С какво ви дразнят свекървите? – 130

Коментираме едно към кесим, повече по принцип, защото не се знае истината, нямат достъп двете страни.
Нормално да не падаш от щастие  като виждаш  друг на мястото на сина си.Това е рана ,дето избива до гроб  и кърви.
Но пък сме човеци и дори да няма човещина насреща, преглъщаме.Умният отстъпва.
Снахата  е огорчена,за да избягва контакт  защото и  тя е пострадала, за нея  наследството е от мъжа и, и  писах нагоре, че заслужава половин имот.На детето не се пипа.Не може да го продаде мисля,  дори като настойник докато то не влезе във владение ,тогава може да го манипулира и изпарзаля.
Но
да загубиш детето си и  да правиш сметки за след сто години - това само страничните наблюдатели правят според мен. Така или иначе, не могат да изгонят снаха и внуче, дори да е на тяхно име.На когото е проблем , страда, но приема. Другите повече се палят.
Баба и дядо не нападат мама и  това  е, каквато и да е  е майка.За него е свята.

Еми аз изхождам от позицията, че хората в казуса са водени от стандартните в случая чувства - майката от желание да си създаде нов живот и да загърби миналото, свекърите от желание да запазят паметта на сина си в лицето на детето му и да защитят интересите му. Получава се конфликт на интереси без виновна страна, а всяка със своя истина.

Възможно е и някоя от страните да има някаква ненормална мотивация, но не ни бяха предоставени данни за такава.

Отвратително е станало тук.

Ма Ко, тук като последна инстанция, с категоричност се изказваш основно ти. Но пък щедро обвиняваш другите в спекулации. С две думи, крадецът вика "дръжте крадеца". Много грешиш за единствената логика свекървите да не са завели дело. И отново си твърде категорична, доказателство за ограничения ти кръгозор. Има и друга причина да не заведат дело, Ирис вече я даде. Ще допълня. Любов. Любов към внучето е причината, но надали ще разбереш. По-скоро отново ще отсечеш безапелационно, че няма логика да е любов, щом не си ползват правото по съдебен път. Явно не си чувала, че това е сигурен начин да си осигуриш враг в лицето на ответната страна. И още по-сигурен да отчуждят внучето от теб, па макар и да ти го дават да го виждаш. Твърде голям буквалист си, но все пак се надявам да разбереш какво ти казвам.

Разбира се, моето мнение също е предположение. Давам само гледна точка. Не познавам казуса в детайли, че да съм категорична. Някои потребители, обаче, това не ги спира.

Аз живея в жилище, което е дадено за ползване на съпруга ми. Собственост е на свекървите ми, не са го прехвърлили. И да, благодарна съм и още как. Макар свекър ми да използва въпросните тухли за опити за контрол. Понеже е много "читав" човек, та накрая и жена му го заряза. И въпреки това съм благодарна и оценям какво е направено за нас. Не е никак малко, няма какво да се кривим. Свекърва ми в момента живее с нас, на практика в наполовина нейния апартамент. И така е редно. И щеше да е редно дори жилището да си беше лично закупено от нас с мъжа ми. Щеше да е редно и ако беше лично мое. Защото сме семейство, а семейството трябва да се подкрепя. Наскоро с мъжа ми закупихме жилище, което си е лично наше и в което ще настаним свекърва ми, за да си е самостоятелна жената и да си живее спокойно. Аз на това му казвам нормални отношения. Свекър ми е кофти човек и с него не контактувам от години, а от месец насам вече и единствения му син не желае да го вижда и чува повече. Пак доста издържа, има няма 40 години... Но свекърва ми е душа човек и с нея контакти нито съм спирала, нито бих спряла. Допреди месец, въпреки моите лоши отношения с бащата на мъжа ми, контакт с единственото му внуче не съм отказвала. Въпреки, че той е правил опити да говори на детето кофти неща за мен. За щастие мъжът ми винаги присъстваше на тези контакти и е прекратил тези опити в зародиш.

Какво искам да кажа с тия излияния ще се запитате. Ами, че има ли желание, има и начин. Няма ли желание, има оправдания. Има си кофти хора, които нямат основателна причина да се държат лошо с останалите. Какъвто е свекър ми, например. Просто си е гад. Но това не е запазена марка за свекъри или тъстове. Има и такива снахи и зетьове. Та твърдението, че видите ли, задължително снахата с право и основание ограничава свекървите /не само в този казус/, просто не е вярно. Хора има всякакви.

Да, има различни характери и реакции. Проявата на човещина е важна.

Ма ко , ми ти само от апартамента се вълнуваш и той ти е в главата. Сто пъти писах, че за тези хора е от второстепенно значение и ако си нормален човек ще е така. Ако са държали на имот и контрол са щели да си го припишат на свое име , както правят мнозинството. Ти толкова неща си фантазираш като божията истина. Какви манипулации от бабата и дядото- детето е било 2 годишно като се взема майка му с новия си мъж и спира да им го дава. Как се манипулира 2 годишно, аз поне не знам. А относно делото - писах, че мислеха , че това им е краен ход, ако не се споразумеят.И не знам дали са водили. Майката обещава да им го доведе, не го води, имат среща някъде, обажда се , че няма да дойдат, у дома не ги кани и пр. Хората обикаляха край градината и училището да го видят. Големи фантазии, голямо нещо. Напиши роман, имаш въображение за целта.

sixsens, до тук и аз съм изказвала единствено предположения.
И по примера със свекър ти, ако недай боже го нямаше мъжа ти, си отговори дали детето ще се вижда с него. Вероятно и ти щеше да ограничиш контактите и ще си имаш причини и  липса на желание.
Боряна, не може майката да продаде цялото жилище, заедно с половината на детето, само защото му е настойник. Може, но трябва с дело да докаже, че детето има нужда от парите и от неговата половина пак за него трябва да отидат.
Не са фантазии, а предположения. При това на база твои постове. Ти си тази, която първо за апартамента дава уточнения, забрави ли? На предната страница си го написала. Последно виждат ли се или не се виждат? Защото веднъж казваш едното, после обратното. Все едното трябва да е фантазиране, но твое.
Сега не знаеш дали са водили дело, преди това заяви, че са се отказали. Това са различни неща, пак едното е фантазиране и пак твое.
А колко е голямо детето сега? Щом вече е на училище е минало доста време, най-малко 5 години. Това ме убеждава, че ако майката възпрепятства срещи, то има основателна причина. И на мен да ми дебнат детето пред градина и училище и аз ще огранича срещи, че и полиция ще извикам

Ма Ко, по моя пример със свекър ми, ако пази Боже, мъжът ми го нямаше, а свекърва ми не беше напуснала мъжа си, срещи с детето  нямаше да ограничавам. То им е внуче и няма вина за нашите отношения. Ако свекърва ми вече бе напуснала мъжа си, не знам. Иска ми се да мисля, че бих се жертвала аз да подновят срещи с него, за да вижда детето в мое присъствие. Но не мога да го твърдя, а се надявам да не се налага да разбера. В нашия случай, обаче, след всичко, което ми причини бащата на мъжа ми, не мога с ръка на сърцето да кажа, че не бих спряла контакта. Човекът може да е буквално опасен, ако срещите не са контролирани. В такива случаи не бих упрекнала никого, ако просто прекрати контакти.

При нормални хора, обаче, без ексцесии, не виждам обективна причина да бъдат зачеркнати бивши свекъри.

Още се нищи казус пресъздаден от 3то лице без нищо сигурно в него. Все предположения дори от задалата го.

Аз мога също да дам предположение за прекратяването на контактите. Моите родители са разведени,  след като майка ми се събра с нов мъж ни се забрани да се срещаме и с баба ми и с баща ми, дори да ги споменаваме. Новия мъж на майка ми беше против. И след като сме живеели при него правилата ги определял той. Баща ми трябваше да изисква всеки път срещите с полиция.
Иначе сега мъжа на майка ми живее в жилището на баща ми и вече не му пречи

Ето виждаш ли. А ако беше на мястото на коментираната снаха? Отказваш срещи с дядото, но той, заради смъртта на сина си има право да заведе дело за контакти и е много вероятно да го спечели. Това, че според теб е гад, няма да има особено значение. Няма значение кого ще упрекнем и кого не, съда вероятно ще му присъди контакти.
Затова от началото твърдя, че ако контактите са ограничени или изобщо липсват и прекратени, то затова има много основателна причина. Майката обаче, защото е наследила жилище от мъжа си, няма право на такива ограничения и нейната версия изобщо не се коментира. Тя е от черна, по-черна защото живее в наследственото си жилище и приобщава детето си към настоящото си семейство. Аз продължавам да не виждам нищо лошо.
А понеже анонимната сама каза, че не познава дори снахата и да има ексцесии, няма да ни бъдат предоставени. Истинската причина за отказа за срещи ще остане неясна, но за мен е много вероятно да е основателна.

Твърдиш го за напълно непознати или само оневинянаш снахата?
Възможно е тя умишлено да саботира срещите. Kaya ти е дала удачна причина. Отчуждаване, по настояване на новия съпруг.

Какво отчуждаване за 2 годишно? То не признава друг, освен родители, а единия липсва. В примера на Кая е забранено на самите деца да споменават баща си и баба си. Чрез майката с две годишно, по този начин не се получава. Майката ще е по-вероятно да гледа интереса на детето си или на мъж срещнат вчера, според теб?
И нищо не твърдя. Използването на думички, като "вероятно", "може", "сигурно" и т.н изказват предположение, а не твърдение. Или и това не знаеш?

Детето беше 2 годишно преди пет-шест години. Хората са образовани, възпитани, не са конфликтни. Ако бяха скандалджии, пияници, щеше да ми е ясно защо се отчуждава детето. Ма ко  ,съчинявай, развивай въображението си. Прекалено  се изписа. Казусът е  тежък и дано никой на собствен гръб не изпита подобни събития и отношения. Да се спрем вече. Специално за ма ко да спи спокойно приемаме , че всички свекърви по дефолт са виновни и гадни.

И свекъри, и свекъри, пропусна ги

Две годишно дете няма ясни спомени за бащата. Прочети ли внимателно? Майката му вменява, да нарича баща новия съпруг. Мислиш, че дете може да опонира или разсъждава осъзнато? То е изцяло зависимо от родителите.

Ох, Ма Ко, какво да виждам? Ти тотално вече се оплете. Какво всъщност твърдиш, пардон, предполагаш?
Никой не казва, че съдът няма да даде право на контакти на свекъри. Защо такова право не е потърсено, въпреки едва ли не, според теб, задължителното му постановяване от съда, независимо от аргументите на майката, не става ясно. Явно смяташ, че защото на свекървите не им е важно или, че снахата има основателна причина, която би убедила съда да не присъжда контакти на бабата и дядото, та затова те си траят. Това ли казваш? Не те разбирам, наистина.

Пак повтарям, твърдението ти, че снахата 100% е ограничила контактите с основание не е вярно. Много хора го правят без основателна причина, ей така на пук. Уточнявам, че нечий егоизъм, нехаресване на свекъри, без същите да са направили нещо лошо, не е основателна причина 😏

Аз не оплювам снахата. Няма как, след като не съм наясно с важни детайли. Давам друга гледна точка към казуса.

По моя случай, аз няма как да съм оплюваната снаха. Не само никой, който познава семейството ни не ме оплюва, ами ми се и чудят как си давам детето този да го вижда. Чудят се как не съм стъпила на мъжа си на врата и да му забраня и на него контакт. Може и с право да се чудят, след като причината да спра да контактувам с бащата на мъжа ми беше, че той се опита да ме бие и души пред очите на 4-годишното ми тогава дете, без абсолютно с нищо да съм го предизвикала. Нито съм му казвала лоша дума, нито сме се карали, нито каквото и да било. Той просто си е агресивен психопат, същото го прилагаше и на жена си, та затова тя сега живее у нас. Мъжът ми го нямаше вкъщи в този момент.
В началото наистина забраних на мъжа ми да води детето при баща си, защото се страхувах, буквално. Не че мъжът ми имаше желание. Едвам го спрях да не се саморазправи с родителя си. Свекърва ми реве на една страна и ми се извинява, мъжа ми беснее на друга страна и иска да го трепе, детето от трета страна ме пита защо дядо му искал да ме убива....  Направо ме е срам в каква цигания се оказах, направо ми беше абсурдно. В последствие милият свекър баш чрез пустия апартамент се опитваше да манипулира мъжа ми и да го заплашва, че ще ни изгони, та ММ клекна и поднови контакти, барабар с детето. Което почти ни доведе до развод. Обясних му, че някакви тухли няма да ми диктуват живота и ако на него са му по-важни от семейството, то аз такова семейство не искам и просто ще си тръгна. Призна си тогава за манипулациите на баща си, за настройването срещу мен и т.н., а на мен ми се изясни или по-скоро потвърди съмнението откъде дойдоха някои проблеми между нас по онова време. Отстъпих за контактите с детето, но заявих, че и при най-малката индикация за проблеми, интриги, манипулации и всякакви такива простотии, на които мъжа ми се върже, никакви апартаменти не ме интересуват, взимам си детето и довиждане. Уточнявам, че на свекърва ми никога никакви контакти не са й отказвани. Не извадих ограничителна заповед и не подадох жалба в полицията само заради нея и мъжа ми, че той всички бесове си изкарваше на нея. Трудно ми беше да си надмогна личните чувства, но в крайна сметка прецених, че докато свекърът не е доказано вреден или опасен за детето ми, а то слава богу не помни случката и обича дядо си, не е редно да я спирам да го вижда. А тя искаше. Не бива децата да стават заложници на нашите отношения по принцип, но не винаги става.

За жалост, свекър ми не спря да тормози мъжа ми по всякакви параграфи и той вече окончателно вдигна ръце от баща си. Не го виня. Този човек мина всякакви граници вече, почти постоянно е пиян, изпокаран е с всички съседи, роднини и приятели. Жалбите в полицията срещу него вече не знам колко са.... Става все по-агресивен. Ами, да, контакти вече, поне на този етап няма да има. Детето вече е на почти 11 години, започна само да вижда дядото какъв е и вече не гори толкова от желание да ходи при него. А от нас никога лоша дума не е чула за дядо си и не сме я настройвали срещу него, не го смятаме за редно. Ами човек каквото сам си направи...

Отговорих ли на въпроса ти?