Как да спася себе си от... себе си

Не съм чела, предишни коментари, затова вероятно ще повторя някои от тях, но ...

Знам как се чувстваш, защото съм го изпитвала на гърба си и не вярвам да има майка, която не е.
Истинската причина е, че се опитваш твърде много да контролираш нещата, неща, които дори не са толкова важни. Например хранене, излизане, режима на детето. Остави ги да се развиват малко джаста- праста. Както дойде. За известно време. Почини си от това препускане от точка в точка. Просто спри да се грижиш и обичай

А чувството за вина, ще те съпровожда почти винаги. Това показва, че те е грижа, обмисляш нещата и си чувствителна към емоциите и желанията на детето. Но и често бъркаш желания и нужди. Желанията можеш спокойно да пренебрегваш. Дори да плаче, детето няма да стане нещастен възрастен, но нуждата да е нахранен, обичан, на топло и сигурно е много важно да бъде задоволена.  

Ще се справиш!

Виж тази смешна статия

Привет, имам младеж на същата възраст и въпреки, че нямам твоят здравословен проблем те разбирам много добре.
Аз също се оправям сама от както завърших и бях много активна преди да родя. Винаги правех нещо и имах планове, бях постоянно в действие и всичко зависеше само от мен.
Малкият се роди и аз си останах вкъщи и това е ужасно. Още по-ужасно е като добавим тази пандемия и не излизанетп никъде. Ние майките се превръщаме в затворници на собствената си любов към децата. Плюс, че като имаш дете се променяш и една част от приятелите се отдалечават и осъзнаваш, че няма с кого да си кажеш пет приказки, които да не са за памперси.
На мен също не ми помагат и малкият не е оставаш без мен и за един час, ние сме сиамски близнаци. Да, ама аз съм човек на 30 години,които има нужда от време за себе си и така човек изпатква.
Затова реших да се консултирам с психолог и веднъж седмично просто си говорим за мен. Помогна ми и също така ми помогна да си наредя приоритетите. В момента предпочитам да играя с малкия пред това да чистя и гледам да не се стресирам много. Чистене ще има цял жовот, а той утре ще порасне. Моят съвет е да си намериш начин да отделиш време за себе си като личност, за някакво личностно развитие, защото съм сигурна че активен човек като теб се чувства изостанал и затъпял в момента и това много предразполага към изнервеност.

Здравейте! Искрено Ви съчувствам и Ви разбирам. И аз минах през подобен период.
Ако имате финансова възможност се възползвайте от услугите на детегледачка. Ако не от свекъра и свекървата. Като за начало отидете при тях за няколко дни, но оставете грижите за детето на тях, а Вие бъдете наблюдател. Е естествено детето като Ви потърси, не се правете, че не го виждате и чувате. След това просто го оставяйте - колкото и да са разсеяни, едва ли е по - зле от майка, която крещи на детето си.
Ако това положение продължи така - ще се отрази и на отношенията със съпругът Ви!
Успех!

И моите двама калпазани са лепенки. Само да седна някъде и да не съм в движение някой от тях, или и двамата идва и сяда върху мен, ръчка ме с лакът в ребрата, подпира ми се на гърдите, удря ме в корема и т.н. В тези моменти се задушавам, буквално не ми стига въздух.
Но е факт, че когато съм изнервена и стане горепосоченото - избухвам, викам, хвърлям... Когато съм "дзен" и съм спокойна - първо не ми се качват на главата, второ - дори и да го направят, мога спокойно да ги пренасоча и да обясня, че ми е неприятно...
Много, много е важно мама да е спококойна, за да са спокойни и те...

Тони, струва ми се, че имаш нереалистични очаквания към детето - не са много малчовците, които на тази възраст се заиграват сами, пък и продължително - повече от 15 минути. Повечето искат да са до мама или да играят с мама. Ако можеш да включиш част от домакинските задължения под формата на игра /да готвите, да простирате заедно/ - добре. Ако не - зарязваш и гледаш да ги претупаш, когато таткото е "на смяна" с детето. Лошото е, че има период, в който децата искат мама и никой друг - отминава.

Може би ако не очакваш тихо, кротко, неангажиращо дете, което си спазва режима и се пази чисто, ще ти бъде по-лесно да го приемеш и да  не истерясваш. На мен ми отне доста време преди да престана да се вбесявам, когато прибирайки се вкъщи, намирах стаята на 8-9 годишната си дъщеря на вили и могили. Обяснявах, прибирах я от игра, за да оправи, виках- безуспешно.  В даден момент престанах да имам очаквания и се кротнах. Някак си постепенно нещата се подредиха и сега е изключително подреден и организиран човек.
А да, и повечето деца стават рано - около 6. Радвай се ако не е между 5 и 6.  Престават, когато дойде време да стават рано за училище - тогава не можеш да ги събудиш.

Според мен нервите, крещенето, писъците ви са следствие от щитовидната жлеза.Аз самата преди години имах хиперактивна щитовидна жлеза и се лекувах близо година и всичко това ми е познато.Заболяването ви не е безобидно, обърнете си внимание и постепенно нещата ще се оправят.Тук във форума има тема за ЩЗ, може да пишете там, да си публикувате и изследванията  и да получите адекватни съвети.Успех!

Ривотрил ми беше назначен за епилепсия и не съм чула да се пие за депресия. Може би Деанксит?
Тони, дали са ти вече достатъчно добри съвети. Лекувай щитовидната, поговори с психолог за тези избухвания. Имай повече доверие на свекърите и не се стреми всичко да е перфектно. Какво като детето не си изяжда всичко? Няма смисъл да го тъпчеш насила. Минали са две тежки години, остава още една. След третата година, както ти казаха, почват да разбират много повече. Намери си хобита и нов кръг от познати.

И аз съм като теб. И аз искам да се променя.
Прочети историята ми.

Лош човек, лоша майка, лоша съпруга ..

Здравейте! Моля ви за съвет, защото не знам какво да правя. Майка съм на 6 месечно момченце. Той е моето всичко. Проблема е, че не съм добре с нервите. До сега се търпях, но след нещата които направих свързани с детето.. вече не се издържам. Аз съм пълен боклук, развалина, едно голямо нищо. Не знам от къде да започна. Проблема ми се корени в детството. Още като мама е била бременна с мен сме изяли един шамар.
"Баща" ми тази непозната за мен дума, той е виновен за всичко. Имам сестра 5 години по - малка от мен и с нея сме ставали свидетели на незабравими случки.
Така. Живеели сме в град точно преди да се родя и нашия дядо е набил бабата и заради нея, за да не я бие се връщаме на село. Кавги и бой постоянно. Баща ми и дядо ми са се сбивали пред очите ни сумати пъти. Нашата къща беше ад. Винаги и двамата пияни. Къщата е на 2 етажа. Долу едното пиянде, горе другото.
Когато сестра ми е била на има няма месец, пак бой м/у баща и син и дядото е искал да удари сина си със един дървен стол, но удара е понесла майка ми. Точно до окото, още има белег. Можеше да я няма днес и сестра ми никога да не я знае, аз също. Постоянно псувни, кавги. Никога не сме имали спокоен ден. Мама е изяла шамар заради това, че в нашия магазин, който отдавна фалира е свършил сапунът и то с дете в ръце, макар и на братовчедка ми. Бой заради уиски, заради това, че докато шофира се е изгубил и тн. Дядото и бабата все ни гонеха от къщата, но нашия не мърда. Веднъж той като беше в чужбина, дядото се напил до кирка и търси бабата, тя се скрила. Аз да съм била на 8-10 г. И този се лепи на вратата и вика ,ако бабата не излезе, идвам с брадва. И така посред нощ ние трите избягахме през прозореца у комшии. Веднъж сме в селото на мама и получаваме обаждане, че мъжете се бият. Тръгваме у дома и какво да видим, плочите в кръв. Сбили са се и синът не правил нищо, само казвал на баща си "удряй". Посинял, посред нощ му хрумва да иде да го бие, пак бой, пак, пак и пак.. Удрял си е главата по стените заради политическа партия. Той дъжи на такива неща, било то футбол, музика. Всяка вечер се напиваше и като го чувахме по стъпалата, че идва апетита ни ставаше на нула. Пускаше музиката докрай, караше ни да играм. Ние искахме да спим, той постояно гледа за какво да се заяде. Лепи се и той на вратата ни и пее или псува. Не го интересува, че ставам в 4 за работа и сестра ми на училище. Нервни кризи съм имала колкото щеш. На 18 ми откриха фиброаденом и ме оперираха. Бях в болница и този ми звъни в 3 през нощта и ми пуска музика. Хаха. Ругаел ни е пред хората. А баща му също се е държал зле с него като малък. Миналата година бяхме на почивка и там се случи така , че таткото каза "какво пък сте преживели". Добре, че бях бременна и се сдържах.
Не мога да забравя миналото. Почти всяка вечер ги сънувам.Няма да разказвам всички караници, защото ще ми трябва книга. Проблема ми в момента е, че след всички тези преживени неща аз не съм нормална. Псувам в къщи, викам, крещя. По мъжа си постоянно. Не знам как ме търпи. Имам един такъв характер, че никога не бих исла да общувам с човек, като мен. И най - тежко ми е, че не се сдържам пред детенцето ми. Обожавам го, но той е много трудно бебе. Нормално на кого да прилича. Случвало се е да го друсам и тн. Защото изнервя ли се и край. Тази сутрин се събуди два часа по-рано и аз го оставих сам да плаче 20-25 мин. После взех да го псувам.. Малкото ми детенце. Когато го правя изпитвам едно такова чувство.. Сякаш не го ругая него, а така наказвам себе си. Знам 100% , че ще съжелявам, но гневът е тоолкова силен.. Моля ви дайте ми съвет как да стана нормален човек, защото последното нещо, което искам е детето ми да отрасне като мен.

Психолог и невролог. Това е наследствено, не просто “характер”, а проблеми с нервната система. Вероятно се регулира с лекарства. Отделно психическото здраве- такъв човек има нужда от сигурност, мниго любов, много самочувствие…
Фактът, че пишеш и виждаш проблема поне когато си “охладена”, е едно чудесно начало. В името на детето започни с едно от двете- докошкото знам в болница Иван Рилски са най-добритр невролози.
И аз нося наследствено проблеми с нервите, но в моя род само крещене и нервни движения, няма насилие физическо поне. Пак не се понасям на моменти де.

Newmomy имаш нужда от различни модели. Трудно детсво са ти дали, не си имала избор, но щом искаш да промениш нещата, значи си адекватен човек, въпреки всичко.

Имай предвид, че онези хора, също са жертви, на глуспостта, гените, страха или насилието....или кой знае какво, ти си знаеш, но никой не се държи така по избор. Можеш да прекъснеш този кръг

Така си дресирана да се държиш и нямаш адекватни стратегии за справяне с тревожността, яда, стреса, защото си виждала само този начин

Гледай филми или предавания за възпитаване на деца, движи  повече с "нормални" семейства и се учи от тях и работи с психолог!

Много ще ти е трудно, но ще се справиш! Любовта е много силна мотивация за всичко

Имай предвид, че всички родители полудяват и се държат лошо понякога

Да добавя и спорт... някакво бягане, изтощително кардио могат да помогнат, а могат и да влошат нещата, но си струва да пробваш...

Случая не е за невролог. Психиатър за проверка - има ли следродилна депресия или наследство от родителски модел на поведение.
   Някога бях чела, че деца на нервни родители израстват .....(не се сещам в момента думата).
  Трябва много работа с психолози(ако намери читав), търсене и четене на литература. Всичко свързано с много пари и време. А не съм сигурна с това бебе- от къде ще ги намери.
   По скоро самоосъзнаване - сама се опитай да си наложиш спирачки. Като се усетиш, че нещо те дразни ....- Аз в тази ситуация без лекарства не можах да се справя. Трябва ти добър психиатър и дисциплина да си пиеш редовно хапчетата.

Пийте си хапчетата, няма лошо. Но ако не се работи върху проблема, хапчетата няма да помогнат. Само замаскирват проблема. За мен жената е в труден период, което е съвсем нормално. Изтрещява се, това е положението. Но е в реда на нещата и минава, период е.

Newmommy, според мен много задълбаваш в миналото. Имала си травмиращо детство, сега гледай напред. Консултирай се с психоаналитик, намери кой да ти помага за детето. Намери си хобита. Не псувай мъжа си и сдържа подобни изблици като цяло, защото рискуваш да го загубиш. Похвално е, че осъзнаваш че имаш проблем и търсиш промяна. Консултирай се със специалист, той ще прецени трябва ли да пиеш нещо за нервите. И най-важното: никога повече не друсай бебето. Това може да доведе до необратими последици. Прочети за синдрома на раздрусаното бебе. По-добре го остави в кошарата да пореве 5 мин., а ти хапни малко шоколад или каквото искаш, вземи душ, но в никакъв случай не го раздрусвай.

Atamagaokashii съветът да се сдържа е много хубав и полезен, но абсолютно не приложим...
Пиша го като някой, който полага нечовешки усилия да се "сдържа", но ако проработи 1 път, 99 не става и избухваш - пада ти пердето, чувсташ как някой друг хваща кормилото в главата ти и действа. Като пожара изгори, стоиш с последиците пред себе си, потънал в пепелта и се чудиш как, подягодите, стана това?!?

За помощ от психолог и психиатър съм. Лично ходя на психолог от 1 година и напредвам, но много бавно... Няма как характер и травми, трупани и отглежадни 30тина години да изчезнат с магическа пръчица... Всъщност, се надявам да я намеря тая пръчица всеки ден, но още не съм успяла... Като стане - ще ви пиша

То е ясно, че няма как изведнъж да почне да се сдържа, трябва си време и за да подейства терапия и изобщо психологът да може да си свърши работата. Мен от всичко написано ме стресна най-много друсането и псуването на бебето. Затова да го оставя на някого като усети, че изпушва, опасно си е това. А и псуването... Това детенце като расте с майка, която по цял ден крещи и псува, какво друго да се очаква от него? Отидеш на детската площадка и гледаш 5-6 годишни псуват като каруцари. Затова авторката на поста, ако не иска детето й да продължи този модел и да има нейното детство, трябва да вземе много спешни мерки. Смяна на средата, ако няма кой да й помага, да даде детето на ясла, докато малко си посъбере нервите.