Справяне със стреса, мотивация и повишаване на самочувствието - консултации с психолог Ина Иванова

Здравейте!
Искам да Ви разкажа за проблемите, които имам със създаването на връзки с мъже, както и въобще за интимните връзки. Първо искам да попитам, възможно ли е, ако едно дете е станало свидетел на полов акт между родителите си, това да му повлияе цялостно на начина, по който възприема секса? Моят случай е такъв. Когато бях дете, живеехме в един малък апартамент, т.е. нямах собствена стая, а я споделях с родителите си. Те по принцип дълги години са прекарали разделени, защото работата на баща ми е в чужбина. Тоест... от гледната точка на възрастен, разбирам, че може би е имало моменти, в които не могат да сдържат страстта си, след като дълго не са се виждали. Общо 2 или 3 пъти се е случвало да съм в стаята, докато те правят секс и само съм чувала какво се случва, но беше изключително неприятно за мен.
Сега ще се върна на себе си, за да ви стане по-ясно що за човек и жена съм. Растях доста притеснително дете, бях пълна отличничка. Бях образа на доброто дете, доброто момиче. Помня, че като навлизах в пубертета, бях последната, която започна да носи сутиен и много се притеснявах от промените в тялото. Сама на себе си си забраних да имам гадже, докато съм в гимназията, защото се ужасявах да не се изложа по някакъв начин (тъй като тогава се случваха ужасни неща в училище, говореше се за момичета, които имат порно клип, както и да някакви, които правили секс на публично място. Аз се ужасявах да не ми се случи нещо такова и после всички да ме подиграват. А и се страхувах от семейството си, те бяха доста консервативни и просто не допусках, че аз може да имам гадже), а и защото не вярвах, че някой може да ме хареса. Така започнах да общувам онлайн, в чат стаи, с момчета и мъже, защото на живо бях прекалено стеснителна и ме беше срам и страх от момчета. така се случи и първото ми влюбване - изцяло онлайн, в чужденец, който беше 16 години по-голям от мен. Аз бях на 17. Този човек в началото беше много ласкав, но после показа една грозна страна от себе си, започна да ме обижда и унижава с думи. Накара ме да си направя голи снимки и да му ги пратя. Аз вече се бях влюбила в него и не можех да му откажа. Близо две години сме общували и съм търпяла отношението му. Оттогава самочувствието ми като жена съвсем се срина. Вторият път, в който се влюбих, пак беше онлайн, с подобен типаж. И въобще, предимно онлайн съм се свързвала с мъжете и винаги е имало някакъв елемент на грубост от тяхна страна, който явно подсъзнателно съм търсила.
Към днешна дата вече съм на 31, но нямам нито една успешна връзка. В някакъв момент започнах да се престрашавам да се срещам на живо с мъже, но отново беше само за секс и винаги се чувствах използвана. Вече не знам как се чувствам. Прочетох много книги, на терапии също ходих, разбрах логически какво означава да уважаваш себе си и да се пазиш, но не мога да кажа, че на емоционално и душевно ниво съм го постигнала. Много ми е тежко. Забравих да кажа, че преди 10 години станах силно религиозна и заради религията допълнително възприех още много табута за секса и сега съм наплашена. Изпитвам чувство за вина след секс, не изпитвам удоволствие и страшно много страдам, ако някой не желае да бъде с мен за нещо повече от секс. Изпитвам силен гняв дори когато хората смятат, че неангажиращият секс не е нещо лошо. Изпитвам смесица от тъга, гняв и безислие и искам да им изкрещя, че сексът е нещо сериозно и че никой не бива да използва никого за секс. Но знам, че вече живеем в други времена и на моите възгледи се гледа като на отживелица и дори на нещо лошо. Въртя се в кръг от негативни чувства и се чувствам зле. Разбира се, че като всеки човек и аз имам нагон и не смятам, че сексът е нещо лошо, имам нужда от него, просто не знам как да не попадам отново в такива отношения, в които толкова много ме боли, наистина не знам.

Здравейте!Да се представя майка съм на две прекрасни деца,но от известно време не се побирам в кожата си от нерви.Скоро ми свършва и второто майчинство,много често изпадам в дупки и най лошото е че се чувствам сама.Мъжът ми се прибирам почти всяка вечер изнервен от работното място,почти не ми помага с децата,вечно говори за колежките си .С една дума само за тях нещо разказва,това ме кара много често да се чувствам незабележима и незначителна.Когато имаме гости,той започва само за работата да говори коя какво направила и.т.н.Много пъти съм споделяла,че не се чувствам добре,че имам нужда от неговото внимание.Объркана съм !Аз съм с престижна професия,но самочувствие нямам.Липсва ми увереност.Искам да се науча да живея по спокойно и с по малко комплекси.Благодаря!

Здравейте!

Не съм психиатър и не изписвам лекарства, поради тази причина няма как да Ви съдействам с такъв тип съвет.
Когато става дума за комплексно здравословно състояние, това, което мога да препоръчам, е да бъде проведена консултация с лекуващия лекар и по възможност психиатър, който да прецени дали е необходимо да се изписва медикамент.

Поздрави,
Ина

Здравейте,

Колкото по-включен е таткото в ежедневната рутина на децата, толкова по-лесно ще му е да се ориентира какво е необходимо да се полага като грижи за тях, когато Вие отсъствате.
Децата имат нужда от своята рутина, но той като техен баща може по своя преценка да включва и други занимания, които да са подходящи за възрастта им.

Успех,
Ина

Здравейте!

Казусът, който описвате е изключително сложен, за да бъде адресиран по начин, който взема предвид абсолютно всички аспекти писмено.

С това, което ще напиша не претендирам за изчерпателност, а само маркирам някои ключови моменти, които са ми направили впечатление.

Преживяването, на което сте била изложена нееднократно като малка, може да е поставило в конфликтна ситуация естественото любопитство и чувството за неудобство и срам. Това може да е доведе до объркване относно сексуалността и нейната роля в живота.
От друга страна, липсата на лично пространство и ясно установени граници в детството могат да повлияят на усещането за сигурност и автономия.
Разделението на родителите заради работа и периодичната им физическа близост, която е била “забранена тема”, може да е създала усещането, че интимността е нещо нередно или тайно.
Консервативното възпитание, заедно със страховете от осъждане вероятно допълнително са наложили ограничения върху възможността за здравословно изразяване на сексуалността.
Онлайн връзките с по-възрастни и доминиращи мъже може да подсказват търсенето на фигура, която да предостави емоционална сигурност, но е попадало в отношения с модели на манипулация и насилие. Тези преживявания може да са затвърдили усещането, че интимността и унижението вървят ръка за ръка, като това да доведе до подкопаването на усещането за собствена стойност. Комбинацията от религиозни убеждения и травматичен опит може да доведат до вътрешен конфликт - нуждата от интимност и удоволствие е в противоречие на дълбоко вкорененото чувство за вина.
Постоянният гняв и усещането за “въртене в кръг” може да са признаци за неразрешени емоционални травматични преживявания.

Продължете терапевтичния процес и с Вашия терапевт ще откриете как да изградите нови вътрешни модели, които да позволяват да преживявате интимност без страх, вина и болка.

Успех!
Ина

Здравейте!

Периодът на майчинството може да се превърне в много комплексен за една жена, особено когато е реализирана в работата си и за дълъг период е откъсната от тази ключова част от нейната идентичност.

Работата с психолог може да Ви помогне да изследвате в детайли:
- Произхода на Вашето чувство за самота и липса на самочувствие
- Динамиката на връзката с Вашия съпруг
- Несъзнателните модели, които ви карат да се чувствате “незначителна”

Промяна е възможна, стига да си позволите да направите крачка към нея.
В случай че искате да работим заедно, може да заявите индивидуално консултиране през сайта на “Наука за хората”.

Успех!
Ина

Здравейте! Имам близнаци на 2,5г (доносени), момче и момиче. Момичето имаше забавяне в лепетната реч, чак на 1г се появи , започна да казва думи и повтаря на 1,10г , в момента доста говори , знае цветове , действия, римушки, песни, много напредна за това време, интересите и са книжки и пъзели, като книжките ги преразказва по картинка, образователни карти също много харесва , имаме около 10 вида , всичките ги знае.
Момчето , имаше същите интереси около месец , после изгуби интерес и не знае почти нищо от нещата , които знае сестра му , неговата лепетна реч се появи на 6 месеца, но имаше двигателно забавяне и го водих на рехабилитация, до скоро знаеше само как правят животните. Започна да има говор с думи, преди 2 месеца , в момента казва ,,мия цете,, (ръцете) и подобни кратки фрази, говора е изключително неясен, много трудно разбирам , какво иска да каже.  Не знае песни, римушки и подобни. Започна да дъвче изключително късно, на 1, 10г . Имахме проблеми с храненето , за това се обърнахме преди повече от 1г към Нина Йорданова и някак  естествено , започнах да я разпитвам и за развитието, тя е и специалист по ранно детско развитие, хранителен терапевт. Та ми е давала много насоки последната година как да ги развивам , лятото ме свърза и с логопед , от моя град , за да водя момчето, като тя напътства , тукашния логопед , на какво да набляга. За съжаление , заради постоянно боледуване , ходи рядко. В града няма никакви групово занимания , за това Нина ме насочи към логопед , в началото мислеше за нещо тип Киндиру. Преди седмица ходихме при Нина за проверка , имахме път към София и решихме да съчетаем нещата. Нейното мнение е ,че децата трябва да се разделят , да ходят на ясла в различни групи или ако няма тази възможност , за по два часа да ходят , единия 2 дни , другия 3 дни, за да обръщам индивидуално внимание на всеки , най вече на момчето , за да настигне сестра си. Защото момичето е надделяло в говора, по доминантна е в това  и не му дава никакъв шанс , той да отговори на въпрос зададен от мен , при което той е изгубил интерес и когато с момичето играем на нещо свързано с говор , той просто губи интерес изключително бързо, защото не му се дава никакъв шанс и започва да беснее, тича , хвърля , блъска, крещи.  В момента не ходят все още на ясла. Началното и предложение беше , да ги делим , като единия родител излиза с едното, другия с другото дете, но няма как да стане , мъжа ми работи много и почти не се прибира в будното им време. За това стигна до вариант с ясла. Според нея , ако не взема мерки сега ,на 3г ще е много голяма разликата в развитието им и тогава ще се усети повече. Наистина , когато съм сама с момчето , успява повече да говори и отговаря на въпросите ми, като ги изговаря неправилно повечето. Момичето грам шанс не му дава, да каже нещо. Момичето е много привързано към мен и буквално не ме оставя, като прегърна момчето , тя го хапе и избутва, започва да реве, много ревнува от него . И по този начин не мога да му обърна особено внимание. От друга страна... Пусках ги септември за 3 дни на ясла заедно , момичето цял ден ревеше , момчето му хареса, но постоянно е гонил и удрял сестра си там , и тя цял ден е седяла в страни без да си играе с никой, търсила го е постоянно , а той постоянно я е отхвърлял, като според госпожите , допълнително умишлено я е дразнил и взимал от ръцете и всяка играчка. Според Нина вече трябва  да наблегна на ролеви игри и конструктивни , не толкова на пъзели и карти , защото развива папагалска реч. Та това е ситуацията, моля за вашето мнение , за всичко , което изписах! Знам, че Практиката в чужбина е близнаците да се делят ,но тук не е много популярно.
 Според вас правилни ли са насоките ?  ще ми е интересно да чуя вашата гледна точка!

Здравейте,

Вашите усилия да подкрепите развитието на близнаците са впечатляващи! Насоките на специалиста, с когото работите, са съобразени с нейните преки наблюдения и работата Ви заедно. Ключов момент е и логопедичната подкрепа.

Препоръчвам Ви да се свържете отново с логопеда, с когото вече работите, дори посещенията да са редки. Консистентността е ключова: дори 1–2 сесии месечно могат да дадат насоки за упражнения у дома. Ако не виждате прогрес, потърсете втори мнение от друг логопед. Регулярната работа в тази посока е критична, защото способността за комуникация пряко влияе на емоционалното благополучие и социалните умения на детето.

Фокусирайте се върху консултации със специалистите, с които вече работите, за да комбинирате подхода за реч и развитие.

Успех!

Здравейте, не знам дали още следите тази тема... Последния пост също е мой... При децата вече нямам притеснения , вървим към изписване от логопеда. Но ми се появи друг проблем , мъжа ми , работи от 18г във фирма , в която постоянно му казват , че ,, от него нищо не става, не се справя , няма да намери друга такава работа, къде ще намериш работа на такава заплата,,, има обиди дори , а той е на висок пост, постоянно му спират пари за глупости. Емоционално вече ми се струва сринат , повярвал им е ,аз отдавна казвам да си търси нова работа, да се преквалифицира и да започне друго , той ми казва ,че вече не може да учи , много забравя и вече нищо не помни, а преди учеше много лесно, сега всичко , което предложа , казва че няма да се справи, това са му набили в главата , че не може да се справи с нищо и той след 18г , започна да им вярва...аз не работя , близнаците ни имат здравословни проблеми и още не мога да ги пусна на ясла. И всичката финансова тежест , пада върху него , което е още по зле, отделно и за майка си се грижи, не е способна да се грижи сама за нея и отговорностите му стават много. Аз не харесвам  много майка му , но не го показвам , според мен има някакви нарцистични заложби, тя е на мнение , че той и е длъжен , длъжен е да прави всичко за нея , защото и е син и да откликва на всичките и желания, които понякога са супер егоистични. Тя не иска и не търси контакт с децата ни и това също му тежи, въобще не съм я виждала да им се радва, по скоро може да им се скара и то по такъв начин , че децата изпадат в истерии. Все по често виждам ,че е разстроен вечер , от събитията на работа или покрай майка му, не иска много да ми споделя, за да не ме натоварва. Кажете , как да го стимулирам, очевидно е в емоционална дупка , като му кажа , че той може да прави и работи всичко , което реши , той се разстройва дори , а попринцип не е такъв. Как да му помогна , да излезе от капана на тази фирма. Заедно сме от 18г , познаваме се до болка , минахме през много , но не съм го виждала в такива състояния. Ще съм много благодарна , ако отговорите! ❤️❤️

Постоянно съм стресирана. Хващам да правя каквото и да е иначе улавям , че треперя, сякаш някой ще "ми се скара", че не се прави така. Навън постоянно мисля, че някой ме коментира и говори след мен...ужасно е. Как да се оправя