Отговори
# 135
  • Мнения: 59
Здравейте,как да повишим самочувствие на дете на 5г дори избягва социални контакти,ниска самооценка и по този начин се затваря в себе си,няма мнение подчинява се и е чувствителна

# 136
  • Мнения: 109
Здравейте,

Моля да разкажете повече подробности за динамиката у дома,
за това какъв родител сте Вие,
какви са отношенията с детето,
какви са отношенията на детето с други членове на семейството?

Защо според Вас детето има ниска самооценка?
Вие с каква самооценка сте?


Поздрави,
Ина

Здравейте,как да повишим самочувствие на дете на 5г дори избягва социални контакти,ниска самооценка и по този начин се затваря в себе си,няма мнение подчинява се и е чувствителна

# 137
  • Мнения: 59
Здравейте, Ами детето е с ниска самооценка, затворена е,срамежлива д нас се държи прекрасно,кротко дете мило,ходи на градина с желание,там е изпълнителна госпожите нямат проблем с нея но казват че е затворено дете чака децата да я поканят за да играе с тях,не поема инициатива тя,като първо дете може би сме я обгрижвали малко повече което променихме,срамува,ние с баща и също сме скромни хора,общуваме нормално,хвалим я незнание как да е научим да общува,водим я по площтадки и на градина за да се на научи да общува,хвалим я за да повишим самочувствие и някви насоки да става по комуникативна и да поема инициатива

# 138
  • Мнения: 109
Цялостната информация е твърде оскъдна, за да мога да Ви отговоря.

За да не се изразява едно дете и да е толкова свито, то това не е просто без причина и не бива целият фокус да е върху него и да се търси "проблема в детето" и не към това: "Как да накарам детето ми да има самочувствие, да общува и да се изразява?".

Фокусът трябва да е малко по-различен: "Създавам ли среда на детето то да има психологическа сигурност да греши, да изразява чувствата си, ние като родители как се отнасяме с него, каква среда създаваме, за да се развива то, как изразяваме чувствата си като родители пред него, как го учим да приема себе си, как ние го приемаме и подкрепяме да открива света и да добива опит, самите ние имаме ли самочувствие и ако не как може да поработим над себе си, за да му дадем добър пример и то да добива увереност?".

Детето реагира и отразява поведението на родителите.
Ако родителите не променят поведението си, то не бива да очакват това и от детето.

Ако желаете да обсъдим ситуацията подробно, заповядйте на индивидуална консултация.
За повече информация - пишете ми на лично съобщение.


Здравейте, Ами детето е с ниска самооценка, затворена е,срамежлива д нас се държи прекрасно,кротко дете мило,ходи на градина с желание,там е изпълнителна госпожите нямат проблем с нея но казват че е затворено дете чака децата да я поканят за да играе с тях,не поема инициатива тя,като първо дете може би сме я обгрижвали малко повече което променихме,срамува,ние с баща и също сме скромни хора,общуваме нормално,хвалим я незнание как да е научим да общува,водим я по площтадки и на градина за да се на научи да общува,хвалим я за да повишим самочувствие и някви насоки да става по комуникативна и да поема инициатива

Последна редакция: пт, 11 мар 2022, 17:44 от Ина Иванова

# 139
  • Мнения: 53
Здравейте спешно ми е. Майка ми от няколко дни каквото и да хапне повръща,постоянно плаче(беше направила опит за самоубийство)Щитовидната жлеза е малко покачена . От нея ли е или всичко е на психика . Моля ви да ми отговорите,благодаря предварително

# 140
  • Мнения: 109
Здравейте,

Ситуацията изисква спешно да се обърнете към психиатър, който да Ви помогне.
Междувременно е важно да има присъствие около нея и да не остава сама.
Потърсете подкрепа и за Вас самата - близки приятели или роднини, тъй като всичко това неминуемо ще Ви се отрази и също имате нужда от подкрепа.

Успех!

Здравейте спешно ми е. Майка ми от няколко дни каквото и да хапне повръща,постоянно плаче(беше направила опит за самоубийство)Щитовидната жлеза е малко покачена . От нея ли е или всичко е на психика . Моля ви да ми отговорите,благодаря предварително

Последна редакция: чт, 17 мар 2022, 20:29 от Ина Иванова

# 141
  • Мнения: 109
Здравейте!

Доста обширен въпрос. Краткият отговор би бил - за да научите едно дете на нещо не му казвайте, а му показвайте. Чрез личен пример ще го научите на много повече, отколкото само чрез думи.

Това, че осъзнавате как травмите от детството са Ви повлияли и влияят и до днес, когато самата Вие сте родител е голяма стъпка в правилната посока.

Въпросът е доста комплексен и изисква много внимание, за да мога да Ви отговоря едностранчиво тук.

Давайте му психологическа сигурност да добива опит, да греши, да добива увереност, да споделя мислите и чувствата си, да знае, че може да разчита на Вас, да има доверие, изслушвайте, вниквайте.

Успех!

Здравейте отново! Дали може да споделите, обясните, дадете основни/практически насоки - как детето в ранна възраст да получи необходимия инструментариум за разбиране, приемане и справяне със собствените си емоции?
Частта, в която, нагледно, давате пример с чувството на завист е лесна за възприемане и приемане на това чувство и в съзнанието веднага ми изникна спомен как никога никой от биологичните роднини не ми е говорил за това "гадно" чувство освен майка ми и нейната майка, които  твърдяха, че това е "гадно" чувство и човек не трябва да го изпитва, а самата тя (майка ми) е завистлив човек и макар да не го е изричала с думи, с поведението си винаги съм усещала това в нея. Замислих се колко табута има по отношение на палитрата чувства и емоции, които не са чужди на хората и изпитах яд, толкова ли е трудно да признаеш, че нищо човешко не ти е чуждо, да го приемеш и отработиш така, че да не бъде разрушително за теб самия.
Не знам как да отработвам в съзидателна посока тези неща, може ли да дадете основни примери и насоки как да отработваме и как да учим и децата си на това?
Ще дам пример с това, че като бях дете и съм се разплаквала за нещо, родителите ми започваха да ми крещят, използваха изрази като "Стига си циврила" и подобни.
Сега, когато съм майка и детето ми се разплаче, вътрешно усещам чувство на фрустрация защо плаче сега, но си спомням моя собствен опит, който съм имала с родителите си, как съм се чувствала и се опитвам да разбера детето си, вместо" Стига си циврила", използвам изрази от типа на "Кое те разстрои" или "Защо се разстрои", опитвам се да покажа на детето си, че приемам това, което изпитва и че може да ми се довери в това да говорим какво го е разстроило, но не знам дали ми се получава, искам да кажа, че се чувствам неуверана и се хващам колко недодялано звуча в опити да му обясня и помогна (искам да поясня, че го разбирам, не се преструвам, като човек, който е израснал на самотек и в чести моменти на самота, не искам да допусна детето ми да се чувства като мен), защото вътрешно се чувствам неуверена дали правя нещата правилно, защото ме е страх, че детето ми ще усети, че вътрешно се ядосвам, а не искам, искам да знае, че приемам всичко, което би изпитало и че съм готова да го подкрепя. Мисля, че съм сензитивен човек, умеещ да анализира, наблюдава и вниква в дълбочина и знам, че тези ми качества могат да бъдат полезни на детето ми, учейки го на емоционална осъзнатост.

Последна редакция: чт, 17 мар 2022, 20:29 от Ина Иванова

# 142
  • Мнения: 31
Здравейте преди време бях ви писала за отношенията с бащата на детето ми и за болката през която минавам. След като ви писах продължих комуникацията с него заради детето. Но и казваше колко много ни обича че аз съм единствената и няма как да ме замени. Един ден от приказка на приказка блафирах че знам че си пише с друга а той него отрече каза че са си писали общи приказки и това било. А след известно време пак ми каза че някакво момиче го харесвало. В мен се сви нещо и ми стана гадно но нищо не казах. Дакото един пред мен загледа едно момиче в този момент в мен нещо се пречупи. От него ден си дадох сметка размишлявайки върхо всички ситуации че дори и по време на нашето съжителство той и тогава не ме е обичал. Просто си е играл с мен така и с моите чувства той е бил с мен поради интерес да си постигне целта а именно да създаде семейство с мен да му родя дете с цел да получи всичко онова материално което брат му и получил кагото е създал семейство. От неговите роднини Този факт който го разбрах ме натъжи и нарани повече от много убиди който ми е казвал. Просто в неговите очи съм била едва наивна и глупава жена с която  може да си играе както си иска. Споделям всичко това с вас защото просто няма кой да ме разбере по добре от вас. Знам  че болката няма до мине Просто ще свикна да живея с нея

# 143
  • Мнения: 109
Здравейте,

Отговаряла съм Ви много пъти.
Към този момент какво направихте, за да промените положението, в което сте?

Поздрави,
Ина


Здравейте преди време бях ви писала за отношенията с бащата на детето ми и за болката през която минавам. След като ви писах продължих комуникацията с него заради детето. Но и казваше колко много ни обича че аз съм единствената и няма как да ме замени. Един ден от приказка на приказка блафирах че знам че си пише с друга а той него отрече каза че са си писали общи приказки и това било. А след известно време пак ми каза че някакво момиче го харесвало. В мен се сви нещо и ми стана гадно но нищо не казах. Дакото един пред мен загледа едно момиче в този момент в мен нещо се пречупи. От него ден си дадох сметка размишлявайки върхо всички ситуации че дори и по време на нашето съжителство той и тогава не ме е обичал. Просто си е играл с мен така и с моите чувства той е бил с мен поради интерес да си постигне целта а именно да създаде семейство с мен да му родя дете с цел да получи всичко онова материално което брат му и получил кагото е създал семейство. От неговите роднини Този факт който го разбрах ме натъжи и нарани повече от много убиди който ми е казвал. Просто в неговите очи съм била едва наивна и глупава жена с която  може да си играе както си иска. Споделям всичко това с вас защото просто няма кой да ме разбере по добре от вас. Знам  че болката няма до мине Просто ще свикна да живея с нея

# 144
  • Мнения: X
Здравейте! Simple Smile
Изпитвам нужда да съм перфектна във всичко, не мога да приема че нещо е само хоби и се тормозя, когато не мога да му отделя достатъчно време. Не обичам да си почивам, докато съм с приятели чувствам вина, че не уча. Имам потребност да чистя постоянно, всяка нередност в обстановката ме тормози. Постоянно премислям нещата, които съм казала и къде може да съм се объркала и да съм показала слабите си страни пред хората. Постоянно се опитвам да се доказва. Когато някой не помисли каквото искам, аз заривам в темата и мисля само за нея и го убеждавам в нещо докато не го ядосам. Постоянно се стремя към най-добрия успех и се разочаровам прекомерно когато не го постигна. Когато работя съм толкова съсредоточена и нахъсана, че не искам да прекъсвам процесът дори и за да се нахраня. След това не мога да наваксам дефицитът на енергия въпреки че опитвам, но в никакъв случай не става въпрос за преяждане. Не зная от къде идват тези притеснения и тази напрегнатост, и към какъв специалист да се обърна

# 145
  • Мнения: 109
Здравейте Ина,

От кога се чувствате по този начин? Винаги ли е било така или е от по-скоро?
Към момента правели ли сте опити да се справите с тези състояния и работели ли сте с психиолог?
Ако да, какво Ви е казвал?

Ето няколко съвсем общи насоки, тъй като не познавам случая достатъчно:

- Научете се да приемате неочакваното
- Бъдете готова да приемете рискът нещо да не се случи по перфектен начин и дори се стремете към това да рискувате и да имате предварителна нагласа, че нещата няма да са с перфектен резултат и да приемате това
- Ограничете това да търсите одобрение за всичко от себе си и другите, дайте си позволение нещата да се случат със собствен ход
- Опитайте се да гледате на натрапчивите мисли като страничен наблюдател и да не се отъждествявате с тях
- Не губете енергия в това да се стараете да не мислите за нещо, защото така се получава обратен ефект. Позволете мислите да минават през вас
- Оттърсете се от идеята, че щом веднъж нещо не се е получило, то да се самоопределяте като "провал". приемете, че всеки успех е бил станал такъв, заради това, че човек е грешал много, за да се научи как да го постигне.
- Не бъдете твърде строга със себе си и не се сравнявайте с другите
- Ако изпитвате страх, не се старайте да бягате от него, а приемете, че е там и се изправете срещу него
- В старанието си да искате перфектност е възможно да си слагате сама рамки и ограничения, а това да ви спира да постигнете това, което искате
- Опитвайте да си давате време за всичко, което правите и да се оттърсите от напрежението, което може би Ви подсказва, че имате твърде много работа, а твърде малко време. Това Ви обърква и Ви кара да изпитвате търде голям стрес и да пречи да сте в настоящия момент.
- Отделяйте си време да разглеждате успехите и постиженията си и да оценявате напредъка си. Позволете си да се похвалите, да се почувствате добре от постигнатото. Да се наградите за положените усилия. Да се научите да говорите на себе си и за себе си с положителни думи.
- Помислете за това да посетите психолог и да потърсите подкрепа в този процес, на разположение съм, ако искате да дойдете на консултация.

Успех!
Ина


Здравейте! Simple Smile
Изпитвам нужда да съм перфектна във всичко, не мога да приема че нещо е само хоби и се тормозя, когато не мога да му отделя достатъчно време. Не обичам да си почивам, докато съм с приятели чувствам вина, че не уча. Имам потребност да чистя постоянно, всяка нередност в обстановката ме тормози. Постоянно премислям нещата, които съм казала и къде може да съм се объркала и да съм показала слабите си страни пред хората. Постоянно се опитвам да се доказва. Когато някой не помисли каквото искам, аз заривам в темата и мисля само за нея и го убеждавам в нещо докато не го ядосам. Постоянно се стремя към най-добрия успех и се разочаровам прекомерно когато не го постигна. Когато работя съм толкова съсредоточена и нахъсана, че не искам да прекъсвам процесът дори и за да се нахраня. След това не мога да наваксам дефицитът на енергия въпреки че опитвам, но в никакъв случай не става въпрос за преяждане. Не зная от къде идват тези притеснения и тази напрегнатост, и към какъв специалист да се обърна

# 146
  • Наоколо
  • Мнения: 167
Здравейте! Искам да попитам и ако мога да помогна на единствената си приятелка, която премина през много изпитания. Сега е на хормоно терапия заради борбата с рак. Но преминава тежко през всичко това. Отделно има проблеми в семейството. Остана без работа. Като малка е била малтретирана. И сега ми е много тежко да разбера, че изпитва нужда от това да се самонаранява. Постоянно ми споделя как няма защо да живее, нищо не я радва, дори това което преди е намирала за хоби. Понякога искала да заспи и да не се събуди защото се чувствала изморена от живота. А е толкова млада. Има и две прекрасни дечица. В нея има още толкова много живот и потенциал. Постоянно ѝ говоря и се опитвам и я надъхвам. Та тя е само на 40 години. Не мога да го понеса. Вече загубих една приятелка заради рак. И сега когато я слушам ми става много мъчно. Но най-много ме тревожат нейните мисли за самонараняване, отчаянието ѝ и това че се предава сама. Моля Ви искрено за съвет и Ви благодаря предварително!

Последна редакция: нд, 08 май 2022, 16:15 от chocolate.queen

# 147
  • Мнения: 109
Здравейте!

Прекараното време с Вашата приятелка ще Ви даде възможност да разбирате как минава ежедневието й, какви трудности среща и как можете реално да й бъдете в помощ.

Ето няколко идеи за това от къде може да започнете (продължите):

Обаждайте й се, нека усеща, че не е сама.
Пишете и кратки съобщения редовно, задавайте й въпроси
Казвайте й след всеки разговор, че отново скоро ще се чуете.
Направете си някакъв график на комуникацията, който ще е удобен и за нея и за Вас.
Старайте се да отговаряте на нейните съобщения без дълги забавяния ( по възможност бързо).
Проверявайте от какво се нуждае тя в ежедневието, каква помощ й е необходима.
Ако има човек, който полага грижи за нея, дръжте контакт с него.

Отделете време и внимание и на нейните деца.
Най-вероятно в момента те страдат също толкова много, колкото и тя и също имат нужда от подкрепа, грижа и помощ.
Нека усещат, че не са сами.
Следете каква е комуникацията между тях и се опитайте да внесете топлота и подкрепа.

Съобразете посещенията при Вашата приятелка с нейното текущо състояние.
По-добре е да правите чести, но кратки посещения, отколкото дълги, но редки.
На тръгване й напомняйте, че скоро пак ще дойдете.
Нека винаги усещя, че не е сама, независимо, че си тръгвате/затваряте телефона/приключвате чата за момента.
Носете някакви дребни неща за хапване и пийване, съобразени с диетата й.
Да донесете цвете също е добра идея!
Носете със себе си списание, книга, някаква игра, моливи и скицник, неща, които биха били приятно разсейване за нея.
Гледайте някакво разтоварващо шоу/сериал/филм заедно или поотделно и го обсъждайте след това.

Разговаряйте с нея, но и се старайте повече да я изслушвате, това помага много.
Включвайте и леки, ненагажиращи теми, които да разведряват разговора и да разсейват мрачните мисли.
Не забравяйте да я карате да се чувства важна и значима като търсите нейно мнение за съвет, разказвайте и Ваши лични актуални казуси и ситуации. Независимо какво Ви казва и как Ви кара да се чувствате и дали сте съгласна, нека да има възможност да изрази мнение.
Когато тя изразява чувставата си, позволете и да ги изрази така както ги чувства. Не я карайте да се чувства виновна, че не е позитивна в момента. Подкрепяйте я и не бързайте да сменяте темата.
Ако просто иска да помълчите заедно, то просто оставете момента да бъде такъв и бъдете до нея.

Когато тя видимо е изтощена не и казвайте колко силна е.
Правете й комплименти, които са реални, например - "Изглеждаш отпочинала днес".
Не й давайте съвети, които са свързани с нейното лечение.
Уважавайте решенията свързани с нейното лечение, дори да не опонират с Вашето лично мнение.
Не й напомняйте за неща от миналото, за които да се чувства гузна.

Търсете начини да й помагате регулярно и на често.
Съобразявайте съдействието и услугите си с това какво мислят тези, които се грижат за нея, за да не възникнат недоразумения.
При възможност включете и други близки и общи приятели да помагат и да се включват с посещения и съдействие - купуване на храна, помагане на децата с домашни, готвене, чистене и т.н.

Правете й малки полезни подаръци, които биха и донесли комфорт в момента (меки чорапи, цветна пижама, списания, красива чаша и т.н), показвайте грижа и за децата й.

Няколко неща, които да се стараете да не правите:

Да се страхувате да говорите за болестта.
Да се чувствате длъжна да говорите само и единствено за болестта.
Да ходите при нея, когато сте хванали вирус.
Да вземате нещата твърде лично, когато тя не е в настроение или е ядосана.


Тези съвети са общ поглед на това, което може да направите. Надявам се да са от помощ!

Пожелавам на Вас и на Вашата приятелка и деца й сили и здраве!
Ина



Здравейте! Искам да попитам и ако мога да помогна на единствената си приятелка, която премина през много изпитания. Сега е на хормоно терапия заради борбата с рак. Но преминава тежко през всичко това. Отделно има проблеми в семейството. Остана без работа. Като малка е била малтретирана. И сега ми е много тежко да разбера, че изпитва нужда от това да се самонаранява. Постоянно ми споделя как няма защо да живее, нищо не я радва, дори това което преди е намирала за хоби. Понякога искала да заспи и да не се събуди защото се чувствала изморена от живота. А е толкова млада. Има и две прекрасни дечица. В нея има още толкова много живот и потенциал. Постоянно ѝ говоря и се опитвам и я надъхвам. Та тя е само на 40 години. Не мога да го понеса. Вече загубих една приятелка заради рак. И сега когато я слушам ми става много мъчно. Но най-много ме тревожат нейните мисли за самонараняване, отчаянието ѝ и това че се предава сама. Моля Ви искрено за съвет и Ви благодаря предварително!

Последна редакция: пн, 09 май 2022, 10:45 от Ина Иванова

# 148
  • Мнения: 335
Здравейте Simple Smile

Ще се радвам да обсъдим Вас темата за връзката родители-дете (в случая, майка-дъщеря).

Очевидно имам някакъв конфликт с майка ми, може би потискан до момента, назрял и сега изплува. Знам, че трябва да я приема такава каквато е, знам, че трябва да се примиря и да простя, каквото ми тежи, за да се освободя. Но само на теория. Това, което ме тормози е, че мама постоянно ме провокира. Конфликтът не спи, а вечно е "пробуждан" от нейна страна, което прави моето положение още по-тежко (тъкмо се опитам да се успокоя и тя пак започва с нещо обвинително, наказателно, нападателно). Не знам защо така комуникира тя с мен, сякаш аз съм й виновна за всичко (ако има проблем, ако е недоволна, ако е нещастна, ако е изморена, ако е болна). Всяка нейна реплика е насочена срещу моята същност, моя начин на живот, мислене, поведение и т.н. Сякаш съм гледана под лупа и получавам само и единствено критики. Това ме смазва. И все пак се смятам за достоен човек, постигнал много в живота. Сама съм се справяла, справям се, просперирам и наистина се гордея с това. Но тази "тиха война" с майка ми ме тегли назад и вечно трябва да се боря с нещо.

Според мен буквално цялата й представа за всичко е толкова изкривена, а тя не го вижда. Как е възможно това? И как е възможно една майка постоянно да иска да "наказва" и да вменява вина на дъщеря си? Негативната й енергия се излива само и единствено върху мен. По всяко време. Защо точно аз съм на прицел? Нали съм й дъщеря... Постоянно се случва, а всъщност никога няма кой знае какъв проблем, нищо не се случва, което да предизвика такова поведение от нейна страна. Така виждам аз нещата.

# 149
  • Мнения: 109
Здравейте!

Може ли да разкажете в повече подробности за динамиката у дома.
Баща Ви живее ли с майка Ви - какви са техните отношения? Ако не, какви са отношенията й с мъжете с днешна дата?
Какво друго бихте добавили за нейния личен и професионален живот?
Какви са отношенията й с нейните родители?


Разкажете малко повече и за себе си - с какво се занимавате, с майка си ли живеете?
Колко често общувате?

Винаги ли се е държала така или има някакъв момент, в който това се е "отключило"?


Ще очаквам да пишете!

Поздрави,
Ина

Здравейте Simple Smile

Ще се радвам да обсъдим Вас темата за връзката родители-дете (в случая, майка-дъщеря).

Очевидно имам някакъв конфликт с майка ми, може би потискан до момента, назрял и сега изплува. Знам, че трябва да я приема такава каквато е, знам, че трябва да се примиря и да простя, каквото ми тежи, за да се освободя. Но само на теория. Това, което ме тормози е, че мама постоянно ме провокира. Конфликтът не спи, а вечно е "пробуждан" от нейна страна, което прави моето положение още по-тежко (тъкмо се опитам да се успокоя и тя пак започва с нещо обвинително, наказателно, нападателно). Не знам защо така комуникира тя с мен, сякаш аз съм й виновна за всичко (ако има проблем, ако е недоволна, ако е нещастна, ако е изморена, ако е болна). Всяка нейна реплика е насочена срещу моята същност, моя начин на живот, мислене, поведение и т.н. Сякаш съм гледана под лупа и получавам само и единствено критики. Това ме смазва. И все пак се смятам за достоен човек, постигнал много в живота. Сама съм се справяла, справям се, просперирам и наистина се гордея с това. Но тази "тиха война" с майка ми ме тегли назад и вечно трябва да се боря с нещо.

Според мен буквално цялата й представа за всичко е толкова изкривена, а тя не го вижда. Как е възможно това? И как е възможно една майка постоянно да иска да "наказва" и да вменява вина на дъщеря си? Негативната й енергия се излива само и единствено върху мен. По всяко време. Защо точно аз съм на прицел? Нали съм й дъщеря... Постоянно се случва, а всъщност никога няма кой знае какъв проблем, нищо не се случва, което да предизвика такова поведение от нейна страна. Така виждам аз нещата.

Общи условия

Активация на акаунт