Керем Бюрсин в "Почукай на вратата ми" (тема 99)🍒

Кои са Йомер и Елиф и от кой сериал са?
Почукай на вратата ми става третият турски сериал, който съм изгледала от / до, след Навсякъде ти и Приливи и отливи. Другите или съм ги спирала някъде посредата, или съм прескачала епизоди, или съм гледала с мишката.

Алп и Айча са добра екранна двойка. Алп е по-обран като характер (понебтака ми изглежда). Досега не бях гледала нито ефин от двамата. В първия момент не му бяха харесали, но на втори поглед ме грабнаха. Алп играе доста добре, очарова ме. Почнах сериала без никакви очаквануя, ама то гледам тези йъм които имах очаквания не ги оправдаха особено. Та по-добре без очаквания, но с интерес.Хайде, летния сезон криво ляво ще го избутам. Но на есен се очертава нищо да не гледам. Засега само сериала на Салих Бадемджи - Лъжец, ми предизвика интерес, но усещам че ще е нещо от сорта на Невинност, а след Невинност изчерпах лимита си на "направил ли го е - не го ли е направил, да му се не види, здрава нервна не ми остави", та не знам. Чакам да видя Мехмет Асланту ще сколаса ли да започне сериала, който обеща че ще прави заедно с жена си, но предвид очакванията, който ще имат зрителите (или поне онези дето помним на кой сериал ще прави продължението, по-добре да го забави и да го доизпипат във всички детайли.)
Та наесен май ще преповтарям стари сериали.

Рецепта за лмбов беше тръгнало много добре.Кадир и Серра имаха (имат) хубава енергия заедно, но в един момент на мен ми заби.


Ако трябва да класирам кюбиминекранни двойки ( не актьпри, макар че някъде съвпадат)
1.Седат Ялчън и Букет Хазал
2. Серкан и Еда
3.Али Асаф и Ейлюл
4.В момента Пойраз (когато ме съм му ядосана) к Хазиран
5.Ще прозвучи странно, но нито името на героитр се сещам, нито даже как се казваше сериала, обаче още са ми пред опите героите. От една седмица седмица го издирвамз сериала е стар, кратък бешеь не се задържа, обаче усещането ми оставиха - уау
Юа иди си спомни имемата, ако можвш...

Алекс, Лъжец е римейк. Аз съм гледала оригинала и не ме беше грабнал нещо. Гледам, че ще адаптират и Аферата, който гледах с голям кеф (поне в началото). От сезон 3 нататък нещата яко се сговнясаха, но го избутах. Биех си главата, докато гледах футуристичния последен сезон. Но този тип сериали обичам да ги довършвам. А и става дума за 10-15 епизода по около час всеки, така че не е трудно да завършиш нещо, което си започнал. Честно казано, покрай нашите ще загледам турско кино. Но доста подбирам. Не съм фен на типичната турска драма, знаете. Не е мойто просто. Следя с интерес какво снимат за платформите и по-скоро ще загледам някой от тези сериали. По Нетфликс съм си набелязала вече няколко. С тези по телевизията се съмнявам да ме грабнат.

Извинявам се: не всеки е длъжен да ги познава: Черни пари и любов(Енгин и Туба)

БРО, и аз съм станала каприз. Зарязвам сериали, дори и да участват любими актьори в тях. Иначе като жанр нямам капризи, мога да загледам всичко (може би без комедии), дори и най-тежки драми, стига да ме задържи нещо в тях. Отегчи ли ме - слагам края без да му мисля. Искам нещо да ме провокира (не ми пречат клишетата в историите, защото искам да видя например как ще ги развият... Какво ще разкажат. Може би защото и аз едно време се опитвах да напиша една - две истории....

Бърборанка , извинявай, ама Сена и Ямач каква любовна двойка бяха, че успяха да те впечатлят? Гледах по 2часа и половина епизод  , за да видя 1 обща сцена на Сена и Ямач първият епизод беше страхотен и до там , след това само мафиотски истории и никаква любов а имах големи очаквания...не помня колко епизода на Ямата успях да изтърпя, май само първия сезон , колкото да разбера, че любовната история е на последно място сред сюжетните линии

Аз гледам "Приказка на острова" и "Беля на главата ми". Харесват ми и двата, но при втория любовната история е на заден план и хич я няма още, а рейтингите са ниски и явно ще го финализират преди да видим първата целувка
Пробвах да гледам сериала на Джемре, защото я харесвам принципно, но изтърпях 30 минути, точно колкото да разбера, че са заложили повече на комедията, а аз не си падам по простотии. Границата между комедия и простотия е тънка и зависи от индивидуалното разбиране на човека и чувството му за хумор, моето явно не е голямо, не ме развеселяват, дразнят ме

Като сте заговорили за любими двойки и ме замислихте по въпроса, и да ви кажа честно, затруднявам се да селектирам такива, освен очевидните заподозрени Гледала съм много сериали и продължавам да гледам , но повечето се превъртани с мишката , не се славя с голяма търпимост , а тези серии по над 2ч за епизод направо си играят с нервната ми система Любими двойки от сериали имам от тези, които гледах като дете - латиноамериканските сериали по тв , когато нямах избор да превъртам с мишката и всеки ден чинно си чаках да гледам епизод от 45 минути

Мики, точно за това не обичам комедии (дпри и такива комедийни книхи). Зашото често се преминава тази граница между комедия и простотия. А премине ли се веднъж, вече  вместо да ме забавлява ме отвращава. Много рядко се слупва нешо забавно да ми е наистина забавно. В повечето случаи имам чувството, че ме взимат за идиот като зрител.

А като обсъдихме двойките, кажетв кои са любимите ви герои. То въпроса хем се припокрива с двойките, хвм не...
Личи си че пак заглвдах нвшо и не съм заспала

Мики, много си права за следното относно Чукур - “любовната история е на последно място сред сюжетните линии”. Единственият епизод, който съм изгледала, без да превъртам с мишката, всъщност е първи. Започнах Ямата с големи очаквания, по препоръка на една приятелка. Само че с тези два часа и нещо епизод много ме отказват комшиите. Особено когато има прекалено много драма и насилие. За да стоя и гледам над два часа, трябва много да ме впечатли даденият филм или сериал. Рядко се случва. Хайде, ако е игрален филм - добре, ама сериал с епизод над два часа…  Та, първи епизод ми хареса. Харесаха ми Арас и Дилан, само че нататък действието ме отказа. Сюжетът ми напомняше на Вътрешен човек, който успях да изгледам до към 15-ти епизод, преди да започна да превъртам яко с мишката. Но Арас и Дилан толкова ми харесаха като екранна двойка, че продължих да следя развитието на връзката между Сена и Ямач до нейната смърт. Буквално само клипчета с тях съм гледала. Дори на финала разбрах, че я връщат и изгледах сцената с нея. Еми… пуснах си сълза. Когато двама души те докоснат, така става. Може да не са имали велика любовна история или много екранно време, но, когато енергията между двама души като двойка ме грабне, си ги гледам с кеф. Например, така в Мистър грешен си харесах шеф Озан и Дениз (Серкай и Джемре Гюмели). До ден днешен си гледам това клипче с кеф, нека е поздрав за вас:

Съжалявам за офтопика, веднага се поправям с едни очарователни Еда и Серкан и тази нажежаваща обстановката песен = много любим клип за мен.

Алекс, преди бяхме повдигали темата и за двойките, и за героите, но нищо - повторението е майка на знанието. Тогава казах, че любимият ми герой от турски сериал е Емир от Огледален свят / Нарекох те Ферия, а героиня - Мира от Приливи и отливи / Кварталът на богатите. Само че към днешна дата Серкан Болат и Еда Йълдъз ги детронираха.

Добро утро, прекрасни момичета!

Желая ви един страхотен ден изпълнен с много положително настроение и усмивки

Да се включа и аз в темата относно двойките за мен категорични са
1. Еда и Серкан
2. Дефне и Йомер (Любов под наем)
Всички след тях не са лоши но не са толкова добри колкото тях.

Поста на Мики все едно е написан от мен. Не мога да се похваля с голямо търпение, не издържам комедии ако вместо да са ми истински забавни ми опъват нервите и ги чувствам като обида за интелекта и това за латиноамериканските сериали и 45-минутните епизоди, които чакахме ми е много познато. Там нямаше как да прескачаме моменти Бях се запалила по един в следобедните часове, не можех да го следя и ставах през нощта за повторенията към 2:30 или 3

Всеки луд с номера си. То така изгледах и първият турски сериал навремето, повторенията рано сутрин...

Латински сериалининаз гледах навремето. Основно по принуда, защото майка ми (лека ѝ пръст) ги гледаше. Но два-три и на мен ми станаха интересни, та ги следях.
За ставането посред нощите (сутрин рано) заради филм /сериал
Така прогледах турски сериали някъде преди сто години. Кабелната ни телевизия имаше много турски канали. Лятото, когато се готвих за кандидат студентските изпити една сутрин станах в продължение пет часа.Ше уча. В един момент, ровичкайки каналите за да си оставя някаква юузика за фон попадам на един сериал. Беше като любов от пръв поглед. Главният актьор не блестеше с някаква кой знае каква красота, но харизма имаше в излишък. Зарязох и учене и всичко. Аз поглед не можех да откъсна. От днешна гледна точка сериала би се сторил много наивен, на моменти отнесен. Но Седат Ялчън си остана любимият ми герой. Той беше причинатами окончателно да се откажа от идеята, която ми пробутваха да уча журналистика (те ми я пробутваха основно заради таланта ми да пиша), но аз реших че след като няма шанс (кураж) да бъда такъв журналист   хич няма смисъл да се хабя. Приятелската нишка в историята на този сериал беше страхотна. Всеки би си мечтал да има такова приятелство. А и там беше първият урок "Как се обича една жена". Чаках ли си 38 серии за заветното " Влюбен съм в теб, обичам те", чаках си. 38 серии, добре че не бяха като сегашните по 2 часа. Но и досега обичам да си преповтарвю сериала (особено първи сезон). Те и по телевизията често ми пускаха повторения, засичах ли, че са пуснали пак повторение на сериала започвах да си го следв, нищо че повторенията обикновено бяха я в 1 през нощта, я в 6 сутринта. Затова и чакам с нетърпение продължението, което готвят (то не само аз). Юакар пе ще миме странно че повечето от героите няма да ги има (много от актьориъе синотидоха от този свят, а един е в кома вече няколко години).
Серкан Болат е другият ми любим герой, защото както и преди съм казвала - в него има много от мен и в мен има много от него (само парите му ги нямам 😂). Затова ми е интересна историята, героят, всичко. Понякога чрез неговите действията успявам да усетя как изглеждат отстранк някои мои реакции и действия. Един вид и като психоанализа ми иде. И то хем без пари, хем с удоволствие. Та сигурно заради тази емоция, която остсви в мен е и това удоволствие да гледам отново и отново сериите.
За трети любим герой ми е трудно. Много съм харесвала през годините, но май никой не ми е бръкнал толкова дълбоко.

Вчера изгледах последният преведен епизод.
Не разбрах Серкан на кого е продал Акциите си ?!

Но техните сцени , колко много компромиси,  любов,  разбиране , уважение... та за бога това е любов на висше ниво ! Де да можеше да съществува...

Здравейте приятен ден:four_leaf_clover:

Пеперудке,  още не съм стигнала дотам, но май на никой не му стана ясно за акциите....

Алекс, ти в такъв случай най-добре ще ме разбереш за ставането по никое време. Към днешна дата ми се струва невъзможно да го правя Но някога заради латино сапунка се будех посред нощите, години по-късно пък уж за да си преговарям уроците в 4, а към 5:30 или 6 започваха Онур и Шехерезада /1001 нощ/, лудост. Имам чувството, че оттогава е минала цяла вечност

Любим герой в сериал ми е този на Бърборанка - Емир от Огледален свят/Нарекох те Фериха. В ролята Чаатай Улусой. В началото е неуверен, понеже му е първа поява на екран, но в крайна сметка много ми хареса героят му и чисто визуално, и заради това, че беше някак реален. Няма такъв, който да го е изместил от първото място в личната ми класация.
Иначе не следя всичко с Чаатай (както обичаме да го наричаме с едни дружки Чачослав), пък и с времето загубих интерес към самия него...