- Публикувана: 3 авг. 2021, 17:26 ч.
- Последно мнение: 18 авг. 2021, 15:24 ч.
Имахте ли проблем с избора на име
Чакаш знак от съдбата, аз се колебаех между Боян, Божидар и Боримир. Бебето беше много високо, а имах пълно разкритие, един специализант ми "натискаше" корема много внимателно и родих с 2-3 напъна. Бях безкрайно щастлива и благодарна и погледнах баджа му "Божидар" ... и така.
Мъжът ти знае ли, че синът ви е кръстен на стажантчето?
(шегувам се, разбира се)
Сега по темата - не е нормално 30 годишни хора, при това вече родители, да се инатят така. Както ти категорично не приемаш неговото предложение и би ти било неприятно да се обръщаш към детето си по този начин, замисли ли се, че и той би се чувствал така, ако се съгласи да стане на твоето? Или ти е все тая? Изборът на име трябва да е нещо приятно, а не повод за кавги.
И двете имена от анкетата ми харесват еднакво средно. Единствено Лео ми е трудно да го възприема с окончание ОВ за бащино име на внуците ви един ден. Но в случая единственият ви разумен ход е да изберете съвсем друго име, така че няма смисъл да гласуваме за тези.
И двете имена ми допадат, още
Повече, че живеете извън България. Не мога да си представя да кръстя детето си с някое от тях, но иначе са звучни и приятни имена
)
Относно това кой трябва да избере име на детето- считам, че трябва да се харесва еднакво и от двамата родители. Все трябва да има поне едно име, което да ви харесва.
В интерес на истината именно тук, във форума за пръв път видях дискусия на тема, че детето взима бащиното име и фамилията на бащата и от там аргументът, че е редно майката да избере поне собственото име.
Това на първо четене звучи логично, но за мен се губи идеята за
равнопоставеност именно в избора /таткото може да не си харесва
Собственото име и/или фамилията, но няма особено какво да направи/.
Като цяло съм против натиск и насилствено определяне на името без значение от къде идва този натиск от майката, бащата, баби, дядовци и т.н. Всеки може да си има
Неговото виждане и разбирания, но в създаването на детето участват двама човека и е редно именно те да определят как ще се казва
Повече, че живеете извън България. Не мога да си представя да кръстя детето си с някое от тях, но иначе са звучни и приятни имена
)Относно това кой трябва да избере име на детето- считам, че трябва да се харесва еднакво и от двамата родители. Все трябва да има поне едно име, което да ви харесва.
В интерес на истината именно тук, във форума за пръв път видях дискусия на тема, че детето взима бащиното име и фамилията на бащата и от там аргументът, че е редно майката да избере поне собственото име.
Това на първо четене звучи логично, но за мен се губи идеята за
равнопоставеност именно в избора /таткото може да не си харесва
Собственото име и/или фамилията, но няма особено какво да направи/.
Като цяло съм против натиск и насилствено определяне на името без значение от къде идва този натиск от майката, бащата, баби, дядовци и т.н. Всеки може да си има
Неговото виждане и разбирания, но в създаването на детето участват двама човека и е редно именно те да определят как ще се казва
И двете имена не ми харесват, но Матео поне е завършено име, Лео е умалителна форма и най-разпространеното име за котки в света, четох дори статия за котките Лео, не ми се връзва да е пълно име на човек.
По-важното в случая е, че се инатите и двамата, а е глупаво На мнение съм, че името трябва да се харесва и на двамата родители и подкрепям комемтарите да се откажете и от двете и да измислите заедно име, което приемате и двамата.
От любопитство таткото ли е за Лео?
По-важното в случая е, че се инатите и двамата, а е глупаво На мнение съм, че името трябва да се харесва и на двамата родители и подкрепям комемтарите да се откажете и от двете и да измислите заедно име, което приемате и двамата.
От любопитство таткото ли е за Лео?
На мен тези двете не ми харесват. Не гласувах за нито едното. Ако бащата е чужденец и живеете в Италия, предлагам Алесандро.
При нас ММ каза, че аз избирам името, а той има съвещателен глас. Моето мнение също беше, че моят глас е решаващ, защото аз се пъна все пак да износвам, раждам и кърмя.
После избирахме, аз не харесах неговото предложение, той моето и остана моето, защото такава беше договорката.
За другото дете също нямаше проблем, аз предложих да го кръстим на майка му и той се съгласи. Така че пак стана на моето.
При нас ММ каза, че аз избирам името, а той има съвещателен глас. Моето мнение също беше, че моят глас е решаващ, защото аз се пъна все пак да износвам, раждам и кърмя.
После избирахме, аз не харесах неговото предложение, той моето и остана моето, защото такава беше договорката.
За другото дете също нямаше проблем, аз предложих да го кръстим на майка му и той се съгласи. Така че пак стана на моето.
Глас за Матео от мен.
Ние с мъжа ми не сме имали разногласие относно името за сина ни - харесваме горе-долу едни и същи само 4-5 мъжки имена и избрахме това, което и на двамата ни звучеше най-добре. Ако имаме още едно момче, също няма да имаме разногласия - имаме общ фаворит № 2 от мъжките имена.
Не беше така при името на дъщеря ни - там имахме доста разногласия. Имаме общи любими 5-6 женски имена. Години наред го убеждавах, че най-хубавото женско име е Лорена. Той отначало изобщо не го харесваше, но с времето свикна и толкова му допадна, че накрая не искаше никакво друго име за дъщеря ни освен Лорена. Но в последните месеци на бременността дългогодишният ми фаворит Лорена ми звучеше префърцунено, твърде претенциозно, като за капризна девойка с неприятен характер. Мъжът ми ми позволи да се наложа за името на девойката - Лора (което беше сред фаворитите за име и на двама ни, макар че в класацията на мъжа ми е било по-надолу сред любимите имена).
Смятам, че ако никой от вас не е ОК с избора на име за детето, който е направил партньорът, е по-добре да опитате да постигнете съгласие за трето, неутрално име, което все пак да допада и на двама ви. Гадно е да се потъпче волята на който и да е от родителите с някакво неблагозвучно за него име - едно е единият родител да държи на Лео, което да кажем не е най-любимото име на другият родител, но е поне в топ 10; съвсем друго е единият родител да се обрива от неприязън като чуе Лео, но въпреки всичко другият родител да настоява детето да се казва така. Ако никой от вас не е ОК и не харесва любимото име на другия, търсете съвпадение с трето ново име.
Ние с мъжа ми не сме имали разногласие относно името за сина ни - харесваме горе-долу едни и същи само 4-5 мъжки имена и избрахме това, което и на двамата ни звучеше най-добре. Ако имаме още едно момче, също няма да имаме разногласия - имаме общ фаворит № 2 от мъжките имена.
Не беше така при името на дъщеря ни - там имахме доста разногласия. Имаме общи любими 5-6 женски имена. Години наред го убеждавах, че най-хубавото женско име е Лорена. Той отначало изобщо не го харесваше, но с времето свикна и толкова му допадна, че накрая не искаше никакво друго име за дъщеря ни освен Лорена. Но в последните месеци на бременността дългогодишният ми фаворит Лорена ми звучеше префърцунено, твърде претенциозно, като за капризна девойка с неприятен характер. Мъжът ми ми позволи да се наложа за името на девойката - Лора (което беше сред фаворитите за име и на двама ни, макар че в класацията на мъжа ми е било по-надолу сред любимите имена).
Смятам, че ако никой от вас не е ОК с избора на име за детето, който е направил партньорът, е по-добре да опитате да постигнете съгласие за трето, неутрално име, което все пак да допада и на двама ви. Гадно е да се потъпче волята на който и да е от родителите с някакво неблагозвучно за него име - едно е единият родител да държи на Лео, което да кажем не е най-любимото име на другият родител, но е поне в топ 10; съвсем друго е единият родител да се обрива от неприязън като чуе Лео, но въпреки всичко другият родител да настоява детето да се казва така. Ако никой от вас не е ОК и не харесва любимото име на другия, търсете съвпадение с трето ново име.
От двете имена в анкетата повече ми допада Лео. Звучи ми кратко и завършено, има хубаво значение, приятно име.
Предлагам също Леон, Ленард, Леонид, Леополд, Лазаро, Лестър, Лиам, Лейтън, Леандър.
Вместо Матео - Матей.
Съставете си критерии, по които да изберете име -пример: кои са ви предпочитани букви, кратко или дълго име, традиционно или модерно, аристократично или народно, искате ли да има празник, да е на някой светец, да има силно и хубаво значение и тн.
Харесайте някакво неутрално име, което да допада и двама ви.
Предлагам също Леон, Ленард, Леонид, Леополд, Лазаро, Лестър, Лиам, Лейтън, Леандър.
Вместо Матео - Матей.
Съставете си критерии, по които да изберете име -пример: кои са ви предпочитани букви, кратко или дълго име, традиционно или модерно, аристократично или народно, искате ли да има празник, да е на някой светец, да има силно и хубаво значение и тн.
Харесайте някакво неутрално име, което да допада и двама ви.
С първото ни дете нямахме никаква идея как ще се казва. До такава степен, че с контракции на 2 мин. ние гледахме в интернет кой има имен ден, за да си е дошъл с името. Така и стана, сам си го избра. Единственото име, което и двамата харесвахме тогава, беше Боил. Естествено, че не остана то 
Със сегашното бебе, баткото избра име. С таткото имахме различни предложения, детето избра трето, което одобрихме и всеки момент я чакаме
Питайте голямото дете, кое име харесва, може да ви изненада. А по анкетата, Матео.
Със сегашното бебе, баткото избра име. С таткото имахме различни предложения, детето избра трето, което одобрихме и всеки момент я чакаме
Питайте голямото дете, кое име харесва, може да ви изненада. А по анкетата, Матео.
Мъжът ти знае ли, че синът ви е кръстен на стажантчето?
(шегувам се, разбира се)
Иначе малкия е кръстен на баба си с нейната буква, просто в този момент много удобно се получи да прекратя чуденето
Гласувах за Лео. Матео и производните не ги харесвам.
Не бих казала, че лесно избрахме имената, но не беше и световен скандал. Не проявихме много фантазия 🤣
Аз предлагах цял списък-Ивайло, Огнян, Орлин, Явор, РаЯн, Лъчезар, Дойчин, Момил.
Мъжът ми се беше запънал на Живко 🙄 От лиготия тръгна името и взе, че се запъна сериозно. Казах, че детето няма да си кръстя с това име(то си е нормално и симпатично, но не за моето дете).
Избра Огнян.
За второто беше по-голямата препирня. Аз пак със същия списък. Той се запъна на Росен- голямото било огъня, той бил камъка(Камен се казва) и малкото трябва да е вода или въздух...фантасмагории 🤣
Детето се роди, три дни се чудихме и накрая ми каза, че или Росен, или Лео на Лео Меси...или Орлин.
Та избрах Орлин предвид този ултиматум 😂
Не бих казала, че лесно избрахме имената, но не беше и световен скандал. Не проявихме много фантазия 🤣
Аз предлагах цял списък-Ивайло, Огнян, Орлин, Явор, РаЯн, Лъчезар, Дойчин, Момил.
Мъжът ми се беше запънал на Живко 🙄 От лиготия тръгна името и взе, че се запъна сериозно. Казах, че детето няма да си кръстя с това име(то си е нормално и симпатично, но не за моето дете).
Избра Огнян.
За второто беше по-голямата препирня. Аз пак със същия списък. Той се запъна на Росен- голямото било огъня, той бил камъка(Камен се казва) и малкото трябва да е вода или въздух...фантасмагории 🤣
Детето се роди, три дни се чудихме и накрая ми каза, че или Росен, или Лео на Лео Меси...или Орлин.
Та избрах Орлин предвид този ултиматум 😂
От двете определено Матео, Лео от край време ми е изключително неприятно име, което ми звучи назевършено от всякъде 🤷🏻♀
За имената на нашите деца не сме имали пререкания, но за момчето много трудно избрахме. Аз имах име за момиче, което ММ категорично отхвърли. Започна едно чудене, предлагане на имена и от него и от мен, като исловието при нас беше да не е често срещано и разбира се да ни харесва и на двамата. Едното от имената, които ММ предложи, просто ме грабна и казах веднага “това е името!” Повече не сме се чудили. За сина ни до много късно нямахме име, просто няма български, немски и интернационални имена (не английски/американски, италиански и т.н), които да са ми любими. Имах два фаворита - Себастиан и Рафаел - които отпаднаха заради галените им, а и защото са доста дълги, а фамилното име също е дълго. Условието пак беше да не е често срещано и да се хареса и на двамата. Признавам, че ММ е много сговорчив в това отношение, изобщо не се е опитвал да налага име. Искаше да го кръстим Тони (същата работа като Лео 🙄), което аз пък категорично отхвърлих, не е настоявал. Накрая от зорзаман се спряхме на Ерик и се съгласихме, че и двамата го харесваме.
Та искам да кажа, както и доста други преди мен, изберете заедно име, нещо което да харесвате двамата и да не го чувствате като компромис.
За имената на нашите деца не сме имали пререкания, но за момчето много трудно избрахме. Аз имах име за момиче, което ММ категорично отхвърли. Започна едно чудене, предлагане на имена и от него и от мен, като исловието при нас беше да не е често срещано и разбира се да ни харесва и на двамата. Едното от имената, които ММ предложи, просто ме грабна и казах веднага “това е името!” Повече не сме се чудили. За сина ни до много късно нямахме име, просто няма български, немски и интернационални имена (не английски/американски, италиански и т.н), които да са ми любими. Имах два фаворита - Себастиан и Рафаел - които отпаднаха заради галените им, а и защото са доста дълги, а фамилното име също е дълго. Условието пак беше да не е често срещано и да се хареса и на двамата. Признавам, че ММ е много сговорчив в това отношение, изобщо не се е опитвал да налага име. Искаше да го кръстим Тони (същата работа като Лео 🙄), което аз пък категорично отхвърлих, не е настоявал. Накрая от зорзаман се спряхме на Ерик и се съгласихме, че и двамата го харесваме.
Та искам да кажа, както и доста други преди мен, изберете заедно име, нещо което да харесвате двамата и да не го чувствате като компромис.
