Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Не мога да се справя с децата си

  • 6 364
  • 251
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 771
Аз не бих изхвърлила играчките, не обичам да разхищавам. Занасям ги в някой шкаф и заключвам. Видя ли прогрес, връщам. Глупавите на пръв поглед правила като подреждане на обувки и играчки, са подготовка за спазване на сериозни правила, от които понякога зависи живота ни. Чакането на опашка си е отново спазване на правило. Ще се нерви и тръшка няколко пъти и после ще се научи, че всеки трябва да си чака реда. На някои хора може да им е банално, но днес ти е нервно да чакаш на опашка, утре взимаш книжка и отнемаш предимство, щото къв е тоя отсреща, че да му даваш предимство. "Иначе какво" на 8-годишна възраст е прелюдия към злощастния манталитет "ти ли шъ ми кажеш на мене". Мисля, че навреме й е светнала червената лампичка на авторката. Всичко е в нейни ръце и тези на мъжа й.

Последна редакция: нд, 12 сеп 2021, 22:47 от Atamagaokashii

# 151
  • София
  • Мнения: 855
Мисля, че е още рано да кажа има ли ефект. Промяната в мен и ММ е на лице, само времето ще покаже дали той ще устои наистина. Аз за себе аи разбрах, че не трябва да отстъпвам. Днес бяхме категорични, а те - изпълнителни. Но не бързам да се радвам.
Относно играчките - имам вдни големи кутии над секцията, в които демонстративно качвах неприбрани играчки и стояха там с месеци. Това не ги стимулираше да си ги прибират, но поне намали бъркотията, тъй като кутиите се пръскаха по шевовете. Лошото е, че синът ми порасна и може да ги сваля сам. Още едно доказателство, че не зачита авторитета ми.
Основното, с което ми помогнахте, е да си дам сметка колко далеч съм била от "златната среда" и да, аз наистина смятах, че вината и отговорността са изцяло мои.Angry

# 152
  • Мнения: 7 866
Вината и отговорността за нещата, които искаш ТИ да постигнеш, си е твоя, да.

Последна редакция: пн, 13 сеп 2021, 12:45 от celika

# 153
  • София
  • Мнения: 55 196
Много успешно един или повече хора са ти внушили, че са твои. А ако отговорността и вината са твои, значи не са техни.

# 154
  • София
  • Мнения: 30 981
Когато аз искам да направя нещо за себе си, е едно.
Обаче когато има 3 деца в картинката, отговорността определено не е само на майка им.

# 155
  • София
  • Мнения: 13 650
Ето го резултатът от случая, в който 'не се правих на Господ" и с меко убеждаване си мислех, че ще достигнем до добър резултат. За съжаление детето дълго и болезнено разбираше последиците от немиенето на зъбите. Сега ако чуя 'ох, не ми се мият зъбите" е достатъчно само да попитам тихо "а кариес искаш ли да имаш" и вече чувам как четката стърже по зъбите му в банята. По-добре да съм  'чудовище, което се мисли за Господ" в краткосрочен период, отколкото да гледам как детето се мъчи в дългосрочен.
В случая имат значение и други фактори. Състоянието на зъбите , поне според мен, в значителна степен се наследява,  влияние има и начинът на хранене.
В първото ми семейство аз и баща ми имаме относително здрави зъби, без някакви големи ремонти, докато брат ми и майка ми са ужас (майка ми беше зъболекарка, та грижа не ни е липсвала). Свеки също беше зъболекарка, което не пречи на ММ вече да няма жив зъб в устата си.
Като малки ни даваха флуорид в у-ще, въпреки че по-късно прочетох, че на Запад вече е бил отречен, поради вредата му за друго, не помня какво. Но за зъбите определено има добро влияние.
Иначе съм напълно съгласна с твоя подход, и аз не смятам, че дете над бебешката възраст е редно да ми се качва на главата и да танцува там - нито мое, нито чуждо

Последна редакция: пн, 13 сеп 2021, 11:06 от Cuckoo

# 156
  • София
  • Мнения: 30 981
На моят син млечните зъби бяха някакъв ужас! Два пъти сме ги правили с пълна упойка. Преди това минахме през 5 зъболекаря и никой не можа да даде определено становище защо се е получило така.
Сега мие редовно постояните и са добре.

# 157
  • Мнения: 7 866
На моят син млечните зъби бяха някакъв ужас! Два пъти сме ги правили с пълна упойка. Преди това минахме през 5 зъболекаря и никой не можа да даде определено становище защо се е получило така.
Сега мие редовно постояните и са добре.

До колкото знам, някои са по-предразположени към образуване на кариеси. Генетично е.


Когато аз искам да направя нещо за себе си, е едно.
Обаче когато има 3 деца в картинката, отговорността определено не е само на майка им.

На майка им е, защото ТЯ иска да ги направи такива, каквито иска да ги направи. Става въпрос за тяхно поведение, което пречи на нея, а не на обществото. Тя няма задължение да ги променя. Тя просто иска да ги промени.

Последна редакция: пн, 13 сеп 2021, 13:21 от celika

# 158
  • Мнения: 652
По въпроса за играчките- имаше 2 кашона играчки. След като видях, че няма да ги прибира, колкото и да говорех, започнах да скривам постепенно в един шкаф. Останаха 4-5 броя, което ме улесняваше, ако господинът откаже.
Като му омръзнеха, вадех от шкафа, прибирах от извадените.
Абе правят ни на маймуни Smile

За зъбите като беше още в градината мислех, че ги мие. Оказа се, че само си играе да пръска огледалото.
Почти всички млечни бяха в кариеси. Плачеше от зъболекарите. Обясних му,че ще плаче много, ако продължава така. Започна по-старателно, аз започнах проверки за качество. Ако не бяха добре връщах го по няколко пъти.

Порасна детето и реши да послъгва. Ми ли ги, мих ги. Ляга. Пипам четката-суха. Айде сега стани да ги измиеш.
Голямо следене падна. Един път така се смях, вика така няма да се разберем с тия зъби. Тва не е работа цял живот.Ще взема да ги извадя и да мирясам. Баа..си и мързела и чудото.

Сега като колежката дето писа, само да направи физиономия и казвам: А зъболекар искаш ли?

То не е само до играчки и зъби, знам. Но с бавни крачки и никакво отстъпление! Поне сте млади и здрави, че аз съм голямка и с болежки и ми е още по-трудно.

# 159
  • Мнения: 4 278
Играчки не съм хвърляла, но съм казвала, добре, тогава аз ще ги събера, но в такъв случай вече не са ти нужни и тогава аз ще ги подаря на някое дете, което наистина има нужда, защото си няма нито една играчка и си мечтае за кукли или камиончета като твоите. Но моите деца общо взето не създаваха големи проблеми и имаха респект и към двама ни. Обикновено беше достатъчно само да покажа, че съм обидена и на тях им ставаше кофти и се опитваха да покажат, че вече ще бъдат добри.
Не съм готвила никога за някого отделно, няколко години работих на смени, включително и нощни, изобщо не бих си го причинила да готвя по няколко вида ястия. Съобразявах се кой какво не яде, например синът ми като дете не ядеше гъби. Готвех по моя преценка, ако някой реши, че това не му се яде, си прави сандвич или си пържи яйца.

# 160
  • София
  • Мнения: 55 196
За подаряването също не работи. Все едно ти не си подреждаш къщата, разхвърляно ти е, и идва някой (майка ти или баща ти) и ти казва "като не си подреждаш къщата ще ти я взема и ще я дам на някой друг.  Не може чуждите вещи да се използват така, само защото родителят е по-силен в момента и той командва и си е решил, че точно сега трябва играчките да са подредени.
На малките деца може да се каже, че всички играчки трябва да отидат да си спят вкъщи. На по-големите, че е много красиво като са прибрани играчките или няма място да стоят разхвърляни или ако стоят така някой случайно ще стъпи върху играчката и ще я счупи или тя ще се изцапа. Има поне пет други начини. Иначе е все едно си с бухалката образно казано - като не става на моето ще чупя. Ние сме чуваствителни към собствените вещи, а на децата не даваме, все едно те нямат нищо тяхно.

# 161
  • Мнения: 4 278
    Децата винаги се пробват докъде могат да стигнат, затова е по-добре навреме да се поставят граници. И да разберат, че като живеят в това семейство и в обществото като цяло, имат както права, така и задължения.

    # 162
    • София
    • Мнения: 13 650
    Анди, малко прекаляваш с третирането на детето като равноправен още от раждането. Тибетците са казали, че до 10 се държиш като с работник/слуга, което подкрепям.
    Има деца, които на всякакво убеждаване казват "не" и "няма".

    # 163
    • Мнения: 7 866
    Само че, пропускаш, че са казали още и до 5 - господар.

    # 164
    • София
    • Мнения: 13 650
    Само че, пропускаш, че са казали още и до 5 - господар.
    Пропускам каквото е излишно за конкретната ситуация. След 10 ще се уважават, но нека минат и втория етап, а не от царуване да се мине направо на равноправие.
    И отсега е ясно, че майка на 3 няма как да обръща на всяко дете толкова внимание, както майка на 1. Това изобщо не е критика, пази Боже, само констатирам.

    Общи условия

    Активация на акаунт