Да замина ли?

Разбира се, че има, но надали са учили точно тази специалност в Б-я.

Гладът за педагогически  и медицински кадри май е по целият свят, не е само в Германия, но в по-голямата си част без тамошно образование (не два семестъра, а поне 2-3 години доучване) не става. Може да е помощник учител или такъв в детски градини и ясли.

В немската тема пише една такава учителка в градина и там ще може да получи инфо от първа ръка.
Понеже чета много чужбински теми, видях как й се подиграваха, че бърше детски дупета и не може да си вземе болничен, та е добре да се подготви за здрава работа, обидни квалификации и ниски пари поне 5 години, докато учи и работи.

И все пак продължавам да твърдя, че е по-добре ако е в началото на обучението си ще е по-добре да учи на място, защото ще им предимство. Кой ще избере нов учител в училище, който е учил по друга методика и на друг език, да обучава деца на немски, пред такъв, който е учил там? Да, ще е помощник учител и ще взема наполовина заплата и пак ще трябва да учи.

Тъй, тъй, с радио няма да споря.

Когато нямаш аргумент, се стига до тези изказвания.
Разкажи и ти и ще поразсъждаваме, но не би.

За конкретния случай, авторката винаги е имала мечта да отиде в чужбина. Аз смятам, че мечтите трябва да се осъщестяват. Иначе остава едно неудовлетворение. А какво по-хубаво от това да си съчетаеш постигането на мечтата и с изкарването на някакви пари, които ще ти подпомогнат ученето, независимо къде.
Опит от работа в чужбина, независимо на каква позиция, винаги ще ти помогне в живота. Освен това език, дори да го знаеш перфектно от училище, се усъвършенства най-добре в съответната държава, особено ако работиш с местни хора. За три месеца немския и много ще се подобри. Ще се запознае с различни хора, ще види различни места. Това са все плюсове на 21 години да идеш да поработиш в чужбина.
Иначе нямам нищо против ученето на педагогика в България, особено ако го има привличането към професията. Не разбрах каква педагогика иска да учи Карамел. То има голяма разлика в реализацията за различните специалности.
Иначе погледнах минималните учителски заплати. 1260 лева е стартовата минимална, значи около 1000 ще взема чисто. Само, че нещата са малко по-сложни.
Първо, ако не е взела дипломата, ще бъде нередовен учител и ще и плащат по-малко от това.
Второ, растежа в училище хич е е толкова лесен и не зависи от качествата ти. Процент прослужено време ти вдига заплатата, но трябва да натрупаш поне доста години стаж, че да се усети. При по-възрастните учители, по-голямата заплата идва именно от тези пари, а не че са по-кадърни.
Има две степени над учител - старши и главен. Старши се става след 10 години работа или добър резултат от годишното оценяване от директора. Обаче, понеже училищата са на делегирани бюджети, може и след достигането на тези критерии да не те повишат. Изцяло решение на директорите. Добавката за старши учител е 50 лева. Главните учители са единици, за нашето училище при 80 учители, имаше само двама. Не бяха най-добрите, работливите и прочие, а двете най-кресливи и пиещи си кафето със заместник-директорката.
Общо взето връзкарството е силно развито, гледа се кой с кого е приятел като се дават бонуси, като се разпределят паралелките (има лесни и трудни класове), като се слагат дежурствата.
Също така за хубавите училища се намира място само с връзки, особено по някои предмети. Обикновено някой е уреден още преди да започне подаването на документите.
Разликата да преподаваш на амбициозни деца с добър успех и на такива дето едвам пишат, е огромна.
В първото ми училище е влизала полиция да претърсва раница на ученик, аз съм конфискувала ножове, ученици са идвали с махмурлук, постоянно купувах и раздавах тетрадки и химикалки, идваха с празни ръце. Един от средните техникуми в София, да не помислите, че е било в гетото. Обаче в паралелките след осми клас, влезли със среден успех 3.00 е така.
Иначе дават бонуси за 15 септември и 24 май, 50, 100 лева, зависи от директора. Както казах, делегирани бюджети.
Има допълнителни пари за класно ръководство, за участия в проекти, за допълнителни часове.
За главен учител с 35 години стаж и гореизброените дейности, се докарват 1500-1700 лева. Но 35 години не са малко.
Също така аз никога не гледам само заплатата, а и колко време се работи за тези пари.
Това много зависи от предмета и от желанието на учителя.
Например математиката е постоянна, веднъж подготвен урок може да се използва и пет години след това. По информационни технологии уроците се преработват всяка година. Разработка и научаване на урок отнема от 1 до 5 часа, зависи от урока и опита.
По правило, по повечето предмети се правят входни нива, текущо поне едно писмено изпитване и изходно ниво. 300 писмени работи х  3 минути (оптимистично) = 900 минути. 15 часа отгоре още втората учебна седмица. Това направо скапва настроението на младите колеги. Аз например проверявах направените задачи всеки час и като се съберяха 10 им пишех текуща оценка. Голяма глупост е всеки ден да добавяш доброволно 1-2 часа работа, но така свикваха да работят всеки път, а не да се скатават по чиновете. Събирах и проверявах тетрадките на всички дали имат всички планове два пъти на срок. Нали помните - 300 х 3 минути...
За дневници, картони, учебна документация няма да говоря. Също така съвети, родителски срещи.
Водех деца по олимпиади и състезания, дори при спечелени първи места, не са ми давали бонуси. (Дано това се е променило.)
Накрая като теглиш чертата, за 1300 лева се счупваш от работа. Миналата година преди последното увеличение, една колежка ми каза, че толкова е взела. Има доста стаж, класно ръководство, проекти, тя преподава математика, събрали са се. Каза ми и обаче, че не е имала един ден почивка през учебната година като хората. И не иска вече така.
Това е, ако си гледаш работата както трябва. Ако просто влезеш в час, метнеш на децата някакви упражнения, свалени набързо от интернет и си решаваш судоко цял час, тогава тези 1300 лева не са малко пари разделени на часовете работа. Имала съм такива колежки, вземаха  доста повече пари от мен.
За проблемни деца и проблемни родители не искам да говоря. Който завижда за дългата отпуска на учителя да знае, че и тя не стига да се възстановят нервите. Няма работа, при която да работиш постоянно с 30 човека, готови всеки момент да направят нещо нелогично.

Така че еднозначен отговор дали си струва да си учител в България няма.
За мен обаче си струва докато си млад да пътуваш, да придобиеш опит, да учиш езици. После животът те завърта и става по-трудно.
Още повече, че тя и там ще учи езика, все едно е на езикови курсове.
Преди две години се запознах с една жена, която беше завършила английска гимназия, живяла и работила няколко години в чужбина, тук се издържаше с частни уроци по английски. Питах я дали е завършила педагогика, каза че не и трябва. Клиентите и не искали сертификат, за тях било важно, че тя знае езика и преподава добре, а и че ги учи на разговорен език, а не само от учебниците.

Аз често съм се чудила дали ако се върна в България бих станала пак учител и не мога да реша.
Сигурно няма и да ме вземат, позагубих си връзките в сферата.

От личен опит ти казвам - замини, трудно е да тръгнеш, пътят назад е лесен и отворен винаги.
Аз съм дете на демокрацията. Бях точно на 18 когато се случи. Наборите ми тръгнаха към чужбина, а аз им се чудех на акъла. Но 20 години по-късно дойдох на техния акъл и заминах. Да, трудно беше да събера живота си в куфар, трудно беше първите две години докато свикна и вляза в ритъма на този непознат за мен живот, но не се обърнах повече назад. Постепенно животът сам се подреди. Появиха се неочаквани възможности, нови преживявавния, контакти и вече смело мога да кажа, че това са най-добрите години от живота ми.
И сега като се замисля, когато бях на 18, трябваше да със сигурност да бъде по-смела.
Ако държиш да завършиш образованието си - завърши го. Поне част от българското педагогическо образование се признава в чужбина. Останалото се доучва с допълнителни курсове и разбира се, сериозно учене на езика. И като цяло това е търсена професия.

Чета, че и обяснявате как няма да стане рецепционист ако почне като камериерка. Защо да не стане? А и като иде на рецепцията - голям праз! На мене ми предложиха място на рецепция и в двата хотела, заради езиците, които владеех. Трябваше да ми светне червената лампа когато главната камериерка, португалка с перфектен френски и английски отказа, ама не би. Е, няма такава излъгация. В западните хотели бакшиш никой не дава на рецепционист, нищо, че неговата работа е в пъти по-отговорна и тежка от тази на камериерите. Камериерите хора почти не виждат и ако видят, това става по коридорите. На тях никой от нищо не им се оплаква. Ако клиент не е доволен, то той звъни на рецепцията. От там се обаждахме не на камериерката, а на отговорничката, главните камериери, домакините (housekeeper). Те намираха камериер да дооправя или го отправяха сами. На рецепцията се занимавате с пияни, недоволни, с неминаващи кредитни карти, болни, търсещи стая с южно изложение и балкон с изглед към Карпатите, когато няма свободни стаи и опашка от 40, чакащи да отпътуват, човека. Слагате и вадите вещи от сейфове, информирате къде има кардиолог, стриптийз бар, тайвански ресторант итн. Бакшиш просто няма. Заплатата е подобна на камериерската. Ако авторката искаше да ходи на такова място щях да и кажа да не ходи.

Сравнявате несравнимото. То не бяха архитекти, IT, докторанти, учители. Повечето пишете за работи, които не сте работили, камо ли в Германия и България за да може да сравните.

Авторката работи за МРЗ в България. Работа на МРЗ е винаги по-добра в социална държава в Европа, каквато България не е. Тя писа, че мечтае да иде в чужбина и да живее там. Нека да иде!

Съгласна съм, че е в пъти по-лесно да се емигрира млад и без образование и език, отколкото на 30+, с образование, 4 езика и бла бла. Познавам много хора, които дойдоха в кризата на 90те на 18-25г, без език, без образование и имат успешен и доволен живот там. Познавам и образовани с език, които не успяха да пробият, а и бяха костилки, на по 30-40г, някои с дете.

Докато авторката няма дете, а и няма какво да я задържи в България, нека да се пробва. Като не и хареса, Wizzair  и обратно.

От мен благодаря за обширния коментар.
Аз бях от тези, които завиждаха за големите ваканции, малкото часове работа (отстрани изглеждаха малко) и не разбирах недоволството от заплатите, докато не ми се наложи да работя с учители. Много тежка професия, изключително натоварваща, отговорна и под голям стрес. Аз признавам, че не мога да го правя това, поне не и срещу заплащането, за което говориш.

Глад за педагогически кадри на държавна/общинска служба има в цял свят заради ниското заплащане. Пак по цял свят сервитьори са предимно млади момчета и момичета, защото заплащането не е добро, но си додават към издръжката от родителите, докато учат, а после се преориентират по специалността. Пак по цял свят продавачи стават хора, които не успяват в някаква друга сфера. Пак по цял свят мъже, които не са успели да учат и да намерят друга работа, стават шофьори - на камион, такси, автобус. Такива неща не са български патент. Интернет аз лично ползвам от 7ми клас, което беше преди 17-18 години. Българските медии от години преписват новините от чуждестранните и си пълнят колонките с информация за средна цена на жилищата в Берлин, нивото на безработица в Дъблин, поредната стрелба в Тексас. Пакетите кабелни и цифрови телевизии изобилстват от вече преведени чужди канали, освен непреведените. Ютюб, ЛИ и всякакъв род социални мрежи са на един тап разстояние. Нямаме цензура като в Северна Корея. Има контакт с чужденци, има контакт с наши емигранти, има имигранти в България, информацията какво се случва в реално време може да те удави.
С едно изречение, приказките от 1001 нощ може да ги разправяте на някой, живял в гората.

Към стрина Калина и другите, които се вайкат как се търсел немски, а не го говорят - ако вече знаете поне един чужд език, значи сте в състояние да научите и немски. Не е труден въобще, нито легендите и вицовете за километричните му думи отговарят на реалната действителност.

Опитът на хората не става приказки от 1001 нощ просто защото не съвпада с твоите виждания за живота.

Вярно е. Ама и аз не го твърдя. Твърдях, че това, че те имат точно такъв опит и не са запознати с възможностите пред едно студентче,  не значи, че възможности няма. А насреща какво - говори на шапката ми. Да поговорят тогава и те на моята шапка, тъкмо 3 броя съм увесила на закачалката.

Уморих се, темата се изчерпа и тръгва на заяждане. Ще ти се извиня за шапката, която явно толкова те засегна, въпреки че не се появи нито една учителка да обори мнението ми, че са изключително ниско платени и да потвърди твоето, че само некадърните са такива.  Защото сега извърташ нещата. А те харесвам и уважавам мнението ти, нямала съм никакво намерение да го умаловажавам.

Откъде да започна????

За глада за кадри в образованието - да, има го на много места, но не е по цял свят, съжалявам. Има места с ниски заплати, където гъмжи от безработни учители и места с високи заплати, където учители няма.

За сервитьорите - не е вярно, че са само млади. Не е и вярно, че изкарват малко пари. Познат отиде да работи в САЩ точно като сервитьор за пари, представи си. Французин е, не е българин и има магистратура. Нямаш си представа колко хора на всякаква възраст работят като сервитьори в събота и неделя, включая за да срещат хора и за купона. Между сервитьорка и учителка, във Франция, избирам сервитьорка без да се замисля.

Не знам колко шофьора познаваш, но доста от работещите в международния транспорт са образовани, но въртят волана за пари. Мой приятел, пилот, перфектен английски, испански, френски, португалски, руски + още 2 езика, работи като тираджия между Испания и Англия 5 години. Като пилот със съветската диплома не можеше да работи. Събра пари, доучи в САЩ, държа изпити, но жена му почина и като остана сам с три, малки деца, не можеше нито като шофьор, нито като пилот да работи. Сега работи като пилот в Китай.

За какви приказки от 1001 нощ говориш? Не виждам някой да и обещава земен рай. За мене реалността и в момента е филм на ужасите и на нейно място бих заминала, без даже да питам форума. Добре, че нямаше интернет преди 30г!

Немски не се учи толкоз лесно. Бих могла да го понауча, защото е близък лексикално с английски и отчасти с български, но научаване на работно ниво, на ниво да учи висше, няма да се получи на човек, който живее в коренно различна езикова среда, вече е на 21г. Ти си учила 5-6 езика, с езиково образование си, но твоите възможности не са тези на авторката или ССФ.

Каква е безработицата в Ирландия и цените на имотите в Берлин няма значение. Камериерска работа има, наемите в Германия са поносими дори за работещ на минималната. Вероятно има и помощ с наем за печелещи малко. Във Франция има. Даже много хора нарочно гледат да не надминат минималната и работят малко часове за да им помагат с наема. За Германия не знам..

Камериер и сервитьор не са, за мене лоши работи, ако и първото да не е платено. Виж, на рецепция и учител са тежки и изморителни ментални дейности. Като не са и платени, за чий такъв да ги работи?

Точно сервитьори в САЩ познавам, отишли за пари, магистри от УНСС. Парите им са от бакшиши. Говореха нещо за 10 - 15% бакшиш , който я им оставят клиентите, я не, но готвачът си търси неговите 10-15% върху консумация $50.
Сервитьори , по-стари от 30, има, да. Познавах един на 63+, пенсионер, завършил курс за сервитьор в далечното соц време. Все още можеше да сервира, но не го правеше. В едно заведение до по-предишната ми работа имаше сервитьорка на 36, тя си каза, че е на толкова. Всички други са млади, ама наистина млади, а не от типа новите 20.
Шофьори - 7 години се разправях с шофьори ежелятно. Автобуси, маршрутки, таксита. Едната книжка имат. Вдигаха си скандали кой да вози и защо този бил, а онзи не бил возил германски туристи, защото германските туристи в края на воаяжа пускали плик, шапка или друго за пълнене и събирали по 100-200-300 евро бакшиш. Не искаха да возят англичани и западни славяни, защото били пияндета и давали малко бакшиш. Руснаците бяха горе-долу ок - нот грейт, нот терибъл, както се бъзикат от две години насам, трима не оставят, един пуска 10 евро, има за цигари. Евреи никой не искаше, че те не просто не пускали, ами и взимали даже. Та някои от тези шофьори отидоха да карат тирове в Европа - знаят си товара, знаят си наряда, знаят си почивката.
Езиково образование имам висше. Средното е техникум. Половината езици, които съм учила, не исках да ги уча, вкл.пустия немски, също и руски, латински. Руския разбрах, че е трябвало да го уча, ваканцията между трети и четвърти курс, когато ми беше първият сезон на морето. Латинския - след приключване на морското приключение, когато колежка в магазина, в който почнах продавачка, говореше испански и се разбираше с румънците. С един латински целият романски свят е твой, плюс половината естествени науки.
Немският е, особено ако си сред немскоговорящи, супер елементарен. Да не мислиш, че тези, дето говорят английски, го говорят на ниво брюкселски преводач?

За нета - добре, че сега има интернет, че човек да чуе ЕЖК х5 поне, а не само една.

Нарциса, мислех да въздържа от повече коментари по темата, защото тя отдавна не е конструктивна за авторката.

С много лека ръка раздаваш присъди кой колко е зле, какво е успех, как само некадърните били бедни, как само неспособните ставали продавачи и т.н. Говориш с лека ръка, макар да не си живяла в чужбина и да нямаш емигрантски опит, доколкото схващам. Е, той не е задължителен, но е важен и полезен при правене на сравнения между България и чужбина.

Единственият измерител за успех е дали човекът се чувства дръпнал и успял, дали е по-добре днес, отколкото е бил вчера. Ти не си в позиция да определиш това за никой, освен за себе си. Аз никога не съм била камериерка, или изобщо каквото и да е друго, освен квалифициран служител - и в България, и навън, и все пак се отнасям с уважение към всяко човешко същество, което е проявило кураж, трудови навици и адаптивност и към днешна дата се гордее с труда и професията си. Помисли за колко хора твоите цели, образователни и кариерни, може да са смешни и ниска топка, и колко резки и груби могат да са хората в някаква дисекция на твоя живот и предполагаеми успехи.

И да - винаги ще има хора, за които е по-добре да са първи на село, отколкото последни в града, както и такива, които напускат познатата среда и си търсят късмета по широкия свят. Понеже преди няколко страници литкаше по това какви чужденци идвали да правят бизнес в България - да ти кажа, че парите от емигранти, влизащи у нас, надвишават директните чуждестранни инвестиции и тази нация до голяма степен се крепи на точно презрените шофьори, сервитьори и т.н.

Ако авторката още чете, пожелавам й да държи на образованието си, тук или там - за млад човек без сериозен гръб и семейна подкрепа, това е единственото, което може да те изтегли напред в живота. И да действаш без страх, но с разум.

Ти, а и не само, май забравихте откъде тръгна целият спор за ценността на личните избори. Да ви подсетя - 3та или 4та страница се почна с квалификации срещу авторката и нейният избор. И от къде накъде? Щом един може да си позволява, значи и други могат. И аз не смятам, че човек, който е дръпнал назад в чужбина, е редно да говори за възможности в чужбина, но имаше доста такива постове в темата.
Ама никак не ви харесва като квалификациите не са в трето лице, а във второ, нали.