Професията - какво харесвате най-много в нея?

  • 6 012
  • 82
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 51 029
На теория горе-долу бива, ама в реалността кой знае колко му е отредено на човек и дали ще доживее тези 10 години, та чак след тях да чака така заветното "щастие". А нали казват, че щастието било в пътя, а не в целта.
Така, че и аз като 'ianajar' се радвам на професия, която ми дава поводи за радост и чувство на удовлетвореност, наред и с ядовете де, и тях ги има. И на мен ми е " тъжно" за хора, които не харесват нищо в професията си, освен парите и почивката, била съм там и е гадно. Пожелавам на всеки на работното си място да има повод за усмивка е-ж-е-д-н-е-в-н-о!

Е, ако човек е на 25-30 е нормално да се надява да доживее още десет години Wink Вярно, случват се гафове, ама ако от тази вероятност се водим никой нищо няма да планира. Ти например ще родиш ли деца, ако не вярваш, че ще живееш още десет години?

Щастието е в пътя, много вярно. И аз съм го казвала - животът е това, което ни се случва докато планираме бъдещето (не е мое, плагиатствам, просто го казвам често). Но понякога може да стиснеш зъби по част от пътя за да стъпиш после на хубав такъв. Все пак говорим за малка отсечка изровен български път докато стъпиш на немската магистрала. 

Това, да не харесваш чак НИЩО в работата си е много краен вариант. Нямах предвид това, а просто да работиш нещо, което не те кефи и "не е твоето". Пък то ясно, че ще има и хубави моменти и просто безлични най-вече, но няма да е "плач и скърцане със зъби", както пише в Библията.

Всъщност сега, когато съм безработна, съм си перманентно нахилена. Готино е. Не съм дейна натура, която се спихва ако не работи. Точно обратното е при мен. Пък и то работа, колкото да те държи в тонус, си има винаги даже и да не работи човек. Я колко контейнери има да се обикалят всеки ден в квартала Simple Smile

# 76
  • Мнения: 62
На 20 години ми харесваха едни неща, на 30 бяха други. На 40 направих 180 градусов завой и си смених попрището напълно. Работих във финансовия сектор докато следвах. Изведнъж ме стегна шапката и заминах за чужбина да уча роботика. Там обаче интеграцията беше трудна и се върнах тук. Реших че ще се занимавам с някакво IT просто защото парите бяха там. Изкарах няколко курса и започнах в една от по-големите outsourcing фирми. Бях в този бранш 10 години като през това научих и израстнах много. Впоследствие се задомих, вижданията отново ми се промениха. Започнах работа на семейни начела във фирмата на жената, обаче Ковид пре*ба яко схемата и се озовахме на борсата. Закрепихме положението и аз се захванах със собствен бизнес. През всичките години и през цялото време съм правел това което съм чувствал за правилно. Важното е като легнеш и да можеш да спиш спокойно. А иначе има една приказка дето навремето нашите я разказваха - здраве с пари не се купува. Гледайте си вътрешното спокойствие и к*р за работодателя ако не ви оценява.

# 77
  • Мнения: 7 733
била съм без работа,ама чак да не работя не ми се е случвало Laughing
нека да поясня- между бизнеса на ММ,къща и деца,не ми се събира нито ден бездействие
и съм се чувствала полезна, и работа съм отхвърляла, и не съм се застоявала ...
мен само от това ме е страх- да не се почувствам извън контекста,докаато съм безработна, да не загубя ритъма

но, ако ще работя нещо,кото ще ми спихва настроението и пили нервите, разбира се не бих ...
да не изпадаме в крайности-и двата полюса са изключения,но масово хората с в средата...

# 78
  • Мнения: 296
Цитат на: Черна станция link=topic

... Ти например ще родиш ли деца, ако не вярваш, че ще живееш още десет години?...
...Това, да не харесваш чак НИЩО в работата си е много краен вариант. Нямах предвид това, а просто да работиш нещо, което не те кефи и "не е твоето". Пък то ясно, че ще има и хубави моменти и просто безлични най-вече...
[/quote]
Е, хайде, щом е редуване на едните и другите моменти, а и не е чак толкова лоша картината, влизам в положение и бих могла да разбера някого. Обаче аз, лично аз, не бих приела нито съветвала за такава "сделка с дявола".
На въпроса за децата. Ако знаех колко ще живея, ама там е проблема, че не знам. Създавайки деца поемам съзнателния риск утре вече да ме няма. Такова ми е мисленето и в доста други сфери - работа, забавление...

# 79
  • Мнения: 51 029
Ако знаех колко ще живея, ама там е проблема, че не знам. Създавайки деца поемам съзнателния риск утре вече да ме няма. Такова ми е мисленето и в доста други сфери - работа, забавление...

Именно.

# 80
  • Мнения: 11 137
Винаги знаете колко пари имате, но никога не знаете колко време ви остава.

# 81
  • Мнения: 51 029
Винаги знаете колко пари имате, но никога не знаете колко време ви остава.

Добре казано, макар и не съвсем вярно. Често човек има представя някаква за парите си, но точно колко са разбира когато кешира чак Wink Но поне има идея за количеството, докато животът е божа работа.

# 82
  • София
  • Мнения: 25 882
Предполагам, че хората около мен смятат работата ми за скучна, обаче изобщо не е така. 😀
Аз съм държавен служител и се занимавам с обслужване на граждани. Знам какво е мнението на хората, разбирам ги и аз върша неща като гражданин и е страшна мъка. Смея да твърдя обаче, че ние си вършим много добре работата и винаги се опитваме да помогнем. Трудно се работи с хора, но пък точно това е интересното. Непрекъснато възникват някакви казуси или се случва нещо. Колегите също много си ги харесвам, е заплатата- не, но за сега, благодарение на ММ мога да си позволя да остана там. От 1 г съм си вкъщи- бременност и бебе и отсега ми се връща на работа. 😀

Общи условия

Активация на акаунт