Да замина ли?

Твоята оценка кой накъде е дръпнал, не е нищо повече от това - твоя оценка. Тя не е задължително вярна, нито задължително съвпада с оценките на хората за техния живот.
Не знам на кои нас какво не ни харесва, но аз ти обясних достатъчно подробно какво лично аз виждам като проблем с твоите разсъждения. Ако можеш, помедитирай над това къде се намираш ти в живота си и от каква позиция раздаваш оценки.
Не ми е интересен разговорът, казах, каквото намирам за важно и нямам какво да добавя по темата.

Ето на това вече се казва приказки от 1001 нощ. Несериозните ти доскоро твърдения, започват вече да стават толкова абсурдни, че повече няма накъде. Наистина, за човек, който само прочел и чул, доста имаш да кажеш.

И аз чета с удивление, но реално няма да тръгна да я поправям. Да си пише и да вярва.

Какво значи "да дръпне назад" в чужбина? Колко пък назад може да се окаже работещ легално в Германия, дори и за тяхната МРЗ, в сравнение с работата си за МРЗ в България и невъзможността да си плаща сметките? Ти сама писа, че не си работила за МРЗ и не разбираш как някой живее с такива пари.

Аз дръпнах много назад финансово, заминавайки за Англия. В България имах добре платена работа, с бонуси в конвертируема валута. Работех в отоплен офис, който се помещаваше в хотела срещу парламента. Имах възможност да звъня безплатно по телефона докъдето си искам в света (по време, когато нямаше интернет). Живеех сама. Икономически всичко ми беше на 6 тогава. Не бях щастлива, не бях удовлетворена. Исках да попътувам, да поживея в Англия, да обиколя галериите и музеите,  особено тази:

https://www.timeout.com/london/museums/wallace-collection

Исках да мога да се вдигам и да ходя в Шотландия, Ирландия, Уелс редовно.

Това винаги ми е било мечта. Защо да не я осъществя?

Дъщеря ми мечтае да иде като доброволка в дом за изоставени деца в Естония или някъде там, като ще трябва да си събере парите и да си финансира престоя. Няма да и платят за труда. Няма да е сама, а с приятелки. Не е тъпа, нито неинформирана. Ясно е, че не се очаква да забогатее финансово от приключението. Какво, да не иде щото не е платено?

За бакшиша за готвача - не знам някой да си го търси. Да ви разсмея малко - приятелка на първи работен ден във ресторант в South Kensington. Клиент и слага банкнота от £5 (доста за времето си) и дава още £10, като и казва "For the chef". "Тоа па, на шефа ще дава бакшиш" си мисли тя. Отива при менажера и му ги дава. Той се очудва и пита ресто ли търси. Обяснява му, че клиент ги дал за шефа. Той се разхилил и и обяснил, че шеф е готвач. После разбрала, че outstanding service не е да седиш out standing (прав навън).

Не, нито за сервитьорите, нито за готвачите бакшишът е задължителен в Англия, но повечето хора оставят. Готвачите са доста по-добре платени от сервитьорите там. Пак, зависи и какъв готвач е, но готвач е професия, на която не се гледа с презрение.

Първият път, в който спрях и питах човек за насока в Лондон изобщо не можах да разбера какво ми казва. Учението в американски училища не помага при кокни акцент. Казаха ми нещо като "You ge' righ' up, tu(r)n 'eft an(d) y'll see the escavato(r). You (h)ave (th)e tube. Буквите в скобите не се произнасят.

Получих първия леден душ с моя академичен английски.

На мене не ми дреме в кое лице са квалификациите, стига да съм доволна.

Ей, що не съм на 21г да хукна и аз нанякъде!

Разсмя ме, Невенка, така се чувствах доскоро някой като ми говореше с южняшки акцент. Само кимах и се съгласявах:) Почнах да им посвиквам вече, ама маските не помагат.

А какво те спира и сега да хукнеш по света, децата ти са вече големи? Чакаме да мине пандемията и обмисляме да отидем до Нова Зенландия да опипаме почвата. Нямам никакъв проблем да преместя живота си за трети път.

Неви, припомни ми младите години в Лондон. Но никой не може да бие ливърпулския акцент?! Там имах чувството, че никога не съм чувала английски през живота си.

Всеки регион си има отличителен говор- кокни, скъзи, уелски, шотландски, ирландски, американски, канадски, южноафрикански и прочие.

А защо да не можеш и сега да го направиш? Ние сме големи авантюристи и все ни се ходи някъде.


Въпросът е да няма стагнация и да се развиваш постоянно. Светът е пълен с възможности.
Даже ме е яд, че още повече не сме се местили.


За мен перспективата  да остана в малко градче някъде за 20 години с ваканции в България е равносилно на мъчение и от дете мечтаех да пътувам, живея в чужбина в космополитни градове и да обикалям света.

Nevena, и аз така исках да видя Ниагарския водопад, Ню Ѝорк, Вашингтон, секвоите, Йелоустоун, Лос Анджелис, Лас Вегас, небостъргачите и още куп неща...
Така и тръгнах, с идеята че ако не ми хареса за живеене, ще го броя като едногодишна екскурзия.
А като дойде някой черен с маска, направо викам колегите да превеждат. Че и хем не говорят нормален английски, хем се сърдят като не ги разбираш. 😄

За работата в хотел: Приятелка работи като камериерка за една година. Работата е трудна физически, особено оправянето на големите легла ти съсипва кръста, защото завивките са тежки. Понякога ти дават доста стаи и трябва да бързаш. Обаче беше доволна от заплащането, хубавата храна, здравната застраховка, отпуските. Казвала ми е, че не е като за цял живот, но за известно време става. Създаде си добри приятелства там, някои от които поддържа и до днес.
Друга позната се е прецакала с позицията на рецепционистка. Думите и съвпадат почти дословно с разказа по-нагоре. По-ниско заплащане от камериерките, няма бакшиши, тровиш си нервите и все си виновен.
Аз затова обичам да разпитвам кое как е от препатили, защото понякога на пръв поглед една работа изглежда по-добре, а всъщност е по-гадна.
Може би от тук идва заблудата на Нарциса, както и от това, че разбирането за напреднал и назаднал са различни в България и в чужбина, а и за всяка страна.
Например в моя град има голямо значение къде живееш, даже повече отколкото къде работиш. Това е така, защото в държавните училища децата са по адрес и добрия квартал означава добро училище. В този смисъл между чистачката и счетоводителката няма разлика, защото са съседи. То и като доходи са в една категория. Не се отдава толкова голямо значение на образованието, колкото как, къде живееш и какъв ти е стандарта.
Друг е въпросът за лекари, адвокати, брокери, скъпоплатени, които правят горната част на средната класа. Там вече се надцакват с къщи за няколко милиона и коли, гледа се кой в какъв университет е учил и изобщо според тези критерии май всички в тази тема сме неуспели (дано не подценявам някого).

И накрая извинявам се за поредното дълго мнение, но ще разкажа още една история.
Един познат пристига в Щатите на около 35 години с диплома магистър от Свищов, работил в България по специалността си. Като много други мъже българи там, още на втория ден му намират работа в строителството, изкарва пари, записва курсове за тираджия, изкарва книжка, почва да кара, купува си камион и общо взето си живее много добре, изкарвайки 7-8000 на месец, киснейки по българските заведения събота и неделя, ходейки си на България два пъти в годината и с пари в банката. Обаче явно някой българин му е обяснил, че е дръпнал много назад като от икономист е станал тираджия и човекът решава да се реализира и там по специалността си. Облича си костюма, занесен с тая цел, хваща си преведената и легизирана още от България диплома (да, икономическите се признават) и отива на интервю в банка. Английският му добър, резюмето също (можеш да си напишеш опита от България, даже и да си доизмислиш), интервюто минава отлично и нашият човек е одобрен. Само дето като попитал за заплатата, се оказало, че е 16 долара на час. И веднага си направил сметката, че ще работи пак толкова, но за 2000 долара на месец. Обаче пък в офис, майка му няма да се срамува да казва, че от икономист е изостанал до тираджия.
Познайте колко се е колебал какво да избере? И при тоя доход дали го считат за по-малко успял от счетоводителя му, който прави да речем по 5000 на месец.
И преди да кажете, че парите не са всичко, така е, но като се ожени после, жена му направи две инвитро, на 45 и 47, които са с донорски яйцеклетки и не се покриват от повечето застраховки. 40000 излиза едно такова инвитро. Сега има момиче и момче, къща в добър квартал и хич не му пука кой го мисли за неуспял, дръпнал назад и прочие. То в Щатите никой и не го мисли това. На емигрант, който знае език, работи усилено и има добър стандарт, се гледа с уважение, независимо от професията му.
Чувала съм, че в Европа не е така, отношението към емигрантите е по-лошо като цяло, но и обратното съм чувала, та не знам къде е истината.
Като отида да живея един ден в Испания ще разбера за там. Много ми е на сърце и страната, и испанския език. И вече нямам страх от местене.
Не сме дървета и нямаме корени. 😉

П.П. И аз за пръв път чувам за процент на готвач, но може и да е вярно някъде. Все пак светът е голям.
Специално в Щатите се оставят бакшиши на сервитьорите, обикновено 20%. Не е закон, но повечето хора го правят, защото се знае, че не са на твърда заплата. Даже като е по-голяма сметката, в някои заведения се прибавя автоматично този процент и трябва да го платиш, не може по-малко. Вече, ако искаш да дадеш повече си е твоя работа.

Познавам доста шофьори, почти всички започват за друг докато се ошлайфат, и после си купуват техни си камиони, често повече от един. Такива пък, които се уреждат да извозват контейнери въобще не ги броя, на тях един им стига. Много добре платена професия тук, ако й хванеш цаката как да я упражняваш - в порядъка на няколко хиляди седмично в добрите месеци. Семействата им живеят като писани яйца в хубави квартали, а децата им учат в елитни и престижни училища. Пък нека им се смеят на момчетата на падението.

Дори и да има някъде някой изпаднал ресторант с полица да се делят бакшишите с готвача, за нелепостите от рода, че ако никой не ти е дал бакшиш готвачът все пак си го търсел, просто четеш и се чудиш кой ги измисля и защо му трябва да го прави.

Иначе и аз съм чувала, че в Западна Европа отношението към имигранта е друго, възможно е, не съм живяла там. Когато съм пътувала в Европа, въпреки слуховете колко са зли към чужденците, никога не съм се сблъсквала с пренебрежително отношение. Все пак се разписаха толкова щастливо живеещи там съфорумки, а и като гледам приятелка как разцъфтя в Германия, няма въобще да се изненадам тия приказки да тръгват от някой, който само бил прочел и само бил чул.

И аз съм с Контеса, не мога на едно място. Толкова е широк и шарен светът за хора авантюристи.

Контеса и Aerin, децата учат тук, не щат да се изнесат, родителите ни не са в първа младост, та трябва да сме на stand nearby, мъжът ми е вързан с един проект в момента. Опитвам се да обясня на младите, че с годините не става по-лесно, напротив. Който каквото иска, да го прави млад!

Дъщеря ми мисли догодина да иде за една година в България и иска да ида с нея, мислейки, че я познавам като джоба си, а всъщност не съм живяла дълго там и реално познавам центровете на 2 града.

Имах съседи и приятели в Лондон, които заминаха за САЩ и мъжът доста дълго работи като шофьор на ТИР. Сега има транспортна фирма. Счетоводител е и ми каза, че си наел счетоводител за да не си губи времето в ниско платена дейност. Явно навсякъде е различно.

Opossum, не е по-ниско платена работата на рецепция, даже е по-добре платена, особено в големите хотели от по 1000 стаи, но бакшиш няма, никакъв, даже в 5* и като се тегли чертата като камериерка е по-изгодно. За големите легла - там, където съм работила се оправят от двама човека. За долния чаршаф заставаме до долната част, всеки подпъхва от неговата страна и заедно го теглим към горната част. Тежкото покривало не се подпъхва под дюшека и е най-лесната работа. Покривалото и възглавниците седят на креслото докато се сменят чаршафите, а чаршафи не се сменят всеки ден, освен ако някой изрично не поиска. Когато си замине група, всички камериери отиват и заедно свалят чаршафите и махат кърпите и салатите, с които, между другото бършехме и баните за да ги подсушим 😇. След това заедно оправяме леглата с новите чаршафи и след това всеки си прахосмучеше и миеше собствените бани.

Нощна камериерка е яка работа. Дават ти стая, седиш там и ако има работа те викат. Можеш да си четеш, да си учиш, даже да спиш. Никой не чисти стаи нощем заради шума, дори и да замине цяла група. Само ако гост нещо е изцапал, но за 6 месеца ме извикаха точно 5 или 6 пъти, винаги подплатено със сочен бакшиш. Все едно си спиш в къщи, че и ядене има.

Камериерката, ако е чевръста, може да си оправи стаите и да седне в някоя да си чете книга, шшшшшт. Никой не я следи къде е точно, особено ако работи добре и и имат доверие. На някои места може и да си тръгне веднага след като е свършила, дори и да е още в работно време.

На рецепция се носи повече тежко, отколкото камериерките носят. Непрекъснато гости оставят багажи за съхранение ако напускат в 12ч, а са в града до 22ч. Пиколото не седи до рецепцията. Работа на рецепция е тесла и в скъп, но и в евтин хотел. В евтините има пияндури, мърхолаци и досадници, а в скъпите клиентите са супер претенциозни. Нощните рецепционисти не могат да спят, дори и да са двама. Някъде не може и да се седне, освен в почивка. Не препоръчвам, особено за жена.

Ще е интересно някой, работил в Германия да каже как е там, та поне да е правдоподобно и да знае авторката какво я очаква в действителност, а не какво си представяме ние.

Лошо отношение аз не съм изпитала от местни никъде, то вече и няма местни в столиците. Не знам в малки градчета дали е същото, но и там няма да ида да живея, та не ме касае.

Единственото, което ще коментирам е, че изкарахте как човек непременно трябва да емигрира, за да види нещо някъде по света. Не е точно така.
Да, на МРЗ често не можеш (независимо къде си) да идеш дори до съседния град, но ако работиш не в посока от ниска МРЗ към по-висока МРЗ, а да си повишиш като цяло опциите, всяка една мечтана точка може да посетиш (с малко или повече усилия).
Нека не възхваляваме нископлатения труд в чужбина, сравнявайки го с нископлатения у нас. Нека го сравним с високоплатения в чужбина, след като коментираме живота там. Или поне с високоплатения тук, защото темата явно отдавна излезе от първоначалната.
Голяма част от последните изброени професии са ми далеч от това, което бих посъветвала свое дете да работи.

FeverRay, с нископлатения труд в чужбина може да си позволиш нормален живот, докато с нископлатения труд в БГ можеш да ровиш по кофите, ако нямаш кой да ти подаде ръка.

Аз това не го отричам, но защо стремежът на един млад човек да е единствено нископлатения труд? И да се възхваляват като преуспели в чужбина хора с професии, които местните просто отказват да работят.
Защото и аз имам познат, който за 15 г. в САЩ като шофьор на катафалка и гробокопач успя тук да вдигне хубава къща, жена му да бъде домакиня и да се грижи плътно за децата, да изучи децата си в добри училища в България и към днешна дата да започне бизнес тук, който да му подсигури спокойствие на старини. Докато той беше там, всяко лято семейството му отиваше и изкарваха почивки по Хаваите, Мексико и подобни, а преди училище всички живяха там и имат гражданство даже. И точно той ляга и става с мечтата децата му да не работят подобна на неговата работа, независимо къде по света.

Защото ако нямаш мама и тате да ти дават кеш, се започва от нулата. Аз никъде не съм казала да остане на пост камерирерка или чистачка. Все от някъде се почва. И аз чистех сега уча и се развивам. Но като нямаш гръб - да от нулата се почва. Иначе седиш ревеш и все някой друг ти е виновен.

Това не споря, че е така. И да ти дават, трябва да допринасяш, ако си нормален и амбициозен човек. Това няма общо.
Аз пък на млади години берях грозде в Гърция, ама не бих препоръчала някой да се издържа така, хем спокойно можеш да си докараш до 3 средни БГ заплати за 20 дни кампания, ходейки всеки следобед на плаж, защото се бере рано сутрин. Виж, за студенти и ученици е супер.

Никой не е съветвал авторката да не се образова и да не търси по-сериозна реализация.
Разговорът зави в посока хора на МРЗ, защото тя е такава и живее зле.

За много от хората да си камериерка, продавач и т.н е нещо, което съответства на образованието, интелекта и възможностите им. Бих казала, че при по-сериозна селекция, много от учащите в български университети би трябвало изобщо да не помиришат университет заради скромните си умствени възможности. Но помирисват, че и дипломи получават.

Фивър, вашият познат на 40, 50+ е емигрирал в съвсем друг контекст. Днешните млади хора тръгват като европейци, легално и говорещи езика. За неговите деца той е осигурил добра основа. А тези, на които няма кой да осигури?

Високоплатените и образовани хора напускат България по други причини, не заради липса на заплати.