани, а в края на тренировката бях цялата в пот. Навигираше ме  онлайн от време на време девойката, която ми ги показа.
Винаги ще и бъда благодарна, никът и тогава/не тук/ бе ratna!

При паванмуктасаните хем е лесно, хем в началото малко сложно, защото иска синхронизация на броене и дишане, но в процес на практикуване нещата стават втора природа.
А едно нещо, което опитва човек да наложи дори насила поне 21 дни, след това вече се превръща в навик.

Не обичам да ставам рано, но винаги преди работа паванмуктасаните поне година време ми бяха задължителен ритуал.
После като елиминирах проблема си и ги зарязах...

След време съвсем случайно попаднах в една група, където вече нещата бяха от-до.
От раздвижване, асани, дишане/много важно, а за мен това бе най-големият мор/ и накрая задължителна медитация..
От всичко, което изброих днес само медитацията правя и то не редовно.
Просто моето нещо е да бъда в група, тя ме мотивира, тя поддържа интереса ми...иначе пак влизам в режим на летаргия.

Преди месеци изкарах много тежък ковид. Кортикостероиди, антибиотици, системи ежедневно за вдигане на изключително ниското ми кръвно, изписаха ме уж излекувана, а пак болна....Още веднъж в болница и пак от всички в стаята само на мен системи. Имам чувството, че станах балон, който скоро няма да спадне.
  И пак се разрових за спасителната йога, още повече вече съм добре. И нямам оправдания за повече отлагане.

Затова моят съвет е прочетете за паванмуктасаните и опитайте! За 30 минутна серия, невероятен ефект. И не се отказвайте!

Жаки, и аз стартирах директно в ащанга клас - не съм посещавала никакви други практики за начинаещи. Сега много се смея на себе си като погледна назад - влезнах в класа със самочувсвие на човек, който тренира редовно силово и тича дълги разстояния. В края на класа бях цялата червена, мокра и се чудех какво ми се случи. Това продължи известно време докато в един момент осъзнах, че 90 минути са минали, а аз не съм плувнала във вода и дишането ми е съвсем нормално. По това време вече практикувах средно 4-6 дни седмично, защото продължих да ходя и на друг тип тренировки.

Ащанга винаги ще ми бъде любимата практика, защото ме учи на търпение, което ми липсва и извън постелката. Други практики са ми по-разнообразни и се улавям, че дори като учител повтори за трети път една секвенция - доста бързо ги запомням - си казвам - оф, за кой път ще я правим При ащанга нямам този проблем.

Лайк, и аз така отидох, викам тия с тяхната заспала йога ли ще ме плашат, аз тичам по 10 км, ся ще видят колко съм издържлива🙄🤭
След час и половина в зала с 34 градуса и нв знам колко процента жега, лежах на постелката и се чудех къде се намирам 😂😂🤭🙄
И аз се метнах в Ащанга направо, както казах класът е за всички, едни като мен се оглеждаха, като гърмяни зайци, други се занимаваха от 1-2 години.
Няма да забравя, като дойдоха едни руски батки, долши в Тайланд да практикуват муай тай или нещо подобно. Яки здрави мъжаги по 90 + кила.
А учителят в към 65 кг, те нещо взеха са му обясняват колко са яки, е той нещо се подсмихна и такъв 110 минутен клас ни опъна, ма без паузи, че тия младежи плакаха като жени, хвърлиха по 2-3 кила пот и не стъпиха повече:)
Ако някой си представя бавна, разтягаща практика, като мен, се оказва в страшна грешка:)
Онзи ден една жена на плажа ме пита колко често ходя на фитнес, викам ми никога. Тя, а тези ръце и рамене от какво са? От йога казвам. Погледът и беше - тип тая яко я е напекло😂😂🤭
Но не се обяснявах де:)
В адвансед клас на всяка чатуранга се задържа до 5 бавни вдишвания, а знаеш колко такива има в една пълна Ащанга практика. Не рЪки ми не знам кво ще напарвиш😂🤭
Там програмата беше 4 дни Ащанга, 1 Флоу, 1 хип опънър който е два часа и е брутален… като свърши не можех да си събера краката.
Шапагати със задържка по 10-15-20 вдишвания 🤣😅
Ако напарвя такъв клас колко ли човека ще повторят 😂🤭
ММ ставаше като домат червен на този клас и голямо пъшкане, а учителкта вика - мммм хепи саунд, хепи хип😂

Много добре те разбирам, Жаки, и на мен ми се смеят като кажа, че краката са ми от войните, а гърба и ръцете от чатурангите
В класовете по ащанга съм виждала някои наши бегачи на дълги разстояния - при тях винаги има едно скъсяване на сухожилия и им е много трудно. И други по-силови спортисти също, но голям респект, че търсят йога не като основна, но като допълваща активност.

Дай боже всекиму да го питат колко пъти ходи на фитнес. 😃
Аз още съм на лесните пози,но пък редовно.
Днес за сефте правих пред Мм,каза,че съм луда. 🤣 Не ми пречи де..
Обаче дребосъчка много ми пречи. То е смях,то е чудо. Ама след като легне ми е късно да правя,а сме по цял ден с нея. Свалих й детска йога,трътка се и тя. 😁

Аз като започвах с тия мои паванмуктасани едно време, слагам постелката и сама не знам какво ще следва оттам насетне. Децата седят наредени на дивана и се кикотят.
Най им беше чудно винаги, че от наглед едно нищо  и никакво въртене на ръце и крака, сякаш са ме полели с вода, толкова пот падаше.

След време в групата веднъж взех и по-малкото, то винаги е било спортно дете, мислех, че ще и допадне.
Нищо подобно - било пенсионерски спорт   
                                                                                                                 

Аз май точно с бягане тогава си повредих сухожилията, не много дълги разстояния -5км, но претоварвах здраво.

И като почнах после в групата и се репча пред себе си- сега най-добре от всички  там ще правя асаните..
Таратанци.. Пластична съм и можех да се сгъвам на всякаква фльонга, но  впоследствие разбрах, че това не ме приближава ни най-малко към йогата. Просто гимнастика и нищо повече.

Изобщо нямах правилно дишане , винаги зверски бързах да направя асаните, даже и трудните, а това е тотално погрешно.
Никакво насила, никакво на всяка цена, постоянството е ключът към успеха в йогата, а и във всичко.

И почнах постепенно да проумявам нещата - йога е процес на отдаване с тяло и дух обединени в едно. Не е никак толкова важно колко пози можеш да направиш, а как правиш нещата.
Йога е дори да посадиш дърво. Ако това ти носи релакс, наслада, удовлетворение.

Ама много е дълъг пътят към осъзнаването. Паралелно четях и *Автобиографията на един йогин* и много книги на тая тема. До степен,че почнах да се лутам кой вид йога да избера.

Вече съм в друг етап.  Но то е безкраен процес.И пак отначало.

И аз с времето осъзнах, че йога е не това, което правим на постелката, а извън нея. Но точно то е по-друдната част.

Човек тепърва пристъпващ към йога би се влюбил в нея със Сурия Намаскар 5А + 5Б, и кратичък и щадящ комплекс с обърнатите за финал. Ако са мъже, задължително балансиращи и по-силови пози - така им е интересно и динамично, и няма да се откажат. Не бих стресирала нов човек, целта е да му покажеш красотата на йога все пак, не да му подчертаеш, че нищо не може. Дишането влиза постепенно, за да не избягат.
Повечето окапват след Сурия Намаскар, и си гледаш хората, и процедираш според зависи.

Била съм в позиция да видя стресирани хора за първи път на практика, да им става лошо в Адо Мука- не ги държа там. Винаги можеш да модифицираш, за да си отнесе човека нещо позитивно, да усети какво се случва в тялото му, да разбере, че на тялото това му е необходимо.
Много хора са с погрешната представа, че целта на йога е показност. Няма такова нещо.

Не съм била на практика с учител от няколко години и все повече ми липсва. Чупих се от сериозна работа по навежданията назад. Винаги съм имала проблем с тях,  20 години.
Смачкваха ме психически, и ми се ревеше ( и плачех наистина, отключваха страшно много тъга и скръб). От бокс не ми се е ревяло, нито от маратонско тичане. Изморява, писва, допива ми се кафе, но не те те "чисти" като йога, на дълбоко психично ниво.
Откакто ни затвориха обаче, се върнах бавно и внимателно към навежданията назад, и усещам, че съм другаде. Нещо се е случило, и съм се преместила някъде по пътя. Имам нужда да го правя, нещо отвътре ме тегли натам (типично за йога).

Ходи ми се на дълъг уикенд с йога, където ще се грижат за моите нужди, а не аз да се грижа за чуждите.
Преди да ни затворят, видях учителя ми по Ащанга йога в боксьорския клуб- и той да пробва нещо ново. Веднага го "изпортих" кой е пред треньорите, да се държат подобаващо с него. Факир е, но не прилича на боксьор.

Отивам на постелката.

Ама аз не искам да ми е силово и да пъшкам...искам само да ми е добре на тялото и то без зор   Не държа на мускули и т.н...искам да се чувствам фрии.

Едно предложение от мен
https://youtu.be/9LQMdjBmGOk

благодаря!

.      Точно така е. Аз подходих с доста самонадеяност и осезателно усетих невидимия шамар по егото,който заниманията в група ми шибнаха за отрезвяване.  Не практикуваш за да се доказваш на някого, йога няма състезателен характер. Бориш се само със себе си, но в края на битката си зареден ,вместо изтощен. И го носиш в себе си усещането, че колкото и да си се отдалечил от практиките, винаги можеш да се върнеш към тях и да подновиш укрепване на тяло и дух. Философия. Там се чувствам прашинка.

Да дам отзиви след сутрешната йога. От вълнение (или кучето ме събуди, не съм сигурна), но в 5 и нещо бях будна. В 6:15 се надигнах, досъбрах си багажа и тръгнах към залата. Нали някой написа, че е хубаво да си направил 100 крачки преди да се метнеш на постелката, та реших да съм пеша. Сигурно бях на 1500 до залата, та в това отношение преизпълних. По пътя си мислех, че зимата в 6:30 ще ме е шубе, но няма значение, защото тази ранна практика не се оказа моето. Учудващо не бях само аз, както си мислех, че ще стане. Беше приятно, но прекалено лежерно за моя вкус. Все пак идвам от тичане с любима част спринтовете накрая и от силови тренировки. Повечето видеа, които момичетата тук препоръчват, ми допадат доста повече.

Не съм спортувала в зала от февруари 2020г. Бях забравила колко е приятно. Даже и липсата на бойлер при профилактика на топла вода в района не ме подразни.

Мистик, утре опитай това, мился че ще ти е много приятно
https://youtu.be/g4wbPoWvsdo

Аз тези дни съм много тревожна, има си неприятности и ми е много трудно да се отпусна, умът ми блуждае, психическата ми настройка я няма никаква и правя отпускащи класове с Бохо, гласът и ме успокоява.