Наследствената. Разбира се.
И дъщеря да е. Няма разлика.
И дъщеря да е. Няма разлика.
- Публикувана: 18 септ. 2021, 11:02 ч.
- Последно мнение: 8 окт. 2021, 19:57 ч.
Една тема за любов, обич и още нещо
Като гледам наоколо, хората се обръщат към родителите си за помощ, поддържат връзка. За много родители е напълно нормално да помогнат на децата си дори когато тези деца са на 50. Разчита се на най-близките, защото чуждите са чужди - те ако искат ще помогнат, ако не искат - няма.
А, де?! Стигнахме до любов, обич и още нещо.
За родителите тези чувства съвсем закономерно са насочени към децата. Да не съм луда да се гърча около чужди хора като имам свой, който винаги ще ми помогне.
Да не си въобразявате, че евреинът ще зареже дъщеря си и ще хукне да ми помага на мен?
Ми ето и при нас е подобно. И аз не виждам нищо лошо в това. Аз също се грижа за него, когато има нужда.
За родителите тези чувства съвсем закономерно са насочени към децата. Да не съм луда да се гърча около чужди хора като имам свой, който винаги ще ми помогне.
Да не си въобразявате, че евреинът ще зареже дъщеря си и ще хукне да ми помага на мен?
Ми ето и при нас е подобно. И аз не виждам нищо лошо в това. Аз също се грижа за него, когато има нужда.
Аз не съм вързана. Чуваме се и виждаме само отвреме-навреме.
Е, няма как да не го сравнявам! Поне финансово. За мен парите са важни, а досега не съм срещнала по-добър от него в това отношение за да заживея с него, това е. Затова и не създавам трайни връзки. Не ми трябват използвачи. Доверието също е важно. С чужд човек е по-трудно постижимо, отколкото със собствения ти баща.
Е, няма как да не го сравнявам! Поне финансово. За мен парите са важни, а досега не съм срещнала по-добър от него в това отношение за да заживея с него, това е. Затова и не създавам трайни връзки. Не ми трябват използвачи. Доверието също е важно. С чужд човек е по-трудно постижимо, отколкото със собствения ти баща.
С чужд човек е по-трудно постижимо, отколкото със собствения ти баща.
Едно е любовник, друго е партньор и баша на децата ти. Първият винаги си остава чужд, с единия крак в неговия си свят. Че и с двата.
Самата истина. Друг е въпросът как така любимият мъж ми е чужд човек.
То хубаво през океан, ама е друго тати и мама да са вързали една спасителна лодка, че капитанът понякога обърква курса или решава вече да не е капитан и скача да се спасява преди екипажа.
Каквото и да си говорим, при едни нормални родители, те са доста сигурна опора за разлика от мъжете.
Каквото и да си говорим, при едни нормални родители, те са доста сигурна опора за разлика от мъжете.