Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 150
  • Мнения: 323
Здравейте!

Може ли да разкажете в повече подробности за динамиката у дома.
Баща Ви живее ли с майка Ви - какви са техните отношения? Ако не, какви са отношенията й с мъжете с днешна дата?
Какво друго бихте добавили за нейния личен и професионален живот?
Какви са отношенията й с нейните родители?


Разкажете малко повече и за себе си - с какво се занимавате, с майка си ли живеете?
Колко често общувате?

Винаги ли се е държала така или има някакъв момент, в който това се е "отключило"?


Ще очаквам да пишете!

Поздрави,
Ина

Здравейте Simple Smile

Ще се радвам да обсъдим Вас темата за връзката родители-дете (в случая, майка-дъщеря).

Очевидно имам някакъв конфликт с майка ми, може би потискан до момента, назрял и сега изплува. Знам, че трябва да я приема такава каквато е, знам, че трябва да се примиря и да простя, каквото ми тежи, за да се освободя. Но само на теория. Това, което ме тормози е, че мама постоянно ме провокира. Конфликтът не спи, а вечно е "пробуждан" от нейна страна, което прави моето положение още по-тежко (тъкмо се опитам да се успокоя и тя пак започва с нещо обвинително, наказателно, нападателно). Не знам защо така комуникира тя с мен, сякаш аз съм й виновна за всичко (ако има проблем, ако е недоволна, ако е нещастна, ако е изморена, ако е болна). Всяка нейна реплика е насочена срещу моята същност, моя начин на живот, мислене, поведение и т.н. Сякаш съм гледана под лупа и получавам само и единствено критики. Това ме смазва. И все пак се смятам за достоен човек, постигнал много в живота. Сама съм се справяла, справям се, просперирам и наистина се гордея с това. Но тази "тиха война" с майка ми ме тегли назад и вечно трябва да се боря с нещо.

Според мен буквално цялата й представа за всичко е толкова изкривена, а тя не го вижда. Как е възможно това? И как е възможно една майка постоянно да иска да "наказва" и да вменява вина на дъщеря си? Негативната й енергия се излива само и единствено върху мен. По всяко време. Защо точно аз съм на прицел? Нали съм й дъщеря... Постоянно се случва, а всъщност никога няма кой знае какъв проблем, нищо не се случва, което да предизвика такова поведение от нейна страна. Така виждам аз нещата.

Здравейте отново,

Отношенията между майка ми и баща ми никога не са били цветущи. Имат брак, не живеят на едно място, прекарват време заедно, все едно са гаджета... За съжаление, майка ми е неудовлетворена от баща ми и от всичко, свързано с него. На моменти дори чувствам, че насочва негативизма си към мен само защото точно баща ми е моят родител. В професионален план тя е като робиня, не умее да отстоява позициите си, да се противопоставя, да организира времето си. Майка ми е в добри отношения с майка си и баща си (моите баба и дядо), но и между тях доста неща куцат в комуникацията на моменти. Като цяло мога да кажа, че е човек, който не е доволен от начина си на живот.

Аз съм амбициозна, постоянно се стремя да ставам все по-добра във всичко, което правя. Имам детенце, мениджър съм, обожавам работата си. Отдавна не живея с родителите си. Живея със своето семейство. С майка ми общуваме всеки ден (като изключим периодите, в които тя просто спира да комуникира с мен и е "обидена", както в момента; тези периоди продължават по около месец, тогава всичко е най-обострено). Но тя цял живот се е държала с мен така. Винаги съм усещала това, което написах в първия си пост. Винаги съм мълчала, не съм искала да й се противопоставям, за да не я нараня. Тя е много чувствителна. От години обаче много ми е писнало вече нейното поведение и отвреме навреме си позволявам да изразя своето мнение, опитвам се да й кажа, че можем да общуваме по друг начин в такива моменти, че не разбирам защо се държи така с мен... но без успех, напротив, нещата може би стават по-зле дори - тя се ядосва, накърнява и обижда още повече... Всичко това страшно много ме измъчва.

# 151
  • Мнения: 82
Нездравословните отношения с майка Ви със сигурност Ви тежат, но има един ключов фактор, който не трябва да забравяте - Вие нямате вина за изборите, които тя е правила.

Не случайно Ви попитах за отношенията й с баща Ви, защото подобно отношение се среща доста често при жени, които са недоволни от половинката си и прехвърлят недоволството си върху тяхното общо дете, което силно й напомня на бащата - външен вид, поведение, качества. Силен фактор е и това, че тя е неудовлетворена от личностното си развитие и това допълнително утежнява недоволството й.

И сте се превърнали в дъщерята, на която тя прехвърля неудовлетворението.

Време да започнете да правите стъпки в посока на това да започнете да адресирате ситуацията, да комуникирате границите си, да отстоявате мнението си по начин, по който едновременно  да взема предвид емоционалната връзка със майка Ви, но и да има рационален поглед над ситуацията, която по същество е силно токсична за Вас.
Доколкото разбирам отношенията Ви с нея са в двете крайности - едната е изцяло подчинение на нейното поведение и съобразяване, другата крайност е да спирате изцяло комуникация, заради безсилие да достигнете до нея. И в двата случая не се постига ефективна комуникация, защото изгубвате контрол над чувствата си и над ситуацията като цяло.

Помислете за варианта да получите подкрепа по пътя към постигането на решаване тези и други казуси, които срещате в отношенията с нея от психолог.

Хубав ден,
Ина

Здравейте!

Може ли да разкажете в повече подробности за динамиката у дома.
Баща Ви живее ли с майка Ви - какви са техните отношения? Ако не, какви са отношенията й с мъжете с днешна дата?
Какво друго бихте добавили за нейния личен и професионален живот?
Какви са отношенията й с нейните родители?


Разкажете малко повече и за себе си - с какво се занимавате, с майка си ли живеете?
Колко често общувате?

Винаги ли се е държала така или има някакъв момент, в който това се е "отключило"?


Ще очаквам да пишете!

Поздрави,
Ина

Здравейте Simple Smile

Ще се радвам да обсъдим Вас темата за връзката родители-дете (в случая, майка-дъщеря).

Очевидно имам някакъв конфликт с майка ми, може би потискан до момента, назрял и сега изплува. Знам, че трябва да я приема такава каквато е, знам, че трябва да се примиря и да простя, каквото ми тежи, за да се освободя. Но само на теория. Това, което ме тормози е, че мама постоянно ме провокира. Конфликтът не спи, а вечно е "пробуждан" от нейна страна, което прави моето положение още по-тежко (тъкмо се опитам да се успокоя и тя пак започва с нещо обвинително, наказателно, нападателно). Не знам защо така комуникира тя с мен, сякаш аз съм й виновна за всичко (ако има проблем, ако е недоволна, ако е нещастна, ако е изморена, ако е болна). Всяка нейна реплика е насочена срещу моята същност, моя начин на живот, мислене, поведение и т.н. Сякаш съм гледана под лупа и получавам само и единствено критики. Това ме смазва. И все пак се смятам за достоен човек, постигнал много в живота. Сама съм се справяла, справям се, просперирам и наистина се гордея с това. Но тази "тиха война" с майка ми ме тегли назад и вечно трябва да се боря с нещо.

Според мен буквално цялата й представа за всичко е толкова изкривена, а тя не го вижда. Как е възможно това? И как е възможно една майка постоянно да иска да "наказва" и да вменява вина на дъщеря си? Негативната й енергия се излива само и единствено върху мен. По всяко време. Защо точно аз съм на прицел? Нали съм й дъщеря... Постоянно се случва, а всъщност никога няма кой знае какъв проблем, нищо не се случва, което да предизвика такова поведение от нейна страна. Така виждам аз нещата.

Здравейте отново,

Отношенията между майка ми и баща ми никога не са били цветущи. Имат брак, не живеят на едно място, прекарват време заедно, все едно са гаджета... За съжаление, майка ми е неудовлетворена от баща ми и от всичко, свързано с него. На моменти дори чувствам, че насочва негативизма си към мен само защото точно баща ми е моят родител. В професионален план тя е като робиня, не умее да отстоява позициите си, да се противопоставя, да организира времето си. Майка ми е в добри отношения с майка си и баща си (моите баба и дядо), но и между тях доста неща куцат в комуникацията на моменти. Като цяло мога да кажа, че е човек, който не е доволен от начина си на живот.

Аз съм амбициозна, постоянно се стремя да ставам все по-добра във всичко, което правя. Имам детенце, мениджър съм, обожавам работата си. Отдавна не живея с родителите си. Живея със своето семейство. С майка ми общуваме всеки ден (като изключим периодите, в които тя просто спира да комуникира с мен и е "обидена", както в момента; тези периоди продължават по около месец, тогава всичко е най-обострено). Но тя цял живот се е държала с мен така. Винаги съм усещала това, което написах в първия си пост. Винаги съм мълчала, не съм искала да й се противопоставям, за да не я нараня. Тя е много чувствителна. От години обаче много ми е писнало вече нейното поведение и отвреме навреме си позволявам да изразя своето мнение, опитвам се да й кажа, че можем да общуваме по друг начин в такива моменти, че не разбирам защо се държи така с мен... но без успех, напротив, нещата може би стават по-зле дори - тя се ядосва, накърнява и обижда още повече... Всичко това страшно много ме измъчва.

# 152
  • Мнения: 64
Здравейте, имам един леко казано проблем.
Моят мъж е на 32год. и от близо 3год. страда от депресия,от която го боли глава,повръща и изпада в някаква дупка, ходихме при психолог в нашия град изписаха му деанксит и всичко беше  наред докато ги пиеше,единствено от тях получи запек. При спирането на деанксита, веднага му се върнаха симптомите,прави си дори скенер на мозъка всичко е наред,ходихме при психолог в Стара Загора и тя му изписа деанксит първите няколко дни и есцитил,тъй като есцитила действал по бавно,направи му схема за прием от над 6месеца и когато започна да ги намаля започнаха и симптомите,върнахме се при докторката и тя каза да започне отново курса на хапчетата,вече е на трети курс от над6месеца и при наммалянето отново ми казва че симптомите му се връщат.
Надявам се да ме разберете, аз мисля че вече неговото е на психическа основа,когато ги намаля и започва да си мисли че ще му се върнат симптомите и те се връщат. Опитвам се да му помогна и да го мотивирам че няма нужда от лекарства,но той не ме чува, отказва ми да отидем на психотерапията. Моля ви как да му помогна,имаме и бебе на 28дни,вече трябва да ги спира тези хапчета притеснявам се за него.

    # 153
    • Мнения: 82
    Здравейте,

    От написаното от Вас разбирам само какво е положението сега и не добивам информация как се е стигнало до тук. Защо мъжът Ви се е депресирал толкова много, какви събития са настъпили в живота ви като двойка или в неговия конкретно.

    Отделно има редица въпроси, които са свързани с него и гледната му точка в момента.
    Без да получа повече информация, да разговарям с Вас или с него ще ми е трудно да вникна в таз комплексна ситуация.

    В допълнение - психолозите, които за да изпизват лекарства трябва да са психиатри, какво са казвали като обратна връзка за състоянието му.
    Самият той ходи ли на редовни сеанси с психолог/психиатър?

    Ще очаквам обратна връзка!
    Ина


    Здравейте, имам един леко казано проблем.
    Моят мъж е на 32год. и от близо 3год. страда от депресия,от която го боли глава,повръща и изпада в някаква дупка, ходихме при психолог в нашия град изписаха му деанксит и всичко беше  наред докато ги пиеше,единствено от тях получи запек. При спирането на деанксита, веднага му се върнаха симптомите,прави си дори скенер на мозъка всичко е наред,ходихме при психолог в Стара Загора и тя му изписа деанксит първите няколко дни и есцитил,тъй като есцитила действал по бавно,направи му схема за прием от над 6месеца и когато започна да ги намаля започнаха и симптомите,върнахме се при докторката и тя каза да започне отново курса на хапчетата,вече е на трети курс от над6месеца и при наммалянето отново ми казва че симптомите му се връщат.
    Надявам се да ме разберете, аз мисля че вече неговото е на психическа основа,когато ги намаля и започва да си мисли че ще му се върнат симптомите и те се връщат. Опитвам се да му помогна и да го мотивирам че няма нужда от лекарства,но той не ме чува, отказва ми да отидем на психотерапията. Моля ви как да му помогна,имаме и бебе на 28дни,вече трябва да ги спира тези хапчета притеснявам се за него.

    Общи условия

    Активация на акаунт