Споделено родителство

Последна грижа ми е да осъзнавам каквото и да е. Ти винаги изливаш само злоба към всяка разведена жена с деца. Доста е досадно. Самата ти опит нямаш, че да ми налееш акъл Внуците са внуци, а не деца. Може да си се борила за правата на сина си, но това само доказва, че си типична свкърва и нищо друго.

Нищо не знаеш за мен и никога няма да разбереш с този капацитет, който си носиш, за какво става дума в моите включвания по темите.
Ти, явно си против споделеното родителство, ами разбираемо е, не е за всеки!

Напротив, много съм за, но в БГ скоро няма да се случи поради невъзможността на българите да спазват правила и норми. Много има да минем дотам.

Докато някои си мислят, че никога няма да се случи, хората си живеят с децата в Споделено родителство в БГ и си отглеждат щастливи деца.

Някяои бащи въобще не стават за родителство. Те затова се и развеждат, за да нямат ангажименти. Такъв как да го караш насила да си взема детето?!! Оставяш го намира, че ти писва! И си поемаш всичко сама!

  Случва се и то вече доста семейства така си гледат децата без да са правили предварително споразумение или уговорка, че ще е така. Всичко си е до хората, както и преди това писах, много е важно наистина и жената да не тръгне с рогата още от началото, колкото и гневна и огорчена да е. Ако бащата не става, ако детето ми няма да се чувства ок така,аз никога нямаше да си помисля за такова нещо,нямаше насила да си натрапвам детето. Какво ще стане никой неможе да знае,това което знам и виждам е ,че и той обича детето и с радост прие предложението ми. Импулсивен е ,прави глупости за които след 1 час вече съжалява и се чуди защо е казал или направил нещо. На всеки се е случвало. Когато има и странични хора и то близки да ти пълнят главата с глупости стават такива неща. За мен и майката и бащата са по равно родители, не говоря само в моя случай, не съм си помисляла да взема правата, че да имало контрол от моя страна. Вероятно при мен оказва влияние върху мисленето ми и факта,че съм отгледана от баща ми и знам колко любов и грижа и те могат да дават на децата си. Пак казвам до човек е,до мислене. За мен най-важното е детето ми да е щастливо, това си повтарях за да не се подам на гнева и емоциите си и да взема решение за което щях да съжалявам. Знам какво е да живееш без един родител,тази болка на детето си няма да я причиня. Жалко е как има и мъже и жени ,които за да се накажат един друг си жертват детето. Около мен виждам и от двата случая и между тях  деца, които не са виновни за нищо ,а отнасят всичко.

И някои майки не стават. Иначе да. А бащите, които не стават вдигат обикновено вой до небето как някой не им дава децата и какви други неща ужасно им пречат да си ги гледат. На крива ракета, нали...
Затова ако и двамата родители искат да се грижат е страхотна идея да си делят времето и грижите. Ама колко често става така...

Две близки до нас семейства си гледат децата по този начин. Едните живеят в София, а другите са във Франция. И в двете семейства, двамата родители са финансово добре - уредени отделни жилища и автомобили и сносни доходи. И при двете двойки детето седи една седмица при единия, следващата при другия. Родителя, който е на ред вози детето нагоре надолу, на училище, уроци, рожденни дни и всички други мероприятия. Накрая на седмицата кара детето до дома на другия и цикъла се повтаря. За празници, почивки,  рожденни дни или други специални случаи се уговарят или редуват кой да вземе детето. Не е перфектно със сигурност, но ако и двамата родители си обичат детето и полагат грижи и внимание, детето може да е щастливо и да приеме този начин на живот.

При едната двойка, родителите се разбират перфектно, приятели са, еднакво посветени и грижливи и са постигнали завидна хармония и идилия в рутинните подхвърляния на детето и  жунглиране на всички ангажименти. Ходят заедно на представленията, в които то участва... изобщо, много добре се справят и поне отстрани изглежда, че детето е много щастливо. Другата двойка е по-млада, с по-малко дете, не се разбират толкова добре, държат си още гнева един спрямо друг и на тях им е по-трудно. Случва се единия да говори лошо срещу другия пред детето, или то да става свидетел на разни кавги. Като цяло е по-сложна ситуацията при тях. Но и двамата са посветени и много добре се грижат. Иначе съда приема такива споразумения, по-важното е родителите какви са и какви са им отношенията на ниво ежедневие и грижа.

Говоренето срещу другия няма общо със споделеното родителство. Но е по-балансирано - и двамата имат равни възможности да го правят

Вярвате или не в моя случай е факт. Понеже в днешно време все по- често се слува хората да се разделят, ми се иска да вярвам, че го правят интилигентно.

Вярвам и завиждам Децата като са по-големи е много по-лесна логистиката къде да са, с кого и т.н. Затова с по-големи деца има и по-лесен начин да се сподели родителство. Но най-важното е да има правила и за двамата родители, които да се спазват наистина. Това е предизвикателството.

Споделеното родителство не е от най-добрите за децата, особено ако са малки. Не знам на колко е детенцето ви, но предвид, че при всяка една промяна на обстановката на малките деца им се мени режима и не им се отразява добре, не е за
Дори и при големи деца не е ок, защото детето тъкмо може да има уговорка с деца, а да трябва да е на другия край на града с баща си. На две места учебници, размъкване на всичко в две посоки през седмица или две при единия - две при другия. Разбира се, когато е голямо детето и не му е проблем ако баща му е толкова загрижен и грижовен към детето и то само има огромно желание да бъде в такъв режим.
По-неприятното е ако правата са споделени, не се дължи издръжка според споразумението, но единия е решил, че няма нужда от детето, защото не плаща издръжка, а преди това се е напъвал и правата да отнема.
Хора всякакви, повечето без ясна представа какво причиняват на децата си.
Мое лично мнение е да е при единия родител, обикновено майката, и без това бащите нямат огромното желание да гледат, просто се напъват, за да създават излишни притеснения в живота на бившите си.
Ако е при вас, а се вижда с баща си и извън режима, когато детето пожелае, всичко е наред. Ако бащата има разум и мисли за детето си, ще е винаги до него, когато пожелае, че има и бащи които "искат", но не вземат децата си, когато поискат да се видят с баща си, а искат да ги вземат когато им е удобно извън режим, че в режим може да са решили да ходят по дискотеки.
Истории много, но според мен не е добро решение за детето споделеното родителство.

Не съм съгласна с последното, при един развод споделеното родителство е най-удачният вариант.
Иначе бащата се превръща във второстепенна фигура, без възможност да прилага възпитание. Времето, което детето прекарва с бащата не трябва да е по-малко от 30% от общото. Ако бащата е отговорен и има желание за отглеждане, разбира се.

То и когато са големи, пак не е подходящо според мен, защото всеки човек повече или по-малко има нужда от стабилност, от дом. Кажете ми дете, което е 1 седмица при майка си, 1 при баща си - къде живее всъщност? Няма да коментирам при майка си или при баща си трябва да е, знаете ми мнението Иначе с издръжката се решава още по-лесно въпроса - вписва се в решението, после не се плаща и готово

Player, как ще се приложи това, ако и двамата родители са читави и държат да са по равно време с детето?