Да замина ли?

  • 12 205
  • 289
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 2 385
На тая пандемия й се вижда края, споко! Ще си жръмкаме пак навред. Тръгвам веднага иначе аз, дай тая бира насам, вурстчето си го задръж.
Нищо толкова сложно няма, щом и език знае момичето.
Страхът е голям лъжец, авторке, да знаеш. Simple Smile От каквото те е страх, това трябва да направиш. Но използвайки главата на раменете си също.

Успех!

# 91
  • Мнения: 3 330
Направо не знам как се оправят хората по света с тия тримесечни предизвестия.
Както казва цитираната дама от съседната тема - съм много прецакана.
Друго си е на минимална заплата в България, спокойствие, сигурност, просперитет.

# 92
  • Мнения: 18 625
Викаш, я да ходи там да се постресне повече от безпаричието. Може да заработи 24/7/365.

# 93
  • Мнения: 3 330
С диплома на педагожка и продаване в Бг е много по-вероятно да остане бедна, отколкото с усърден труд в Германия.

За съжаление, около 2 милиона българи мислят като мен. Не всички са банкери, ИТ-та, мениджъри, лекари, много са чистачки, детегледачки, заварчици, строители, готвачи, шофьори и твърде малко от тях са по-зле в сравнение с живота си в България. Но да, бачка се, искат се топки, а и акъл. Само мога да гадая дали авторката има капацитета да ги прояви и какво нея изобщо я прави щастлива в живота.

# 94
  • Мнения: 18 625
В случая не говорим за акъл, капацитет или желание, а за рискове, безпаричие и разлики в начина на емигриране. При цялото ми уважение, смятам, че в такива теми е редно да се изказват с толкова категоричност само хора, почнали сами и от нулата, а не подпомогнати. Дотука емигранти наистина много се изказаха, но не видях някой да е уточнил, че е заминал с пари за едно кафе в джоба и по покана на 'бивш колега'. Емигрантите, които аз познавам, заминаха или с големи заеми, или ги изтеглиха мама и тати (които са заминали с големите заеми), или тръгнаха с актуалният любовник, или почнаха работа, докато бяха по обмен, или на бригада. Убедена съм, че има и изключения, но честно казано, силно се съмнявам да са в темата, иначе щяха да си напишат как са драпали.
С топки, акъл и усърден труд и в България се успява, няма нужда да е вътре финансово и с двата крака , само и само да си скъсва дъто от бачкане не в смотаната България, ами у чужбината.

# 95
  • Paris, France
  • Мнения: 17 800
С диплома на педагожка и продаване в Бг е много по-вероятно да остане бедна, отколкото с усърден труд в Германия.

За съжаление, около 2 милиона българи мислят като мен. Не всички са банкери, ИТ-та, мениджъри, лекари, много са чистачки, детегледачки, заварчици, строители, готвачи, шофьори и твърде малко от тях са по-зле в сравнение с живота си в България. Но да, бачка се, искат се топки, а и акъл. Само мога да гадая дали авторката има капацитета да ги прояви и какво нея изобщо я прави щастлива в живота.

Само за повечето бачкане не съм съгласна. В смисъл, че в много професии, дори и да вложиш 2 пъти повече време и усилия, пак няма да печелиш колкото в Германия.

Narcissa, неграмотни афганистанци и тъпи от цял свят, без грам немски стигат до Германия и оцеляват. Авторката, млада, с право на законна работа, с право на социални помощи след 3 месеца работа защо да не успее?

# 96
  • Мнения: X
В случая не говорим за акъл, капацитет или желание, а за рискове, безпаричие и разлики в начина на емигриране. При цялото ми уважение, смятам, че в такива теми е редно да се изказват с толкова категоричност само хора, почнали сами и от нулата, а не подпомогнати. Дотука емигранти наистина много се изказаха, но не видях някой да е уточнил, че е заминал с пари за едно кафе в джоба и по покана на 'бивш колега'. Емигрантите, които аз познавам, заминаха или с големи заеми, или ги изтеглиха мама и тати (които са заминали с големите заеми), или тръгнаха с актуалният любовник, или почнаха работа, докато бяха по обмен, или на бригада. Убедена съм, че има и изключения, но честно казано, силно се съмнявам да са в темата, иначе щяха да си напишат как са драпали.
С топки, акъл и усърден труд и в България се успява, няма нужда да е вътре финансово и с двата крака , само и само да си скъсва дъто от бачкане не в смотаната България, ами у чужбината.
Напротив, много сме заминали така, но това какво общо има със случая?!

Скрит текст:
Навремето си взех заем от близък, наех си компания , която прави студентски визи, минах сума ти интервюта в посолството, прекъснах 1 година в университета (бях държавна поръчка и със стипендия след първата година, които загубих като прекъснах) и заминах.

Е, не беше толкова лесно както да уча в Б-я, да не работя и всичко да ми е подсигурено от баща ми, но беше в пъти по-сладко. След 7 години си взех статута и никога не съм вземала стотинка помощи.
Бих го направила и сега.
Никога не съм се виждала живееща в Б-я, още от дете.

Последна редакция: вт, 10 авг 2021, 21:09 от Анонимен

# 97
  • Мнения: 3 330
Аз си намерих работа, докато още бях в България.
Заминах със сума, която беше изчислена да ми стигне и да ми покрие разходите до първата заплата. С подписан договор също.
Родителите не са ми помагали, актуален любовник също, нито бях на бригада или на обмен. Кандидатствах за работа, минах си интервютата и си взех куфарите буквално за един месец.
Постепенно завъртях колелото, намерих си апартамент, създадох приятелства, получих повишение, срещнах мъжа си. Имала съм моменти на тъга, трудности и носталгия, но не съм се съмнявала в правилността на избора си.
За някои може да звучи като лудост, за мен си беше премерен риск, който си знам защо съм поела. Бях абсолютно убедена, че ако не ми допадне, мога да се завърна в родината си и да си създам живот, не по-лош отпреди да замина. Рецепти не давам на никого, но възрастен човек би трябвало да може тук или там, да подрежда живота си и да се погрижи за себе си. Брои ли се за от нулата?
Съвсем не съм уникална в историята си, познавам доста хора с подобна.

# 98
  • Мнения: 18 625
Скрит текст:
В случая не говорим за акъл, капацитет или желание, а за рискове, безпаричие и разлики в начина на емигриране. При цялото ми уважение, смятам, че в такива теми е редно да се изказват с толкова категоричност само хора, почнали сами и от нулата, а не подпомогнати. Дотука емигранти наистина много се изказаха, но не видях някой да е уточнил, че е заминал с пари за едно кафе в джоба и по покана на 'бивш колега'. Емигрантите, които аз познавам, заминаха или с големи заеми, или ги изтеглиха мама и тати (които са заминали с големите заеми), или тръгнаха с актуалният любовник, или почнаха работа, докато бяха по обмен, или на бригада. Убедена съм, че има и изключения, но честно казано, силно се съмнявам да са в темата, иначе щяха да си напишат как са драпали.
С топки, акъл и усърден труд и в България се успява, няма нужда да е вътре финансово и с двата крака , само и само да си скъсва дъто от бачкане не в смотаната България, ами у чужбината.
Напротив, много сме заминали така, но това какво общо има със случая?!

Скрит текст:
Навремето си взех заем от близък, наех си компания , която прави студентски визи, минах сума ти интервюта в посолството, прекъснах 1 година в университета (бях държавна поръчка и със стипендия след първата година, които загубих като прекъснах) и заминах. Бях на 19.
След тази една година учих още една година задочно като се връщах за изпитите само, но не се получаваш лесно логистично. След това прекъсвах още няколко години, докато мога и след 4 години направо се записах да уча там, докато работя постоянно за да се издържам.

За 2 месеца само живеех при леля ми и най-добрата приятелка на майка ми от университета, която помогна с много и след това се изнесох сама на квартира, работех по 2 работи и спестявах.

За година си върнах заема (беше към 1200долара навремето), изтеглих семейството си и след 3-4 години започнах и да уча.
Е, не беше толкова лесно както да уча в Б-я, да не работя и всичко да ми е подсигурено от баща ми, но беше в пъти по-сладко. След 7 години си взех статута и никога не съм вземала стотинка помощи.
Бих го направила и сега.
Никога не съм се виждала живееща в Б-я, още от дете.
Заминала си със заем и студентска виза, ама не си от тези, заминали със заем и студентска виза?!
Общото е това, че си била с гръб, а авторката има 'една бивша колежка', а заради МРЗ не може да разчита на добър кредит с добри условия.
Сериозно, щом наистина не схващате разликата с/без гръб, аз не знам какво да кажа. Дано авторката я схваща.

# 99
  • Мнения: X
Нрциса, какво е гръб?

Разсмиваш ме. Въобще е толкова далече от гръб, че няма накъде повече.

Заминах със заем и студентска виза.

Последна редакция: вт, 10 авг 2021, 21:09 от Анонимен

# 100
  • Мнения: 18 625
Имала си даже осигурен покрив. Визата с познати. Заемът с поръчител ли беше, или без? Едно време май не ги даваха само срещу лична карта.
Гръб не е да ти сдъвчат и пуснат в клюнчето като на малко орле.
Не се заяждам, наистина случаи като твоя изобщо нямат връзка със случая на авторката

# 101
  • Мнения: X
Така, че смело и ще се справи.
Ковид стопира плановете на много хора, но това няма да е вечно. Ако е ваксинирана, ще може да си се прибира.
Хората от Германия си ходеха в Бг през Коледа и сега лятото.

Никоя страна не може да те спре да се прибереш в страна, в която си гражданин. Виж, да се върнеш обратно може да е по-сложното.

Апропо, работя същото, за което учи авторката и мога да дам реални насоки как да си отвори бизнес като изкарва много добри пари като отвори домашна градина или предучилищен център ( опит в две държави), като ще има работа винаги (даже повече отколкото иска) и няма да може да се сравни със заплата от 1200лева на месец, която ще взема като учител в Бг..

Последна редакция: вт, 10 авг 2021, 21:10 от Анонимен

# 102
  • Мнения: 18 625
Добре де, да се върнем на случая на авторката, която работи за МРЗ, разходите й са повече от приходите, учи висше, баща няма, с майка си не се разбира... Кажи ми какво е общото?

# 103
  • Мнения: X
Добре де, да се върнем на случая на авторката, която работи за МРЗ, разходите й са повече от приходите, учи висше, баща няма, с майка си не се разбира... Кажи ми какво е общото?
Разкажи и твоята имиграционна история, която да й помогне повече тогава?!
И с какво се изчерпва участието ти в темата?

# 104
  • Мнения: 18 625
Имиграционна история нямам, защото първо нямам кой да ми даде чак толкова много пари и второ не искам да работя общачка с обща ниска заплата, като съм с висше и изкарвам повече с него. Не съм учила, че да сменям чаршафи срещу храна и легло в стая. Имах работа, в която посрещах и развозвах туристи срещу храна, легло в стая тройка и поносима заплата, която работа ми беше по специалността филология - и беше пълен шит. Тези, които не говореха езика, живееха в същите условия и с още по-ниска заплата.
Авторката да види има ли актуален Еразъм за ледагогиката й.

Общи условия

Активация на акаунт