Любители на кучета - 121

"По навик Николай стана рано. По това време обикновено извеждаше на разходка Рики. Но вече нямаше с кого да се разхожда. Въпреки това Николай се облече и тръгна по обичайния маршрут. Под краката му шумоляха жълтите изсъхнали листа. Вървеше и си мислеше за 14-те години преживяни с Рики. Преди време със жена си се бяха зарекли, че Рики ще е последното им куче. Тогава те бяха на по 60, а Рики на 5 месеца. То беше толкова мило, игриво, неуморимо и любвеобилно куче, че те веднага се влюбиха в него. А сега Рики вече го няма. Николай се обърна и тръгна обратно към дома си, когато видя насреща си съвсем младо момиче, а до нея накуцваше възрастно куче с побеляла муцуна.
- Как се казва? - попита Николай.
- Тоби. Но не е мой. Съседът ми почина, а племенницата му иска или да го приспи или да го изхвърли. А Тоби е вече стар, на 10 години е, и никой не го иска. Сега аз  всеки ден го взимам от апартамента на първия етаж, храня го и го разхождам. Надявам се до няколко дни да му намеря нов дом.
- Дано успеете! - усмихна ѝ се Николай и продължи нататък.
През целия ден той си мислеше за стария Тоби, но така и не посмя да поговори със жена си, помнеше за тяхната уговорка. Заспа едва чак на зазоряване. Събуди се по-късно от обичайното и когато стана, жена му я нямаше. На масата в кухнята имаше бележка: "Отивам на пазар." Николай се реши, облече се набързо, грабна каишката на Рики, и под ноемврийския дъжд почти тичешком стигна пред входа на блока, пред който беше срещнал момичето, което разхождаше Тоби. Позвъни на вратата на апартамента на първия етаж. Отвори му стройна млада жена, която явно беше племенницата на починалия стопанин на Тоби.
- Аз за кучето. Казаха ми, че давате куче. Вярно ли е? - смутолеви Николай развълнувано.
- Изхвърлих го. - троснато отговори жената. - Нямам нито време, нито нерви да се занимавам с това куче. - но явно видя тъгата в очите на Николай, защото вече с малко по-мек тон каза - Ако толкова ви интересува това куче, вижте на съседната улица зад блока, там го оставих.
Николай провери на съседните улички, почти обиколи квартала, но от кучето нямаше и следа. "На този студ и при този дъжд Тоби няма да изкара дълго, трябва да го намеря колкото си може по-скоро."
Вече се беше отчаял, когато жена му звънна по телефона:
- Николай, само обещай да не се караш, обещай да не викаш.
- Какво се е случило? - попита той.
- Знаеш ли, прибирах се от магазина и го видях да стои на улицата, целият подгизнал от дъжда, на врата си имаше каишка с прикрепена бележка: "Ако искате приберете го, не можем да се грижим за него." Знам, че имахме уговорка, Николай. Но той е стар и побелял, точно като нас. Не можех да го оставя така. Сега отиваме към нас. Само не се сърди, моля те.
Николай зави зад ъгъла и видя на двайсетина метра пред себе си, под проливния дъжд да стои жена му. В едната ръка държеше чантата с продуктите, а с другата телефона. Тоби се беше свил в краката ѝ. Николай се забърза към тях. Побелелите коси на жена му бяха мокри, а очилата ѝ изпотени. Целуна я по студените бузи, взе торбата с покупките, прегърна я и тримата, под проливния дъжд си тръгнаха за вкъщи."
26 август-световен ден на кучетата ❤️

Естела, насълзиха ми се очите.
Точно тази сутрин приятелка ме помоли да потърсим дом на кафяв женски дратхар, който се е появил на работата на мъжа й и от месец, когато ходи на дежурства, го храни. Милото то.
Световен ден на кучето, а ние сме толкова зли, че ме е срам.

Стига сте ме разревавали в работно време, бе, момичета Честит празник и не, не сме зли! И ние сме тук, все пак... за баланс

Естела, и аз се разревах.

Няма да плачете, момичета ❤
Историята е с хубав край 😘
Гушкайте си любимците и ги целувайте непрестанно, за кратко са с нас ❤

И аз ревнах...Нека за всяко куче се намери точния човек.
А ние днес с ММ празнуваме любовта си.

Историята е прекрасна!
И друго си мислех, как този мъж и тази жена са един за друг. Мислят еднакво, гледат в една посока, обичат животните. Прекрасно!

Мен също просълзи историята! ♥️ И пожелавам на всеки да има до себе си човек, който да го подкрепя точно по този начин. И по един Рики или Тоби за прекрасни дълги години, прекарани в разходки... 🥰

Историята съм я чела отдавна. Периодично излиза като повод да се замисли човек колко струва една обич. Всъщност - две. Всеки път ме стяга гърлото дори да е измислена, защото е брутално близо до реалността.

А някои още не сме губили куче и познайте дали не рева при всяка такава история. То е нещо, което дори не успявам да си представя.

Боли, колкото да изгубиш близък човек. Аз все още съм убедена, че Майло е Каду, не съм луда и вярвам в Кучешки живот. ❤

И аз четях в автобуса, подсмърчайки. В такъв случай съм доволна, че съм с маска .
Честит празник на четириногите ни души! Аз без да знам се бях накиприла с тениската с Макс за кураж, че ходих да ми боцнат 2-ра игла.
Хибискус, търсих в Кауфланд приставката -четка за прахосмукачка, но не я намерих. Търсих до прахосмукачките, да не би да е на друго място?

Честит празник на четириногите ни приятели! Естела, прекрасна вдъхновяваща история си споделила!
Къде са кучетата:

Биляна, мъжО каза, че са при моповете, където има резервни гумички, торби за прахосмукачки и консумативи.
Мен в последно време са ми пикливи очите и не чета такива неща, че много се вживявам. Тя историята измислена, ама реалността е къде по-гадна, та..
Нашата бабет е заприличала на културистка, не ще да лепи мазничко, но поне замени ребрата с мускули.

Ахххх Естела ..уникално силна история!❤️ ..Не да се просълзиш,мииииии не знам направо....Де да можеше да живеят като нас,и да остарявахме заедно 🥺
И щом е празник днес,да са ни живи и здрави всички кучовци,и дългиии години да са до нас!🥰