С какво ви дразнят свекървите? – 130

Което показва, че вероятно биха искали да е наследство на тяхното внуче, а не на хора, с които може би не се виждат и не познават.

Имам и такива познати с една къща във Варна - най-общо казано, след смъртта на дъщеря им остана притежание на зетя и новото му семейство, а те не могат да  стъпват там, въпреки, че е родната къща на бабата.

Това са тежки казуси и всяка страна има своята истина и основания.

.                  Показва,че хората са купили апартамент на единствения си син,да живее със семейството си спокойно и добре,ражда им се внук,какво повече да искат хората,но се случва непоправимото,и сега единствен техен наследник е това дете!Те искат най-доброто за него,да го обичат и помагат в отглеждането и естествено средствата,които да вложили в жилището им дава пълно право да искат то да принадлежи на тяхната плът и кръв.Майката, естествено има право да продължи живота си с друг човек,но защо ще държи настрана бабата и дядото и ще крие истината за родният баща,освен да иска да угоди на новият си партньор и да зачеркне предишния си живот един вид.Излиза значи, всичко онова не е било,онзи човек не го е имало,но виж в жилището му ще живеем необезпокоявани!

И аз мисля, че при загуба на син/дъщеря последния ти проблем трябва да ти е апартамента при все, че внучето им живее там. Или от де на де лошата снаха ще си продължава живота? Да пукне вдовица, за да угоди на свекърите.

Това са сложни казуси. Разбирам и майката, и бабата и дядото.

[Погледнато в дългосрочен план, проблем и за самото дете на починалия баща!
За майката може всички деца да са равни, но някои имоти са си само негови.
Когато се стигне до наследяване, разбира се. Дано поне към детето си е честна въпросната жена! Защото към бившите свекъри определено не е.
Понякога се изумявам на съзнателната необективност и коравосърдечието на някои тук!
Значи, снахата, останала вдовица, е голяма трагедия, но свекърите, загубили единственото си дете и с отказан достъп до внучето - единствената останала им връзка с починалия син, е "кво от това" и да си гледат работата!?

А и на този мъж се чудя - отишъл в чуждия апартамент и приемащ за нормално да се тормозят хората, които реално са им го осигурили! Той що за стока е!?
И къде отиде форумската нетърпимост към муньовците, приели да живеят в майчините си имоти, вместо да излязат под наем или си купят свой собствен с кредит и ипотека! А този наготово се намърдал в чуждото 🙄

Именно.
Дайте да обсъждаме някакви по-леки казуси.

Ирис, ще те помоля да си сложиш картинка на аватара. Има друга iris40 и ви бъркам.

Хинди, не генереализирай така за майката. Няма да те питам губила ли си съпруг или сериозен приятел, защото е видно, че не си и се радвай. Как определи чувствата на жена, преживяла подобна загуба с толкова лека ръка? И изводите са напълно неверни и за нея и за новия съпруг. Щом толкова млада е останала вдовица, какво да направи, да се замонаши ли? Да, за свекърите сега в момента внучето е единствен наследник и имота който сега ползват ще е за него, без снахата да има там. Какъв им е проблема? В казуса апартамента с другото покрай детето е много обвързано, а не бива да бъде. Жената е законен наследник на съпруга си, а нея ще наследят някой ден всичките ѝ деца по равно. А представи си, че новия татко има повече и детето там нищо не наследява. То ще си има от баба и дядо, уравновесяват се нещата. Ако има природени братя/сестри, нали и те са деца и майката и за тях трябва да мисли. Бабата и дядото, ако реално искаха да виждат внучето, могат да го постигнат по съдебен път и без съгласието на майката, ако им е толкова зор. Ама само мислели да заведат дело, не са го направили. Да вадим ли изводи, че зора им е не за внучето, а за апартамента тогава? А майката не бива така да се очерня, много е възможно да има основателна причина да ги държи настрана. Виж Янтра какъв пример е дала

Имам такъв пример около себе си. Познавам ги от около петнайсетина години и не знаех, че детето не е на мъжа, а жената е останала вдовица, с бебе на месец. Доста време след това го разбрах, те си се държаха като нормално семейство. Към момента са разделени, нямат общи деца. Интересното е, че детето сега е повече при татко си, вместо при майка си. Приема го за такъв, при положение, че винаги е знаел, че не му е биологичен баща. Ако не беше той в тийн периода майката нямаше да се справи сама, не беше хич розово положението

.                         Аз,майката,че си има личен живот не я виня,виждами се нередно,че детето се остава в заблуда за истинският му баща,но може би е малко и сега е трудно,да се обясни и все пак,защо да си няма баба и дядо!За всички е тежко,всеки ще трябва да живее с мъката си и да прояви разбиране към другият,но ние няма как да знаем точно кой прав,кой крив,просто така представено звучи несправедливо към свекърите.

Какъв е проблемът за тях? Ще се гръмнат от яд, че снахата има нов мъж и дете от него, това им е проблемът. Луди хора. Вече го написах, но да повторя - ако нещо се случи с детето ми, последната ми грижа ще е апартаментът. Като че ли, ако снахата стане монахиня до края на дните си, това ще върне сина им.
Относно интересите на детето, думата е на майката. Не на баба, не на дядо, дори не на папата.

Да де, но в последствие се оказа, че детето все пак има контакти с баба и дядо, трудно но има, не са съвсем липсващи. Анонимната каза, че всъщност не знае кой какво е казвал на детето, а щом се виждат макар и трудно, би следвало да знае кои са. Това изключва да не знае кой е баща му. Анонимната така се оплете в стремежа си да очерни снахата, че накрая сама не знаеше какво е писала. Афродита няколко пъти я пита за уточнение именно по този въпрос, тя не отговори. Което навежда на мисълта, че детето не знае кой е баща му не е съвсем вярно, щом все пак се вижда са бабата и дядото. Което в началото на разказа изобщо липсваше, после се уточни, че ставало трудно, но срещи има.
Да, за всички е несправедливо, но погледнато обективно, единствените които по законов ред могат да си постигнат правата са именно бабата и дядото. Най-несправедливо е за детето и майка му. Него ще започнат да го дърпат насам натам като бучка сирене, а майката, дори да има основателни причини да ограничава срещите, съда няма да ги признае и контакт ще определи. А в крайна сметка има защо да го прави и най-добре познава детето си. бабата и дядото няма начин по-добре от майката да знаят кое е най-добре за детето към момента.
Изобщо не е най-несправедливо за свекърите, напротив. Ама се искат действия и щом не са ги предприели, значи контакта не им е толкова важен, няма как по друг начин да си изкарат яда, че снахата е собственик на половината жилище

Вие тези деца за своя собственост ли ги имате!
Отговорност - да, ама чак пък собственост!?

Децата ми не са моя собственост. Но докато бях сам родител и съответно единственият човек, носещ отговорност за тях, да, решения за тях вземах само аз, естествено.

Защо? Собственост са на баби и дядовци може би? С отговорностите идват и решенията, значи тези на родител/и са най-меродавни

Аз имам обратен пример. Снахата, мъжът и и детето живеят с бабата в неин апартамент. Тя казва, че е за тях, но да купят и на зълвата. Купуват с пари от свекървата и техни. Апартаментът е на името на зълвата. Синът умира и снахата остава без нищо, защото обещаният апартамент не е прехвърлен.
Не се изпокараха. Снахата и детето живяха няколко години със свекървата, купиха си жилище и се изнесоха. Въпреки привидно добрите отношения, остана обида. След смъртта на свекървата, зълвата забрави, че и те са дали пари за нейното жилище.