Да замина ли?

Не си проектирайте личния неуспех със заминаването върху авторката! Самолетният билет може да е 20 евро, но Германия си остава на другия почти край на Европа.
При днешните възможности за бригади и студентски обмен е направо грехота да бъде убеждавана колко е готино да замине общачка при 'приятелка' точно преди началото на семестъра.

Или немският не е на ниво или смелостта не е на ниво.

Млад човек с перфектен немски да работи като продавачка в Бг ми е нонсенс.

Да, замини да чистиш, вместо да завършиш педагогика и да започнеш работа като учител. Супер съвет!

И да, в Западна Европа в момента се живее по-лошо от гледна точка на ограничения, свързани с ковид.

Ааа, и евтините самолетни билети са химера. И те останаха в 2019 г. Авиацията едвам крета в момента...

С голяма радост на 21 бих се замислила как да използвам перфектния си немски, за да получа европейска квалификация и диплома и да упражнявам професията си за по-достойно заплащане. Десетки приятели завършиха в Германия, някои продаваха зеленчуци, други чистеха кафета и прочие непрестижни дейности, за да финансират наем и храна. Ограниченията няма да са вечни и всеки си прави сметката може ли да издържи едно нещо в името на друго. Ако не може, какво има да го мисли - продава си, учи си, надява се да намери работа след завършване.

Аз съм висшистка, имам собствен бизнес в Италия, живея тук от 11г. имам достатъчно и в Бг. Трудно може да се говори за неуспехи ...по-скоро и давам съвет, съобразно пътя по който съм минала и пропуските които съм направила. Ти с какво можеш да подплатиш твоите съвети?

Тоест, все пак си заминала, а не си останала с 'пропуснати възможности'.
Подплатявам с това, че авторката няма на кого да разчита, работи за смешно малко пари и се опитва да си подготви бъдещето. Не е от тези, дето мъж/жена ги издърпва и после им е гръб. Някаква приятелка я кани... То така ако ставаше, на мен нямаше да ми пращат пари от УК преди 15 години, а щяха да ме изтеглят.
Като даваш съвет ЗАМИНИ, не е достатъчно просто да си в чужбината и вече да си си уредила живота , а е от съществено значение и как си заминала там. С готов бизнес и без лев в джоба надали.
Изобщо, на приказки от Андерсен всички съветват смело, ама никой не пита това дете, дето не се разбирало с майка си и се бори на тъпа работа, че да си плати квартирата и семестъра, ще има ли възможност да се издържа до първа заплата. Нахално е! И то при поне две други далеч по-нискорискови и легитимни опции да замине, едната от които почти без да се охарчва.

Хайде да не се лъжем, педагогика винаги се записва и винаги се завършва. Не знам нещо друго да се завършва по- лесно от педагогика. Не е казала авторката, че знае перфектен немски. И да не е, не е проблем, ще поработи, ще си подобри немския, ще направи нови контакти.

Не е до това каква е специалността, а до факта, че са единици тези, които са прекъснали, животът ги е грабнал и след това са се върнали да си доучат. Същото като при абитуриентите, които решават да кандидатстват следващата година, ама това така и не се случва.

Според мен е важно каква е специалността. За някои специалности наистина е важно да не ги зарязваш. Вярно е, че много често не се връщаш към ученето.

С моето уважение, но ако авторката имаше силна мотивация да завърши и да се посвети на педагогиката, дори нямаше да обмисля варианта за камериерка навън.

Това и да, и не. Изкарвам почти 3 пъти колкото нея, родителите ми са с бизнес и ще кихнат пари при свирване, но не им искам. С 1200 трудно се оправям на квартира, тя с МРЗ не смея да си мисля. Нормално е да се поблазни от малко повече пари, но условията в момента не са като 2010та или 2000та. Тъй че нека не даваме чак пък толкова смели съвети на чужд гръб, защото никой тука няма да я наеме на работа или да й плати някой разход, еле в Немско, когато се закучи хотелиерският сектор наесен.

Колкото повече неща има да губи човек, колкото повече спокойствие и сигурност има, толкова по-трудно излиза от зоната си на комфорт. Това, че няма сигурност, пари и кой знае каква работа, може да е стимул да се стегне и да работи здраво в чужда страна. Такива крачки се правят, когато си млад и имаш шанс да се адаптираш в средата, ако трябва да усъвършенстваш езика, да си създадеш среда и приятелства. Колкото по-късно, толкова по-трудни стават тия неща, защото човек пуска корени. Ама пак казвам, въпрос на мотивация и на това как ти се живее и къде. Ясно, че тя ще си вземе решението. Примери за успешни и недотам емигрантски истории, колкото щеш.

Надявам се авторката все още да чете тук, и то с разбиране.

Смятам, че всеки млад човек, би могъл да извлече полза от живот и работа в чужбина. Дори и това да не е трайно решение, би могъл  да научи/усъвършенства  език, да надгради образованието си, да опознае себе си, евентуално да подобри финансовото си състояние. 
Въпросът е да има реалистични очаквания /със сигурност няма да забогатееш!/, да гледа в перспектива /довършване на образованието тук и евентуално надграждане там/, а не да се блазни от временния по-висок доход, да има резервни варианти /за друга работа там и тук, ресурс за връщане/, да се прецени доколко сега е моментът /ковид!/ и доколко предложената възможност се вписва в целите. Едно е договор за няколко месеца в малко градче, друго- по-продължителен договор на място, където има възможност за друга работа /au pair?/, доучване на немски, евентуално обучение по педагогика в бъдеще /ДГ в Германия изпитват недостиг от учители/.
Когато си вече самостоятелен, но все още не си  обвързан е точното време за поемане на рискове, но на разумни рискове! Успех!

И аз бих била на мнение да замине, да твърдя, че там ще й се отворят много възможности, но нещо не ми харесва планът. Не знам от личен опит как е, но ми се струва, че една камериерка ще се скъсва от работа и няма да има наистина никакво свободно време да се развива, да учи, да живее различно от ден за ден. Поправете ме, ако греша. Момичето не е обяснило подробно, няма как да съм сигурна, но не ми изглежда като човек с визия - тя иска да изкара едни пари, но как ще ги използва, има ли реалистична представа за възможностите си? Ако там разходите са малки, иди дойди. Но не знаем така ли е. Просто не мога да си визуализирам как става преминаването от тежък, целодневен труд към нещо по-"престижно". Дали ще успее да събере резерви за този момент?

На менението на pipelot съм. Като млада заминах. Първо за Франция, откъдето се върнах заради несподелена любов, после за Англия. Млада си, добре е да поживееш насам натам и даже да се установиш в немскоговоряща държава. Притесненията в твоя случай са ми:

1. Условия на КОВИД. Ако затворят пак хотелите ноември, какво ще правиш? Хората на постоянен договор имат обезщетения, но в началото твоят едва ли ще е такъв.

2. Квартирата стая в хотела ли е? Ако да и не те вземат за постоянно, трябва да излезеш моментално от там. Къде ще идеш????????

3. В Германия бюрокрацията за новодошъл е ужасна ако няма кой да ти помогне с адрес. Завърташе се в порочен кръг.

Някой спомена за au pair. Идеята не е лоша, но ако единият родител остане без работа или и двамата останат в къщи могат да се отърват от ненужния, в момента au pair.

Лошо е, че не си в добри отношения с майка ти. Ако не ти потръгне в Германия, ще трябва да се върнеш някъде, а вече ще си освободила квартирата. Има ли къде да живееш ако се наложи да се върнеш?

Колко още ти остава докато завършиш? Можеш ли да се прехвърлиш задочно? Ако да, някак си е по-лесно.

В Германия и Австрия търсят учители. Съседка на майка замина така.

Тук се споменаха бакшишите - да, но не навсякъде ги има. Забелязах, че са най-високи нощем, но ако си нощна камериерка може да седиш като паметник, без работа по цяла нощ и съответно бакшиш няма, камо ли всяка вечер. Аз спях или учех в стаята 😻. В някои хотели няма никакъв бакшиш, особено в евтините, където отсядат групи. Питай приятелката ти за какъв хотел става дума, колко се взима чисто, какъв е бакшиша.

Сигурна ли си, че работата е само като камериерка? В някой хотели се сервира закуска от 7.30 до 10.30 или 11.30 и чак тогава се чистят стаи. Не е лошо. В малките хотелчета често пишат камериер, но всъщност си основно на рецепция, заедно със собственика или управителя, оправяш сметките като заминават гости, търчиш да носиш ютии, хавлии, даже кафета и вечери и сандвичи и отделно оправяш 2-3 стаи ако са нужни спешно. Нощната смяна всъщност си е на рецепцията и от 5 сутринта почваш да приемаш кроасани и хлебчета и трябва да наредил масите за закуска, че даже и да я сервира, между другото.

Ако хотелът е голяма верига 4* или 5*, всичко е точно.

Притеснява ме ситуацията с КОВИД и това, че май няма къде да се върнеш при нужда.