Всички деца правят напук. Това е част от порастването им. Теория на ума - да успеят да те преметнат и да карат влака. Едно добре развито дете започва да го прави още от бебешка възраст. Оставиш дистанционното на масичката и то на бърза ръка прощъпука към него и го грабне, гледа те в очите и цъка, колкото и да казваш +"не". Дразни ли? Да, дразни. Но иначе няма как да се научи да разчита ума ти. Това не означава, че винаги го оставяш да прави каквото му дойде на ума, но и то много добре разбира кога прекрачва границата още от малко. Родители и деца сме скачени съдове и поне докато са малки имаме почти изцяло контрол върху това как ще се развият, защото те идват на този свят с едни инстикти, определен набор от наследени характеристики (от нас и родителите ни са ги наследили, а не от гората) и нататък са отношения в семейството и как ще е възпитано детето. Едва ли има родител, на когото да не му идва вповече и на моменти едва да издържа, но пак се връща към обичайните отношения. Дори да е характер, да прави напук едно дете не е само да се докаже, а има нещо друго, което се е случило. Никой не прави напук ей така, освен ако не е с някакви поведенчески отклонения. В повечето случаи е предизвикано това правене напук след 3-годишна възраст, а за по-голямо дете съвсем.
Ако счупи принтера ще има обяснения за това колко струва този принтер и какви неща няма да можем да си позволим, за да покрием тази щета.
Ако счупи принтера ще има обяснения за това колко струва този принтер и какви неща няма да можем да си позволим, за да покрием тази щета.
