Да се ОПЛАЧЕМ, да го обсъдим, да намерим подкрепа ... през октомври

И срещам една бивша, ама много бивша, която преди години ми беше не просто приятелка, а семейство. Всички са се чудили как я изживявам, понеже е от типа- аз съм единицата мярка  за ВСИЧКО! За красота, за просперитет, за семейство, за деца, абе за каквото се сетите. Но аз не забелязвах тези неща или по-скоро ги забелязвах, но си затварях очите, понеже идеални хора няма, а тя се държеше с мен толкова добре и толкова ми е помагала и е била толкова отзивчива и съпричастна, че на този фон, другите й недостатъци ми се струваха маловажни и незначителни. Докато не дойде един момент, в който бях толкова изпаднала в криза, апатия, и самосъжаление, че не виждах светлина в тунела и точно тогава тази ми "сестра"любима, така ме изрита по болното място и го направи толкова цинично, че плаках с дни. Болеше ме, че явно не съм приемана безрезервно, горчеше ми от усещането, че сякаш е чакала да се проваля, за да злорадства. Казах й как се чувствам, опита се да замаже, но ставаше по- зле и прекратих всякакви отношения до корен. Та, среща ме днес това същество и се обръща към мен на галеното ми име, което ползват само най-близките ми. Прегръща ме, целува ме, казва колко  й липсвам и иска да се видим да се "набърборим". В рамките на няколко минути ми разказа за светския си живот, за перфектното си семейство, за пътуванията в чужбина, за имунизацията си, щото нали няма да й бъркат в носа при всяко излизане... Разпита ме как върви ремонта... Дори не си направих труда да я питам откъде е наясно за ремонта ми. Гледадах е безстрастно, докато си играеше сценката и се питах, какво общо съм имала с тази!!?? Нито ме болеше от предишните й изяви, нито предизвикваше някакви емоции в мен. Исках само да се отърва от ръцете й вкопчени в мен. Смотолевих, че бързам и на настоятелния въпрос, кога ще се обадя, отговорих - скоро, на ум обаче добавих, но по водомера. И  ме заболя главата. Светът е пълен с енергийни вампири, но се радвам, че съм се отървала от един.

🤐 .