Магията на изтока - тема 66

Не го гледах целия от край до край, не ме заинтригува, а имах очаквания. Разбира се, като фен на японското кино се радвам, че японски филм получава признание и внимание на световно ниво, но със сигурност има много по-добри от него.

Ако става въпрос за награди на японския кино-фронт, аз бих дала много на филм като Mrs Noisy- филм който на всеки 10 минути от себе си поражда у зрителя толкоз мисли , че биха стигнали поне за 3 страници дори и у най-лаконичните от тях. Това са силните филм, които трябва да се поощряват с награди. Останалото е ширпотреба/ за забава.
Аз съм се замразила с кънки на ледена арена в Нешвил и Торонто едновременно  и  от там директно ще кисна 2 седмици в Талин и после Пекин, скоро няма да се отмръзна - почва пика на сезона, не че до сега смогвах де . Та предимно ще съм на режим да ви чета. В последните 2 страници ми взехте страха на кор-фронта - пълно с ужаси Как да стъпи там виден пацифист, ф-фоб като мен a?! Наплашихте ме мен ветерана.

Сега е моментът и тук е мястото да споделите по-добрите филми на 2021г !

Ще го потърся и аз този филм,интересно ми е какво му харесаха те и какво не му харесахте вие

Още не са излезли всички японски филми от 2021 г. Рано е да давам оценки, защото те излизат на DVD/ Blu-ray шест-седем месеца след премиерата си в Япония, но за мен един от най-добрите и смислени японски филми за 2021 г. беше We Couldn’t Become Adults. Коментирах го есента.
В пъти по-силен, ама на, не е по разказ на Мураками и не са го кичили с отличия от Кан до Лос Анджелис.

А това с търсенето на смисъла на живота или какви мисли предизвиква у теб показаното на екран... Това е заложено в японската филмова индустрия и го има в почти всеки техен сериал или филм.

Аз искам да гледам Slowly,но няма субтитри.Без него няма как да кажа кой японски филм ми е харесал най-много.Ами ако е той????
Ааааа....ще сложа Ронина,за да се оплюмчвам по Текеро

Имам предвит всички ревюта,които казва колко прекрасен,невероятен,емоционален и незнам си какво филм е Drive my car .За мен беше протяжен и скучен.

rossonera, да разбира се  We Couldn’t Become Adults! Тогава и аз го гледах благодарение на твоя коментар ,и  Шо. И много ми хареса!Няколко дни ме държеше това усещане, мисли,но не за смисъла на живота ,усетих някакъв паралел с моето поколение,промените през които минавахме/минаваме!

Tuon, Slowly добре, записвам го в тефтера!Но понеже не съм много паметлива,непременно да споделиш, като го гледаш!

При мен We Couldn’t Become Adults още като го похвали Рос е на таб зараден и си чака реда, може да се прокрадне м/у кънките по някое време идните дни.

Tuon, много силни японски филми тръгнаха през ноември и декември по кината, но ще чакаме.
А за Zun zun!... Той е тв филм/ спешъл на TV Asahi, не е игрален. Може и да не види превод на английски. Не всички спешъли се превеждат.

Шо, защото се мотаеш и забравяш, затова още не си гледала We Couldn't Become Adults.

Ето ти две реклами с господин Ча. Само Наполеон не беше играл...
Тази реклама я пуснаха преди Коледа, но втората е от днес. Прясна, прясна за теб, да му се порадваш, че скоро не си го гледала, а и едва ли ще.
Много го уважавам, но най го обичам като готвач. Най-добрият готвач сред корейските актьори и най-добрият актьор сред корейските готвачи.

Мда, ето и Miyako ga Kyoto ni Yattekita! ще чака, аз когато го бях подхванала ..... а сега ..... ще чака. Но браво на преводача , довърши го и както разбрахме за него тук, дано е и добре със здравето човека.
Видях че ми качили и втория спешъл на Gibo to Musume no Blues 2022-nen Kinga Shinnen Special и снощи от любопитство го отворих. Но какво видях ?! Или аз съм се замразила дълбоко или гледката бе пълна пародия а това е съвсем "негледам" при мен. Рос, чакам ти да се "жертваш". Някакъв "руски анпан" или нещо такова се пече, това видях. Туй с двойника прекалено ми идва особено непосредствено след 7-и епизод на "Нана-сенсея".

Господин Ча го гледам в момента в One Ordinary Day.
Добре се справят и двамата с Kim Soo-Hyun.Но не изглежда толкова добре като в рекламата.
Явно капсулите от втората реклама са направили чудо

В One Ordinary Day визията на г-н Ча беше един път , а и с този дерматит.... , но пък от към игра и двамата бяха страхотни.
Евентуално, тази година ще имаме шанс да го гледаме заедно с още доста любими муцуни в Our Blues.

Show Window: The Queen's House

Gibo to Musume no Blues 2022  го гледах още на 2 януари. Не знам какво те е подразнило, беше си в духа на сериала и макар да не завърши както очаквах, поне този път Такеру се доближи по-близо до целта, която преследва от години. Реално, той изкара целия спешъл, защото този му образ, на пекаря Мугита Акира-сан, за мен е паметен и любим. Смях се от сърце с него и реакциите му.

---

Fight Song - епизод 1

Оказа се точно това, което очаквах, дори в някои сцени ми опънаха нервите с клишетата, но до средата на първи епизод влязоха в японските релси.
Госпожицата си е все същата. Все едно са я изкарали от Кесеннума и са я докарали отново в Токио, ама с лодка, не с шинкансен. Същите жестове и мимики, същите реакции, към които имам тежка алергия. И отново типичните えっと… (ъммм...) или えっ？(какво?), все нещо недоразбрала или не чула добре.

Ще се гледа заради Шотаро, то беше ясно. В началото, като започна с нелепия му опит за самоубийство (композитор в творческа криза) и сцената, в която госпожицата я блъсна мотор на пешеходна пътека, си казах: "Край, отказвам се.", но нещата след това се наредиха.
Никаква голяма драма. Излязохме леко от ситуациите (по японски), без ред сополи и сълзи, без викове и ненормално поведение.
Как да кажа... Кавайй-сериалче, типично японско, без да е нещо невиждано. Има си хубавите моменти, голяма човещинка с нормални човешки взаимоотношения (на това държа изключително много), задължителните за японците поучителни моменти/ сцени и вечните теми за приятелството, семейството - толкова важни за тях, в почти всяка една продукция.

Тази вечер бира от Сапоро с него - кантабилето на Нодаме-то.

Шоши,това е  като за нас.
Как се произнасят 5 японски марки

Не е Гибли,а е Джибури.
Тук и за имената

Muchaburi - епизод 1

Много смях и забава в първи епизод. Това исках. Ще се гледа задължително до финал, всяка сряда.
Мицуки Такахата се завръща с образ толкова близък до любимия на цяла Япония - Кахоко, който я превърна в истинска голяма звезда, а малката Мацуда е прелест, страхотен шачо (шеф, президент на компанията).

А какви кучовци има, хаха, огромни, колкото нашата Кахоко.



Шота е радост. Липсваше ми последните три години на малък екран.

Надниквам тук и какво да видя! Цели 2 песа, не е за вярване

Снощи добре се посмях с тези японски брандове. Голяма забава. Мерси Tuon