Защо през 2021 година има още майки, които мислят, че възпитават децата си чрез бой?

  • 19 615
  • 505
  •   1
Отговори
# 315
  • Мнения: 70
Благодаря Ви, колеги Iris04 и Solaris!
Прочели сте ситуацията - мнение #288 и развръзката - мнение #302.
Моля Ви, като родители с принципи и опит, да поучите мен, с изпуснатите нерви в случката, как да не греша повече. Моля Ви, споделете как Вие бихте реагирали в тази “уж измислена” ситуация!
Ще бъде от голяма полза и поука за майки в моя размисъл. Благодаря.

# 316
  • София
  • Мнения: 62 595
Ако едно дете не знае конкретно, а от любопитство го прави, то по-скоро изтърването на нервите ще е мой проблем, а не негов. Навремето си спомням, че бях харесала един кабел, който ставаше идеално за скачане на въже - един тъничък. Горе-долу съм била на годините на малкия ти син. Едва ли му е станало приятно на баща ми, почти не разбрах към онзи момент, че вътре има малки кабелчета, които ще се накъсат и кабелът няма да може да се ползва или може да стане някаква беля. Ще кажеш, какво толкова, един кабел, не е притнер. Можело е навремето да бръкна и в принтера, ако имахме такъв и никой не ми е казвал да не го пипам и да не го ръчкам. Обичах да ръчкам някакви неща и да се опитвам да позная как работят, затова баща ми ме научи на техника на безопасност. По същия начин и ние учихме децата като бяха малки - не заради нещо, което могат да счупят, а да не стане беля с тях самите.

# 317
  • Мнения: 4 408
Децата правят глупости. Основно за мен би било дали в направеното има злонамерен умисъл. Защо е срязан кабелът би бил единственият ми въпрос.

# 318
  • Мнения: 4 518
Аз много обичах да разглобявам всякакви неща. Последно, някъде в 7-8 клас беше, баща ми купи уредба. Съвсем сериозно ме предупреди да си държа далеч отвертките от нея. Ама бях голяма вече и разбирах, ама до тогава що техника е минала през ръцете ми. Когато заживях с ММ, татко му каза - човече, прибери си инструментите, друг път ще ми благодариш. Е ММ след някоя и друга година разбра за какво иде реч и вече си ги крие. Ама пак няма спасение. Наумя ли си, действам. Той после оправя щетите. Никой все още не ме е набил заради тази ми страст.
Дете на 10 според мен трябва да разбира много добре, но това не дава гаранция, че няма да свърши някоя глупост. Последната за която знам от дъщеря ми е, че си е пробвала камъните на прозореца дали са истински кристали. Трябвало не знам какво да се случи и това означавало, че били скъпоценни. А аз тъкмо бях решила, че периода с камъни остана назад в годините.

# 319
  • Пловдив
  • Мнения: 28 156
deskatta - Ти като разглобяваш сглобяваш ли? И то правилно и уредът да работи. Ако не е така се хвалиш с безотговорността си и аз по никакъв начин няма да насърча подобно поведение у мое дете. И да, отминаването на подобно поведение си е насърчение.

# 320
  • Мнения: 4 518
Сглобявам, разбира се. Не винаги сполучливо, но с годините се научих на доста неща. Татко ми отделяше всички неработещи часовници, за да има с какво да "тренирам". Два големи ремонта у дома вече ми минаха през ръцете, така че хич не ми е безотговорно поведението. А като беше баща ми със счупена ръка по време на преместване и ремонт усвоих доста повече неща от работа с отвертка. Първите тръби, които лепи ММ при свеки, аз го учих как става.

# 321
  • Мнения: 25 588
Благодаря Ви, колеги Iris04 и Solaris!
Прочели сте ситуацията - мнение #288 и развръзката - мнение #302.
Моля Ви, като родители с принципи и опит, да поучите мен, с изпуснатите нерви в случката, как да не греша повече. Моля Ви, споделете как Вие бихте реагирали в тази “уж измислена” ситуация!
Ще бъде от голяма полза и поука за майки в моя размисъл. Благодаря.

Впечатли ме най вече не самата ситуация нито изпускането на нервите, а силата на замаха.

# 322
  • Мнения: 1 467
Голяма драма със силата на тоя замах. Та нали майката е отклонила собствената си ръка, за да не нарани детето. За мен това е важно. Действала е импулсивно и в състояние на афект, вероятно по същите причини се е стигнало до травмата,а и ръката й е срещнала твърдата повърхност на масата. Осъзнала е, че не бива така да се удря дете. За това според мен тя сподели случката в темата, няма смисъл от съдене.

# 323
  • Варна
  • Мнения: 14 683
Вариант е да удари себе си, дори да е абстрактно.

# 324
  • София
  • Мнения: 20 883
Впечатли ме най вече не самата ситуация нито изпускането на нервите, а силата на замаха.
Тя е замахнала да удари човек на разстояние, и то вероятно по тялото. За да има ефект, трябва да е с определена сила, която е по-голяма от онази, с която замахваш към твърда повърхност, каквато е масата.
Фините костици на стъпало и ръка се пукат лесно.

# 325
  • Мнения: 70
Поучителна за мен лично тема. Разказах предистория и ситуация, изводи. Как аз и децата ми тогава приемахме случилото се, как се промени поведението ни.
Помолих за съвет от колеги, за пример в техен умерен и възпитателен подход в подобна дилема.
Какво чета.
Детски спомени за любопитство в безпроблемни случки и основни технически познания.
Уплах от замаха на 40-годишна майка, пренасочила агресията си към неодушевен обект.
Нито дума, мнение за 45 дни промяна.
Янтра има моя респект, за личната си позиция. Дори различна и off.
Може би колегите са с по- малки деца.
 Ако продължа да разказвам за кабели, рутери, пароли, мрежи, контакти, игри, инсталации, вируси, видеокарти, пари, коли, дрога….
Ще го спестя като споделени случки, поведение и резултати.
Това, което успях малко да постигна с описаната случка, ми помогна да мина през следващото.

# 326
  • Варна
  • Мнения: 14 683
Негативните емоции на майката рефлектират пряко върху децата. В казуса, майката е наранена.(пряко и косвено).Физическото наказание щеше да е с мимолетен ефект. Те ще помнят страданието  на майката, не опазването на "безценния" принтер.
Вербалните манипулации не са за всеки родител.

# 327
  • София
  • Мнения: 62 595
Може ли да обясниш отново, защото нищо не разбрах! Как на едно място се озоваха кабелите/рутерите с колите/дрогата/парите?
Нещо не ти допада в отговорите и не мога да разбера какво. Доста объркан е последният ти пост, все едно се опитваш да кажеш на всички да си гледат работата, защото нищо не разбират от твоите случки и емоции и подлагат на съмнение качествата ти.

# 328
  • Мнения: 70
Въпросът в заглавието на темата ме провокира да (си) задам въпрос за мой проблем.
Моите мнения търсят съвет. Грешно или работещо е описаното.
Какъв е възпитателния ефект от подобни или други реакции. За други майки и случки.
Как бихте постъпила в моите обувки? Защо? Какво се промени? Как?
Изказвам предположения, че колегите са с по- малки деца.
Описвам проблемите, които съм имала с порастването на моите деца през годините, след споделеното. Без да изпадам в подробности и разводняване.
Andariel, моите индивидуалности не са акцент.
За мен са важни работещите примери за възпитание без агресия.

# 329
  • Мнения: 25 588
Доста особено се изразяваш и честно казано не разбирам почти нищо, но сигурно проблема е в мен.
В историята с удрянето на масата има някакъв драматизъм, който в първия момент не ми се видя достоверен, съжалявам, ако съмнението ми е прозвучало зле.

Считам, че не е редно да се замахва към деца със сила, която стоварена върху твърд предмет ще доведе до описаното дълготрайно нараняване ,защото ако си праснеш така детето ще береш сериозни ядове тъй като можеш да го нараниш лошо.
Хора сме, изпускаме си нервите,  възможно е нечие дете и да е изяло някой и друг шамар, според както е прието в семейството, но обикновено пострадва достойнството на удрящия и/или ударения, а не се стига до физическо нараняване на някой от двамата.

Съжалявам ако мнението ми те засяга по някакъв начин, ако е така, защото не разбрах дали е така, но  постът ти ми звучи като нещо такова.

Общи условия

Активация на акаунт