Харесвам работата си и най-вече това, това, че всеки ден се сблъскам с различни житейски съдби.
- Публикувана: 22 авг. 2021, 14:26 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2021, 23:42 ч.
Професията - какво харесвате най-много в нея?
Само юристи и QR специалисти пишат хаха
аз понеже съм QC та затова да попитам..
преди се представях като ОТК
,ама сега имам пълно право на горната абревиатура,че и в американска фирма работя 
за мечтите и желанията.... имах едни идеи, покрай времето в майчинство се заех да ги вкарам в реални граници, четох,учих,квалифицирах се...пробвах самостоятелно да работя,със съдружник също....но не успях да калкулирам достатъчно.Знам ли,може да не му е било времето, или да не съм си намерила нишата....
Аз съм преподавател. Много ми харесва да срещам нови хора, нови групи, нови изисквания, разработвам нови методи и нови програми. Въобще - непрекъснато се развивам. В този смисъл бих се развила в нещо като кол център - да се обуча, после аз да обучавам. Ако може да е пак в някакъв проект, свързан с образованието.
Искам да се върна в училище 
Имам само 2 години педагогически стаж, които не бяха достатъчни да усетя в пълна степен разочарование от професията. Дори в никаква степен не усетих онова, което отвращаваше колегите ми. Контактът с децата беше вълшебство - труд, пот и сълзи имаше в изобилие, но и колко радост и удовлетворение... още помня как две момчета ме извикаха, уж за да свалим топката от дърво на двора. Връщайки се в стаята, намерих всички строени да ме чакат - изпяха ми песен и поне десетминутна сценка по техен собствен сценарий, свързана с общата ни работа. Това беше най-прекрасният подарък за рождения ми ден през целия живот. Как са се събрали целия клас тайно, как са умували каква изненада да спретнат, как да ме изкарат от стаята, за да украсят с балони и да напишат на дъската "Честит рожден ден, госпожице!", писали са сценария, карали са се за главните роли и са се крили да репетират...
Имам само 2 години педагогически стаж, които не бяха достатъчни да усетя в пълна степен разочарование от професията. Дори в никаква степен не усетих онова, което отвращаваше колегите ми. Контактът с децата беше вълшебство - труд, пот и сълзи имаше в изобилие, но и колко радост и удовлетворение... още помня как две момчета ме извикаха, уж за да свалим топката от дърво на двора. Връщайки се в стаята, намерих всички строени да ме чакат - изпяха ми песен и поне десетминутна сценка по техен собствен сценарий, свързана с общата ни работа. Това беше най-прекрасният подарък за рождения ми ден през целия живот. Как са се събрали целия клас тайно, как са умували каква изненада да спретнат, как да ме изкарат от стаята, за да украсят с балони и да напишат на дъската "Честит рожден ден, госпожице!", писали са сценария, карали са се за главните роли и са се крили да репетират...
Артистична професия, свързана с рисуване, чертане. Среща с различни хора, дори и домовете им. Желанието за красота, уют, заигравка с цветове, светлина, потребностите на хората. Уют, дом. Заплащането докато работех беше добре платено, работех и в чужбина малко. Винаги има нещо ново какво да се научи, материали, материи, нови тенденции. Харесвах си работата и смятам, че бях прилично добра, към доста добра, предвид, че бях търсена. И въпреки това се получава пренасищане и мисля, че спрях на време, а не когато съм изчерпана и започвам да се повтарям. Защото всеки работещ професията ми си има почерк и стил и в един момент прави нещата еднотипни .
Харесвам заплатата, съботата и неделята.
И отпуската.
И отпуската.
Всеки ден научавам нещо ново и това допълва знанията ми постепенно. Обичам да научавам нови неща. Лично смятам, че докато човек не се сблъска с даден казус, няма да е напълно запознат (важи за много от професиите). Като че ли когато съм под напрежение, работя по-добре и по-усилено 
. Свикнала съм да работя сама (в офиса) и не ми трябват други хора (за лаф моабет) , т.е. самодостатъчна съм си и никак не ми пречи.
. Свикнала съм да работя сама (в офиса) и не ми трябват други хора (за лаф моабет) , т.е. самодостатъчна съм си и никак не ми пречи. 
Аз пък предпочитам екипа, от който мога да науча също много, да помогна и да ми помагат. Винаги ми е полезно да чуя друга гледна точка и да почерпя идеи от чуждия опит, когато си "лафим" по работа с колегите. Тогава не ми трябва да се сблъсквам лично с нещо.
Това е също едно от нещата, които харесвам в работата си. Сама бих се чувствала несигурна. Няма как да знам и да мога всичко.
Това е също едно от нещата, които харесвам в работата си. Сама бих се чувствала несигурна. Няма как да знам и да мога всичко.
Всичко обичам в професията си, но най-вече пряката работа със студенти (и млади, и стари). Разбирам защо актьорите се пристрастяват към работата си - няма по-зареждащо нещо от доволна публика и няма по-голямо удоволствие от това да научиш някого на нещо и после да видиш как той сам учи други.
Когато чуя коментари от рода, в работата си обичам заплатата и почивните дни, ми става много тъжно за човека. Не мога да си представя какво е да прекарваш толкова часове, всеки божи ден, зает с нещо, което по никакъв начин не те радва, мислейки само колко пари ще вземеш в края на месеца. Животът и така е прекалено кратък, за да го живее човек само през уикендите...
Когато чуя коментари от рода, в работата си обичам заплатата и почивните дни, ми става много тъжно за човека. Не мога да си представя какво е да прекарваш толкова часове, всеки божи ден, зает с нещо, което по никакъв начин не те радва, мислейки само колко пари ще вземеш в края на месеца. Животът и така е прекалено кратък, за да го живее човек само през уикендите...
Скрит текст:
Когато чуя коментари от рода, в работата си обичам заплатата и почивните дни, ми става много тъжно за човека. Не мога да си представя какво е да прекарваш толкова часове, всеки божи ден, зает с нещо, което по никакъв начин не те радва, мислейки само колко пари ще вземеш в края на месеца. Животът и така е прекалено кратък, за да го живее човек само през уикендите...Всичко обичам в професията си, но най-вече пряката работа със студенти (и млади, и стари). Разбирам защо актьорите се пристрастяват към работата си - няма по-зареждащо нещо от доволна публика и няма по-голямо удоволствие от това да научиш някого на нещо и после да видиш как той сам учи други.
Наистина трудно можеш да си го представиш, защото обекта ти на съжаления не мисли за парите, които ще вземе, а за тези които на него ще му вземат. За да ги преразпределят към други, които нищо не са произвели, но искат и те да ядат, божии птички.
Който знае и може нещо - прави го. Който не може - учи другите как се прави.
Всъщност е невъзможно да научиш някого на нещо, ако сам не можеш да го правиш. Най-добрият начин да станеш експерт в дадена работа е да започнеш да обучаваш други как да я вършат.
Не всяко производство може да се пипне и претегли. Ценността на "продукта" на дадена работа не се измерва винаги във видим физически обем.
Не всяко производство може да се пипне и претегли. Ценността на "продукта" на дадена работа не се измерва винаги във видим физически обем.
Със сигурност заплатата е важна, няма какво да се лъжем. Хората с по-висока заплата имат по-добро самочувствие най-малкото, защото в очите на околните изглеждат по-добре оценени и успешни. Това извън чистото разполагане с повече пари като възможности за задоволяване на повече нужди.
Никъде не съм казала, че съжалявам някого, защото получавал добри пари...
Смятам, че когато някой напише, че харесва само почивните дни, това означава, че не понася работата си. Нищо в самата работа не му харесва - само отсъствието й. За мен това е тъжен живот, каквито и пари да получаваш. Мисля, че повечето от хората, които харесват работата си предимно заради стандарта, който им осигурява, са избрали точно тази работа и продължават да я вършат и заради много други неща - хората, с които работят, моментите на удовлетворение от свършена задача, която никой друг не може да свърши, усещането, че владееш това, което правиш, до съвършенство, съзнанието, че нещо си постигнал. Има много дребни и големи моменти на радост, дори ако по принцип професията ти не ти е някаква голяма любов или мечта. Ако няма такива, изобщо, пет дни в седмицата, петдесетина седмици в годината, години наред - ми тъжно е, да, не е ли?
Смятам, че когато някой напише, че харесва само почивните дни, това означава, че не понася работата си. Нищо в самата работа не му харесва - само отсъствието й. За мен това е тъжен живот, каквито и пари да получаваш. Мисля, че повечето от хората, които харесват работата си предимно заради стандарта, който им осигурява, са избрали точно тази работа и продължават да я вършат и заради много други неща - хората, с които работят, моментите на удовлетворение от свършена задача, която никой друг не може да свърши, усещането, че владееш това, което правиш, до съвършенство, съзнанието, че нещо си постигнал. Има много дребни и големи моменти на радост, дори ако по принцип професията ти не ти е някаква голяма любов или мечта. Ако няма такива, изобщо, пет дни в седмицата, петдесетина седмици в годината, години наред - ми тъжно е, да, не е ли?