Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 45
  • Мнения: 41
Четейки Вашата история разбирам, че сте човек, който цял живот е в търсене на любов и хармония.
В предишната си връзка сте приписвали на този човек качества, които той не е притежавал и сте таяли надежда, че Вашите усилия и търпение ще го накарат да се впише в мечтания образ.

От начина, по който говорите за сегашната Ви любов може да се допусне, че в по-врзърастен, зрял мъж, който се грижи толкова много за Вас, Вие намирате грижата и топлината, която може да се сравни с тази, която сте искала да получите от биологичния Ви баща.

Сега положението Ви не е лесно, защото сте разкъсвана между това да следвате сърцето си и от чувството за дълг, което имате спрямо възрастните Ви родители.

Поправете ме, ако греша, но ми сте струва, че през целия си живот сте поставяла нуждите си на последно място и не сте свикнала да поставяте приоритет на чувствата си.

Запитайте се:
Колко често правите нещо, дори да Ви се струва нередно и да Ви носи дискомфорт?
Колко често казвате точно това, което мислите?
Колко често се стараете да накарате околните да са доволни и да им се харесате?
Вярвате ли да Вашите инстинкти или оставяте социалните норми и чуждото мнение да ръководят действията Ви?
Често ли мислите за себе си по негативен начин?
Мислите ли, че се отнасяте добре със себе си?
Какви мечти имате и вярвате ли, че имате шанс за добро бъдеще?
Колко често се съгласявате с околните, дори вътрешно да Ви се иска да кажете "НЕ"?
Колко често се скривате в сянка, когато Ви се иска да кажете "ДА, ИСКАМ ТОВА"?
Когато усещате, че нещо е извън контрола Ви, примирявате ли се и продължавате ли напред или се вкопчвате в идеята да промените, това, което не може да бъде променено?

Помислете по всеки един от тези въпроси. Вие сте млада жена, пред която има бъдеще.
Но, докато в главата си сте приклещена от капана на това да позволявате да преглъщате болката и да живеете по начин, който не е този, който искате, то никой не може да промени живота Ви, освен Вас.

Сега чувствате, че проблемите, които имате са твърде големи и нямате сили и ресурс, с които да си помогнете.

Ако успеете да се замислите за малките неща, които позволявате ежедневно да Ви мачкат и изсмукват силите Ви, то ще разберете, че докато оставяте всичко така, то никога няма да съберете самочувствие, че заслужавате повече и че имате сили да постигнете нещо различно от това, което имате в момента.

Притеснението и безсънието Ви няма да изчезнат, докато не започнете да мислите за себе си като за човек, който може да се справя в живота. А за да се случи това, е важно да започнете да правите малки стъпки в тази посока. Първата стъпка е осъзнаването на реалната ситуация и че всъщност от Вас зависи много повече, отколкото мислите.

Най-малкото ще можете да отстоявате себе си пред майка Ви.

Ще очаквам да пишете отново и да разкажете какви малки стъпки се решихте да направите в посока на грижа за Вас самата като човек, като жена. Какви малки стъпки предприехте, за да отстоявате себе си.

В сайта Наука за хората съм публикувала много полезни теми, които може да прочетете и да намерите вдъхновение и нови идеи.

Ето една, с която може да започнете, казва се "Самовнушението и законът за привличането"

https://naukazahorata.com/%d0%b7%d0%b0%d0%ba%d0%be%d0%bd-%d0%bd% … 0%b5%d1%82%d0%be/

До скоро!
Ина

Родителите ми винаги са се държали добре с мен когато бях малка. Нищо не ми е липсвало. На 5 години ми съобщиха за осиновяването. Но чувството, пе си роден нежелан не е приятно. Родителите ми са хора са остаряло виждане за живота. Не приемат мъж и жена  да съжителстват без брак. Имах приятелки но
Се разбягаха тъй като родителите ми не приемат неженени двойки вкъщи.
Бившия и първи мой приятел ме подлъга през нета когато бях на 17. Но реално първият полов контакт беше когато навърших 19.имах труден период в училище и ме подлъга с мили думи. Но беше комплексар. Постоянно обиждаше жените, сваляше се и с други. Виждахме се веднъж в годината. Опитах се да го променя, да го накарам да ме обикне но без полза. Искаше от мен всичко без да ми дава нищо. Мислех че в бъдеще ще заживеем заедно но не се получи. Загубих 7 години в опити и чакане. Накрая 2 години не се бяхме виждали. Запознах се в нета със сегашния ми приятел и му написах пе всичко е приключило и така свърши първата ми връзка.
Сегашният ми приятел сме от 6 години заедно. С него имам усешане че се познаваме от гидини. Имаме еднакви интереси и виждания за живота, еднакви проблеми. Имаме общи хобита. Той не е бил женен и няма деца. извади ме от зловредната връзка и фалшива любов. Бързо се видяхме на живо. След две седмици телефони и писане се видяхме и прекарахме чудесни 3 дни заедно. Той е мил, грижовен и искрен и с добро сърце. Също стилен и привлекателен. Сега стана на 60 а аз на 31. Висок и слаб и изглежда доста по-млад. Навън винаги ме държи за ръка, дава ми дрехата му ако ми е студено. Винаги вижда ако нещо ме тревожи, знае какви храни харесвам, какви дрехи и като цяло какво ми харесва. И без да казвам нищо ме разбира. Грижи се за комфорта ми. Прегръща ме много, прави ми масажи, суши ми косата след баня или ми приготвя любимата храна Прави ми малки изненади и подаръци, както и аз на него.. Изненада да отидем на мач или на театър. Даде ми неговите приятели, неговите близки. Тъй като когато отида при него в Гърция оставам в дома му. В съседство са родителите му и племенниците му и се разбиране чудесно. Сутрин ми оставя ключа от апартамента и има пълната свобода да изляза с близките му или сама. Винаги гледане и да излезем някъде и да не се затваряне вкъщи. Когато сме компания винаги следи ако ми е комфортно. За 6.години не сме имали проблеми. Дори и домакинските работи са приятни или ги вършим заедно или се редуваме. С него се чувствам значима а не секс играчка като с бившия. В легото нямаме проблеми. Родителите ми не искат да се запознаят с него заради годините. Той искаше да идва вкъши и да помага с каквто може но уви. За това аз ходя през няколко месеца ори него в Гърция. Той ако дойде ходим на хотел. Последно останах за месец и нещо при него. На тръгване и баща му се разплака да истана рам и че може да намерим работа там. С ориятеля ми и двамата сме бедни. Имаме пари колкото да преживяваме. Аз работя като библиотекар тук в България. Мислех да се преместя вече там но се слупиха проблемите със здравето на родителите ми.  Всеки път когато пътъвам ме наричат боклук и курва и правят драми.. С приятеля ми се чувствам обичана и свободна, намам притеснение за нищо с него.
В България приятели нямам. Познати и колеги. Не излизам тук. Работа-вкъщи е ежедневието ми без приятеля ми. Имах приятелки преди години но ме излъгаха и предадоха. Не допускам лесно хора до себе си. Към биологичните родители не чувствам нищо. Зашо да се интересувам от хора които са ме изоставили.
Много е лошо да трябва да избирам между родителите ми и личния ми живот. Има ли начин те да приемат връзката ми. За сега са непреклонни. Няма да оставя любимия човек повек заради капризите на старците. Винаги знам че мога да разчитам на него, както и той на мен. Дори първата любов не беше толкова силна като тази сега. Ако не са родителите ми щях да бъда щастлива напълно. Ако го приемат и не се държат зле с мен нищо друго не искам. Не ми трябват материални неща.. Само спокойствие и щастие искам.
Мъчи ме притеснение и безсъние. Иска ми се родителите ми да ме приемат такава каквато съм и да уважават изборите ми и личния ми живот. Обичам ги и тях и съм притеснена че са стари и болни. Майка ми е на 78. Още не съм готова да ги изгубя. Знам че е нормално да си отидат един ден, че всички умираме рано или късно. Хората с млади родители поне живеят спокойно живота си.
Прикачам снимка на мен и приятеля ми

Последна редакция: ср, 20 окт 2021, 12:53 от Ина Иванова

# 46
  • Мнения: 41
Здравейте Моника,

Може ли да разкажете малко предистория на Вашите отношения с мъжът Ви - от колко време сте заедно, как започна връзката Ви, кога настъпи промяната(след загубавта на първото дете) или и преди това е имал подобно поведение?

Имали ли сте подобна връзка в миналото, в която са се отнасяли така с Вас?

Разкажете ми малко за Вашето детство и за връзката с родителите Ви.
Разкажете малко за неговото детство и за връзката със семейсвтото му.
Какъв е той в работата си, има ли много приятели, как се държи, когато е сред хора?

Поведението му е много обезпокоително. Оставям Ви една статия от сайта ми "Наука за хората", която е посветена на нарциситите като има тест, чрез който да разберете дали един човек страда от такова личностно разстройство. Това не е с цел да бъде диагностициран човек, а за да се ориентирате с какъв човек си имате работа и дали мъжът Ви не се доближава до този образ или е друго.

https://naukazahorata.com/%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-% … 0%B5%D1%81%D1%82/

Препоръчвам Ви да прочетете статиите, които съм написала за токсичните връзки, отново ще ги намерите в блога, като съм оставила директни линкове в предишни отговори в темата.

Ще очаквам да пишете!
Ина


Здравейте не знам от къде до започна пише едва самотна и страдаща майка.
Преди два месеца се разделих с бащата на детето ми. През цялото си съжителство с него бях многократно нараняването бяха обиди псувни не беше същия човек в когато се влюбих цялостната му промяна дойде от първата ми бременост която приключи със сполонтанен аборт болката от моя страна беше голяма а аз в такъв момент имах нужда от него и негова подкрепа но уви не я получих и от тогава започна лошото му отношение към мен.Все нещо не му харесваше не беше доволен от това какво правя за него обиждаше с много грозни думи  псуваше ме а аз след такива моменти винаги бях разлаквана и всичко си го изживявах сама. По зле беше когото родителите му се прибираха за празниците от чужбина тогава беше още по голям ад той тогава ставаше съвсем друг човек бутаха му фитилите и той слушаше тях дразнях се от факта ,че когато те си бяха тук за него само те съществуваха а аз бях в пространство. Реших да споделя с него тези неща който виждам но той все отричаше, че не е така Но вътре в мен живеше това съмнение то си личеше ,че те не харесват и кагато дойдеше момента да си отиват нещата се успокояваха. Но след няколко месеца въпреки болката която преживях със загубено си дете правихме опити и забременях отново страха беше огромен но слава бого  всичко беше наред.Но той и тогава не спря със лошото си отношение към мен разплакваше ме пак ме обиждаше мечтаех си като всяка една нормална жена да си изкарам една нормална и щастлива бременост но не беше така. Тормозех себе си и дето което беше в отровата ми.Просто не знам как  изтърпя  това дете напрежението и това която приживявах единствено се молих да бъде всичко наред и да се роди живо и здраво.Кагото решеха да си дойдат през лято родителите му и като разбрах че ще си идват всичко ми се приобърна и си казах сама на себе си пак се почва не че беше по различно през другото време но още по зле ставаше като и те са си в България. Един ден той се прибра от работа и ми каза трябва да ти кажа нещо на мен веднага ми се покосиха краката като си мислех че ще е нещо което но мен няма ми хареса и тогава се обърна и каза поканени сме на брат ми на рождения ден но в него период бях в 8 месец от бременноста си и не се чувствах добре последните месеци ги изкарах много тежко.И аз му каза ,че не се чувствам добре как да отида на рождение ден след като карах тежка бременост той много добре знаеше и виждаше как се мъча. Живехме с моите родители защото нямахме собствено жилище а но те по нйкъв начин не се месеха в нашите отношение въпреки отношението му към мен и виждаха как ме тормози въпреки всички тези неща те го уважаваха и и нищо не съм му казвали защото знаеха и си мълчаха заради мен.Дойде деня на рождения ден и уж нямаше да ходи но телефона му не спря да звъни дойде при мен да ме пита дали ще ходим със сълзи на очите  му казах че не мога да отида защото не ми е добре нищо не каза и излезе от стоята.Мина се време дойде и ми каза и колкото и да упрекваш аз отивам облечеие и замина. Излезе с извинете че ако не отиде брат му и баща му ще идват на вдигат панаири и дари можело да се стигне до бой кажете ми един мъж на 30 години който вече има семейство и чака дете може ли някой да го накара ва сило да отиде на място където може и да не иска. Но явно на него му се е ходила доста както и да е.На следващия ден се върна по обяд все една не е станало нищо тогава просто под влияние на нерви и от това че ме вижда че не съм добре а аз такива моменти имах най много нужда от него а той предпочете да отиде и да се забавлява а мен кучето ме яли.И му казах че искам да се разделим той вика сигурна ли си аз казах да събра си нещата с лекота и замина без да се замисли. Беше ми много тежко.Мина се една седмица постоянно ми пишеше и въпреки всичко пак се събрахме с надежда ,че през тази седмица си е разбрал грешките и няма да прави повече така но беше си същия човек.Родих след месец бях много щастлива но той беше същия човек с надежда, че като се роди детето той може да се промени но пак празни надежди. За празниците мой родни дойдоха да празнуваме заедно но той не ги харесваше но те бяха единствените родни който ми бяха това бяха баба ми и леля ми.Вместо да празнуваме бъдни вечер заедно той стоеше затворен в стоята без да седне на масата съответно аз стоях при него и отвреме на време ходих при тях за малко и се връщам. На Коледа сутринта станахме честитехме си всичко беше наред но той продължи да стой затворен в стоята но много ужаднях и му казах отивам да си взема чаша вода а детето беше се разплаколо тогава и му казах взе ми го сега се връщам и той почна да ме обижда копеле мръсно долно това му бяха думите на мен ми стана много кофти излязох от стоята и не можах да сдържа сълзите си и се разревах и ме видяха нашите и баща ми вече тогава не се сърпя и отиде при него ми му каза защо я обиждаш така ако имаш намерение да живееш с нея живей ако ли не си отивай и той каза добре и си отиде пак без да се замисли че вече и дете има. Отиде пак при родителите си първата Коледа на дето си не празнува с него.Мина се почни дойда да говорим постави ми условия да живеем отделно имаха къща на 3 етажа на на неговия етаж подлежи на ремонт Дакота се направи ремонт щях ме да живем с моите родители и след това отделно.Съгласих се защото не исках детето ми да живее без баща си ако не бях се съгласила той нямаше да се върне при нас.Пак се събрахме но той почна да прави по лошо и преди освен обиди и псувните почна и да ме блъска из стените в къщи търпят всичко това заради детето Дакота един ден не приля чашата и всичко това която потисках в себе се изби скарахме се много жестоко виках крящах той бе блъскаша обиждаше и само се обърна и каза радвай се че майка ти е тук иначе до сега щях да те простра и до там събра си нещата пас и си отиде.И така вече два месеца сме разделени отвреме на време се обажда детето не е много заинтересован зо малкия.Преди 3 дни имаше Рожден ден малкия дойде да го видя до тогава не беше идвал тръгна да ме прегръща на 3 пъте държи се така все още сме заедно така както се държи не се държал никога мило без да се стряска без да вика майка ми каза че може да съжалява вече но на мен не ми се вярна да е така.Написал този дългия пост за ми дадете съвет както да се справя с тази голяма болка която живее в мен като погледна детето си ми се къса сърцето още е малък но все един ден ще порасне може би ще ми пита неща свърза ни с баща си а аз какво да му отговаря  много ми е гадно че ще израсна без баща никое дете не го заслужава баща му той самия е израснал без родители и дето му ще мине по същите стъпки.Болно ми е самотно ми .Дайте ми съвет как до се справя с тази болка и да живия по пълноценен живот. Благодаря ви предварително.

Последна редакция: ср, 20 окт 2021, 12:28 от Ина Иванова

# 47
  • Мнения: 41
Чудесно е, че сте решили да пишете отново и да споделите с всички нас прогреса, който имате!
Радвам се, че полагате усилия и малките крачки започват да носят резултати.
Всяка голяма промяна започва с малкото, което сме готови да направим днес.

Относно обученията, което и да изберете ще получите практически съвети и знания, които да прилагате ежедневно.

Обучението по презентационни умения POWER има за цел да помага на хората да добият увереност по време на презентиране, но и като цяло в разговорите с околните. След това обучение участниците успяват да излагат с по-голяма лекота мнението и идеите си, да успяват да се оттърсят от притесненията.

Включва видозаписи и инидвидуален анализ на всеки участник. Получават се конкретни съвети и стъпки, върху които да стъпвате, съобразно личния Ви стил и комфорт.

Обучението по презентационни умения ANIMUS включва два модула - Beginner и Expert. В тях се разглеждат общо 12 умения, които разглеждат в дълбочина различни аспекти от разбирането на себе си и околните. Това обучение е много подходящо за всеки, който иска да се научи да разпознава емоциите на околните, да се научи как да им отговаря. Застъпени са теми като отстояване на себе си и всичко, което е необходимо на човек, ако иска да усепее да успее да управлява социалните си взаимодействия. Много е подходяща тази програма и за всеки, който иска да прилага силни социални умения в работна среда и да демонстрира лидерство.

Преценете кое в момента е ключова тема при Вас. Честно казано всеки, който е преминал едното обучение сам изявява желание да запише и второто, заради силната им трансформираща сила и много добра приложимост.

Усмихна ден,
Ина



Nature Star2Nature Star2Nature Star2Здравейте!

Пиша отново, за да Ви споделя, че лека-полека моето положение започва да се подобрява.
Тези дни си наложих да споделям малко повече с моите близки.
Даже използвах някои от въпросите (36 въпроса), които споделихте в началото на темата, за да ми идват идеи да разприказвам моите родители. Много ме изненада колко интересно ни се получаваше и даже имах няколко пъти, в които се разплаквам пред майка ми, а това не го допусках. Просто емоцията от общуването така ме разтърси, че всички стаени емоции сякаш излизат от мен. Определено усещам, че това е сериозен процес. Но имам все още проблем да се отпускам с други хора, все някак се дръпвам и изпадам в капан на собствените си мисли как да продължа разговор, какво да кажа и т.н.Разгледах сайта Ви и попаднах на обучението по социални умения, което провеждате и ми хрумна, че може би това е добра крачка, за да си помогна занапред.Но в същото време разгледах и това по презентационни умнеия и си казах, че и това също е нещо, върху което трябва да разботя и ще ми е особено полезно да се науча на тънкостите и да ми помага в работен план. Според Вас, кое от двете е добре да запиша първо?

От това, което ми написахте в мен се отвори сякаш нов поглед и наистина искам да се запозная с Вас и да дйда на Ваше обучение. Изгледах Ваши интервюта, изгледах и TEDtalk-а Ви... Изчестох много статии от сайта Ви.
В мен се изгражда силна увереност, че Вие ще сте човек, от който мога да науча много.
Искам да Ви благодаря, защото наистина много ми помогнахте! Nature Star2



Чудесно начало!

Пишете отново след седмица-две и кажете дали тази стратегия продължава да Ви помага!

Всичко добро!


Благодаря за отговора!
Не се бях замисляла за това и сега осъзнавам, че съм си пречела сама да се почувствам по-добре.
Това осъзнаване ме накара доста да се разведря. След като прочетох отговора Ви, даже излязох на обяд с колежка и й разказах някакви дребни неща и се получи интересен разговор. не съм се разкривала много, но дори малкото, което направих като крачка в тази посока ми показа, че наистина е добра посока за мен.

Ще продължавам да работя по това, благодаря отново, дадохте ми нов смисъл!
Днес съм по-усмихната, благодарение на Вас!
Всичко най-добро Ви пожелавам!


Радвам се, че сте погледнала на ситуацията с нови очи!

Понякога малки моменти на осъзнаване ни помагат да започнем да забелязваме неща, които са били пред нас, но не сме имали очи да ги видим преди. А това е голяма крачка напред. Вие сте много интелигентен човек, структурирате мислите си много ясно и ми давате много добър поглед над ситуацията.

От  написаното допускам, че и при двамата има не само една трамва и е вероятно и двамата да имате комбинация от травма на изоставане и травма на отхвърляне. Това се получава, когато връзката и с двамата родители е нарушена. Не рядко човек може да страда от повече от една нанесена травма в детството.

Бихте ли ми описали как изглеждате на външен вид? Както и Вашият мъж. Като казвам външен вид имам предвид - телосложение, слаби ли сте и двамата много, по-прегърбена стойка ли има той? Вие самата какво отношение имате с харната, инате ли склонност да не ядете изобщо, когато сте притеснена? Имате ли афинитет главно към сладки храни?

Опишете, ако искате -  стойка, лице, поглед, навици.
Имате ли някакви здравословни проблеми - например при Вас срещат ли се някакви проблеми с кожата от някакво естество или проблеми със стомаха?

 А той има ли някакви здравословни проблеми, от какво естество са? Някакви проблеми с бъбреци, дишане, арегии? Как се храни? Бавно ли?

Не говоря да се характеризирате като качества. Често по начина, по който изглежда и се държи човек, може да се разбере повече за травмите, от които страда и колко дълбоки са те.


Скрит текст:
Привет Alegriq2002,

Четейки Вашата изповед усещам болката, която се е настанила в сърцето Ви.
Няма нищо излишно в написаното, това как създаваме взаимоотношения в зряла възраст се оформя от взаимоотношенията, които сме имали с родителите ни в нашето детство.

Вие сама сте "напипала" основната болна тема, а именно травмата, която е била нанесена поначало от Вашите родители, а именно отхвърлянето и незачитането на чувствата, които сте изпитвала. Това, че не са Ви защитили, когато сте имала нужда. Не рядко родители, които отхвърлят чувствата на децата си по този начин, са страдали самите те също от травмата на отхвърляне.

От малка сте научена, че ако искате да Ви се обърне внимание трябва да положите усилие, за да кажете на околните "аз съществува, аз съм тук, аз имам чувства". Обикновено травмата на отхвърляне се създава от родителя от същия пол.

Като цяло ролята на родителя от същия пол е да ни научи да обичаме и да даваме любов, докато тази на родителя от противоположния е да ни научи да получаваме любов.

При травмата на отхвърляне се настанява едно чувство на недостатъчност и на силно подценяване на себе си. Вие сте доста критична към себе си, своите качества, успехи. Бързате сама да се осъдите, за да се предпазите от това да бъдете осъдена/отхвърлена от друг човек, та дори той да е напълно непознат за Вас.

Когато говорим за травма на отхвърлянето, става дума за сериозен и дълбок проблем, който е свързан с наранените чувства на човек и това, че правото му да съществува и да чувства е отхвърлено от родителите му.

Колкото по-дълбока е тази травма на отхвърлянето, толкова повече ще са ситуациите, в които той ще бъде отхвърлян в бъдеще. Започва да ги привлича, като може както да отхвърлят него, така и той да отхвърля околните.

В хода на времето, когато този човек е в зряла възраст привлича партньор, който също не зачита неговите чувства и правото му да бъде този, който е. Вие казвате, че чувствате, че трябва да сте различна и да се потискате, за да бъдете половинката, която Вашият мъж иска.

Но това не е така.

Иначе казано, колкото повече Вие отхвърляте чувствата си и това, което сте, толкова повече отхвърляне срещате около Вас. Вероятно Вие също отхвърляте хората и това, че се определяте като интроверт да е отчасти потвърждение.

В известна степен човек, който страда от тази травма вярва, че не заслужава да бъде обичан. Сама Вие казвате  "Ясно е, че никога няма да бъда обичана, никога няма да почувствам човешка близост с някой, как да свикна с това".

Друго характерно за тази травма е непрекъснат сковаващ страх, паника - страх от отхвърляне под всякакви форми. Описвате колко ви е страх да не бъдете отхвърлена от детето си, страх как ще живеете по този начин с половинката Ви.

Вие искате да обичате и да бъдете обичана, но същевременно вярвате, че не го заслужавате. Това противоречие във Вас саботира собственото Ви щастие.


Истината е, че да изпитваме обич означава, че приемаме другия, дори да не го разбираме напълно. Вие искате да се научите на "непукизма", който изразява мъжът Ви, защото искате да се съхраните занапред от отхвърлянето, което чувствате от него, но и да останете във връзка, която не Ви дава това, от което се нуждаете като жена.

Вие сте човек, който има много какво да каже, вулкан сте от емоции и чувства, но на повърхността се опитвате да се слеете било с обстановката, като се свиете и заемате по-малко пространство или с този отсреща, като се опитате да се нагодите към очакванията му, за да не Ви отхвърли, заради това, което сте. Описвайки, че се чувствате като част от мебелировката у дома, това е изражение на Вашето, чувство, че нямате право да съществувате у дома като пълноправен човек.

Вашата силна чувствителност, вероятно се изразява като много силно реагирате спрямо критика. Тъй като в главата си Вие непрекъснато се критикувате, когато чуете това и отвън чашата на търпението Ви прелива и Вие реагирате силно и се обиждате много.

Претърпяното разочарование от любовта у вас се превъща в другата крайност - омраза/избухване/гняв. Но това е само израз на голямото страдание, което изпитвате.

А някъде дълбоко у вас се е свило едно малко дете, което иска да обича и да бъде обичано. Но докато не се погрижите за него, докато не излекувате травмата му, ще попадате отново и отново в този порочен кръг на страдание и отхвърляне.

И това не важи само за взаимоотношения с половинката, а с хората като цяло.

Да изпитва човек истинска любов означава да бъде такъв, какъвто е и да обича половинката си такъв, какъвто е. Без страх, без нужда да се опитва да преглъща себе си и копнежите си, да захапва език и да внимава какво ще каже и как ще постъпи, за да не ядоса другия.

Убедена съм, че у Вас се крие човек, който е способен на много повече, отколкото си дава сметка. За интровертите е характерно това, че могат да обмислят, да откриват слабите места на даден план, да предусещат възможните проблеми и да се стараят да ги предотвратят. Те нямат нужда от околните, за да свършат това, което трябва, много са ефективни и се зареждат от времето прекрано сами със себе си.

По същество в известна степен дори самодостатъчни, но в по-различен смисъл от тази саможивост, за която говорите.

Интровертите са много чувствителни към емоциите на другите и дори да казват малко, усещат много и знаят много повече за това, което изпитва другия. Могат да създават дълбоки и трайни връзки и са желан събеседник, когато човек търси някой, пред когото да говори по по-дълбоки теми.

Не се самообвинявайте, не сте виновна за нищо. Като цяло динамиката във Вашите взаимоотношения у дома не са здравословни. Не се чувствате ценена, обичана, не усещате дълбока близост. Не споменавате от колко време сте в тази връзка, как се е развила във времето, как сте решили да имате дете. Подобни ли са били връзките Ви с други мъже. Не споменавате дали само детето е причина да сте заедно или сте принудена да живеете с него поради финансови или други причини.

Ето какво мога да кажа като обобщение:

Преди да успеете да се обърнете към себе си и да се научите да се грижите за Вашите собствени чувства и да излекувате раните, които носите, няма да Ви е лесно да намерите подход, чрез който да установите нов етап на взаимоотношенията у дома, защото отново ще се връщате в изходна позиция. Първо е важно да сложите добра основа вътре във Вас и след това нещата около Вас и ситуацията Ви ще започне да се променя в синхрон с подредбата, която се е установила в ума и душата Ви.

Ако искате да преодолеете това, през което преминавате, обърнете се за подкрепа. В случай, че изпитвате доверие към мен и искате да поговоим по време на лична консултация, пишете ми на лично съобщение.

Пожелавам Ви много сила!
Ина
Здравейте отново и благодаря за отговора Ви, който ме накара да погледна на нещата от позицията на това, което сте написала относно отхвърлянето, защото досега съвсем друга представа имах защо нещата ми се случват по определен начин.
Никога не съм се замислила, че е възможно аз също да отхвърлям околните, но като превъртя лентата назад и си давам сметка, че по някакъв начин съм го правила. Никога не съм създавала пълноценни и трайни отношения с другите и това винаги съзнателно съм го правила, но може и да се окаже, че всъщност е несъзнателно заради тази травма. Винаги ми е било по-удобно да не се задържам истински и за дълго в дадени отношения/приятелства, удобно, защото не желая другите да имат очаквания към мен. Опитът ми досега ми е показвал, че тези, които имат очаквания към мен, ме предават и изоставят в някакъв момент, един вид са ме използвали, всичко това ме натоварва и за да го избегна просто не се задържам дълго никъде.
Имала съм връзки и с други мъже. Всеки един от тях е виждал в мен това, което те искат да видят, а не това, което реално съм аз, но за мен това не е било проблем, защото не съм имала очаквания, че ще бъда с въпросния мъж за в бъдеще. Истината е, че никога не съм била с мъж, който истински да ме привлича и харесва (освен мъжът ми, може би), не съм била, защото ме е страх да не ме отхвърли. Имало е двама мъже, към които изпитвах чувства, никога не си дадох шанс с тях, защото ме беше страх, че ще ме отхвърлят/наранят. За мен те бяха
ненадеждни, защото имаха бохемско мислене и начин на живот. Аз самата дълбоко в себе си имам подобен тип бохемска душевност, но категорично не и давам израз, защото навикът да не давам воля на себе си е силно вкоренен в мен и ме е страх как бих живяла без този навик.
С мъжът ми сме заедно от 7-8 години. Влюбих се в него, връзката ни винаги е била на приливи и отливи, бяхме и разделени, в повечето случаи аз се съобразявах с емоционалните състояния на мъжа ми и вътрешните колебания, които и до
ден-днешен изпитва относно мен. Самият той си има собствените дефицити/травми. Много време отне, за да ме допусне поне малко до себе си. Неговото семейство е странно, няма семейна сплотеност. Баща му е затворен,
необщителен човек, живее в свой свят и не му пречи. Мъжът ми и баща му не си общуват, не са скарани, просто няма никаква връзка между тях. С майка си общуват изключително делово. Тя е жена, която е  обсебена  от своите емоционални нужди, но не умее да си поиска искрено, неискрено общува с околните, по-скоро е егоистична. С брат си мъжът ми също не общува, чуват се по телефона два пъти в годината, физически също се виждат два пъти годишно за половин час. Веднъж брат му му се е обадил по телефона, в деня, когато се иска прошка, бил е пиян и е споделил, че му е тежко, че са така далечни и отчуждени, мъжът ми се е държал горе долу по същия начин, по който с мен, когато разговорът започва да му създава емоционален дискомфорт. Казвал ми е, че чувства майка си като много близка роднина и нищо повече, защото били хора от различни планети едва ли не, казвал ми е същото и за брат си. Откакто имаме дете ми е подхвърлял приказки, че чрез детето ни ще се сближи с родителите си, в името на това сближаване е готов по някакъв друг начин да ме пренебрегва относно детето, което също ме тормози. Опитвам се да поддържам фалшиво равновесие, отчитайки особеностите на другите, в случая роднини, но това ме натоварва страшно много, имам чувството, че не мога да дишам свободно, чувствам, че нося на гърба си чуждите чувства и нужди, а не съм длъжна, още повече, че никой не се интересува как съм аз, за нормално общуване да не говорим.
С мъжът ми направихме съзнателен избор да имаме дете, преживяхме преоткриване в отношенията си, това беше период, в който наистина се обичахме (а може и да се заблуждавам) и не знам защо отново се случва всичко това. Струва ми се, че ако продължаваме така ще се превърнем в семейство като неговото, в което е живял като дете, но просто съм безсилна пред мъжа си. Обмисляла съм варианта да се разделя с него, но ме е страх какво би последвало след това.
Благодаря Ви за отговора още веднъж!
Може би ще Ви пиша на лични съобщения за консултация, иска ми се да се справя със себе си, да бъда здравословен пример за детето си, не искам да пропилявам живота си и ме е страх дали мога да се справя.

    # 48
    • Мнения: 41
    Здравейте!

    Това, че се включвате да разкажете за развоя на събитията и за начина, по който започва да се променя гледната Ви точка в тази ситуация е безценно за много други, които са в сходни отношения и мислят, че няма изход.

    Благодаря Ви, за което! По този начин Вие помагате на много други, които четат думите Ви.
    Много се радвам, че нашите разговори Ви помагат да видите, че притежавате много повече сила, отколкото сте предполагали.

    Вниквате в дълбочина и искате промяна, правите стъпки в посока на това да научите повече, да се самоанализирате и да анализирате цялата ситуация. С всеки изминал ден все повече яснота ще проблясва и тя ще осветли и най-големите проблеми, които до скоро да изглеждали нерешими.

    Ако решите отново да разкажете за прогреса и какво се случва, със сигурност ще е полезно!

    Усмихнат ден,
    Ина

    Здравейте! Искам да споделя с Вас нещо положително, което ми се случи като  вид осъзнаване и просветление, което за себе си отчитам като малък прогрес.
    След като ме насочихте към сайта Наука за хората и статиите за токсични отношения, които ми казахте да прочета, започнах да чета материали по темата, което много ми помогна, за да анализирам своето и на мъжа ми поведение по начин, който досега не съм правила.
    Тази вечер мъжът ми се държа мило с мен. Благодарение на полезната информация, която вече имам приех рационално и неемоциално неговото поведение, защото да се държи така с мен като преди това ме е наранявал не му е за първи път, но сякаш едва сега си дадох сметка, че това е повторящо се от негова страна поведение. Сетих се за думите Ви, че емоционално се клатушкам заради неговите настроения и осъзнах, че за първи път не се клатушнах, а другото е, че  може би се заблуждавам доколко съм прекалено емоционална, защото тази вечер определено не бях. Ако нямах тези минимални знания, които тези дни си набавих с четене на полезни материали със сигурност щях да бъда много радостна, че мъжът ми е започнал да прави опити за сдобряване и щях да помисля колко го обичам и съм влюбена в него. Днес осъзнах, че май не съм чак толкова влюбена в него, а по-скоро бъркам любовта със зависимост, имам предвид, че аз съм зависима от неговите емоционални състояния и настроения и това как се държи с мен и всичко това определя и съответно как аз ще се чувствам в следващите дни до моментът, в който той отново от мил ще се превърне в отчужден човек. Почувствах се много добре след като осъзнах това. Надявам се, че в тези мои разсъждения има някаква логика и съм на прав път.
    Споделям това и в случай, че може да бъде полезно на някой друг, който е в подобни отношения с половинката си.
    Благодаря още веднъж!

    # 49
    • Мнения: 41
    Здравейте!

    Може ли да разкажете от кога се чувствате по този начин?
    Имало ли е период, в който сте харесвали много работата си и сте работели на пълни обороти?
    Има ли други ситуации в личен план, които в момента Ви товарят?

    Споделете малко повече подробности за начина Ви на живот преди да се стигне до сегашното състояние.

    Ще очаквам да пишете!
    Ина

    Здравейте!

    Имам малко необичаен въпрос, но се надявам да може да ми помогнете. Понякога ми се случва да изпадна в ситуация, в която се чувствам неработоспособна, но не поради физическо заболяване. В момента се чувствам така. Часът е 2:34, а аз не мога да заспя. Може би се дължи на това, че предния ден също не се наспах и след това наваксах с късна следобедна дрямка, но не е и само това. Имам чувството, че работата ми ме убива. Стоенето пред компютър вкъщи ми се отразява пагубно. В момента усещам болка в цялото си тяло, въпреки че преди лягане си направих разходка, но явно това движение не ми е достатъчно. Чувствам се много депресирана, отчаяна, не харесвам живота си. Мисълта, че трябва да стана след няколко часа и да работя интензивно, отново обездвижена и пред компютър, ме съсипва. Чудех се, имам ли изобщо изход… ако съм физически болна, ще отида на лекар и ще взема болничен. Но моят проблем е психологически и нямам право да отсъствам от работа без болничен. Не мога да им кажа, “хора, не издържам, зле ми е, не мога да стана рано и да съм работоспособна. Чувствам се сякаш тлея и гасна”. Няма кой да ми даде болничен за такова нещо. Не знам какво да правя… страх ме е да изляза по това време да се разходя. Чувствам се в безизходица.
    Страхувам се за физическото си здраве. Чувствам се сякаш не мога да се справя с всички задачи, които имам. Допуснах къщата ми да заприлича на кочина, защото нямам мотивация да чистя и да върша още работа.
    Нямам мотивация да пътувам или да се събирам с приятели, защото и това ми се струва като работа. Нямам мотивация дори да си купя нови дрехи, защото меренето им ме натоварва.
    Мисълта, че нямам право на мрънкам, а трябва да се мобилизирам, още повече ме демотивира.

    # 50
    • Мнения: 10
    Благодаря ви. Права сте. Значи само аз мога да си помогна в този момент? Всички това ми казват. Мислят, че съм силна, но въпреки всичко съм раним човек колкото и да го прикривам. Винаги съм се старала да угодя на другите и те да са доволни. За първи път искам нещо за себе си. Аз виждам бъдеше във връзката ми тъй като търся единсрвено любов и спокойствие. И двамата имеме болни родители и трябва да се грижим за тях. Деца не искаме. Не всеки е готов и може да бъде родител. Приятеля ми е позитивен и много по-здрав и активен от мен. Не взима дори и аналгин. А аз постоянно се тъпча с хапчета за главоболие, ускорен пулс и витамини. Въпреки възрастта не знае кой ше бъде по-дълголетен. Така, че вярвам в нашето бъдеще заедно. Иначе винаги имам критики към себе си, ниско самочувствие и страхове за нещо.

    # 51
    • Мнения: 41
    Ако вечно се стараете да угаждате на другите, никога няма да остане време за Вас. А и хората ще започват да приемат Вашата отстъпчивост за даденост и никога няма да спрат да изискват от Вас още и още.

    Помислете над написаното и започнете да се самонаблюдавате през идната седмица. Не правете нищо конкретно, а наблюдавайте как реагирате на различните ситуации. Водете си бележки, дневник дори. Излагайте мислите и наблюденията си там. Осъзнайте какви са моделите Ви на поведение, кое е това, което правите отново и отново и то Ви носи нещастие и тревога.

    След няколко дни разкажете отново тук, ако искате.



    Благодаря ви. Права сте. Значи само аз мога да си помогна в този момент? Всички това ми казват. Мислят, че съм силна, но въпреки всичко съм раним човек колкото и да го прикривам. Винаги съм се старала да угодя на другите и те да са доволни. За първи път искам нещо за себе си. Аз виждам бъдеше във връзката ми тъй като търся единсрвено любов и спокойствие. И двамата имеме болни родители и трябва да се грижим за тях. Деца не искаме. Не всеки е готов и може да бъде родител. Приятеля ми е позитивен и много по-здрав и активен от мен. Не взима дори и аналгин. А аз постоянно се тъпча с хапчета за главоболие, ускорен пулс и витамини. Въпреки възрастта не знае кой ше бъде по-дълголетен. Така, че вярвам в нашето бъдеще заедно. Иначе винаги имам критики към себе си, ниско самочувствие и страхове за нещо.

    # 52
    • Мнения: 18
    Скрит текст:
    Здравейте Моника,

    Може ли да разкажете малко предистория на Вашите отношения с мъжът Ви - от колко време сте заедно, как започна връзката Ви, кога настъпи промяната(след загубавта на първото дете) или и преди това е имал подобно поведение?

    Имали ли сте подобна връзка в миналото, в която са се отнасяли така с Вас?

    Разкажете ми малко за Вашето детство и за връзката с родителите Ви.
    Разкажете малко за неговото детство и за връзката със семейсвтото му.
    Какъв е той в работата си, има ли много приятели, как се държи, когато е сред хора?

    Поведението му е много обезпокоително. Оставям Ви една статия от сайта ми "Наука за хората", която е посветена на нарциситите като има тест, чрез който да разберете дали един човек страда от такова личностно разстройство. Това не е с цел да бъде диагностициран човек, а за да се ориентирате с какъв човек си имате работа и дали мъжът Ви не се доближава до този образ или е друго.

    https://naukazahorata.com/%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-% … 0%B5%D1%81%D1%82/

    Препоръчвам Ви да прочетете статиите, които съм написала за токсичните връзки, отново ще ги намерите в блога, като съм оставила директни линкове в предишни отговори в темата.

    Ще очаквам да пишете!
    Ина


    Здравейте не знам от къде до започна пише едва самотна и страдаща майка.
    Преди два месеца се разделих с бащата на детето ми. През цялото си съжителство с него бях многократно нараняването бяха обиди псувни не беше същия човек в когато се влюбих цялостната му промяна дойде от първата ми бременост която приключи със сполонтанен аборт болката от моя страна беше голяма а аз в такъв момент имах нужда от него и негова подкрепа но уви не я получих и от тогава започна лошото му отношение към мен.Все нещо не му харесваше не беше доволен от това какво правя за него обиждаше с много грозни думи  псуваше ме а аз след такива моменти винаги бях разлаквана и всичко си го изживявах сама. По зле беше когото родителите му се прибираха за празниците от чужбина тогава беше още по голям ад той тогава ставаше съвсем друг човек бутаха му фитилите и той слушаше тях дразнях се от факта ,че когато те си бяха тук за него само те съществуваха а аз бях в пространство. Реших да споделя с него тези неща който виждам но той все отричаше, че не е така Но вътре в мен живеше това съмнение то си личеше ,че те не харесват и кагато дойдеше момента да си отиват нещата се успокояваха. Но след няколко месеца въпреки болката която преживях със загубено си дете правихме опити и забременях отново страха беше огромен но слава бого  всичко беше наред.Но той и тогава не спря със лошото си отношение към мен разплакваше ме пак ме обиждаше мечтаех си като всяка една нормална жена да си изкарам една нормална и щастлива бременост но не беше така. Тормозех себе си и дето което беше в отровата ми.Просто не знам как  изтърпя  това дете напрежението и това която приживявах единствено се молих да бъде всичко наред и да се роди живо и здраво.Кагото решеха да си дойдат през лято родителите му и като разбрах че ще си идват всичко ми се приобърна и си казах сама на себе си пак се почва не че беше по различно през другото време но още по зле ставаше като и те са си в България. Един ден той се прибра от работа и ми каза трябва да ти кажа нещо на мен веднага ми се покосиха краката като си мислех че ще е нещо което но мен няма ми хареса и тогава се обърна и каза поканени сме на брат ми на рождения ден но в него период бях в 8 месец от бременноста си и не се чувствах добре последните месеци ги изкарах много тежко.И аз му каза ,че не се чувствам добре как да отида на рождение ден след като карах тежка бременост той много добре знаеше и виждаше как се мъча. Живехме с моите родители защото нямахме собствено жилище а но те по нйкъв начин не се месеха в нашите отношение въпреки отношението му към мен и виждаха как ме тормози въпреки всички тези неща те го уважаваха и и нищо не съм му казвали защото знаеха и си мълчаха заради мен.Дойде деня на рождения ден и уж нямаше да ходи но телефона му не спря да звъни дойде при мен да ме пита дали ще ходим със сълзи на очите  му казах че не мога да отида защото не ми е добре нищо не каза и излезе от стоята.Мина се време дойде и ми каза и колкото и да упрекваш аз отивам облечеие и замина. Излезе с извинете че ако не отиде брат му и баща му ще идват на вдигат панаири и дари можело да се стигне до бой кажете ми един мъж на 30 години който вече има семейство и чака дете може ли някой да го накара ва сило да отиде на място където може и да не иска. Но явно на него му се е ходила доста както и да е.На следващия ден се върна по обяд все една не е станало нищо тогава просто под влияние на нерви и от това че ме вижда че не съм добре а аз такива моменти имах най много нужда от него а той предпочете да отиде и да се забавлява а мен кучето ме яли.И му казах че искам да се разделим той вика сигурна ли си аз казах да събра си нещата с лекота и замина без да се замисли. Беше ми много тежко.Мина се една седмица постоянно ми пишеше и въпреки всичко пак се събрахме с надежда ,че през тази седмица си е разбрал грешките и няма да прави повече така но беше си същия човек.Родих след месец бях много щастлива но той беше същия човек с надежда, че като се роди детето той може да се промени но пак празни надежди. За празниците мой родни дойдоха да празнуваме заедно но той не ги харесваше но те бяха единствените родни който ми бяха това бяха баба ми и леля ми.Вместо да празнуваме бъдни вечер заедно той стоеше затворен в стоята без да седне на масата съответно аз стоях при него и отвреме на време ходих при тях за малко и се връщам. На Коледа сутринта станахме честитехме си всичко беше наред но той продължи да стой затворен в стоята но много ужаднях и му казах отивам да си взема чаша вода а детето беше се разплаколо тогава и му казах взе ми го сега се връщам и той почна да ме обижда копеле мръсно долно това му бяха думите на мен ми стана много кофти излязох от стоята и не можах да сдържа сълзите си и се разревах и ме видяха нашите и баща ми вече тогава не се сърпя и отиде при него ми му каза защо я обиждаш така ако имаш намерение да живееш с нея живей ако ли не си отивай и той каза добре и си отиде пак без да се замисли че вече и дете има. Отиде пак при родителите си първата Коледа на дето си не празнува с него.Мина се почни дойда да говорим постави ми условия да живеем отделно имаха къща на 3 етажа на на неговия етаж подлежи на ремонт Дакота се направи ремонт щях ме да живем с моите родители и след това отделно.Съгласих се защото не исках детето ми да живее без баща си ако не бях се съгласила той нямаше да се върне при нас.Пак се събрахме но той почна да прави по лошо и преди освен обиди и псувните почна и да ме блъска из стените в къщи търпят всичко това заради детето Дакота един ден не приля чашата и всичко това която потисках в себе се изби скарахме се много жестоко виках крящах той бе блъскаша обиждаше и само се обърна и каза радвай се че майка ти е тук иначе до сега щях да те простра и до там събра си нещата пас и си отиде.И така вече два месеца сме разделени отвреме на време се обажда детето не е много заинтересован зо малкия.Преди 3 дни имаше Рожден ден малкия дойде да го видя до тогава не беше идвал тръгна да ме прегръща на 3 пъте държи се така все още сме заедно така както се държи не се държал никога мило без да се стряска без да вика майка ми каза че може да съжалява вече но на мен не ми се вярна да е така.Написал този дългия пост за ми дадете съвет както да се справя с тази голяма болка която живее в мен като погледна детето си ми се къса сърцето още е малък но все един ден ще порасне може би ще ми пита неща свърза ни с баща си а аз какво да му отговаря  много ми е гадно че ще израсна без баща никое дете не го заслужава баща му той самия е израснал без родители и дето му ще мине по същите стъпки.Болно ми е самотно ми .Дайте ми съвет как до се справя с тази болка и да живия по пълноценен живот. Благодаря ви предварително.
    Нашата връзка продължи 2 години 2 месеца, нашата връзка започна и запознанство стана съвсем случайно чрез наши познати се запознахме слез това започнахме да си пишем в социалните мрежи излизахме от време на време на кафе тъй като не живехме в различни населени места. Мина се време и започна да идва при мен с оставеше по няколко дни и се прибираше тъй като работа му беше там където живееше.Така минаха няколко месеца когато идваше деня в който да се прибира беше много тежко за нас двамата поне от моя страна беше така и той така реигираше като мен стига да е бил искрен в това отношение.И след тези месеци аз забременах и двамота искахме да се имате детенце и резултата беше на лице и вече тогава той заживяхме заедно. Една вечер си спомням много добре на мен ми беше студено беше ме страх да не ме хване някоя настинка като съм бременна а той се обърна и каза че ако стане нещо с дете аз ще съм виновна в този момент се стаписах от думите който изрече и просто не можах да кажа нищо очите ми се напълниха със сълзи и се стичаха по лицето ми.Когата дойде този фатален ден на мен просто се сетих за думите му и плаках като малко дете седнала в ъгъла на стаята.Когата тръгнах по лекари да напрявят нещо да запазят детето той не беше до мен ходеши си на работа родителите бяха до мен в тези дни в който ходих на прегледи.Когата излязох от прегледа му звънях да му кажа какво са ми казали а той вдигаше и ми казваше казвай на бързо че сега не мога да говоря имам много работа.Имах чувството че на него не му пука какво ще се случи а на мен огън ми гореше на главата.Единствено дойде с мен на последния преглед да видим дали има някакво развитие и тогава беше късно бях загубила вече детето.Много ми беше тежко този миг да чуя тези думи от доктора а неговата реакция беше една прегръдка излязох от кабинета на доктора срутена просто не знаех как от тук натък ще живея с тази болка а той не му трепна нищо.В онзи момент когото аз бях срината той ми предложи да отидем на шопинг с цел да се расея но може ли подобно нещо като шопинг да ти расие като едва преди бройни минути  са ти казали че си загубил детето.Предрожих до въпросния магазин и ме караше да си купя каквото искам а аз се слутах в коридорите доката той си избираше дрехи.Да ви призная честно и до ден днешен макар че вече имам дете когато се сетя през това което съм минала болката не стихва по загубеното ми дете.Преди да станат нещо по сериозни единствено ревността му беше в повече това ,че излизам с приятелки за по кафе или съм излязла с приятелка вечер за по едно питие той това него го харесваше а и не съм му дола повод за ревност това нещо го вбесяваше.Вече когато заживяхме заедно аз спрях да излизам с приятелки от такава гледна точка за да има мир и спокойствие в това отношение той ме ограничаваше.Много пъти ми е казвал че си е мислил че няма да му обърна внимание след като се събрахме ми е казвал ,че го страх да ме загуби .

    През годините преди да срещна него имало съм връзки но не  дългосрочни но макар и кратки връзки никой не си е позволявал такова държание с мен била съм наранявана но не и тормозена психически и ни най малко физически.

    Моето детство беше хубаво бях щастливо дете обгрижвано обичана не бях лишавана от нищо като отраснах станах тинеиджарка родителите ми имаха доверие пуснаха ме да се събирам с приятели пускахе ме до късно не бях ограничаване.Връзката с родителите ми е много силна и до ден днешен винаги са ми погали и са били до мен в трудни моменти дори сега не са ме оставили макар че съм 24 години и би трябвало да се оправям сама с проблемите си.Дори са изнемогвяли за да не бъда аз лишавана от нещо само само да съм добре и да не ми липсва нищо. Благодарна съм ,че имам такива родители.


    Неговота детство е много по различно от моето той от 6 годишна възраст е оставен на бабите му и дядовците те са отглеждали родителите му за заминали тогава да работят в чужбина и с години не са се прибирали има по голям брат от него.Той е бил отглеждан от едните баби и дядовци а брат му от другите. Общо взето той не  бил също лишаван от нищо каквото е искал го е получавал.Когато и той става тинеиджар попада в компанията на брат където се опотребява алкохол събирания всеки ден пиене така са му минали годините и когато вече и той си е имал собствена компания.Той сам ми е разказвал че начина на живот му е бил така ядене пиене събирания колони от сутрин до вечер всеки ден докато не се е запазнал с мен.И когато мина време от нашата връзка ми каза че онзи живот който го живял не е било живот а това е живата с мен.

    А когато се запознахме той ми представи отношенията си с неговите родителите че не са във хубави отношение плюшеги казваше че майка му е много хубав човек а баща му не е когото са решавали да се прибират той е отивал в баба си да спи защото не можел да ги търпи.
    А в един момент кагото почнаха да си идват в неговите очи станаха хубави а преди това не им викаше майко и татко а по имена не знам какво се случило че така да се обърне той дакото беше против тях сега дума не дава да се каже за тях .Единствено ми каза че искали да компенсират загубеното време с него защо вече имал дете .И това не мога да си обясня 24 години не са били до сина си когато той е имал най много нужда от тях а от тук на татък кого той е но 30 да компенсират изгубеното време.

    Аз мога да ги опиша неговите родители с две думи: За мен са студени хора

    В работа си е предполагам е отдаден тъй като кагата се запозна с мен тогава почна да работи редовна през другот време сам ми е казвал че е ходил от време на време тъй като постоянно е бил в компания.
     
    Има приятели който те също почти всичките му приятели си имат вече семейства но не ги познавам много добре тъй като сме се събирали няколко пъти за тези 2 години от нашата връзка.
    Но наблюденията който имам , е че той няма истински приятели почти всичките му приятели са пишат приятели за маса това е моето наблюдение и моите виждания.

    Дакото сред хора се държи много добре казвал е пред хората колко много ме обича как бил благодарен че.ме е срешнал като цяло пред хората имаше едно много добро отношение спрямо мен в нас ме псуваше обиждаше блъскаше. Мисля си че този човек никога не ме е обичал и не ме е имал за човек защото един човек ако обича истински него не бил се държал с жената до себе си с като с блуклук така си мисля аз. Не знам дали един ден ден осъзнае неща и дали един ще съжалява че ме е загубил.

    Последна редакция: ср, 20 окт 2021, 14:00 от AnMary

    # 53
    • Мнения: 1
    Здравейте,мами!Имам нужда от помощ!Детето ми е много агресивно.Вчера той скъса блузата на съученика му,докато играят футбол.ПОВЯРВАЙТЕ МИ НЕ БЕШЕ СЛУЧАЙНОСТ!!!!!!!Какво да правя?Да му давам ли анти-депресанти.Млада майка съм и не знам какво да правя в този случай.На 27 съм,а детето ми е на 7.

    # 54
    • Мнения: 41
    От всичко, което споделяте разбирам, че сте се забременяли първоначално от мъж, с когото сте се срещали спорадично и не се познавали много добре и сте си общували главно чрез чат.

    Само няколко месеца след запознанството Ви, вече бременна, сте заживели заедно и сте били поставени пред първите сериозни страхове от незивестното и неговите истински цветове за започнали да излизат наяве.

    Въпреки огромната загуба и неговото явно токсично отношение към Вас сте вярвали, че той поради някаква причина ще се промени, ако имате второ дете. Надявали сте се, че грубостта и незаинтересоваността му изведъж ще се превърнат в грижовност и че ще имате щастлива бременност.

    Това така и не се е случило, а само са се задълбочили проблемите, които сте имали до момента.

    Сега сте самотна майка и погледът Ви е вперен назад към него и се питатае дали той ще "осъзнае неща и дали един ще съжалява че ме е загубил".

    Прочетете това, което сте написали. Какъв човек откривате в написаното? Откривате ли човек, който е готов да направи коренна проямяна с живота си и да продължи напред?
    Или откривате човек, който се е вкопчил в миналото, в което е копнеел за щастие, но е бил психически и физически тормозен?

    Прочетете статията, която Ви линкнах в предишния ми отговор.

    Положението, в което се намирате е зависимост от човек, който не иска да направи живота Ви по-добър, очевидно това ще повлияе и на детето Ви.

    Вие сте млада жена, която е преживяла много. Обърнете се за последно назад, но не за да страдате по загубата и че не сте заедно с този човек, а за да извлечете изводи и уроци за себе си. И да продължите напред, да осъзнаете, че може би не е никаква загуба, а сте се освободили от тежък товар.

    Ако не можете сама, потърсете помощ от психолог, ако желаете заповядайте на консултация.
    Ако не можете, разговаряйте с близките си.

    Не бягайте от истината, тя боли, но е лек, от който имате нужда, за да продължите с живота си и да се откъснете от токсичното влияние на този мъж.

    Опитайте се да осъзнаете дали той е този, от когото имате нужда или сте се вкопчили в илюзорната идеята за него, която Ви е внушил в началото и все още таите надеждата, че е истина. Идеята за мъж с качества, които той не притежава и никога няма да притежава.

    Исината е пред Вас, само трябва са поискате да я видите и да си дадете шанс за по-добро бъдеще, за Вас и за Вашето дете.


    Скрит текст:
    Здравейте Моника,

    Може ли да разкажете малко предистория на Вашите отношения с мъжът Ви - от колко време сте заедно, как започна връзката Ви, кога настъпи промяната(след загубавта на първото дете) или и преди това е имал подобно поведение?

    Имали ли сте подобна връзка в миналото, в която са се отнасяли така с Вас?

    Разкажете ми малко за Вашето детство и за връзката с родителите Ви.
    Разкажете малко за неговото детство и за връзката със семейсвтото му.
    Какъв е той в работата си, има ли много приятели, как се държи, когато е сред хора?

    Поведението му е много обезпокоително. Оставям Ви една статия от сайта ми "Наука за хората", която е посветена на нарциситите като има тест, чрез който да разберете дали един човек страда от такова личностно разстройство. Това не е с цел да бъде диагностициран човек, а за да се ориентирате с какъв човек си имате работа и дали мъжът Ви не се доближава до този образ или е друго.

    https://naukazahorata.com/%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-% … 0%B5%D1%81%D1%82/

    Препоръчвам Ви да прочетете статиите, които съм написала за токсичните връзки, отново ще ги намерите в блога, като съм оставила директни линкове в предишни отговори в темата.

    Ще очаквам да пишете!
    Ина


    Здравейте не знам от къде до започна пише едва самотна и страдаща майка.
    Преди два месеца се разделих с бащата на детето ми. През цялото си съжителство с него бях многократно нараняването бяха обиди псувни не беше същия човек в когато се влюбих цялостната му промяна дойде от първата ми бременост която приключи със сполонтанен аборт болката от моя страна беше голяма а аз в такъв момент имах нужда от него и негова подкрепа но уви не я получих и от тогава започна лошото му отношение към мен.Все нещо не му харесваше не беше доволен от това какво правя за него обиждаше с много грозни думи  псуваше ме а аз след такива моменти винаги бях разлаквана и всичко си го изживявах сама. По зле беше когото родителите му се прибираха за празниците от чужбина тогава беше още по голям ад той тогава ставаше съвсем друг човек бутаха му фитилите и той слушаше тях дразнях се от факта ,че когато те си бяха тук за него само те съществуваха а аз бях в пространство. Реших да споделя с него тези неща който виждам но той все отричаше, че не е така Но вътре в мен живеше това съмнение то си личеше ,че те не харесват и кагато дойдеше момента да си отиват нещата се успокояваха. Но след няколко месеца въпреки болката която преживях със загубено си дете правихме опити и забременях отново страха беше огромен но слава бого  всичко беше наред.Но той и тогава не спря със лошото си отношение към мен разплакваше ме пак ме обиждаше мечтаех си като всяка една нормална жена да си изкарам една нормална и щастлива бременост но не беше така. Тормозех себе си и дето което беше в отровата ми.Просто не знам как  изтърпя  това дете напрежението и това която приживявах единствено се молих да бъде всичко наред и да се роди живо и здраво.Кагото решеха да си дойдат през лято родителите му и като разбрах че ще си идват всичко ми се приобърна и си казах сама на себе си пак се почва не че беше по различно през другото време но още по зле ставаше като и те са си в България. Един ден той се прибра от работа и ми каза трябва да ти кажа нещо на мен веднага ми се покосиха краката като си мислех че ще е нещо което но мен няма ми хареса и тогава се обърна и каза поканени сме на брат ми на рождения ден но в него период бях в 8 месец от бременноста си и не се чувствах добре последните месеци ги изкарах много тежко.И аз му каза ,че не се чувствам добре как да отида на рождение ден след като карах тежка бременост той много добре знаеше и виждаше как се мъча. Живехме с моите родители защото нямахме собствено жилище а но те по нйкъв начин не се месеха в нашите отношение въпреки отношението му към мен и виждаха как ме тормози въпреки всички тези неща те го уважаваха и и нищо не съм му казвали защото знаеха и си мълчаха заради мен.Дойде деня на рождения ден и уж нямаше да ходи но телефона му не спря да звъни дойде при мен да ме пита дали ще ходим със сълзи на очите  му казах че не мога да отида защото не ми е добре нищо не каза и излезе от стоята.Мина се време дойде и ми каза и колкото и да упрекваш аз отивам облечеие и замина. Излезе с извинете че ако не отиде брат му и баща му ще идват на вдигат панаири и дари можело да се стигне до бой кажете ми един мъж на 30 години който вече има семейство и чака дете може ли някой да го накара ва сило да отиде на място където може и да не иска. Но явно на него му се е ходила доста както и да е.На следващия ден се върна по обяд все една не е станало нищо тогава просто под влияние на нерви и от това че ме вижда че не съм добре а аз такива моменти имах най много нужда от него а той предпочете да отиде и да се забавлява а мен кучето ме яли.И му казах че искам да се разделим той вика сигурна ли си аз казах да събра си нещата с лекота и замина без да се замисли. Беше ми много тежко.Мина се една седмица постоянно ми пишеше и въпреки всичко пак се събрахме с надежда ,че през тази седмица си е разбрал грешките и няма да прави повече така но беше си същия човек.Родих след месец бях много щастлива но той беше същия човек с надежда, че като се роди детето той може да се промени но пак празни надежди. За празниците мой родни дойдоха да празнуваме заедно но той не ги харесваше но те бяха единствените родни който ми бяха това бяха баба ми и леля ми.Вместо да празнуваме бъдни вечер заедно той стоеше затворен в стоята без да седне на масата съответно аз стоях при него и отвреме на време ходих при тях за малко и се връщам. На Коледа сутринта станахме честитехме си всичко беше наред но той продължи да стой затворен в стоята но много ужаднях и му казах отивам да си взема чаша вода а детето беше се разплаколо тогава и му казах взе ми го сега се връщам и той почна да ме обижда копеле мръсно долно това му бяха думите на мен ми стана много кофти излязох от стоята и не можах да сдържа сълзите си и се разревах и ме видяха нашите и баща ми вече тогава не се сърпя и отиде при него ми му каза защо я обиждаш така ако имаш намерение да живееш с нея живей ако ли не си отивай и той каза добре и си отиде пак без да се замисли че вече и дете има. Отиде пак при родителите си първата Коледа на дето си не празнува с него.Мина се почни дойда да говорим постави ми условия да живеем отделно имаха къща на 3 етажа на на неговия етаж подлежи на ремонт Дакота се направи ремонт щях ме да живем с моите родители и след това отделно.Съгласих се защото не исках детето ми да живее без баща си ако не бях се съгласила той нямаше да се върне при нас.Пак се събрахме но той почна да прави по лошо и преди освен обиди и псувните почна и да ме блъска из стените в къщи търпят всичко това заради детето Дакота един ден не приля чашата и всичко това която потисках в себе се изби скарахме се много жестоко виках крящах той бе блъскаша обиждаше и само се обърна и каза радвай се че майка ти е тук иначе до сега щях да те простра и до там събра си нещата пас и си отиде.И така вече два месеца сме разделени отвреме на време се обажда детето не е много заинтересован зо малкия.Преди 3 дни имаше Рожден ден малкия дойде да го видя до тогава не беше идвал тръгна да ме прегръща на 3 пъте държи се така все още сме заедно така както се държи не се държал никога мило без да се стряска без да вика майка ми каза че може да съжалява вече но на мен не ми се вярна да е така.Написал този дългия пост за ми дадете съвет както да се справя с тази голяма болка която живее в мен като погледна детето си ми се къса сърцето още е малък но все един ден ще порасне може би ще ми пита неща свърза ни с баща си а аз какво да му отговаря  много ми е гадно че ще израсна без баща никое дете не го заслужава баща му той самия е израснал без родители и дето му ще мине по същите стъпки.Болно ми е самотно ми .Дайте ми съвет как до се справя с тази болка и да живия по пълноценен живот. Благодаря ви предварително.
    Нашата връзка продължи 2 години 2 месеца, нашата връзка започна и запознанство стана съвсем случайно чрез наши познати се запознахме слез това започнахме да си пишем в социалните мрежи излизахме от време на време на кафе тъй като не живехме в различни населени места. Мина се време и започна да идва при мен с оставеше по няколко дни и се прибираше тъй като работа му беше там където живееше.Така минаха няколко месеца когато идваше деня в който да се прибира беше много тежко за нас двамата поне от моя страна беше така и той така реигираше като мен стига да е бил искрен в това отношение.И след тези месеци аз забременах и двамота искахме да се имате детенце и резултата беше на лице и вече тогава той заживяхме заедно. Една вечер си спомням много добре на мен ми беше студено беше ме страх да не ме хване някоя настинка като съм бременна а той се обърна и каза че ако стане нещо с дете аз ще съм виновна в този момент се стаписах от думите който изрече и просто не можах да кажа нищо очите ми се напълниха със сълзи и се стичаха по лицето ми.Когата дойде този фатален ден на мен просто се сетих за думите му и плаках като малко дете седнала в ъгъла на стаята.Когата тръгнах по лекари да напрявят нещо да запазят детето той не беше до мен ходеши си на работа родителите бяха до мен в тези дни в който ходих на прегледи.Когата излязох от прегледа му звънях да му кажа какво са ми казали а той вдигаше и ми казваше казвай на бързо че сега не мога да говоря имам много работа.Имах чувството че на него не му пука какво ще се случи а на мен огън ми гореше на главата.Единствено дойде с мен на последния преглед да видим дали има някакво развитие и тогава беше късно бях загубила вече детето.Много ми беше тежко този миг да чуя тези думи от доктора а неговата реакция беше една прегръдка излязох от кабинета на доктора срутена просто не знаех как от тук натък ще живея с тази болка а той не му трепна нищо.В онзи момент когото аз бях срината той ми предложи да отидем на шопинг с цел да се расея но може ли подобно нещо като шопинг да ти расие като едва преди бройни минути  са ти казали че си загубил детето.Предрожих до въпросния магазин и ме караше да си купя каквото искам а аз се слутах в коридорите доката той си избираше дрехи.Да ви призная честно и до ден днешен макар че вече имам дете когато се сетя през това което съм минала болката не стихва по загубеното ми дете.Преди да станат нещо по сериозни единствено ревността му беше в повече това ,че излизам с приятелки за по кафе или съм излязла с приятелка вечер за по едно питие той това него го харесваше а и не съм му дола повод за ревност това нещо го вбесяваше.Вече когато заживяхме заедно аз спрях да излизам с приятелки от такава гледна точка за да има мир и спокойствие в това отношение той ме ограничаваше.Много пъти ми е казвал че си е мислил че няма да му обърна внимание след като се събрахме ми е казвал ,че го страх да ме загуби .

    През годините преди да срещна него имало съм връзки но не  дългосрочни но макар и кратки връзки никой не си е позволявал такова държание с мен била съм наранявана но не и тормозена психически и ни най малко физически.

    Моето детство беше хубаво бях щастливо дете обгрижвано обичана не бях лишавана от нищо като отраснах станах тинеиджарка родителите ми имаха доверие пуснаха ме да се събирам с приятели пускахе ме до късно не бях ограничаване.Връзката с родителите ми е много силна и до ден днешен винаги са ми погали и са били до мен в трудни моменти дори сега не са ме оставили макар че съм 24 години и би трябвало да се оправям сама с проблемите си.Дори са изнемогвяли за да не бъда аз лишавана от нещо само само да съм добре и да не ми липсва нищо. Благодарна съм ,че имам такива родители.


    Неговота детство е много по различно от моето той от 6 годишна възраст е оставен на бабите му и дядовците те са отглеждали родителите му за заминали тогава да работят в чужбина и с години не са се прибирали има по голям брат от него.Той е бил отглеждан от едните баби и дядовци а брат му от другите. Общо взето той не  бил също лишаван от нищо каквото е искал го е получавал.Когато и той става тинеиджар попада в компанията на брат където се опотребява алкохол събирания всеки ден пиене така са му минали годините и когато вече и той си е имал собствена компания.Той сам ми е разказвал че начина на живот му е бил така ядене пиене събирания колони от сутрин до вечер всеки ден докато не се е запазнал с мен.И когато мина време от нашата връзка ми каза че онзи живот който го живял не е било живот а това е живата с мен.

    А когато се запознахме той ми представи отношенията си с неговите родителите че не са във хубави отношение плюшеги казваше че майка му е много хубав човек а баща му не е когото са решавали да се прибират той е отивал в баба си да спи защото не можел да ги търпи.
    А в един момент кагото почнаха да си идват в неговите очи станаха хубави а преди това не им викаше майко и татко а по имена не знам какво се случило че така да се обърне той дакото беше против тях сега дума не дава да се каже за тях .Единствено ми каза че искали да компенсират загубеното време с него защо вече имал дете .И това не мога да си обясня 24 години не са били до сина си когато той е имал най много нужда от тях а от тук на татък кого той е но 30 да компенсират изгубеното време.

    Аз мога да ги опиша неговите родители с две думи: За мен са студени хора

    В работа си е предполагам е отдаден тъй като кагата се запозна с мен тогава почна да работи редовна през другот време сам ми е казвал че е ходил от време на време тъй като постоянно е бил в компания.
     
    Има приятели който те също почти всичките му приятели си имат вече семейства но не ги познавам много добре тъй като сме се събирали няколко пъти за тези 2 години от нашата връзка.
    Но наблюденията който имам , е че той няма истински приятели почти всичките му приятели са пишат приятели за маса това е моето наблюдение и моите виждания.

    Дакото сред хора се държи много добре казвал е пред хората колко много ме обича как бил благодарен че.ме е срешнал като цяло пред хората имаше едно много добро отношение спрямо мен в нас ме псуваше обиждаше блъскаше. Мисля си че този човек никога не ме е обичал и не ме е имал за човек защото един човек ако обича истински него не бил се държал с жената до себе си с като с блуклук така си мисля аз. Не знам дали един ден ден осъзнае неща и дали един ще съжалява че ме е загубил.

    Последна редакция: пт, 22 окт 2021, 22:37 от Ина Иванова

    # 55
    • Мнения: 18
    От всичко, което споделяте разбирам, че сте се забременяли първоначално от мъж, с когото сте се срещали спорадично и не се познавали много добре и сте си общували главно чрез чат.

    Само няколко месеца след запознанството Ви, вече бременна, сте заживели заедно и сте били поставени пред първите сериозни страхове от незивестното и неговите истински цветове за започнали да излизат наяве.

    Въпреки огромната загуба и неговото явно токсично отношение към Вас сте вярвала, че той поради някаква причина ще се промени, ако имате второ дете. Надявали сте се, че грубостта и незаинтересоваността му изведъж ще се превърнат в грижовност и че ще имате щастлива бременност.

    Това така и не се е случило, а само са се задълбочили проблемите, които сте имали до момента.

    Сега сте самотна майка и погледът Ви е вперен назад към него и се питатае дали той ще "осъзнае неща и дали един ще съжалява че ме е загубил".

    Прочетете това, което сте написала. Какъв човек откривате в написаното? Откривате ли човек, който е готов да направи коренна проямяна с живота си и да продължи напред?
    Или откривате човек, който се е вкопчил в миналото, в което е копнеел за щастие, но е бил психически и физически тормозен?

    Прочетете статията, която Ви линкнах в предишния ми отговор.

    Положението, в което се намирате е зависимост от човек, който не иска да направи живота Ви по-добър, очевидно това ще повлияе и на детето Ви.

    Вие сте млада жена, която е преживяла много. Обърнете се за последно назад, но не за да страдате по загубата и че не сте заедно с този човек, а за да извлечете изводи и уроци за себе си. И да продължите напред, да осъзнаете, че може би не е никаква загуба, а сте се освободили от тежък товар.

    Ако не можете сама, потърсете помощ от психолог, ако желаете заповядайте на консултация.
    Ако не можете, разговаряйте с близките си.

    Не бягайте от истината, тя боли, но е лек, от който имате нужда, за да продължите с живота си и да се откъснете от токсичното влияние на този мъж.

    Опитайте се да осъзнаете дали той е този, от когото имате нужда или сте се вкопчили в илюзорната идеята за него, която Ви е внушил в началото и все още таите надеждата, че е истина. Идеята за мъж с качества, които той не протежава и никога няма да притежава.

    Исината е пред Вас, само трябва са поискате да я видите и да си дадете шанс за по-добро бъдеще, за Вас и за Вашето дете.


    Скрит текст:
    Здравейте Моника,

    Може ли да разкажете малко предистория на Вашите отношения с мъжът Ви - от колко време сте заедно, как започна връзката Ви, кога настъпи промяната(след загубавта на първото дете) или и преди това е имал подобно поведение?

    Имали ли сте подобна връзка в миналото, в която са се отнасяли така с Вас?

    Разкажете ми малко за Вашето детство и за връзката с родителите Ви.
    Разкажете малко за неговото детство и за връзката със семейсвтото му.
    Какъв е той в работата си, има ли много приятели, как се държи, когато е сред хора?

    Поведението му е много обезпокоително. Оставям Ви една статия от сайта ми "Наука за хората", която е посветена на нарциситите като има тест, чрез който да разберете дали един човек страда от такова личностно разстройство. Това не е с цел да бъде диагностициран човек, а за да се ориентирате с какъв човек си имате работа и дали мъжът Ви не се доближава до този образ или е друго.

    https://naukazahorata.com/%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-% … 0%B5%D1%81%D1%82/

    Препоръчвам Ви да прочетете статиите, които съм написала за токсичните връзки, отново ще ги намерите в блога, като съм оставила директни линкове в предишни отговори в темата.

    Ще очаквам да пишете!
    Ина


    Здравейте не знам от къде до започна пише едва самотна и страдаща майка.
    Преди два месеца се разделих с бащата на детето ми. През цялото си съжителство с него бях многократно нараняването бяха обиди псувни не беше същия човек в когато се влюбих цялостната му промяна дойде от първата ми бременост която приключи със сполонтанен аборт болката от моя страна беше голяма а аз в такъв момент имах нужда от него и негова подкрепа но уви не я получих и от тогава започна лошото му отношение към мен.Все нещо не му харесваше не беше доволен от това какво правя за него обиждаше с много грозни думи  псуваше ме а аз след такива моменти винаги бях разлаквана и всичко си го изживявах сама. По зле беше когото родителите му се прибираха за празниците от чужбина тогава беше още по голям ад той тогава ставаше съвсем друг човек бутаха му фитилите и той слушаше тях дразнях се от факта ,че когато те си бяха тук за него само те съществуваха а аз бях в пространство. Реших да споделя с него тези неща който виждам но той все отричаше, че не е така Но вътре в мен живеше това съмнение то си личеше ,че те не харесват и кагато дойдеше момента да си отиват нещата се успокояваха. Но след няколко месеца въпреки болката която преживях със загубено си дете правихме опити и забременях отново страха беше огромен но слава бого  всичко беше наред.Но той и тогава не спря със лошото си отношение към мен разплакваше ме пак ме обиждаше мечтаех си като всяка една нормална жена да си изкарам една нормална и щастлива бременост но не беше така. Тормозех себе си и дето което беше в отровата ми.Просто не знам как  изтърпя  това дете напрежението и това която приживявах единствено се молих да бъде всичко наред и да се роди живо и здраво.Кагото решеха да си дойдат през лято родителите му и като разбрах че ще си идват всичко ми се приобърна и си казах сама на себе си пак се почва не че беше по различно през другото време но още по зле ставаше като и те са си в България. Един ден той се прибра от работа и ми каза трябва да ти кажа нещо на мен веднага ми се покосиха краката като си мислех че ще е нещо което но мен няма ми хареса и тогава се обърна и каза поканени сме на брат ми на рождения ден но в него период бях в 8 месец от бременноста си и не се чувствах добре последните месеци ги изкарах много тежко.И аз му каза ,че не се чувствам добре как да отида на рождение ден след като карах тежка бременост той много добре знаеше и виждаше как се мъча. Живехме с моите родители защото нямахме собствено жилище а но те по нйкъв начин не се месеха в нашите отношение въпреки отношението му към мен и виждаха как ме тормози въпреки всички тези неща те го уважаваха и и нищо не съм му казвали защото знаеха и си мълчаха заради мен.Дойде деня на рождения ден и уж нямаше да ходи но телефона му не спря да звъни дойде при мен да ме пита дали ще ходим със сълзи на очите  му казах че не мога да отида защото не ми е добре нищо не каза и излезе от стоята.Мина се време дойде и ми каза и колкото и да упрекваш аз отивам облечеие и замина. Излезе с извинете че ако не отиде брат му и баща му ще идват на вдигат панаири и дари можело да се стигне до бой кажете ми един мъж на 30 години който вече има семейство и чака дете може ли някой да го накара ва сило да отиде на място където може и да не иска. Но явно на него му се е ходила доста както и да е.На следващия ден се върна по обяд все една не е станало нищо тогава просто под влияние на нерви и от това че ме вижда че не съм добре а аз такива моменти имах най много нужда от него а той предпочете да отиде и да се забавлява а мен кучето ме яли.И му казах че искам да се разделим той вика сигурна ли си аз казах да събра си нещата с лекота и замина без да се замисли. Беше ми много тежко.Мина се една седмица постоянно ми пишеше и въпреки всичко пак се събрахме с надежда ,че през тази седмица си е разбрал грешките и няма да прави повече така но беше си същия човек.Родих след месец бях много щастлива но той беше същия човек с надежда, че като се роди детето той може да се промени но пак празни надежди. За празниците мой родни дойдоха да празнуваме заедно но той не ги харесваше но те бяха единствените родни който ми бяха това бяха баба ми и леля ми.Вместо да празнуваме бъдни вечер заедно той стоеше затворен в стоята без да седне на масата съответно аз стоях при него и отвреме на време ходих при тях за малко и се връщам. На Коледа сутринта станахме честитехме си всичко беше наред но той продължи да стой затворен в стоята но много ужаднях и му казах отивам да си взема чаша вода а детето беше се разплаколо тогава и му казах взе ми го сега се връщам и той почна да ме обижда копеле мръсно долно това му бяха думите на мен ми стана много кофти излязох от стоята и не можах да сдържа сълзите си и се разревах и ме видяха нашите и баща ми вече тогава не се сърпя и отиде при него ми му каза защо я обиждаш така ако имаш намерение да живееш с нея живей ако ли не си отивай и той каза добре и си отиде пак без да се замисли че вече и дете има. Отиде пак при родителите си първата Коледа на дето си не празнува с него.Мина се почни дойда да говорим постави ми условия да живеем отделно имаха къща на 3 етажа на на неговия етаж подлежи на ремонт Дакота се направи ремонт щях ме да живем с моите родители и след това отделно.Съгласих се защото не исках детето ми да живее без баща си ако не бях се съгласила той нямаше да се върне при нас.Пак се събрахме но той почна да прави по лошо и преди освен обиди и псувните почна и да ме блъска из стените в къщи търпят всичко това заради детето Дакота един ден не приля чашата и всичко това която потисках в себе се изби скарахме се много жестоко виках крящах той бе блъскаша обиждаше и само се обърна и каза радвай се че майка ти е тук иначе до сега щях да те простра и до там събра си нещата пас и си отиде.И така вече два месеца сме разделени отвреме на време се обажда детето не е много заинтересован зо малкия.Преди 3 дни имаше Рожден ден малкия дойде да го видя до тогава не беше идвал тръгна да ме прегръща на 3 пъте държи се така все още сме заедно така както се държи не се държал никога мило без да се стряска без да вика майка ми каза че може да съжалява вече но на мен не ми се вярна да е така.Написал този дългия пост за ми дадете съвет както да се справя с тази голяма болка която живее в мен като погледна детето си ми се къса сърцето още е малък но все един ден ще порасне може би ще ми пита неща свърза ни с баща си а аз какво да му отговаря  много ми е гадно че ще израсна без баща никое дете не го заслужава баща му той самия е израснал без родители и дето му ще мине по същите стъпки.Болно ми е самотно ми .Дайте ми съвет как до се справя с тази болка и да живия по пълноценен живот. Благодаря ви предварително.
    Нашата връзка продължи 2 години 2 месеца, нашата връзка започна и запознанство стана съвсем случайно чрез наши познати се запознахме слез това започнахме да си пишем в социалните мрежи излизахме от време на време на кафе тъй като не живехме в различни населени места. Мина се време и започна да идва при мен с оставеше по няколко дни и се прибираше тъй като работа му беше там където живееше.Така минаха няколко месеца когато идваше деня в който да се прибира беше много тежко за нас двамата поне от моя страна беше така и той така реигираше като мен стига да е бил искрен в това отношение.И след тези месеци аз забременах и двамота искахме да се имате детенце и резултата беше на лице и вече тогава той заживяхме заедно. Една вечер си спомням много добре на мен ми беше студено беше ме страх да не ме хване някоя настинка като съм бременна а той се обърна и каза че ако стане нещо с дете аз ще съм виновна в този момент се стаписах от думите който изрече и просто не можах да кажа нищо очите ми се напълниха със сълзи и се стичаха по лицето ми.Когата дойде този фатален ден на мен просто се сетих за думите му и плаках като малко дете седнала в ъгъла на стаята.Когата тръгнах по лекари да напрявят нещо да запазят детето той не беше до мен ходеши си на работа родителите бяха до мен в тези дни в който ходих на прегледи.Когата излязох от прегледа му звънях да му кажа какво са ми казали а той вдигаше и ми казваше казвай на бързо че сега не мога да говоря имам много работа.Имах чувството че на него не му пука какво ще се случи а на мен огън ми гореше на главата.Единствено дойде с мен на последния преглед да видим дали има някакво развитие и тогава беше късно бях загубила вече детето.Много ми беше тежко този миг да чуя тези думи от доктора а неговата реакция беше една прегръдка излязох от кабинета на доктора срутена просто не знаех как от тук натък ще живея с тази болка а той не му трепна нищо.В онзи момент когото аз бях срината той ми предложи да отидем на шопинг с цел да се расея но може ли подобно нещо като шопинг да ти расие като едва преди бройни минути  са ти казали че си загубил детето.Предрожих до въпросния магазин и ме караше да си купя каквото искам а аз се слутах в коридорите доката той си избираше дрехи.Да ви призная честно и до ден днешен макар че вече имам дете когато се сетя през това което съм минала болката не стихва по загубеното ми дете.Преди да станат нещо по сериозни единствено ревността му беше в повече това ,че излизам с приятелки за по кафе или съм излязла с приятелка вечер за по едно питие той това него го харесваше а и не съм му дола повод за ревност това нещо го вбесяваше.Вече когато заживяхме заедно аз спрях да излизам с приятелки от такава гледна точка за да има мир и спокойствие в това отношение той ме ограничаваше.Много пъти ми е казвал че си е мислил че няма да му обърна внимание след като се събрахме ми е казвал ,че го страх да ме загуби .

    През годините преди да срещна него имало съм връзки но не  дългосрочни но макар и кратки връзки никой не си е позволявал такова държание с мен била съм наранявана но не и тормозена психически и ни най малко физически.

    Моето детство беше хубаво бях щастливо дете обгрижвано обичана не бях лишавана от нищо като отраснах станах тинеиджарка родителите ми имаха доверие пуснаха ме да се събирам с приятели пускахе ме до късно не бях ограничаване.Връзката с родителите ми е много силна и до ден днешен винаги са ми погали и са били до мен в трудни моменти дори сега не са ме оставили макар че съм 24 години и би трябвало да се оправям сама с проблемите си.Дори са изнемогвяли за да не бъда аз лишавана от нещо само само да съм добре и да не ми липсва нищо. Благодарна съм ,че имам такива родители.


    Неговота детство е много по различно от моето той от 6 годишна възраст е оставен на бабите му и дядовците те са отглеждали родителите му за заминали тогава да работят в чужбина и с години не са се прибирали има по голям брат от него.Той е бил отглеждан от едните баби и дядовци а брат му от другите. Общо взето той не  бил също лишаван от нищо каквото е искал го е получавал.Когато и той става тинеиджар попада в компанията на брат където се опотребява алкохол събирания всеки ден пиене така са му минали годините и когато вече и той си е имал собствена компания.Той сам ми е разказвал че начина на живот му е бил така ядене пиене събирания колони от сутрин до вечер всеки ден докато не се е запазнал с мен.И когато мина време от нашата връзка ми каза че онзи живот който го живял не е било живот а това е живата с мен.

    А когато се запознахме той ми представи отношенията си с неговите родителите че не са във хубави отношение плюшеги казваше че майка му е много хубав човек а баща му не е когото са решавали да се прибират той е отивал в баба си да спи защото не можел да ги търпи.
    А в един момент кагото почнаха да си идват в неговите очи станаха хубави а преди това не им викаше майко и татко а по имена не знам какво се случило че така да се обърне той дакото беше против тях сега дума не дава да се каже за тях .Единствено ми каза че искали да компенсират загубеното време с него защо вече имал дете .И това не мога да си обясня 24 години не са били до сина си когато той е имал най много нужда от тях а от тук на татък кого той е но 30 да компенсират изгубеното време.

    Аз мога да ги опиша неговите родители с две думи: За мен са студени хора

    В работа си е предполагам е отдаден тъй като кагата се запозна с мен тогава почна да работи редовна през другот време сам ми е казвал че е ходил от време на време тъй като постоянно е бил в компания.
     
    Има приятели който те също почти всичките му приятели си имат вече семейства но не ги познавам много добре тъй като сме се събирали няколко пъти за тези 2 години от нашата връзка.
    Но наблюденията който имам , е че той няма истински приятели почти всичките му приятели са пишат приятели за маса това е моето наблюдение и моите виждания.

    Дакото сред хора се държи много добре казвал е пред хората колко много ме обича как бил благодарен че.ме е срешнал като цяло пред хората имаше едно много добро отношение спрямо мен в нас ме псуваше обиждаше блъскаше. Мисля си че този човек никога не ме е обичал и не ме е имал за човек защото един човек ако обича истински него не бил се държал с жената до себе си с като с блуклук така си мисля аз. Не знам дали един ден ден осъзнае неща и дали един ще съжалява че ме е загубил.


    Блогадаря ви много написаното от вас наистина ще ми отвори очите .Макар че болката е голяма и съм срината от всичко това.
    За последно искам още един съвет и не знам как да постъпя от няколко дни ми звънни държи се добре с мен все едно нищо не станало .Иска сега през уикенда да дойде да излезем с детето заедно на разходка да сме прекарали време заедно с детето си.Казах му че за мен не редно и сме разделени и когато е било време не сме излизали заедно с детето а сега при свършен факт да ги правим тези неща.а той настоява и искал
     да прекараме времето заедно с детето ни.Кажете ми  в това отношение какво да правя много съм объркана и незнам как да постъпя да му откажа ли или да преглатна в името на детето за да бъде известно време с мен и баща си .Споделете Вашето мнение като специалист и какво бихте ме посъветвала.

    # 56
    • Мнения: 41
    В предходните отговори с друга дама обсъдихме подобен казус. Погледнете го и споделете какво общо намирате.

    Преди да Ви отговоря, направете теста от статията, която по-рано изпратих и ми кажете колко от отговорите бяха положителни.
    Споделете намирате ли други прилики с описаното в статията и бащата на детето Ви.

    Ще очаквам да пишете!

    От всичко, което споделяте разбирам, че сте се забременяли първоначално от мъж, с когото сте се срещали спорадично и не се познавали много добре и сте си общували главно чрез чат.

    Само няколко месеца след запознанството Ви, вече бременна, сте заживели заедно и сте били поставени пред първите сериозни страхове от незивестното и неговите истински цветове за започнали да излизат наяве.

    Въпреки огромната загуба и неговото явно токсично отношение към Вас сте вярвала, че той поради някаква причина ще се промени, ако имате второ дете. Надявали сте се, че грубостта и незаинтересоваността му изведъж ще се превърнат в грижовност и че ще имате щастлива бременност.

    Това така и не се е случило, а само са се задълбочили проблемите, които сте имали до момента.

    Сега сте самотна майка и погледът Ви е вперен назад към него и се питатае дали той ще "осъзнае неща и дали един ще съжалява че ме е загубил".

    Прочетете това, което сте написала. Какъв човек откривате в написаното? Откривате ли човек, който е готов да направи коренна проямяна с живота си и да продължи напред?
    Или откривате човек, който се е вкопчил в миналото, в което е копнеел за щастие, но е бил психически и физически тормозен?

    Прочетете статията, която Ви линкнах в предишния ми отговор.

    Положението, в което се намирате е зависимост от човек, който не иска да направи живота Ви по-добър, очевидно това ще повлияе и на детето Ви.

    Вие сте млада жена, която е преживяла много. Обърнете се за последно назад, но не за да страдате по загубата и че не сте заедно с този човек, а за да извлечете изводи и уроци за себе си. И да продължите напред, да осъзнаете, че може би не е никаква загуба, а сте се освободили от тежък товар.

    Ако не можете сама, потърсете помощ от психолог, ако желаете заповядайте на консултация.
    Ако не можете, разговаряйте с близките си.

    Не бягайте от истината, тя боли, но е лек, от който имате нужда, за да продължите с живота си и да се откъснете от токсичното влияние на този мъж.

    Опитайте се да осъзнаете дали той е този, от когото имате нужда или сте се вкопчили в илюзорната идеята за него, която Ви е внушил в началото и все още таите надеждата, че е истина. Идеята за мъж с качества, които той не протежава и никога няма да притежава.

    Исината е пред Вас, само трябва са поискате да я видите и да си дадете шанс за по-добро бъдеще, за Вас и за Вашето дете.


    Скрит текст:
    Здравейте Моника,

    Може ли да разкажете малко предистория на Вашите отношения с мъжът Ви - от колко време сте заедно, как започна връзката Ви, кога настъпи промяната(след загубавта на първото дете) или и преди това е имал подобно поведение?

    Имали ли сте подобна връзка в миналото, в която са се отнасяли така с Вас?

    Разкажете ми малко за Вашето детство и за връзката с родителите Ви.
    Разкажете малко за неговото детство и за връзката със семейсвтото му.
    Какъв е той в работата си, има ли много приятели, как се държи, когато е сред хора?

    Поведението му е много обезпокоително. Оставям Ви една статия от сайта ми "Наука за хората", която е посветена на нарциситите като има тест, чрез който да разберете дали един човек страда от такова личностно разстройство. Това не е с цел да бъде диагностициран човек, а за да се ориентирате с какъв човек си имате работа и дали мъжът Ви не се доближава до този образ или е друго.

    https://naukazahorata.com/%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-% … 0%B5%D1%81%D1%82/

    Препоръчвам Ви да прочетете статиите, които съм написала за токсичните връзки, отново ще ги намерите в блога, като съм оставила директни линкове в предишни отговори в темата.

    Ще очаквам да пишете!
    Ина


    Здравейте не знам от къде до започна пише едва самотна и страдаща майка.
    Преди два месеца се разделих с бащата на детето ми. През цялото си съжителство с него бях многократно нараняването бяха обиди псувни не беше същия човек в когато се влюбих цялостната му промяна дойде от първата ми бременост която приключи със сполонтанен аборт болката от моя страна беше голяма а аз в такъв момент имах нужда от него и негова подкрепа но уви не я получих и от тогава започна лошото му отношение към мен.Все нещо не му харесваше не беше доволен от това какво правя за него обиждаше с много грозни думи  псуваше ме а аз след такива моменти винаги бях разлаквана и всичко си го изживявах сама. По зле беше когото родителите му се прибираха за празниците от чужбина тогава беше още по голям ад той тогава ставаше съвсем друг човек бутаха му фитилите и той слушаше тях дразнях се от факта ,че когато те си бяха тук за него само те съществуваха а аз бях в пространство. Реших да споделя с него тези неща който виждам но той все отричаше, че не е така Но вътре в мен живеше това съмнение то си личеше ,че те не харесват и кагато дойдеше момента да си отиват нещата се успокояваха. Но след няколко месеца въпреки болката която преживях със загубено си дете правихме опити и забременях отново страха беше огромен но слава бого  всичко беше наред.Но той и тогава не спря със лошото си отношение към мен разплакваше ме пак ме обиждаше мечтаех си като всяка една нормална жена да си изкарам една нормална и щастлива бременост но не беше така. Тормозех себе си и дето което беше в отровата ми.Просто не знам как  изтърпя  това дете напрежението и това която приживявах единствено се молих да бъде всичко наред и да се роди живо и здраво.Кагото решеха да си дойдат през лято родителите му и като разбрах че ще си идват всичко ми се приобърна и си казах сама на себе си пак се почва не че беше по различно през другото време но още по зле ставаше като и те са си в България. Един ден той се прибра от работа и ми каза трябва да ти кажа нещо на мен веднага ми се покосиха краката като си мислех че ще е нещо което но мен няма ми хареса и тогава се обърна и каза поканени сме на брат ми на рождения ден но в него период бях в 8 месец от бременноста си и не се чувствах добре последните месеци ги изкарах много тежко.И аз му каза ,че не се чувствам добре как да отида на рождение ден след като карах тежка бременост той много добре знаеше и виждаше как се мъча. Живехме с моите родители защото нямахме собствено жилище а но те по нйкъв начин не се месеха в нашите отношение въпреки отношението му към мен и виждаха как ме тормози въпреки всички тези неща те го уважаваха и и нищо не съм му казвали защото знаеха и си мълчаха заради мен.Дойде деня на рождения ден и уж нямаше да ходи но телефона му не спря да звъни дойде при мен да ме пита дали ще ходим със сълзи на очите  му казах че не мога да отида защото не ми е добре нищо не каза и излезе от стоята.Мина се време дойде и ми каза и колкото и да упрекваш аз отивам облечеие и замина. Излезе с извинете че ако не отиде брат му и баща му ще идват на вдигат панаири и дари можело да се стигне до бой кажете ми един мъж на 30 години който вече има семейство и чака дете може ли някой да го накара ва сило да отиде на място където може и да не иска. Но явно на него му се е ходила доста както и да е.На следващия ден се върна по обяд все една не е станало нищо тогава просто под влияние на нерви и от това че ме вижда че не съм добре а аз такива моменти имах най много нужда от него а той предпочете да отиде и да се забавлява а мен кучето ме яли.И му казах че искам да се разделим той вика сигурна ли си аз казах да събра си нещата с лекота и замина без да се замисли. Беше ми много тежко.Мина се една седмица постоянно ми пишеше и въпреки всичко пак се събрахме с надежда ,че през тази седмица си е разбрал грешките и няма да прави повече така но беше си същия човек.Родих след месец бях много щастлива но той беше същия човек с надежда, че като се роди детето той може да се промени но пак празни надежди. За празниците мой родни дойдоха да празнуваме заедно но той не ги харесваше но те бяха единствените родни който ми бяха това бяха баба ми и леля ми.Вместо да празнуваме бъдни вечер заедно той стоеше затворен в стоята без да седне на масата съответно аз стоях при него и отвреме на време ходих при тях за малко и се връщам. На Коледа сутринта станахме честитехме си всичко беше наред но той продължи да стой затворен в стоята но много ужаднях и му казах отивам да си взема чаша вода а детето беше се разплаколо тогава и му казах взе ми го сега се връщам и той почна да ме обижда копеле мръсно долно това му бяха думите на мен ми стана много кофти излязох от стоята и не можах да сдържа сълзите си и се разревах и ме видяха нашите и баща ми вече тогава не се сърпя и отиде при него ми му каза защо я обиждаш така ако имаш намерение да живееш с нея живей ако ли не си отивай и той каза добре и си отиде пак без да се замисли че вече и дете има. Отиде пак при родителите си първата Коледа на дето си не празнува с него.Мина се почни дойда да говорим постави ми условия да живеем отделно имаха къща на 3 етажа на на неговия етаж подлежи на ремонт Дакота се направи ремонт щях ме да живем с моите родители и след това отделно.Съгласих се защото не исках детето ми да живее без баща си ако не бях се съгласила той нямаше да се върне при нас.Пак се събрахме но той почна да прави по лошо и преди освен обиди и псувните почна и да ме блъска из стените в къщи търпят всичко това заради детето Дакота един ден не приля чашата и всичко това която потисках в себе се изби скарахме се много жестоко виках крящах той бе блъскаша обиждаше и само се обърна и каза радвай се че майка ти е тук иначе до сега щях да те простра и до там събра си нещата пас и си отиде.И така вече два месеца сме разделени отвреме на време се обажда детето не е много заинтересован зо малкия.Преди 3 дни имаше Рожден ден малкия дойде да го видя до тогава не беше идвал тръгна да ме прегръща на 3 пъте държи се така все още сме заедно така както се държи не се държал никога мило без да се стряска без да вика майка ми каза че може да съжалява вече но на мен не ми се вярна да е така.Написал този дългия пост за ми дадете съвет както да се справя с тази голяма болка която живее в мен като погледна детето си ми се къса сърцето още е малък но все един ден ще порасне може би ще ми пита неща свърза ни с баща си а аз какво да му отговаря  много ми е гадно че ще израсна без баща никое дете не го заслужава баща му той самия е израснал без родители и дето му ще мине по същите стъпки.Болно ми е самотно ми .Дайте ми съвет как до се справя с тази болка и да живия по пълноценен живот. Благодаря ви предварително.
    Нашата връзка продължи 2 години 2 месеца, нашата връзка започна и запознанство стана съвсем случайно чрез наши познати се запознахме слез това започнахме да си пишем в социалните мрежи излизахме от време на време на кафе тъй като не живехме в различни населени места. Мина се време и започна да идва при мен с оставеше по няколко дни и се прибираше тъй като работа му беше там където живееше.Така минаха няколко месеца когато идваше деня в който да се прибира беше много тежко за нас двамата поне от моя страна беше така и той така реигираше като мен стига да е бил искрен в това отношение.И след тези месеци аз забременах и двамота искахме да се имате детенце и резултата беше на лице и вече тогава той заживяхме заедно. Една вечер си спомням много добре на мен ми беше студено беше ме страх да не ме хване някоя настинка като съм бременна а той се обърна и каза че ако стане нещо с дете аз ще съм виновна в този момент се стаписах от думите който изрече и просто не можах да кажа нищо очите ми се напълниха със сълзи и се стичаха по лицето ми.Когата дойде този фатален ден на мен просто се сетих за думите му и плаках като малко дете седнала в ъгъла на стаята.Когата тръгнах по лекари да напрявят нещо да запазят детето той не беше до мен ходеши си на работа родителите бяха до мен в тези дни в който ходих на прегледи.Когата излязох от прегледа му звънях да му кажа какво са ми казали а той вдигаше и ми казваше казвай на бързо че сега не мога да говоря имам много работа.Имах чувството че на него не му пука какво ще се случи а на мен огън ми гореше на главата.Единствено дойде с мен на последния преглед да видим дали има някакво развитие и тогава беше късно бях загубила вече детето.Много ми беше тежко този миг да чуя тези думи от доктора а неговата реакция беше една прегръдка излязох от кабинета на доктора срутена просто не знаех как от тук натък ще живея с тази болка а той не му трепна нищо.В онзи момент когото аз бях срината той ми предложи да отидем на шопинг с цел да се расея но може ли подобно нещо като шопинг да ти расие като едва преди бройни минути  са ти казали че си загубил детето.Предрожих до въпросния магазин и ме караше да си купя каквото искам а аз се слутах в коридорите доката той си избираше дрехи.Да ви призная честно и до ден днешен макар че вече имам дете когато се сетя през това което съм минала болката не стихва по загубеното ми дете.Преди да станат нещо по сериозни единствено ревността му беше в повече това ,че излизам с приятелки за по кафе или съм излязла с приятелка вечер за по едно питие той това него го харесваше а и не съм му дола повод за ревност това нещо го вбесяваше.Вече когато заживяхме заедно аз спрях да излизам с приятелки от такава гледна точка за да има мир и спокойствие в това отношение той ме ограничаваше.Много пъти ми е казвал че си е мислил че няма да му обърна внимание след като се събрахме ми е казвал ,че го страх да ме загуби .

    През годините преди да срещна него имало съм връзки но не  дългосрочни но макар и кратки връзки никой не си е позволявал такова държание с мен била съм наранявана но не и тормозена психически и ни най малко физически.

    Моето детство беше хубаво бях щастливо дете обгрижвано обичана не бях лишавана от нищо като отраснах станах тинеиджарка родителите ми имаха доверие пуснаха ме да се събирам с приятели пускахе ме до късно не бях ограничаване.Връзката с родителите ми е много силна и до ден днешен винаги са ми погали и са били до мен в трудни моменти дори сега не са ме оставили макар че съм 24 години и би трябвало да се оправям сама с проблемите си.Дори са изнемогвяли за да не бъда аз лишавана от нещо само само да съм добре и да не ми липсва нищо. Благодарна съм ,че имам такива родители.


    Неговота детство е много по различно от моето той от 6 годишна възраст е оставен на бабите му и дядовците те са отглеждали родителите му за заминали тогава да работят в чужбина и с години не са се прибирали има по голям брат от него.Той е бил отглеждан от едните баби и дядовци а брат му от другите. Общо взето той не  бил също лишаван от нищо каквото е искал го е получавал.Когато и той става тинеиджар попада в компанията на брат където се опотребява алкохол събирания всеки ден пиене така са му минали годините и когато вече и той си е имал собствена компания.Той сам ми е разказвал че начина на живот му е бил така ядене пиене събирания колони от сутрин до вечер всеки ден докато не се е запазнал с мен.И когато мина време от нашата връзка ми каза че онзи живот който го живял не е било живот а това е живата с мен.

    А когато се запознахме той ми представи отношенията си с неговите родителите че не са във хубави отношение плюшеги казваше че майка му е много хубав човек а баща му не е когото са решавали да се прибират той е отивал в баба си да спи защото не можел да ги търпи.
    А в един момент кагото почнаха да си идват в неговите очи станаха хубави а преди това не им викаше майко и татко а по имена не знам какво се случило че така да се обърне той дакото беше против тях сега дума не дава да се каже за тях .Единствено ми каза че искали да компенсират загубеното време с него защо вече имал дете .И това не мога да си обясня 24 години не са били до сина си когато той е имал най много нужда от тях а от тук на татък кого той е но 30 да компенсират изгубеното време.

    Аз мога да ги опиша неговите родители с две думи: За мен са студени хора

    В работа си е предполагам е отдаден тъй като кагата се запозна с мен тогава почна да работи редовна през другот време сам ми е казвал че е ходил от време на време тъй като постоянно е бил в компания.
     
    Има приятели който те също почти всичките му приятели си имат вече семейства но не ги познавам много добре тъй като сме се събирали няколко пъти за тези 2 години от нашата връзка.
    Но наблюденията който имам , е че той няма истински приятели почти всичките му приятели са пишат приятели за маса това е моето наблюдение и моите виждания.

    Дакото сред хора се държи много добре казвал е пред хората колко много ме обича как бил благодарен че.ме е срешнал като цяло пред хората имаше едно много добро отношение спрямо мен в нас ме псуваше обиждаше блъскаше. Мисля си че този човек никога не ме е обичал и не ме е имал за човек защото един човек ако обича истински него не бил се държал с жената до себе си с като с блуклук така си мисля аз. Не знам дали един ден ден осъзнае неща и дали един ще съжалява че ме е загубил.


    Блогадаря ви много написаното от вас наистина ще ми отвори очите .Макар че болката е голяма и съм срината от всичко това.
    За последно искам още един съвет и не знам как да постъпя от няколко дни ми звънни държи се добре с мен все едно нищо не станало .Иска сега през уикенда да дойде да излезем с детето заедно на разходка да сме прекарали време заедно с детето си.Казах му че за мен не редно и сме разделени и когато е било време не сме излизали заедно с детето а сега при свършен факт да ги правим тези неща.а той настоява и искал
     да прекараме времето заедно с детето ни.Кажете ми  в това отношение какво да правя много съм объркана и незнам как да постъпя да му откажа ли или да преглатна в името на детето за да бъде известно време с мен и баща си .Споделете Вашето мнение като специалист и какво бихте ме посъветвала.

    # 57
    • Мнения: 18
    В предходните отговори с друга дама обсъдихме подобен казус. Погледнете го и споделете какво общо намирате.

    Преди да Ви отговоря, направете теста от статията, която по-рано изпратих и ми кажете колко от отговорите бяха положителни.
    Споделете намирате ли други прилики с описаното в статията и бащата на детето Ви.

    Ще очаквам да пишете!

    От всичко, което споделяте разбирам, че сте се забременяли първоначално от мъж, с когото сте се срещали спорадично и не се познавали много добре и сте си общували главно чрез чат.

    Само няколко месеца след запознанството Ви, вече бременна, сте заживели заедно и сте били поставени пред първите сериозни страхове от незивестното и неговите истински цветове за започнали да излизат наяве.

    Въпреки огромната загуба и неговото явно токсично отношение към Вас сте вярвала, че той поради някаква причина ще се промени, ако имате второ дете. Надявали сте се, че грубостта и незаинтересоваността му изведъж ще се превърнат в грижовност и че ще имате щастлива бременност.

    Това така и не се е случило, а само са се задълбочили проблемите, които сте имали до момента.

    Сега сте самотна майка и погледът Ви е вперен назад към него и се питатае дали той ще "осъзнае неща и дали един ще съжалява че ме е загубил".

    Прочетете това, което сте написала. Какъв човек откривате в написаното? Откривате ли човек, който е готов да направи коренна проямяна с живота си и да продължи напред?
    Или откривате човек, който се е вкопчил в миналото, в което е копнеел за щастие, но е бил психически и физически тормозен?

    Прочетете статията, която Ви линкнах в предишния ми отговор.

    Положението, в което се намирате е зависимост от човек, който не иска да направи живота Ви по-добър, очевидно това ще повлияе и на детето Ви.

    Вие сте млада жена, която е преживяла много. Обърнете се за последно назад, но не за да страдате по загубата и че не сте заедно с този човек, а за да извлечете изводи и уроци за себе си. И да продължите напред, да осъзнаете, че може би не е никаква загуба, а сте се освободили от тежък товар.

    Ако не можете сама, потърсете помощ от психолог, ако желаете заповядайте на консултация.
    Ако не можете, разговаряйте с близките си.

    Не бягайте от истината, тя боли, но е лек, от който имате нужда, за да продължите с живота си и да се откъснете от токсичното влияние на този мъж.

    Опитайте се да осъзнаете дали той е този, от когото имате нужда или сте се вкопчили в илюзорната идеята за него, която Ви е внушил в началото и все още таите надеждата, че е истина. Идеята за мъж с качества, които той не протежава и никога няма да притежава.

    Исината е пред Вас, само трябва са поискате да я видите и да си дадете шанс за по-добро бъдеще, за Вас и за Вашето дете.


    Скрит текст:
    Здравейте Моника,

    Може ли да разкажете малко предистория на Вашите отношения с мъжът Ви - от колко време сте заедно, как започна връзката Ви, кога настъпи промяната(след загубавта на първото дете) или и преди това е имал подобно поведение?

    Имали ли сте подобна връзка в миналото, в която са се отнасяли така с Вас?

    Разкажете ми малко за Вашето детство и за връзката с родителите Ви.
    Разкажете малко за неговото детство и за връзката със семейсвтото му.
    Какъв е той в работата си, има ли много приятели, как се държи, когато е сред хора?

    Поведението му е много обезпокоително. Оставям Ви една статия от сайта ми "Наука за хората", която е посветена на нарциситите като има тест, чрез който да разберете дали един човек страда от такова личностно разстройство. Това не е с цел да бъде диагностициран човек, а за да се ориентирате с какъв човек си имате работа и дали мъжът Ви не се доближава до този образ или е друго.

    https://naukazahorata.com/%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-% … 0%B5%D1%81%D1%82/

    Препоръчвам Ви да прочетете статиите, които съм написала за токсичните връзки, отново ще ги намерите в блога, като съм оставила директни линкове в предишни отговори в темата.

    Ще очаквам да пишете!
    Ина


    Здравейте не знам от къде до започна пише едва самотна и страдаща майка.
    Преди два месеца се разделих с бащата на детето ми. През цялото си съжителство с него бях многократно нараняването бяха обиди псувни не беше същия човек в когато се влюбих цялостната му промяна дойде от първата ми бременост която приключи със сполонтанен аборт болката от моя страна беше голяма а аз в такъв момент имах нужда от него и негова подкрепа но уви не я получих и от тогава започна лошото му отношение към мен.Все нещо не му харесваше не беше доволен от това какво правя за него обиждаше с много грозни думи  псуваше ме а аз след такива моменти винаги бях разлаквана и всичко си го изживявах сама. По зле беше когото родителите му се прибираха за празниците от чужбина тогава беше още по голям ад той тогава ставаше съвсем друг човек бутаха му фитилите и той слушаше тях дразнях се от факта ,че когато те си бяха тук за него само те съществуваха а аз бях в пространство. Реших да споделя с него тези неща който виждам но той все отричаше, че не е така Но вътре в мен живеше това съмнение то си личеше ,че те не харесват и кагато дойдеше момента да си отиват нещата се успокояваха. Но след няколко месеца въпреки болката която преживях със загубено си дете правихме опити и забременях отново страха беше огромен но слава бого  всичко беше наред.Но той и тогава не спря със лошото си отношение към мен разплакваше ме пак ме обиждаше мечтаех си като всяка една нормална жена да си изкарам една нормална и щастлива бременост но не беше така. Тормозех себе си и дето което беше в отровата ми.Просто не знам как  изтърпя  това дете напрежението и това която приживявах единствено се молих да бъде всичко наред и да се роди живо и здраво.Кагото решеха да си дойдат през лято родителите му и като разбрах че ще си идват всичко ми се приобърна и си казах сама на себе си пак се почва не че беше по различно през другото време но още по зле ставаше като и те са си в България. Един ден той се прибра от работа и ми каза трябва да ти кажа нещо на мен веднага ми се покосиха краката като си мислех че ще е нещо което но мен няма ми хареса и тогава се обърна и каза поканени сме на брат ми на рождения ден но в него период бях в 8 месец от бременноста си и не се чувствах добре последните месеци ги изкарах много тежко.И аз му каза ,че не се чувствам добре как да отида на рождение ден след като карах тежка бременост той много добре знаеше и виждаше как се мъча. Живехме с моите родители защото нямахме собствено жилище а но те по нйкъв начин не се месеха в нашите отношение въпреки отношението му към мен и виждаха как ме тормози въпреки всички тези неща те го уважаваха и и нищо не съм му казвали защото знаеха и си мълчаха заради мен.Дойде деня на рождения ден и уж нямаше да ходи но телефона му не спря да звъни дойде при мен да ме пита дали ще ходим със сълзи на очите  му казах че не мога да отида защото не ми е добре нищо не каза и излезе от стоята.Мина се време дойде и ми каза и колкото и да упрекваш аз отивам облечеие и замина. Излезе с извинете че ако не отиде брат му и баща му ще идват на вдигат панаири и дари можело да се стигне до бой кажете ми един мъж на 30 години който вече има семейство и чака дете може ли някой да го накара ва сило да отиде на място където може и да не иска. Но явно на него му се е ходила доста както и да е.На следващия ден се върна по обяд все една не е станало нищо тогава просто под влияние на нерви и от това че ме вижда че не съм добре а аз такива моменти имах най много нужда от него а той предпочете да отиде и да се забавлява а мен кучето ме яли.И му казах че искам да се разделим той вика сигурна ли си аз казах да събра си нещата с лекота и замина без да се замисли. Беше ми много тежко.Мина се една седмица постоянно ми пишеше и въпреки всичко пак се събрахме с надежда ,че през тази седмица си е разбрал грешките и няма да прави повече така но беше си същия човек.Родих след месец бях много щастлива но той беше същия човек с надежда, че като се роди детето той може да се промени но пак празни надежди. За празниците мой родни дойдоха да празнуваме заедно но той не ги харесваше но те бяха единствените родни който ми бяха това бяха баба ми и леля ми.Вместо да празнуваме бъдни вечер заедно той стоеше затворен в стоята без да седне на масата съответно аз стоях при него и отвреме на време ходих при тях за малко и се връщам. На Коледа сутринта станахме честитехме си всичко беше наред но той продължи да стой затворен в стоята но много ужаднях и му казах отивам да си взема чаша вода а детето беше се разплаколо тогава и му казах взе ми го сега се връщам и той почна да ме обижда копеле мръсно долно това му бяха думите на мен ми стана много кофти излязох от стоята и не можах да сдържа сълзите си и се разревах и ме видяха нашите и баща ми вече тогава не се сърпя и отиде при него ми му каза защо я обиждаш така ако имаш намерение да живееш с нея живей ако ли не си отивай и той каза добре и си отиде пак без да се замисли че вече и дете има. Отиде пак при родителите си първата Коледа на дето си не празнува с него.Мина се почни дойда да говорим постави ми условия да живеем отделно имаха къща на 3 етажа на на неговия етаж подлежи на ремонт Дакота се направи ремонт щях ме да живем с моите родители и след това отделно.Съгласих се защото не исках детето ми да живее без баща си ако не бях се съгласила той нямаше да се върне при нас.Пак се събрахме но той почна да прави по лошо и преди освен обиди и псувните почна и да ме блъска из стените в къщи търпят всичко това заради детето Дакота един ден не приля чашата и всичко това която потисках в себе се изби скарахме се много жестоко виках крящах той бе блъскаша обиждаше и само се обърна и каза радвай се че майка ти е тук иначе до сега щях да те простра и до там събра си нещата пас и си отиде.И така вече два месеца сме разделени отвреме на време се обажда детето не е много заинтересован зо малкия.Преди 3 дни имаше Рожден ден малкия дойде да го видя до тогава не беше идвал тръгна да ме прегръща на 3 пъте държи се така все още сме заедно така както се държи не се държал никога мило без да се стряска без да вика майка ми каза че може да съжалява вече но на мен не ми се вярна да е така.Написал този дългия пост за ми дадете съвет както да се справя с тази голяма болка която живее в мен като погледна детето си ми се къса сърцето още е малък но все един ден ще порасне може би ще ми пита неща свърза ни с баща си а аз какво да му отговаря  много ми е гадно че ще израсна без баща никое дете не го заслужава баща му той самия е израснал без родители и дето му ще мине по същите стъпки.Болно ми е самотно ми .Дайте ми съвет как до се справя с тази болка и да живия по пълноценен живот. Благодаря ви предварително.
    Нашата връзка продължи 2 години 2 месеца, нашата връзка започна и запознанство стана съвсем случайно чрез наши познати се запознахме слез това започнахме да си пишем в социалните мрежи излизахме от време на време на кафе тъй като не живехме в различни населени места. Мина се време и започна да идва при мен с оставеше по няколко дни и се прибираше тъй като работа му беше там където живееше.Така минаха няколко месеца когато идваше деня в който да се прибира беше много тежко за нас двамата поне от моя страна беше така и той така реигираше като мен стига да е бил искрен в това отношение.И след тези месеци аз забременах и двамота искахме да се имате детенце и резултата беше на лице и вече тогава той заживяхме заедно. Една вечер си спомням много добре на мен ми беше студено беше ме страх да не ме хване някоя настинка като съм бременна а той се обърна и каза че ако стане нещо с дете аз ще съм виновна в този момент се стаписах от думите който изрече и просто не можах да кажа нищо очите ми се напълниха със сълзи и се стичаха по лицето ми.Когата дойде този фатален ден на мен просто се сетих за думите му и плаках като малко дете седнала в ъгъла на стаята.Когата тръгнах по лекари да напрявят нещо да запазят детето той не беше до мен ходеши си на работа родителите бяха до мен в тези дни в който ходих на прегледи.Когата излязох от прегледа му звънях да му кажа какво са ми казали а той вдигаше и ми казваше казвай на бързо че сега не мога да говоря имам много работа.Имах чувството че на него не му пука какво ще се случи а на мен огън ми гореше на главата.Единствено дойде с мен на последния преглед да видим дали има някакво развитие и тогава беше късно бях загубила вече детето.Много ми беше тежко този миг да чуя тези думи от доктора а неговата реакция беше една прегръдка излязох от кабинета на доктора срутена просто не знаех как от тук натък ще живея с тази болка а той не му трепна нищо.В онзи момент когото аз бях срината той ми предложи да отидем на шопинг с цел да се расея но може ли подобно нещо като шопинг да ти расие като едва преди бройни минути  са ти казали че си загубил детето.Предрожих до въпросния магазин и ме караше да си купя каквото искам а аз се слутах в коридорите доката той си избираше дрехи.Да ви призная честно и до ден днешен макар че вече имам дете когато се сетя през това което съм минала болката не стихва по загубеното ми дете.Преди да станат нещо по сериозни единствено ревността му беше в повече това ,че излизам с приятелки за по кафе или съм излязла с приятелка вечер за по едно питие той това него го харесваше а и не съм му дола повод за ревност това нещо го вбесяваше.Вече когато заживяхме заедно аз спрях да излизам с приятелки от такава гледна точка за да има мир и спокойствие в това отношение той ме ограничаваше.Много пъти ми е казвал че си е мислил че няма да му обърна внимание след като се събрахме ми е казвал ,че го страх да ме загуби .

    През годините преди да срещна него имало съм връзки но не  дългосрочни но макар и кратки връзки никой не си е позволявал такова държание с мен била съм наранявана но не и тормозена психически и ни най малко физически.

    Моето детство беше хубаво бях щастливо дете обгрижвано обичана не бях лишавана от нищо като отраснах станах тинеиджарка родителите ми имаха доверие пуснаха ме да се събирам с приятели пускахе ме до късно не бях ограничаване.Връзката с родителите ми е много силна и до ден днешен винаги са ми погали и са били до мен в трудни моменти дори сега не са ме оставили макар че съм 24 години и би трябвало да се оправям сама с проблемите си.Дори са изнемогвяли за да не бъда аз лишавана от нещо само само да съм добре и да не ми липсва нищо. Благодарна съм ,че имам такива родители.


    Неговота детство е много по различно от моето той от 6 годишна възраст е оставен на бабите му и дядовците те са отглеждали родителите му за заминали тогава да работят в чужбина и с години не са се прибирали има по голям брат от него.Той е бил отглеждан от едните баби и дядовци а брат му от другите. Общо взето той не  бил също лишаван от нищо каквото е искал го е получавал.Когато и той става тинеиджар попада в компанията на брат където се опотребява алкохол събирания всеки ден пиене така са му минали годините и когато вече и той си е имал собствена компания.Той сам ми е разказвал че начина на живот му е бил така ядене пиене събирания колони от сутрин до вечер всеки ден докато не се е запазнал с мен.И когато мина време от нашата връзка ми каза че онзи живот който го живял не е било живот а това е живата с мен.

    А когато се запознахме той ми представи отношенията си с неговите родителите че не са във хубави отношение плюшеги казваше че майка му е много хубав човек а баща му не е когото са решавали да се прибират той е отивал в баба си да спи защото не можел да ги търпи.
    А в един момент кагото почнаха да си идват в неговите очи станаха хубави а преди това не им викаше майко и татко а по имена не знам какво се случило че така да се обърне той дакото беше против тях сега дума не дава да се каже за тях .Единствено ми каза че искали да компенсират загубеното време с него защо вече имал дете .И това не мога да си обясня 24 години не са били до сина си когато той е имал най много нужда от тях а от тук на татък кого той е но 30 да компенсират изгубеното време.

    Аз мога да ги опиша неговите родители с две думи: За мен са студени хора

    В работа си е предполагам е отдаден тъй като кагата се запозна с мен тогава почна да работи редовна през другот време сам ми е казвал че е ходил от време на време тъй като постоянно е бил в компания.
     
    Има приятели който те също почти всичките му приятели си имат вече семейства но не ги познавам много добре тъй като сме се събирали няколко пъти за тези 2 години от нашата връзка.
    Но наблюденията който имам , е че той няма истински приятели почти всичките му приятели са пишат приятели за маса това е моето наблюдение и моите виждания.

    Дакото сред хора се държи много добре казвал е пред хората колко много ме обича как бил благодарен че.ме е срешнал като цяло пред хората имаше едно много добро отношение спрямо мен в нас ме псуваше обиждаше блъскаше. Мисля си че този човек никога не ме е обичал и не ме е имал за човек защото един човек ако обича истински него не бил се държал с жената до себе си с като с блуклук така си мисля аз. Не знам дали един ден ден осъзнае неща и дали един ще съжалява че ме е загубил.


    Блогадаря ви много написаното от вас наистина ще ми отвори очите .Макар че болката е голяма и съм срината от всичко това.
    За последно искам още един съвет и не знам как да постъпя от няколко дни ми звънни държи се добре с мен все едно нищо не станало .Иска сега през уикенда да дойде да излезем с детето заедно на разходка да сме прекарали време заедно с детето си.Казах му че за мен не редно и сме разделени и когато е било време не сме излизали заедно с детето а сега при свършен факт да ги правим тези неща.а той настоява и искал
     да прекараме времето заедно с детето ни.Кажете ми  в това отношение какво да правя много съм объркана и незнам как да постъпя да му откажа ли или да преглатна в името на детето за да бъде известно време с мен и баща си .Споделете Вашето мнение като специалист и какво бихте ме посъветвала.


    Здравейте отново направих теста имам 48 точки от всички въпроси.

    26-65 точки: Притежава всички черти на на нарцистичната личност и се държи като такава. Има капацитета да причини хаос в живота на всеки, който е в близост до него. Нуждае се от помощ.

    # 58
    • Мнения: 1 120
    Здравейте,в момента моите проблеми се доста. За момента искам да говоря за един конкретен, обаче той е свързан и с другите проблеми. Преди два или три месеца ми предложиха,ново увеличение на работа,аз се съгласих,но моят голям въпрос беше"Дали ще имам нови отговорности" Отговора от тяхна страна беше "Не". Но мина известно време и нещата се промениха и в крайна сметка се оказа че ще имам допълнителни задължения. Задължения са нови за мен и доста непонятни.Аз съм доста срамежлива,а тук ще се налага да говоря с много хора. Когато съм под напрежение говоря глупости и се излагам. В момента съм в доста затруднено финансово състояние и нямам възможност да откажа работа или да се махна. Търся помощ за справяне със проблемите.

    # 59
    • Мнения: 41
    Здравейте,

    Надявам се, че сте успяла по-добре да осмислите ситуацията и да разберете, че е много вероятно да си имате работа с човек, който се интересува главно и единствено от собственото си благо. Ако е вярно и той страда от нарцисизъм, то трябва да намерите начин възможно най-скоро да се погрижите за травмите, които тази връзка е нанесла на Вас самата.

    Времето, което сте прекарали в тази връзки е повлияло много на начина, по който гледате на себе си, личното Ви самочувствие, самоуважение, възприятия като цяло.

    Когато той променя поведението си от добър на лош и обратното, това е с цел контрол над Вашите емоции. По този начин Вие чувствате несигурност и с всяко Ваше следващо действие се надявате да извикате отново доброто у него или да се предпазите от лошата му страна.

    По негово настояване иска да се разхождате заедно. Защо? За да имитирате образа на щастливо семейство пред общвеството? За да започнете отново да вярвате, че той има потенциал да се промени. Едва ли.

    Когато подобен човек нахлуе в живота Ви, не Ви очкава нищо друго освен разруха, което сама сте усетили.
    Това ще повлияе отрицателно и на детето.

    Пожелавам Ви сила, за да успеете да погледнете над ситуацията с нови очи и да намерите по-добър път за себе си и за детето Ви.




    В предходните отговори с друга дама обсъдихме подобен казус. Погледнете го и споделете какво общо намирате.

    Преди да Ви отговоря, направете теста от статията, която по-рано изпратих и ми кажете колко от отговорите бяха положителни.
    Споделете намирате ли други прилики с описаното в статията и бащата на детето Ви.

    Ще очаквам да пишете!

    От всичко, което споделяте разбирам, че сте се забременяли първоначално от мъж, с когото сте се срещали спорадично и не се познавали много добре и сте си общували главно чрез чат.

    Само няколко месеца след запознанството Ви, вече бременна, сте заживели заедно и сте били поставени пред първите сериозни страхове от незивестното и неговите истински цветове за започнали да излизат наяве.

    Въпреки огромната загуба и неговото явно токсично отношение към Вас сте вярвала, че той поради някаква причина ще се промени, ако имате второ дете. Надявали сте се, че грубостта и незаинтересоваността му изведъж ще се превърнат в грижовност и че ще имате щастлива бременност.

    Това така и не се е случило, а само са се задълбочили проблемите, които сте имали до момента.

    Сега сте самотна майка и погледът Ви е вперен назад към него и се питатае дали той ще "осъзнае неща и дали един ще съжалява че ме е загубил".

    Прочетете това, което сте написала. Какъв човек откривате в написаното? Откривате ли човек, който е готов да направи коренна проямяна с живота си и да продължи напред?
    Или откривате човек, който се е вкопчил в миналото, в което е копнеел за щастие, но е бил психически и физически тормозен?

    Прочетете статията, която Ви линкнах в предишния ми отговор.

    Положението, в което се намирате е зависимост от човек, който не иска да направи живота Ви по-добър, очевидно това ще повлияе и на детето Ви.

    Вие сте млада жена, която е преживяла много. Обърнете се за последно назад, но не за да страдате по загубата и че не сте заедно с този човек, а за да извлечете изводи и уроци за себе си. И да продължите напред, да осъзнаете, че може би не е никаква загуба, а сте се освободили от тежък товар.

    Ако не можете сама, потърсете помощ от психолог, ако желаете заповядайте на консултация.
    Ако не можете, разговаряйте с близките си.

    Не бягайте от истината, тя боли, но е лек, от който имате нужда, за да продължите с живота си и да се откъснете от токсичното влияние на този мъж.

    Опитайте се да осъзнаете дали той е този, от когото имате нужда или сте се вкопчили в илюзорната идеята за него, която Ви е внушил в началото и все още таите надеждата, че е истина. Идеята за мъж с качества, които той не протежава и никога няма да притежава.

    Исината е пред Вас, само трябва са поискате да я видите и да си дадете шанс за по-добро бъдеще, за Вас и за Вашето дете.


    Скрит текст:
    Здравейте Моника,

    Може ли да разкажете малко предистория на Вашите отношения с мъжът Ви - от колко време сте заедно, как започна връзката Ви, кога настъпи промяната(след загубавта на първото дете) или и преди това е имал подобно поведение?

    Имали ли сте подобна връзка в миналото, в която са се отнасяли така с Вас?

    Разкажете ми малко за Вашето детство и за връзката с родителите Ви.
    Разкажете малко за неговото детство и за връзката със семейсвтото му.
    Какъв е той в работата си, има ли много приятели, как се държи, когато е сред хора?

    Поведението му е много обезпокоително. Оставям Ви една статия от сайта ми "Наука за хората", която е посветена на нарциситите като има тест, чрез който да разберете дали един човек страда от такова личностно разстройство. Това не е с цел да бъде диагностициран човек, а за да се ориентирате с какъв човек си имате работа и дали мъжът Ви не се доближава до този образ или е друго.

    https://naukazahorata.com/%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-% … 0%B5%D1%81%D1%82/

    Препоръчвам Ви да прочетете статиите, които съм написала за токсичните връзки, отново ще ги намерите в блога, като съм оставила директни линкове в предишни отговори в темата.

    Ще очаквам да пишете!
    Ина


    Здравейте не знам от къде до започна пише едва самотна и страдаща майка.
    Преди два месеца се разделих с бащата на детето ми. През цялото си съжителство с него бях многократно нараняването бяха обиди псувни не беше същия човек в когато се влюбих цялостната му промяна дойде от първата ми бременост която приключи със сполонтанен аборт болката от моя страна беше голяма а аз в такъв момент имах нужда от него и негова подкрепа но уви не я получих и от тогава започна лошото му отношение към мен.Все нещо не му харесваше не беше доволен от това какво правя за него обиждаше с много грозни думи  псуваше ме а аз след такива моменти винаги бях разлаквана и всичко си го изживявах сама. По зле беше когото родителите му се прибираха за празниците от чужбина тогава беше още по голям ад той тогава ставаше съвсем друг човек бутаха му фитилите и той слушаше тях дразнях се от факта ,че когато те си бяха тук за него само те съществуваха а аз бях в пространство. Реших да споделя с него тези неща който виждам но той все отричаше, че не е така Но вътре в мен живеше това съмнение то си личеше ,че те не харесват и кагато дойдеше момента да си отиват нещата се успокояваха. Но след няколко месеца въпреки болката която преживях със загубено си дете правихме опити и забременях отново страха беше огромен но слава бого  всичко беше наред.Но той и тогава не спря със лошото си отношение към мен разплакваше ме пак ме обиждаше мечтаех си като всяка една нормална жена да си изкарам една нормална и щастлива бременост но не беше така. Тормозех себе си и дето което беше в отровата ми.Просто не знам как  изтърпя  това дете напрежението и това която приживявах единствено се молих да бъде всичко наред и да се роди живо и здраво.Кагото решеха да си дойдат през лято родителите му и като разбрах че ще си идват всичко ми се приобърна и си казах сама на себе си пак се почва не че беше по различно през другото време но още по зле ставаше като и те са си в България. Един ден той се прибра от работа и ми каза трябва да ти кажа нещо на мен веднага ми се покосиха краката като си мислех че ще е нещо което но мен няма ми хареса и тогава се обърна и каза поканени сме на брат ми на рождения ден но в него период бях в 8 месец от бременноста си и не се чувствах добре последните месеци ги изкарах много тежко.И аз му каза ,че не се чувствам добре как да отида на рождение ден след като карах тежка бременост той много добре знаеше и виждаше как се мъча. Живехме с моите родители защото нямахме собствено жилище а но те по нйкъв начин не се месеха в нашите отношение въпреки отношението му към мен и виждаха как ме тормози въпреки всички тези неща те го уважаваха и и нищо не съм му казвали защото знаеха и си мълчаха заради мен.Дойде деня на рождения ден и уж нямаше да ходи но телефона му не спря да звъни дойде при мен да ме пита дали ще ходим със сълзи на очите  му казах че не мога да отида защото не ми е добре нищо не каза и излезе от стоята.Мина се време дойде и ми каза и колкото и да упрекваш аз отивам облечеие и замина. Излезе с извинете че ако не отиде брат му и баща му ще идват на вдигат панаири и дари можело да се стигне до бой кажете ми един мъж на 30 години който вече има семейство и чака дете може ли някой да го накара ва сило да отиде на място където може и да не иска. Но явно на него му се е ходила доста както и да е.На следващия ден се върна по обяд все една не е станало нищо тогава просто под влияние на нерви и от това че ме вижда че не съм добре а аз такива моменти имах най много нужда от него а той предпочете да отиде и да се забавлява а мен кучето ме яли.И му казах че искам да се разделим той вика сигурна ли си аз казах да събра си нещата с лекота и замина без да се замисли. Беше ми много тежко.Мина се една седмица постоянно ми пишеше и въпреки всичко пак се събрахме с надежда ,че през тази седмица си е разбрал грешките и няма да прави повече така но беше си същия човек.Родих след месец бях много щастлива но той беше същия човек с надежда, че като се роди детето той може да се промени но пак празни надежди. За празниците мой родни дойдоха да празнуваме заедно но той не ги харесваше но те бяха единствените родни който ми бяха това бяха баба ми и леля ми.Вместо да празнуваме бъдни вечер заедно той стоеше затворен в стоята без да седне на масата съответно аз стоях при него и отвреме на време ходих при тях за малко и се връщам. На Коледа сутринта станахме честитехме си всичко беше наред но той продължи да стой затворен в стоята но много ужаднях и му казах отивам да си взема чаша вода а детето беше се разплаколо тогава и му казах взе ми го сега се връщам и той почна да ме обижда копеле мръсно долно това му бяха думите на мен ми стана много кофти излязох от стоята и не можах да сдържа сълзите си и се разревах и ме видяха нашите и баща ми вече тогава не се сърпя и отиде при него ми му каза защо я обиждаш така ако имаш намерение да живееш с нея живей ако ли не си отивай и той каза добре и си отиде пак без да се замисли че вече и дете има. Отиде пак при родителите си първата Коледа на дето си не празнува с него.Мина се почни дойда да говорим постави ми условия да живеем отделно имаха къща на 3 етажа на на неговия етаж подлежи на ремонт Дакота се направи ремонт щях ме да живем с моите родители и след това отделно.Съгласих се защото не исках детето ми да живее без баща си ако не бях се съгласила той нямаше да се върне при нас.Пак се събрахме но той почна да прави по лошо и преди освен обиди и псувните почна и да ме блъска из стените в къщи търпят всичко това заради детето Дакота един ден не приля чашата и всичко това която потисках в себе се изби скарахме се много жестоко виках крящах той бе блъскаша обиждаше и само се обърна и каза радвай се че майка ти е тук иначе до сега щях да те простра и до там събра си нещата пас и си отиде.И така вече два месеца сме разделени отвреме на време се обажда детето не е много заинтересован зо малкия.Преди 3 дни имаше Рожден ден малкия дойде да го видя до тогава не беше идвал тръгна да ме прегръща на 3 пъте държи се така все още сме заедно така както се държи не се държал никога мило без да се стряска без да вика майка ми каза че може да съжалява вече но на мен не ми се вярна да е така.Написал този дългия пост за ми дадете съвет както да се справя с тази голяма болка която живее в мен като погледна детето си ми се къса сърцето още е малък но все един ден ще порасне може би ще ми пита неща свърза ни с баща си а аз какво да му отговаря  много ми е гадно че ще израсна без баща никое дете не го заслужава баща му той самия е израснал без родители и дето му ще мине по същите стъпки.Болно ми е самотно ми .Дайте ми съвет как до се справя с тази болка и да живия по пълноценен живот. Благодаря ви предварително.
    Нашата връзка продължи 2 години 2 месеца, нашата връзка започна и запознанство стана съвсем случайно чрез наши познати се запознахме слез това започнахме да си пишем в социалните мрежи излизахме от време на време на кафе тъй като не живехме в различни населени места. Мина се време и започна да идва при мен с оставеше по няколко дни и се прибираше тъй като работа му беше там където живееше.Така минаха няколко месеца когато идваше деня в който да се прибира беше много тежко за нас двамата поне от моя страна беше така и той така реигираше като мен стига да е бил искрен в това отношение.И след тези месеци аз забременах и двамота искахме да се имате детенце и резултата беше на лице и вече тогава той заживяхме заедно. Една вечер си спомням много добре на мен ми беше студено беше ме страх да не ме хване някоя настинка като съм бременна а той се обърна и каза че ако стане нещо с дете аз ще съм виновна в този момент се стаписах от думите който изрече и просто не можах да кажа нищо очите ми се напълниха със сълзи и се стичаха по лицето ми.Когата дойде този фатален ден на мен просто се сетих за думите му и плаках като малко дете седнала в ъгъла на стаята.Когата тръгнах по лекари да напрявят нещо да запазят детето той не беше до мен ходеши си на работа родителите бяха до мен в тези дни в който ходих на прегледи.Когата излязох от прегледа му звънях да му кажа какво са ми казали а той вдигаше и ми казваше казвай на бързо че сега не мога да говоря имам много работа.Имах чувството че на него не му пука какво ще се случи а на мен огън ми гореше на главата.Единствено дойде с мен на последния преглед да видим дали има някакво развитие и тогава беше късно бях загубила вече детето.Много ми беше тежко този миг да чуя тези думи от доктора а неговата реакция беше една прегръдка излязох от кабинета на доктора срутена просто не знаех как от тук натък ще живея с тази болка а той не му трепна нищо.В онзи момент когото аз бях срината той ми предложи да отидем на шопинг с цел да се расея но може ли подобно нещо като шопинг да ти расие като едва преди бройни минути  са ти казали че си загубил детето.Предрожих до въпросния магазин и ме караше да си купя каквото искам а аз се слутах в коридорите доката той си избираше дрехи.Да ви призная честно и до ден днешен макар че вече имам дете когато се сетя през това което съм минала болката не стихва по загубеното ми дете.Преди да станат нещо по сериозни единствено ревността му беше в повече това ,че излизам с приятелки за по кафе или съм излязла с приятелка вечер за по едно питие той това него го харесваше а и не съм му дола повод за ревност това нещо го вбесяваше.Вече когато заживяхме заедно аз спрях да излизам с приятелки от такава гледна точка за да има мир и спокойствие в това отношение той ме ограничаваше.Много пъти ми е казвал че си е мислил че няма да му обърна внимание след като се събрахме ми е казвал ,че го страх да ме загуби .

    През годините преди да срещна него имало съм връзки но не  дългосрочни но макар и кратки връзки никой не си е позволявал такова държание с мен била съм наранявана но не и тормозена психически и ни най малко физически.

    Моето детство беше хубаво бях щастливо дете обгрижвано обичана не бях лишавана от нищо като отраснах станах тинеиджарка родителите ми имаха доверие пуснаха ме да се събирам с приятели пускахе ме до късно не бях ограничаване.Връзката с родителите ми е много силна и до ден днешен винаги са ми погали и са били до мен в трудни моменти дори сега не са ме оставили макар че съм 24 години и би трябвало да се оправям сама с проблемите си.Дори са изнемогвяли за да не бъда аз лишавана от нещо само само да съм добре и да не ми липсва нищо. Благодарна съм ,че имам такива родители.


    Неговота детство е много по различно от моето той от 6 годишна възраст е оставен на бабите му и дядовците те са отглеждали родителите му за заминали тогава да работят в чужбина и с години не са се прибирали има по голям брат от него.Той е бил отглеждан от едните баби и дядовци а брат му от другите. Общо взето той не  бил също лишаван от нищо каквото е искал го е получавал.Когато и той става тинеиджар попада в компанията на брат където се опотребява алкохол събирания всеки ден пиене така са му минали годините и когато вече и той си е имал собствена компания.Той сам ми е разказвал че начина на живот му е бил така ядене пиене събирания колони от сутрин до вечер всеки ден докато не се е запазнал с мен.И когато мина време от нашата връзка ми каза че онзи живот който го живял не е било живот а това е живата с мен.

    А когато се запознахме той ми представи отношенията си с неговите родителите че не са във хубави отношение плюшеги казваше че майка му е много хубав човек а баща му не е когото са решавали да се прибират той е отивал в баба си да спи защото не можел да ги търпи.
    А в един момент кагото почнаха да си идват в неговите очи станаха хубави а преди това не им викаше майко и татко а по имена не знам какво се случило че така да се обърне той дакото беше против тях сега дума не дава да се каже за тях .Единствено ми каза че искали да компенсират загубеното време с него защо вече имал дете .И това не мога да си обясня 24 години не са били до сина си когато той е имал най много нужда от тях а от тук на татък кого той е но 30 да компенсират изгубеното време.

    Аз мога да ги опиша неговите родители с две думи: За мен са студени хора

    В работа си е предполагам е отдаден тъй като кагата се запозна с мен тогава почна да работи редовна през другот време сам ми е казвал че е ходил от време на време тъй като постоянно е бил в компания.
     
    Има приятели който те също почти всичките му приятели си имат вече семейства но не ги познавам много добре тъй като сме се събирали няколко пъти за тези 2 години от нашата връзка.
    Но наблюденията който имам , е че той няма истински приятели почти всичките му приятели са пишат приятели за маса това е моето наблюдение и моите виждания.

    Дакото сред хора се държи много добре казвал е пред хората колко много ме обича как бил благодарен че.ме е срешнал като цяло пред хората имаше едно много добро отношение спрямо мен в нас ме псуваше обиждаше блъскаше. Мисля си че този човек никога не ме е обичал и не ме е имал за човек защото един човек ако обича истински него не бил се държал с жената до себе си с като с блуклук така си мисля аз. Не знам дали един ден ден осъзнае неща и дали един ще съжалява че ме е загубил.


    Блогадаря ви много написаното от вас наистина ще ми отвори очите .Макар че болката е голяма и съм срината от всичко това.
    За последно искам още един съвет и не знам как да постъпя от няколко дни ми звънни държи се добре с мен все едно нищо не станало .Иска сега през уикенда да дойде да излезем с детето заедно на разходка да сме прекарали време заедно с детето си.Казах му че за мен не редно и сме разделени и когато е било време не сме излизали заедно с детето а сега при свършен факт да ги правим тези неща.а той настоява и искал
     да прекараме времето заедно с детето ни.Кажете ми  в това отношение какво да правя много съм объркана и незнам как да постъпя да му откажа ли или да преглатна в името на детето за да бъде известно време с мен и баща си .Споделете Вашето мнение като специалист и какво бихте ме посъветвала.


    Здравейте отново направих теста имам 48 точки от всички въпроси.

    26-65 точки: Притежава всички черти на на нарцистичната личност и се държи като такава. Има капацитета да причини хаос в живота на всеки, който е в близост до него. Нуждае се от помощ.

    Общи условия

    Активация на акаунт