Ваканцията след ОСМИ клас - част 6!

  • 25 922
  • 743
  •   1
Отговори
# 555
  • Мнения: X
Аз обичам есента, не обичам началото на учебната година 🙄
Да, това е най-точно казано.
Въпреки че аз преди и началото на училището обичах, харесваше ми как всички се връщаме към ритъма и едновременно с това времето е все още прекрасно, пълно с цветове и аромати, без изтощителни жеги и навалица. Всеки сезон си има очарование, зимата също я обожавах.
Но сега вече ми е останал само един тих ужас и нищо друго.
А по принцип съм оптимист и малко неща могат да ме пречупят.

Спирам, защото не искам да развалям прекрасния тон на темата ни, тук е едно островче на позитивизъм и разбирателство. Затова и не съм голям фен на фейса аз лично.

# 556
  • София
  • Мнения: 3 829
Като ученичка обичах началото на учебната година, чаках с нетърпение и ходенето на извънучебни курсове, защото това беше начин да се срещна с нови хора.
Сега казано честно не знам какво искам и очаквам. Чувствам се пълен провал като мотиватор за учене - особено на набора. Имам усещането, че каквото и да предложа, не се получава. Той иска да му се излива наготово и като капак се ядосва, когато не получава очакваното, нищо че е положил дори и под минимума усилия и то обикновено в последния момент. За поредна година ще пробвам нов подход барем хване декиш.

# 557
  • София
  • Мнения: 7 675
Есента и началото на учебната година - поотделно и в комбинация - винаги са имали особена магия за мене. Ново начало, меки цветове, уют, безброй мънички откраднати пътувания.
А сега ми е едно такова никакво. Нищо не очаквам.
И при нас има проблем с мотивацията за учене в дистанционния формат.
Очаква ме поредната борба с вятърни мелници по всички фронтове.

# 558
  • Мнения: 9 050
Грийн, какъв е новият подход? Търся идеи. И аз съм пълен провал като мотиватор. Винаги съм мислела, че ще имам ученолюбиви деца, които ще горят от желание да научат нещо ново, да знаят, да могат... Ама, ей на, съдбата си прави шеги с нас.

# 559
  • Мнения: 645
Мда, то аз не намирам мотивация, та те ли? Иначе те са любознателни децата, ама не и за това което ние искаме и смятаме че трябва да влагат време и усилия.... Държа речи с примери от време на време, та поне някакъв минимум прокарвам за организаця по езици и математика, че тези двете нямат наваксване малко са ги зарежеш

# 560
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 289
Пристигна загубеният багаж на мъжа ми. С него и пилотското яке поръчано за Стивън. А леля му пратила тайно истински авио симулатор за компютър с всички джойстици , ръчки, копчета. Пубера рева с глас от радост като ги видя. Това ще е стимула за учене. Само ако има добър успех, ще му бъдат отпускани... Мухаха! 🤪

# 561
  • София
  • Мнения: 3 829
Аз още след първата двойка по японски неофициално се консултирах с една приятелка психоложка. Тъпото е, че аз самата не бях системна в това, което тя ме посъветва да правя. Аз мисля, че и тогава писах - каза ми да следя да учи, не да уча с него, но да следя, че го прави. А в нашия случай това означава да сме в една стая - аз мога да си правя мои си неща, но трябва да съм там. Идеята е сам за себе си да се убеди, че полагането на усилия води до резултати, но тъй като всячески се опитва да избяга от полагането на усилия, съответно и резултати няма. Почват се едни драми, че не му се излива наготово всичко. Дори почва сам себе си да убеждава, че е учил: "Ето аз учих, а пак няма резултат." Работата, обаче, е че не е учил и се самозалъгва с цел да ми обясни защо няма смисъл.
Та сега съм твърдо решена да спазя препоръките на психоложката.  И без друго си лягат в 12 часа. Щом наборът и малкият синковец не искат да учат през деня, ще учат вечерта, докато аз съм там. Приготвила съм си сума прежди и модел за едно одеяло та да не седя без работа и аз.

# 562
  • Някъде в Европа...
  • Мнения: 3 878
Ее, Доня, много си лоша, ама пък добре че Стивън е добричък, не е инат и се поддава на такива провокации 😉...

# 563
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 289
Хич не съм лоша. Някой ден ще ми в благодарен! Иначе ще прекара живота си с джойстик в ръка. Да не споменавам, че бащата му е заявил, че ще го издържа след гимназията, само ако учи.

# 564
  • Мнения: 2 871
Ние сме на този принцип. Хем е наясно, че полага ли усилия и има резултат, хем постоянно се изкушава да си губи времето с тъпите компютърни игри. За това сме се разбрали да работим на този принцип, като не може сам...
За това ще жертвам още една година да си остана вкъщи, че след това да възстановяваш пропуснатото е по-трудоемко.
Караме го някак си - со кротце, со благо и со повечко хумор.
Но пък и двамата имат страхотен респект и нещата вървят криво-ляво.

# 565
  • Мнения: 7 059
Аз въобще не мисля за училище. Безотговорността ме е обзела с пълна сила и се наслаждавам на истинските неща. Нито училището е това, което беше, нито аз съм същата, каквато бях. Някакъв непукизъм ме е обзел по отношение на нещата, които не мога да променя и съм се фокусирала върху тези, които подлежат на промяна.
Една морска снимка от сутришната ни разходка.

# 566
  • София
  • Мнения: 2 644
Бисеее, със закъснение, но от сърце да ти е жива и здрава прекрасницата, да сбъдва мечтите си и да върви само нагоре!
Грийн, специални поздравление и за твоето момче! На него пожелавам много разум да има и само успехи да завоюва!
Нали ви разправях, че правих графици за дистанционно работа в петък. Е днес ново 20 – няма да минаваме на график, защото имаме много отпускари, та в работата било рехаво. Ми ок, но уж целта беше и ад се разреди градския транспорт, но не би. Иначе и аз съм плаваща от години като Звънчето и ми е много добре. Избягвам пиковите часове в метрото и съм от 8 до 16,30. Чудно.
Иначе и аз платих Уча се. Митко го ползваше 3-4 клас, после не съм плащала, но сега го питах и уж го платих основно, за да погледне химията. Естествено нищо не е гледал, но дано му е полезно. Старите учебници явно няма да продаваме, защото не бил разбрал и си е рисувал по някои, нали си били негови. Бюрото не е оправено, стои си още от учебната година. Казах му да се спретне и да прегледа нещата, за да има място за новите неща. Да се надяваме, че преди 15ти това ще се случи.
А днес ходих и до личната и взех и профилактичната карта. Се в един момент ще тръгнат на училище и ще им ги искат.
Обичам и винаги съм обичала 15.09. Даже и сега – има една тръпка какво ще ни поднесе тази учебна година. Не съм оптимист, но надеждата последна умира и се надявам на повече ПО отколкото миналата.

# 567
  • Мнения: 3 491
Аз не мога да го контролирам дали учи, признавам си. Той изпитва истинска непоносимост да е продължително време с други хора в една стая. Предполагам, че още по-малко ще учи, ако трябва да го прави пред мене. Повечето от времето ще мине да обяснява, че се държа така,  сякаш е бебе, че му пречим с брат му, че го напряга кучето, звездите и обществено-политическата ситуация. Вчера си бях пуснала "Неделя 150" /на двора, но явно е чувал/, още със събуждането каза, че това не е човешко да почва неделните си дни с баба, която му говори за Ковид. Гост на предаването беше проф. Мира Кожухарова:smiley:. Трудно му било да ни издържа всичките. Постоянно и тримата сме говорели, слушали радио, пеели, а не можем и т.н  Намира ни за много шумни и обсебващи.

# 568
  • София
  • Мнения: 3 829
Аманда, всичко е въпрос на характер. Моите момчета са гледани по абсолютно еднакъв начин, но не знам дали може да са толкова различни. И преди съм споделяла, че с малкия въобще не бих се косила толкова. Той е абсолютно неебателен за резултати - неговият принцип е колкото-толкова. И преди съм писала - с еднаква лекота може да изкара и 2, и 6. Той, обаче, е на път да прочете Под игото, колкото и да мрънкаше. С набора е изключено това да се случи ни с мрънкане, ни без. Той се заинатява като магаре на мост. Все още не мога да открия коя му е движещата сила, за да действам с нея.
Та идеята ми е, че въобще не знам дали ще бера реални плодове от плана си, но този път съм решена да го следвам самата аз, защото през зимата се отказах след 3-тия ден.

# 569
  • София
  • Мнения: 2 644
Леле Доня, представям си Стиви колко е доволен за пилотския симулатор. Наистина страхотна изненада.
Аз няма и да бъда допусната в Светая светих бърлогата, за да го контролирам колко и дали учи. А и съм на работа, а вечер и аз съм човек. Не мога да се занимавам и да го следя постоянно. Голям е вече. Никога не отказвам нещо да помогна и обясня ако пита дори и да не го знам. Сядам, чета уроците, образовам се и помагам. Аз не държа да е отличник, няма и да бъда във ФЕГ, така както беше в кварталното училище, но не и да е посредствен ученик. Доволна съм на златната среда по част от предметите, но държа на езиците, защото знам, че там може и зависи само от него да седне и да учи.

Общи условия

Активация на акаунт