В предишната си връзка сте приписвали на този човек качества, които той не е притежавал и сте таяли надежда, че Вашите усилия и търпение ще го накарат да се впише в мечтания образ.
От начина, по който говорите за сегашната Ви любов може да се допусне, че в по-врзърастен, зрял мъж, който се грижи толкова много за Вас, Вие намирате грижата и топлината, която може да се сравни с тази, която сте искала да получите от биологичния Ви баща.
Сега положението Ви не е лесно, защото сте разкъсвана между това да следвате сърцето си и от чувството за дълг, което имате спрямо възрастните Ви родители.
Поправете ме, ако греша, но ми сте струва, че през целия си живот сте поставяла нуждите си на последно място и не сте свикнала да поставяте приоритет на чувствата си.
Запитайте се:
Колко често правите нещо, дори да Ви се струва нередно и да Ви носи дискомфорт?
Колко често казвате точно това, което мислите?
Колко често се стараете да накарате околните да са доволни и да им се харесате?
Вярвате ли да Вашите инстинкти или оставяте социалните норми и чуждото мнение да ръководят действията Ви?
Често ли мислите за себе си по негативен начин?
Мислите ли, че се отнасяте добре със себе си?
Какви мечти имате и вярвате ли, че имате шанс за добро бъдеще?
Колко често се съгласявате с околните, дори вътрешно да Ви се иска да кажете "НЕ"?
Колко често се скривате в сянка, когато Ви се иска да кажете "ДА, ИСКАМ ТОВА"?
Когато усещате, че нещо е извън контрола Ви, примирявате ли се и продължавате ли напред или се вкопчвате в идеята да промените, това, което не може да бъде променено?
Помислете по всеки един от тези въпроси. Вие сте млада жена, пред която има бъдеще.
Но, докато в главата си сте приклещена от капана на това да позволявате да преглъщате болката и да живеете по начин, който не е този, който искате, то никой не може да промени живота Ви, освен Вас.
Сега чувствате, че проблемите, които имате са твърде големи и нямате сили и ресурс, с които да си помогнете.
Ако успеете да се замислите за малките неща, които позволявате ежедневно да Ви мачкат и изсмукват силите Ви, то ще разберете, че докато оставяте всичко така, то никога няма да съберете самочувствие, че заслужавате повече и че имате сили да постигнете нещо различно от това, което имате в момента.
Притеснението и безсънието Ви няма да изчезнат, докато не започнете да мислите за себе си като за човек, който може да се справя в живота. А за да се случи това, е важно да започнете да правите малки стъпки в тази посока. Първата стъпка е осъзнаването на реалната ситуация и че всъщност от Вас зависи много повече, отколкото мислите.
Най-малкото ще можете да отстоявате себе си пред майка Ви.
Ще очаквам да пишете отново и да разкажете какви малки стъпки се решихте да направите в посока на грижа за Вас самата като човек, като жена. Какви малки стъпки предприехте, за да отстоявате себе си.
В сайта Наука за хората съм публикувала много полезни теми, които може да прочетете и да намерите вдъхновение и нови идеи.
Ето една, с която може да започнете, казва се "Самовнушението и законът за привличането"
https://naukazahorata.com/%d0%b7%d0%b0%d0%ba%d0%be%d0%bd-%d0%bd% … 0%b5%d1%82%d0%be/
До скоро!
Ина
Се разбягаха тъй като родителите ми не приемат неженени двойки вкъщи.
Бившия и първи мой приятел ме подлъга през нета когато бях на 17. Но реално първият полов контакт беше когато навърших 19.имах труден период в училище и ме подлъга с мили думи. Но беше комплексар. Постоянно обиждаше жените, сваляше се и с други. Виждахме се веднъж в годината. Опитах се да го променя, да го накарам да ме обикне но без полза. Искаше от мен всичко без да ми дава нищо. Мислех че в бъдеще ще заживеем заедно но не се получи. Загубих 7 години в опити и чакане. Накрая 2 години не се бяхме виждали. Запознах се в нета със сегашния ми приятел и му написах пе всичко е приключило и така свърши първата ми връзка.
Сегашният ми приятел сме от 6 години заедно. С него имам усешане че се познаваме от гидини. Имаме еднакви интереси и виждания за живота, еднакви проблеми. Имаме общи хобита. Той не е бил женен и няма деца. извади ме от зловредната връзка и фалшива любов. Бързо се видяхме на живо. След две седмици телефони и писане се видяхме и прекарахме чудесни 3 дни заедно. Той е мил, грижовен и искрен и с добро сърце. Също стилен и привлекателен. Сега стана на 60 а аз на 31. Висок и слаб и изглежда доста по-млад. Навън винаги ме държи за ръка, дава ми дрехата му ако ми е студено. Винаги вижда ако нещо ме тревожи, знае какви храни харесвам, какви дрехи и като цяло какво ми харесва. И без да казвам нищо ме разбира. Грижи се за комфорта ми. Прегръща ме много, прави ми масажи, суши ми косата след баня или ми приготвя любимата храна Прави ми малки изненади и подаръци, както и аз на него.. Изненада да отидем на мач или на театър. Даде ми неговите приятели, неговите близки. Тъй като когато отида при него в Гърция оставам в дома му. В съседство са родителите му и племенниците му и се разбиране чудесно. Сутрин ми оставя ключа от апартамента и има пълната свобода да изляза с близките му или сама. Винаги гледане и да излезем някъде и да не се затваряне вкъщи. Когато сме компания винаги следи ако ми е комфортно. За 6.години не сме имали проблеми. Дори и домакинските работи са приятни или ги вършим заедно или се редуваме. С него се чувствам значима а не секс играчка като с бившия. В легото нямаме проблеми. Родителите ми не искат да се запознаят с него заради годините. Той искаше да идва вкъши и да помага с каквто може но уви. За това аз ходя през няколко месеца ори него в Гърция. Той ако дойде ходим на хотел. Последно останах за месец и нещо при него. На тръгване и баща му се разплака да истана рам и че може да намерим работа там. С ориятеля ми и двамата сме бедни. Имаме пари колкото да преживяваме. Аз работя като библиотекар тук в България. Мислех да се преместя вече там но се слупиха проблемите със здравето на родителите ми. Всеки път когато пътъвам ме наричат боклук и курва и правят драми.. С приятеля ми се чувствам обичана и свободна, намам притеснение за нищо с него.
В България приятели нямам. Познати и колеги. Не излизам тук. Работа-вкъщи е ежедневието ми без приятеля ми. Имах приятелки преди години но ме излъгаха и предадоха. Не допускам лесно хора до себе си. Към биологичните родители не чувствам нищо. Зашо да се интересувам от хора които са ме изоставили.
Много е лошо да трябва да избирам между родителите ми и личния ми живот. Има ли начин те да приемат връзката ми. За сега са непреклонни. Няма да оставя любимия човек повек заради капризите на старците. Винаги знам че мога да разчитам на него, както и той на мен. Дори първата любов не беше толкова силна като тази сега. Ако не са родителите ми щях да бъда щастлива напълно. Ако го приемат и не се държат зле с мен нищо друго не искам. Не ми трябват материални неща.. Само спокойствие и щастие искам.
Мъчи ме притеснение и безсъние. Иска ми се родителите ми да ме приемат такава каквато съм и да уважават изборите ми и личния ми живот. Обичам ги и тях и съм притеснена че са стари и болни. Майка ми е на 78. Още не съм готова да ги изгубя. Знам че е нормално да си отидат един ден, че всички умираме рано или късно. Хората с млади родители поне живеят спокойно живота си.
Прикачам снимка на мен и приятеля ми