Яне, дълго мислих, какво да напиша, то е ясно с чувствата какви са, за загубата , няма друга в повече.
Жалко ,че Анджи не помни ,малка е била, но дано късметът на майка и , останал тук неизползван да е с нея, има късмет с баба поне да я отгледа с обич и да и осигури възможно всичко необходимо да израсте добър човек.
Има деца и това нямат.Замести я достойно, с цялата си обич и търпение.
Да има късмет занапред и здраве ,че наближава рождения ден.Оставила е нещо след себе си Мел, и то какво чудесно нещо ,дете да продължи нея.
Понякога си говоря ,защо на мен, и си отговарям, а защо не на мен като на толкова други хора се случва ,все има по нещо хубаво и не толкова хубаво за всеки, да не казвам лошо.Да не съм изключение.
Живот, трябва да се живее, макар да ми дотяга понякога.За кратко е, ставам и отначало.
Да вали
Бавно пада снегът, ала всичко затрупа.
Твойте стъпки към мен,
мойте стъпки към теб -
те са сън.
Като зимен мечок пазиш нейде хралупа.
Аз какво съм не знам,
не заспивам сега,
аз съм звън.
Падат тихо парцалите бели и падат.
Не полъхва навън
и не трепва светът -
нека спи.
Ах, дано този сняг да е моя награда.
И в студената нощ
ти пътека към мен
направи.
Всичко мръсно покри, няма грях, няма завист.
И се буди денят
като пръв и единствен
нали.
Но дали ще го видим със теб онемяли
странно чисти сега,
странно леки сега...
Да вали...
07.01.2011

Много са хубави и са много. Ей, момиче ти си ме запасила за голямо плетене. А какви красиви цветове са...Думи нямам! Тенкю, баба още веднаж! 


Що не слушаш майка си за технологията на трушията с чуЖки? 
