Отговори
# 180
  • Мнения: 571
Здравейте,
Пиша ви с молба за съвет.
С мъжа ми сме заедно от четири години, вече сме с бебче и се преместихме в малко селце. Проблема е, че поне две години сме 24-7 заедно и виждам, че в момента ни пречи. Спорим, обвиняваме се к всякаш имаме нетърпимост един към друг. След спор се успокояваме, говориме и подобряваме нещата.. но отново става същото. Обвиняваме се, а буквално спорим за пълни глупости - например, че беше сложим чаша с вода на дивана и аз в тъмното я бутнах/ и започна един спор, че аз съм виновна, аз го обвинявам че това не е маса и т.н… и така скарани седим и гледаме тв.
Предполагам, че проблема е че сме прекалено време заедно, работим хоум офис от две години и двамата. Може и новото място, на което се преместихме е прекалено пусто, приятелите ни са на час път..
Имаме нужда от почивка един от друг, просто да си залипсваме. Надявам се и скоро да започне работа от офис, за да има този вид дишане един от друг.
През уикендите гледаме на излезнеме някъде заедно без бебето, но и дянат усещаме че имаме нужда да бъдем някъде сами със себе си.
Другият проблем за него, е че аз съм дигала тон и съм говорила на въпреки, и двамата се борим за контрола вкъщи. Аз обичам да командвам, а той не обича да е командвам.. Аз съм рязка с молбите си, той казва ‘ всякаш ми заповядваш’ и се дразни.
Приемам и вашите съвети как да се справим

# 181
  • Мнения: 20
Здравейте!Родител съм на 10-годишна госпожица...осиновена на няколко месеца.Неподготвен родител.
В един момент грижовна и обичлива, след малко гневна, обиждаща, хвърляща всичко на ляво и дясно.
Ходим по тънък лед и все внимаваме. Не се ли получи както тя си е направила плана и се започва...Имах такива мечти за нея и нас, а сега просто го караме ден за ден.
Минават ми различни мисли: Хиперактивна, кофти характер или лошо възпитание.
Отскоро ходим на психолог и според нея всичко е от училището, с което съм склонен да се съглася.Но защо гняв и към нас?Имаше фаза, в която заявяваше, че ще се изнася в моменти , в които държахме на някакви правила и ред.
Вече не знам, все едно нямам правилен ход

# 182
  • Мнения: 115
Здравейте!

Изглежда, че проблемите между вас и вашия партньор възникват поради няколко фактора. Един от тях може да е фактът, че прекарвате прекалено много време заедно, като работите и живеете в едно и също място. Това може да доведе до наситеност и умора, която в крайна сметка пречи на комуникацията между вас.

Един от начините, по които можете да се справите с това, е да опитате да намерите време за себе си, за да може всеки от вас да се наслади на лични интереси и да има свободно време, без другият да е наоколо. Това може да се случи като си поставите граници и да направите някои дейности отделно, за да можете да се наслаждавате на личностните си интереси.

Освен това, важно е да се опитате да комуникирате по-ефективно. Това може да включва да научите да слушате по-внимателно и да се опитате да разберете перспективата на другия. Може да се случи, че малки неща като чашата с вода се превръщат в големи спорове, защото в момента сте наелектризирани поради по-големи проблеми, които никога не са били разрешени.

Накрая, трябва да се опитате да разберете какво точно е важно за вас във вашето партньорство и да научите как да постигнете тези неща, като същевременно уважавате нуждите и желанията на вашия партньор. Това може да включва да работите заедно, за да изградите по-добро разбиране и за да постигнете по-добра комуникация.

Всичко това може да се случи само ако се опитате да бъдете търпеливи и да работите заедно, за да постигнете обща цел. Важно е да си давате време и да се опитвате да разберете нуждите и желанията на другия, за да можете да изградите здрави и хармонични отношения у дома.

Успех!
Ина

Здравейте,
Пиша ви с молба за съвет.
С мъжа ми сме заедно от четири години, вече сме с бебче и се преместихме в малко селце. Проблема е, че поне две години сме 24-7 заедно и виждам, че в момента ни пречи. Спорим, обвиняваме се к всякаш имаме нетърпимост един към друг. След спор се успокояваме, говориме и подобряваме нещата.. но отново става същото. Обвиняваме се, а буквално спорим за пълни глупости - например, че беше сложим чаша с вода на дивана и аз в тъмното я бутнах/ и започна един спор, че аз съм виновна, аз го обвинявам че това не е маса и т.н… и така скарани седим и гледаме тв.
Предполагам, че проблема е че сме прекалено време заедно, работим хоум офис от две години и двамата. Може и новото място, на което се преместихме е прекалено пусто, приятелите ни са на час път..
Имаме нужда от почивка един от друг, просто да си залипсваме. Надявам се и скоро да започне работа от офис, за да има този вид дишане един от друг.
През уикендите гледаме на излезнеме някъде заедно без бебето, но и дянат усещаме че имаме нужда да бъдем някъде сами със себе си.
Другият проблем за него, е че аз съм дигала тон и съм говорила на въпреки, и двамата се борим за контрола вкъщи. Аз обичам да командвам, а той не обича да е командвам.. Аз съм рязка с молбите си, той казва ‘ всякаш ми заповядваш’ и се дразни.
Приемам и вашите съвети как да се справим

# 183
  • Мнения: 115
Здравейте!

Разбирам, че имате трудности в родителството и търсите съвет. Родителството може да бъде трудно и изисква време и усилия, но с правилната подкрепа и стратегии, можете да се справите успешно.

Първо, е важно да имате реалистични очаквания за детето си и да приемете, че никой не е перфектен. Вместо да се фокусирате върху недостатъците на дъщеря си, опитайте се да откриете и да цените нейните качества и успехи. Отбелязвайте постиженията й и показвайте щастие и гордост когато постигне нещо.

Също така, е важно да установите ясни и последователни граници и правила, които вашата дъщеря да следва. Но бъдете готови да промените правилата, ако не работят или ако вашата дъщеря има нужда от по-голяма свобода или независимост. Изразете ясно очакванията си и бъдете последователни в прилагането на правилата.

Освен това, опитайте се да се свържете емоционално с дъщеря си. Споделяйте време за общуване и забавление заедно, като играете игри, гледате филми, разговаряте и т.н. Приемайте нейните чувства и емоции и показвайте своите. Помогнете ѝ да разбере как да изразява своите чувства по ефективен начин и да се справя с трудните емоции.

Накрая, продължете да търсите помощ от психолога и работете заедно с него, за да се справите с трудностите. Не се страхувайте да потърсите допълнителна подкрепа и от други професионалисти, ако е необходимо.

Важно е да имате търпение и да бъдете готови да изпробвате различни стратегии, за да намерите тези, които работят най-добре за вас и вашето дете.

Успех!
Ина

Здравейте!Родител съм на 10-годишна госпожица...осиновена на няколко месеца.Неподготвен родител.
В един момент грижовна и обичлива, след малко гневна, обиждаща, хвърляща всичко на ляво и дясно.
Ходим по тънък лед и все внимаваме. Не се ли получи както тя си е направила плана и се започва...Имах такива мечти за нея и нас, а сега просто го караме ден за ден.
Минават ми различни мисли: Хиперактивна, кофти характер или лошо възпитание.
Отскоро ходим на психолог и според нея всичко е от училището, с което съм склонен да се съглася.Но защо гняв и към нас?Имаше фаза, в която заявяваше, че ще се изнася в моменти , в които държахме на някакви правила и ред.
Вече не знам, все едно нямам правилен ход

# 184
  • Мнения: 19
Здравейте Д-р Ина,Как да се справим със стреса когато навсякака около теб има само клюкари,мрънкала,манипулатори и вечни жертви......Ок всички влизаме във някоя от тези роли понякога но понякога ,пък такали около мен са все еднакви 😅смешно но ми се плаче,Как само аз съм вечно неразбраната черна овца в цялото стадо.отдалечих се от всички но все повече чувствам самота и безсмислие и безразличие върхо каквото и да е,Какво се случва с мен и могали да се справя сама?нямам грам мотивация и желание вече,всичко ми изглежда примамливо,нахъсвам се и после бам пак изгубвам смисъла? Благодаря за вниманието ♥️

# 185
  • Мнения: 1
здравей те имам проблем минах през много лоши неща 2005 се опитаха на сила да имат с мен  полов контак но аз не исках следваше побой блъскане и т.н сега съм женена и имам 2 прекрасни деца но с мъжат ми не върви в леглото не мога да му се отдам така спокойно всеки път има едно отблъскване от моя страна  защото аз се затварям и не се случват нещата моля ви помогнете ми губя си семейството и мъжат който доказва всеки ден че ме обича но аз не мога така да се отпусна  към кой да се обърна за помощ вече 11 години живея така опитах с различни психолози но уви не става

Последна редакция: ср, 05 апр 2023, 23:58 от Отчаяната1986

# 186
  • Мнения: X
здравейте,

Имам нужда от съвет по следния проблем
Още от малка съм много чувствителна към всичко, но с възрастта ( сега съм на 32) проблемът въобще не отшумява

Става въпрос например ако някой се шегува с мен за нещо което намирам за важно, такива дребни заяждания, които повечето хора отминават или се смеят, но мен винаги вътрешно много ме жегват

Например говоря с приятеля си и му казвам “В една от любимите ми книги се разказва.,,” и неговата реакция е “О, това ми звучи тъпо”
Направо все едно ми забиват нож в сърцето
Или ако някой ми повиши тон ми идва да ревна понякога

Просто все едно вътрешно преекспонирам всичко

много хора ми казват “трябва да не обръщаш внимание” , но обръщам, лесно е на думи
Дори не знам откъде да започна и как да изградя някаква бариера

# 187
  • Мнения: 115
Здравейте!

Разбирам, че се чувствате изпаднали в стресова ситуация и се чудите как да се справите с тежките емоции и отношения около вас.

Първо, важно е да знаете, че всяко емоционално състояние е временно. То може да се промени и да се подобри с времето, особено ако вземете мерки да се грижите за себе си.

Едно от най-важните неща, които може да направите, е да се отдалечите от негативните хора и среди, които ви притискат. Това не означава да се отказвате от приятелите и близките си, а по-скоро да изберете да прекарвате повече време с тези, които Ви подкрепят и Ви правят щастливи.

Освен това, може да е полезно да се научите да поставяте граници и да кажете "не" на неща, които не искате да правите или на хора, които злоупотребяват с Вашата добронамереност. Това може да бъде трудно, но ще ви помогне да почувствате повече контрол върху живота си и да се почувствате по-силни.

Трето, може да разгледате възможността да потърсите подкрепа от психолог. Това може да Ви помогне да разберете по-добре какво Ви притеснява и да Ви се предоставят инструменти, които да използвате, за да се справите с емоциите си и да направите по-здрави избори за бъдещето си.

Накрая, важно е да запомните, че Вие сте важна и ценна личност и заслужавате да се чувствате щастливи и удовлетворени с живота си. Не се оплаквайте от себе си за това, че се чувствате така, а вместо това се опитайте да се фокусирате върху положителните неща в живота си и да правите неща, които ви правят щастливи.


Успех!
Ина


Здравейте Д-р Ина,Как да се справим със стреса когато навсякака около теб има само клюкари,мрънкала,манипулатори и вечни жертви......Ок всички влизаме във някоя от тези роли понякога но понякога ,пък такали около мен са все еднакви 😅смешно но ми се плаче,Как само аз съм вечно неразбраната черна овца в цялото стадо.отдалечих се от всички но все повече чувствам самота и безсмислие и безразличие върхо каквото и да е,Какво се случва с мен и могали да се справя сама?нямам грам мотивация и желание вече,всичко ми изглежда примамливо,нахъсвам се и после бам пак изгубвам смисъла? Благодаря за вниманието ♥️

# 188
  • Мнения: 115
Здравейте!

Бих искала да Ви кажа, че е много важно, че сте се обърнали за помощ. Опитът, който сте преживели, може да е оставил травматични следи върху Вас и да е причина за трудностите, които изпитвате във Вашето семейно и сексуален живот.

Сексуалните травми могат да имат много сериозни последици и е възможно да се нуждаете от специализирана помощ от опитен психотерапевт или психолог, който да Ви помогне да обработите тези преживявания и да научите как да се справите с трудностите, които изпитвате във Вашето семейство и сексуален живот.

Бъдете търпеливи и не се отказвайте. Важно е да знаете, че има начин да се преборите с трудностите, които изпитвате и да възстановите своята интимна връзка с мъжа си.

Желая Ви успех!
Ина

здравей те имам проблем минах през много лоши неща 2005 се опитаха на сила да имат с мен  полов контак но аз не исках следваше побой блъскане и т.н сега съм женена и имам 2 прекрасни деца но с мъжат ми не върви в леглото не мога да му се отдам така спокойно всеки път има едно отблъскване от моя страна  защото аз се затварям и не се случват нещата моля ви помогнете ми губя си семейството и мъжат който доказва всеки ден че ме обича но аз не мога така да се отпусна  към кой да се обърна за помощ вече 11 години живея така опитах с различни психолози но уви не става

Последна редакция: пт, 07 апр 2023, 16:24 от Рaдост

# 189
  • Мнения: 115
Здравейте,

Разбирам какво описвате - някои хора са по-чувствителни и реагират по-силно на външни стимули. Първо, важно е да приемете, че това е част от Вашата личност и не трябва да се чувствате виновни за това. Също така е важно да не се опитвате да се промените като личност, а да се фокусирате върху управлението на своите емоции.

Една от стратегиите, които можете да използвате, е да работите върху промяната на Вашия отговор към даден стимул. Вместо да виждате съобщението като нападка или оскърбление, опитайте се да го приемете като възможност да научите нещо ново или да видите нещата от различна гледна точка. Можете да се упражнявате в мислене, което ще ви помогне да се освободите от негативните емоции, като например да се питате "Какво друго може да означава това съобщение?" или "Какво мога да науча от това?".

Друга стратегия е да работите върху управлението на стреса. Когато сте по-чувствителни, е възможно да се окажете по-уязвими към стрес. Можете да опитате различни техники за управление на стреса, като медитация, йога или дишане на бавно и дълбоко.

В това видео представям полезна дихателна практика, която може да опитате:
https://www.tiktok.com/@ina_psychologist/video/7124375703486860550

И накрая, ако се чувствате прекалено обидени или уязвими, можете да потърсите помощ от психолог. Това може да Ви помогне да изградите здрави механизми за управление на емоциите и да научите как да постигнете баланс във Вашите междуличностни взаимоотношения.

Надявам се тези съвети да Ви помогнат да управлявате по-ефективно Вашата чувствителност и да намалите негативните емоции, които изпитвате.

Успех!
Ина

здравейте,

Имам нужда от съвет по следния проблем
Още от малка съм много чувствителна към всичко, но с възрастта ( сега съм на 32) проблемът въобще не отшумява

Става въпрос например ако някой се шегува с мен за нещо което намирам за важно, такива дребни заяждания, които повечето хора отминават или се смеят, но мен винаги вътрешно много ме жегват

Например говоря с приятеля си и му казвам “В една от любимите ми книги се разказва.,,” и неговата реакция е “О, това ми звучи тъпо”
Направо все едно ми забиват нож в сърцето
Или ако някой ми повиши тон ми идва да ревна понякога

Просто все едно вътрешно преекспонирам всичко

много хора ми казват “трябва да не обръщаш внимание” , но обръщам, лесно е на думи
Дори не знам откъде да започна и как да изградя някаква бариера

# 190
  • Мнения: 115
Здравейте, след пореден сблъсък с паническо разтройство, което за момента преодолях, загубих всякаква мотивация за работа и развитие. Просто ме е страх, че с каквото и да се захвана, това рано или късно ме застига до степен в която мога да стоя само вкъщи за няколко месеца докато не отминат паник атаките. Сменихме и жилище извън града и това допълнително ме демотивира, защото трябва и да пътувам с колата, което до скоро ми носеше стрес. Постоянно ми се спи като съм вкъщи, едва ставам да закарам детето на градина и после пак лягам. Поработвам малко от вкъщи, но и работата не ми допада и не ми носи удовлетворение. Някакви съвети? Нямам енергия просто и положителна нагласа в момента.😒

# 191
  • Мнения: 116
Здравейте! Как да се справим с вината, която изпитваме след като сме изневерили и постоянните обвинения. Тя е настъпила след като вече не обичаме този човек и той не знае за тази раздяла, но тя е факт, вече не сме заедно между другото от година , но вината и обвиненията остават .

# 192
  • Мнения: 112
Здравейте, имам проблем и съм много раздвоена, майка ми не се разбира с баща си(защото има мащеха, която не харесва) и всеки път когато разбере, че съм се видяла с него и мащехата (все пак ми е дядо и живеем в съседни блокове) и започва да злобее.. имам дъщеря другия месец ще прави годинка и ще отпразнуваме рожденния и ден вкъщи в тесен кръг( съответно няма да каня дядо, заради майка ми защото ще направи цирк и ще развали празника на детето) .. но август ще и правим кръщене и искам той да присъства само той и остана ппрадядо другите баби и дядовци починаха.. Как да обясня на майка ми, че сама решавам кой да присъства и аз сама избирам с кой да съм близка, лично аз от мащехата и не съм видяла нищо лошо.. Моля ви дайте ми съвет, как да и обясня? Тя е склонна да прави панаири на публични места....


Винаги търся причината в мен, твърде съм добра с околните и те ми се качват на главата.. Но тя ми е майка, а едва ли не ме кара да избирам между нея и роднините ни.. Тя мрази всички, а рода на баща ми тотално го мрази и не иска да чува за тях, като деца не ни позволяваше даже да се чуваме с лелите си..

# 193
  • Мнения: 115
Здравейте!

Разбирам, че преживявате труден период, свързан с паническо разстройство и загуба на мотивацията за работа и развитие. Важно е да се отбележи, че такива периоди са често срещани и могат да бъдат преодолени. Няколко съвета, които може да Ви помогнат да се справите по-добре със ситуацията:

1. Търсете подкрепа: Важно е да имате хора около вас, на които можете да разчитате за подкрепа и съпричастност. Можете да се обърнете към близките си, приятели, колеги или професионални консултанти.

2. Търсете помощ от специалисти: Паническите разстройства могат да бъдат лекувани и контролирани с помощта на професионалисти. Психотерапията и лекарственото лечение могат да бъдат полезни при управлението на симптомите и подобряването на настроението.

3. Създавайте рутина: Създаването на дневна рутина може да Ви помогне да постигнете по-голяма стабилност и да намалите усещането за безпомощност. Определете време за работа, отдих и хранене и се придържайте към тези планове.

4. Практикувайте стратегии за управление на стреса: Упражненията за релаксация, медитацията, йогата и други техники за управление на стреса могат да бъдат полезни за справяне с ежедневния стрес и за намаляване на симптомите на паниката.

5. Намерете начини да се мотивирате: Важно е да се опитате да намерите начини да се мотивирате и да откриете нещо, което Ви интересува и вдъхновява. Можете да започнете да се занимавате с хоби, да четете книги или да се присъедините към онлайн общности, които ви интересуват.

6. Бъдете търпеливи, възстановяването може да отнеме време, но с всеки ден усилията Ви ще усещате как се отплащат и ще започвате отново да се връщате към своето Аз.

Успех!
Ина


Здравейте, след пореден сблъсък с паническо разтройство, което за момента преодолях, загубих всякаква мотивация за работа и развитие. Просто ме е страх, че с каквото и да се захвана, това рано или късно ме застига до степен в която мога да стоя само вкъщи за няколко месеца докато не отминат паник атаките. Сменихме и жилище извън града и това допълнително ме демотивира, защото трябва и да пътувам с колата, което до скоро ми носеше стрес. Постоянно ми се спи като съм вкъщи, едва ставам да закарам детето на градина и после пак лягам. Поработвам малко от вкъщи, но и работата не ми допада и не ми носи удовлетворение. Някакви съвети? Нямам енергия просто и положителна нагласа в момента.😒

# 194
  • Мнения: 115
Здравейте!

Ако двамата вече сте разделени, може би е време да обърнете внимание на своите лични нужди и да се фокусирате върху своето благополучие. Вместо да се мъчите с вината, може да се опитате да се насочите към процеса на изцеление и преодоляване на болезнените емоции, които може да сте изпитали след раздялата.

Една от възможните стратегии, която можете да приложите, е да се фокусирате върху себе си и своите лични цели. Може да разгледате какво наистина желаете от живота си и как можете да постигнете тези цели. Работата с психолог може да Ви помогне да изследвате причините за Вашата вина и как да я преодолеете.

Изпитването на вина след изневяра може да бъде резултат на моралните и етически стандарти, които човекът има. Тези стандарти са вградени в нашите убеждения и възприятия за правилното и грешното и са част от културното и социалното ни наследство. Когато нарушаваме тези стандарти, може да се появи чувство на вина и съжаление за действията ни.

Също така, изпитването на вина може да бъде резултат от нашите лични ценности и принципи. Ако вярваме във вярността и лоялността в любовните ни взаимоотношения, може да се появи чувство на вина, когато нарушаваме тези принципи. Освен това, вина може да се появи и заради потенциалните негативни последствия от нашите действия, например нараняване на човек, който ни е бил близък.

Изпитването на вина може да продължава и след раздялата, защото миналите действия могат да имат дълготрайни емоционални последствия. Може да се чувствате виновни за болката и страданието, които сте нанесли на другия човек, и да се чувствате отговорни за разрушаването на връзката ви. Тези чувства на вина могат да бъдат трудни за преодоляване, но работата с психотерапевт може да помогне да се освободите от тях и да се насочите към по-позитивно мислене и отношение.

Важно е да си дадете време да се възстановите и да не се претоварвате с твърде много отговорности или задачи. Времето за себе си и за възстановяване може да Ви помогне да се справите с тежестта на вината и да се насочите към бъдещето с по-позитивно мислене и отношение.

Успех!
Ина

Здравейте! Как да се справим с вината, която изпитваме след като сме изневерили и постоянните обвинения. Тя е настъпила след като вече не обичаме този човек и той не знае за тази раздяла, но тя е факт, вече не сме заедно между другото от година , но вината и обвиненията остават .

Общи условия

Активация на акаунт